Теория за Еволюцията

[albireo]

Това , ще е интересно ( но защо него написа в темата която е точно за това )
не знам там какво е написано , дано го дадеш , но аз имах съвсем друго нещо в предвид , че човек като биологична единица - може да обясни цалото си съществуване с материалното и науката , и също така най-сложния момент със Бoг , този феномен да се обясни чусто научно .

Ами защото според мен няма нужда всяка тема да има по няколко дублирани теми и разклонения. Въпросът който си поставил там, го засягаш и тук, а както виждаш тук дискусията си върви. Най-спокойно и нормално.
Ако не се лъжа Хана Аренд, точно това засягаше...доколко може да бъде обяснено човешкото съществуване, човешкото битие, човешката ситуация (то затова и книгата се казва така) със средствата на науката или както ти казваш (макар че не е особено коректно) - "материалното". Да опише идеята за бог посредством разума. Боя се обаче че това са доста сложни философкси въпроси. Казвам това само защото горе долу ми е ясно колко много незнам и не ми достига, за да мога да разсъждавам пълноценно и то така че да достигна до същината на проблема по тях.
Така че най-вероятно аз наистина ще пусна директно текста на Аренд, защото иначе от моя страна ще е само чесане на езика

[Warlord]

За отклонението - нормално е, такава широка тема да има много отклонения и странични въпроси пораждащи нови дискусии. Но аз предпочитам да се отклони именно в тази насока - еволюцията на човека и неуточнените въпроси покрай нея. А и най-добре ще пасва на този форум.

За сблъсъка на неандерталците и съвременните хора наистина има и доста изписана литература. По Дискавъри веднъж даваха предаване специално за това, там не заеха някаква твърда позиция по въпроса. Пресъздадоха само сцена, в която неандерталец случайно попадна на две жени (хомо сапиенси), които се изплашиха, после дотичаха няколко мъже, подгониха го и го убиха. Естествено тази сцена беше повече символизация на победата на хомо сапиенса и на отмирането на неандерталците, отколкото излагане на някаква теория или виждане по въпроса.
Но са правени разкопки, при които са откритислоеве с неандерталски артефакти припокриващи се с такива от съвременни хора в пещери в Южна Франция), което говори, че по едно и също време двата вида са съжителствали на една и съща територия. Крайният резултат от стълкновението им е, че територията на Неандерталеца все повече намалява и се свива на запад и югозапад. Като след около 10 000 години съжителство с хомо сапиенс накрая неандерталеца напълно изчезва като вид. Последните и най-късни останки от нега са намерени в Южна Испания и в пещери в Гибралтар. Но в Северна Африка липсват каквито и да е следи от него, въпреки, че от Гибралтар те дори са виждали отсрещния бряг не са се преселили на него.
Също малко неизяснен остава и въпроса за изчезването на неандерталците. Тогава популациите и на двата вида са били доста малки и континентът е предлагал предостатъчно място и ресурси и за едните и за другите. Но въпреки това едните напълно изчезват. Това по-скоро навежда на мисълта, че са били подложени на системно изтребление от другите, макар, че за тогава в никакъв случай не може да се говори за някакви систематизирани, масови и общи действия от страна на хомо сапиенсите. Може би по-скоро им е било вродено, като инстинкт да са враждебно настроени към такива непознати същества, от които може и да са се чувствали застрашени.

[Warlord]

P.S. Warlord, благодаря за обобщението (аз карах на смътни спомени). Между другото, в тази област на науката всичко се гради на единични находки, често на фрагменти от черепи и кости. Което означава, че цялата "картина на процеса" е доста несигурна и може да се промени във всеки един момент в резултат на нова находка.

Естествено, че е така. Някои находки променят коренно представите ни и за историческите времена, пък какво остава за времената далеч преди да се появи цивилизацията. Например човекът от долината Йотци, който се оказа че дори има татуировки по тялото. По принцип тези открития обикновенно променят представата ни за древността (възрастта) на някои промени, процеси и явления около човеки и в почти всички случаи изместват границите им доста по-назад във времето.
Но в общи линии е проследен процесът на еволюиране от човекоподобните маймуни към изправен и след това към модерен човек. Нови находки, които могат да променят вижданията ни за това могат да бъдат само уточняващи някои подробности около строежа на тялото например, навиците или начинът на ловуване, но не и някакви революционни открития, които едва ли не да разклатят теорията за еволюцията например. Поне аз не си представям какви трябва да бъдат тези находки.

[gollum]

Да, но май все още намират открития, които пораждат въпроси и естествено, дават някои отговори, около някои разклонения на така да се каже "човешкото" еволюционно дърво, които не са оцелели, но са давали възможин алтернативни пътища на развитие.

За "геноцида" на разумните хора над неандерталците (колко сипмтоматично звучи така написано ) мисля че могат да се намерят достатъчно разумни екологични обяснения. Очевидно тези видове обитават една и съща среда и се конкурират за една и съща екологичан ниша, което няма как да не доведе до сблъсъци (не организирани, а по-скоро неизбежно повтарящи се навсякъде). Допълнително, всяка промяна в местиня климат е довеждала до миграции, което е усложнявало нещата, защото е създавало усолвия за сблъсъци между вече настанилите се и тепърва идващи на дадена територия.
Лично за мен по-интересният въпрос е съврзан с прехода към общественост, които вероятно е бил решаващата "технология" позволила на едните да вземат връх над другите, че и над средата впоследствие. Обаче уви все още в тази област е много пусто откъм данни.

[D3BEP]

Материалистическата еволюция действително има моментът на "Вярването".
Как ще докажете големия взрив? Опитно? С формули?
Не, просто вярваме в него, има логика. Аксиоматична - вселените се разбягват, плътността не е еднаква. Но пък и това не е доказателство.
Която и от тях да подхванем, те са с много истини, но и много догадки.
По друг начин стоят нещата обаче при организмовата еволюция. Там има доста доказателства.
Когато бях малък, се интересувах много от еволюцията. Ето какво ще ви кажа.
Около 90-95 година много взе да нахлува "динозавроманията". Писаха се книги, статии, енциклопедии ако щете.
И аз живо се интересувах.
Динозаврите са сухоземна група влечуги, доминиращ вид на Земята в продължение на 150 милиона години.
През посочените от мен години в следствие на палеонтоложки изследвания от порядъка на 200 години бяха познати около 400 вида от тях.
Колко са сега не знам. Може да са много повече, но честно казано съм силно резервиран, защото американската школа има обичай един и същи динозавър(и не само), но намерен от техни учени, да се кръщава с различно видово име, ако и да е с разлики предимно или единствено в ръста например. Това както и да е, факт е че според мен "динозавърския бум" в последните години е малко псевдопалеонтология, но както и да е, добре е че все повече хора се занимават.
Стигат ли 300 вида?
Ами за сравнение аз не знам колко точно вида бозайници живеят днес, но ако кажа 50 000, мисля, че няма да сбъркам много.
А колко са за 70 - те милиона години, откак са водеща група на Земята мжду Северния и Южния полюс?
Трудна сметка.
Още по - трудна е колко ще да са били динозаврите за повече от два пъти повече време.
А какво е необходимо, за да се запазят даже само някои кости на този вид във времето?
Нищо особено. Необходимо е просто да бъде бързо засипан. Да не е интерес за хищни мършояди. Да живее в подходящите климатични условия. Да попадне в правилния слой и правилната материя и да не се размества през времето. ДОбре е и да не се смесва с чужди кости, з ада не стават грешки. Може и да пропускам нещо.
И не на последно място, добре е при разкопките ние да успеем случайно да се доберем до него, нанасяйки му минимални поражения. И правилно да го установим какъв е бил и кога.
И после говорим за "Дупки" и "Липсващи звена".
Няма такова нещо. Липси в природата няма. Просто не притежаваме всичко по веригата, това обаче не значи, че веригата е накъсана.
Това, че веригата е накъсана за нас, не е директен подтик да се съмняваме във връзката на видовете. Има достатъчно други факти, които да се отчетат и да се отбележи сходството или разликата между видовете, липсващите звена рядко са съществена пречка за класификацията на видовете.

Специално при човека нещата стоят още по - зле в теоретизацията на проблема.
Стремежът за точност при него е многократно по - голяма. Този стремеж води до голямо нарастване на броя на грешките. Защо. Ами на първо място методите на датировка именно в близко време се характеризират с по - голяма неточност и отклонения. Това създава проблем във вярното установяване на периода и напасване на събитията.
На второ място, методите за датировка в скорошно време не са толкова много. ТОва снижава и възможността за сравнителни анализи.
Липсват и крупни катаклизми и промени, с които да се създаде представа или насока за периода, от който са фосилите.
Тези проблеми могат да бъдат компенсирани. Например, ако датировката на скалата не върши работа, защото тя е затрупала гроба и е много по - стара от него, то ти имаш много повече останки и ако и да не можеш да съпоставиш скелета и елементи в гроба му със задоволителна сигурност, можеш да предположиш кога и защо тресавището може да се е превърнало в мергел или глина.
Древните човеци имат един много лош "насаден" проблем.
Тук пък е вината на руската школа.
Нищо не казвам, за мен те са истинската научна геоложко - палеонтоложка школа, материалите им са актуални даже и с 30 - 40 години назад. Но ми се струва, че в изследването на човека те особено много(не че другите не го правеха) правеха опити да дръпнат напред.
Общо вето проблемът е там ,че където и да се намереше фекалия на маймуна, веднага замисирсваше на човек.
Може би никой няма да добие реална идея, колко много маймуни се "очовечиха" тогава.
Примери да искате.
Името "Мегалантроп" означава "огромен човек". Живял е в доисторическо време. Но човек ли е?
Поразтърсете се и го поразгледайте. Разликите са очевадни.
В колониална Африка английски учен намира череп.
Собственикът му получава звучната класификация "зинджантроп".
Намереното зверче веднага бива подредено в таблицата директно преди австралопитека, който пък води право до човека. Почти подгони петдесетак престой в тази таблица.
Хубаво, но зинджантроп означава "южноафрикански човек". Който се явява предшественик на същество, наречено "австралийска маймуна".
Като ясно разкараме проблемите, произтичащи от името и от географията(ако и австралопитеките да причисляват различни групи, не само в Австралия), съвременната тория е раздвоена за австралопитека. Едни го причисляват към псевдочовеците - парапитеците и считат по - скоро, че той е висш примат и предшественик на такива, други все пак го докарват до маорите.
По въпроса със зинджантропа обаче учените вече са почти единодушни.
ТОй се счита за предшественик например на шимпанзето.
Такава "дееволюция" от човеци към маймуни преживяха много древни видове.
И днес обаче е по - привлекателно да намериш прадядо си, отколкото някаква си маймуна.

Пиша това по повод на бумът на имена в тази тема.
Неандреталци, хомо сапиенси, Йотци, не знам си какво.
Неандреталецът е човечецът, преди кроманьонеца.
Разликата между тях е по - скоро малко в ръцете и повече в използваните сечива. Даже ще отида малко по - далеч и ще кажа, че може би разликата идва там, където можем да кажем ,че се появява нещо като "изкуството".
Неандреталец и т.н. са исторически моменти от вида, наричан днес "хомо сапиенс". Това особено важи за последните клонове от развитието на човека, като неандреталец и кроманьонец.
Ако ли не и ако тези видове действителн оса живели успоредно, то трябва да ви кажа, че току що без да искате, открихте еволюционните корени на расизма
Но не е така - поне според мен. Този, който е убивал неандреталеца, е бил друг неандреталец. Който е убивал кроманьонеца е бил друг кроманьонец.
Значително по - добрият кроманьонец вече не е кроманьонец, а хомо сапиенс. Това е. Иначе може да го кръстим и Пешо.
Брънката в еволюцията на един конкретен вид е точно една конкретна. А не всяка, която ни падне и има нещо общо или нещо подобно.
Това е. Оставете го дискавъри и напиращата американска мечта за научни открития.

[Warlord]

Дзвер, съгласен съм с всичко, което казваш. Само за това не ми стана много ясно какво точно искаш да намекнеш. Че неандерталеца и кроманьонеца не са живели успоредно, и че дори е възможно да се окаже, че двете са различни стъпала от еволюционната стълбица, че е възможна радикална промяна в представите ни за тези същества въз основа на нови проучвания и анализи на наличните данни и открития...?

Що се отнася до разликата между двата вида то тя не се състои "само в ръцете и използваните сечива". Тя е много лесно да се установи и само чрез бръз поглед над костната им структура. Неандерталецът е с по-развита мускулатура и по-дебели и здрави кости, челото му е ниско, веждите изпъкнали, а челюстите силно изддадени на пред. Кроманьонеца е по-висок, слаб и строен, при него челото е изправено, пропорциите на главата са в полза на черепната кутия, а пък челюстите са по-слабо развити. На пръв поглед той изглежда по-несъвършения и слабия вид, който е обречен да отмре. Само, че за разлика от неандерталеца той не действа толкова инстинктивно, колкото развива въображение, а и социални структури. Явно това е козът, който му е дал решителното предимство пред неговия опонент.
На пръв поглед тези факти навеждат на мисълта, че двете същества са в различен стадий на еволюционно развитие и са две отделни звена в еволюционния път на човека. Но палеонтолозите са доказали, че тези същества не стоят на различни стъпала от еволюцията, а са се разклонили от общ праотец и са тръгнали в по различни пътища на развитие. Доказано е и че са живяли заедно на една територия и то за период по-дълъг от познатите ни исторически времена. Какво е ставало през цялото това време е трудно обаче да се установи само по останки от кости и обработени камъни.
Може да разглеждаме неандерталеца, като едно от многото неосъществени разклонения от пътя на човешката еволюция и така да си обесним изчезването му. Да не забравяме, че той е съществувал около 200 000 години преди в земите му да нахлуе модерният хомо сапиенс. И тогава да е било минало вече времето на апогея на неандерталеца и той да е в процес на отмиране и изчезване. И да, след това чак завършва процесът на формиране на съвременния човек от кроманьонеца - "хомо сапиенс сапиенс", както се появяват тенденции да го отделят от кроманьонеца, като вече по-висш.

[gollum]

Ще си позволя една принципна забележка:

Материалистическата еволюция действително има моментът на "Вярването".
Как ще докажете големия взрив? Опитно? С формули?
Не, просто вярваме в него, има логика. Аксиоматична - вселените се разбягват, плътността не е еднаква. Но пък и това не е доказателство.

Въобще никак не съм съгласен с теб. "Вярването" присъства на всекидневно ниво - ние нямаме нужната тренировка на ума и знания, за да възприемаме науката по начинът, по който я създават и възприемат учените, специалисти в тази наука. Поради което възприемаме нещата "на вяра". Това обаче в никакъв случай не важи ако погледнем същите тези "научни познания" от гледна точка и с апарата на самата наука. "Големият взрив", както и точният отчет на процесите на създаване на вселената са изведени и доказани математически и потвърдени чрез физико-астрономични експерименти и наблюдения. Не става въпрос за "вяра" в никакъв случай. Проблемът идва от това, че за да можем ти или аз (т..е, обиконвени старничин хора, незапознати с апарата на съответната наука) да разберем тези изчисления и доказателства ще трябва да посветим поне 10 години от същестувването си за да придобием необходимите познания и умения, и да се надяваме, че имаме и талант в тази област. Феноменът "вяра" присъства във възприемането на науката на всекидневно, популярно ниво. Не в създаването на самата наука.

[Sir Gray]

Относно паралелното съществуване на кроманьонеца и неандерталеца бих искал да добавя към написаното от Уарлорд, че напоследък се предполага дори, че двата вида не са били чак толкова враждебни един към друг, в смисъл на открита враждебност. По крайбрежието на Потругалия и Испания, където неандерталците се запазват най-дълго, са намерени в пещери, обитавани от тях, много предмети на изкуството, накити, сечива с ясен кроманьонски произход. Та на ежедневно ниво вероятно си е съществувала някаква рудиментарна комуникация (от рода на размяна на предмети или пък крадене на женски). Освен това двата вида обитават различаващи се ареали, та съжителството не е невъзможно. Конкуренцията се изявява всъщност на ниво вид и там промените в околната среда и по-високо развитата централна нервна система на кроманьоненца си казват думата лека полека.

[Warlord]

Та на ежедневно ниво вероятно си е съществувала някаква рудиментарна комуникация (от рода на размяна на предмети или пък крадене на женски). Освен това двата вида обитават различаващи се ареали, та съжителството не е невъзможно. Конкуренцията се изявява всъщност на ниво вид и там промените в околната среда и по-високо развитата централна нервна система на кроманьоненца си казват думата лека полека.

Интересно е дали е било възможно да се сношават по между си двата вида и дали е имало такива случаи, дали е било възможно да създадат такова потомство от хибриди полунеандерталци - полукроманьонци. По принцип по това най лесно може да се определи кога две същества са от един вид - ако е възможно да се чифтосват и да имат потомство. Някои видове чието разклонение в еволюцията е станало сравнително скоро като конете и магаретата например е възможно да имат потомство, обаче това потомство е невъзможно да се размножава (мулета, катъри). Не е ясно до каква степен вече са били разделени неандерталецът и кроманьонецът и възможно ли е било това при тях.
Не съм съгласен, че са обитавали различни ареали. Най вече са живеели край пещери и скални навеси и заслони, които са им предлагали завет и убежище през тежката зима. Най-вероятно заради властта над тези области се е получило стълкновение между двата вида, при което кроманьонците са изтласкали опонентите си.

[Sir Gray]

За генетичното съответствие, позволяващо размножаване и аз се сетих, ама за съжаление не съм достатъчно запознат.
Относно ареалите - и да, и не. Чисто географски и двата вида обитават същите райони, но климатично предпочитанията така да се каже са различни - докато неандерталците са оптимизирани за тежки, студени климатични условия и лов на голям дивеч, кроманьонците клонят по-скоро към умерен климат и лов на среден и дребен дивеч. Което би могло да се преведе например, че първите биха предпочели планински или северен, заснежен район, вторите горист/степен и в умерените ширини. Всичко това обаче е сиииилно условно разбира се и в никакъв случай не изключва преплитане.

[lzl]

Не се интересувам от тази тема, но съвсем наскоро прочетох един документ. В "Капитал" от миналата събота мярнах, че има кратка статийка, но не я прочетох, а вече не е достъпна на сайта им.

How Trade Saved Humanity from Biological Exclusion:
An Economic Theory of Neanderthal Extinction

http://www.aec.msu.edu/agecon/seminars/neanderthal.pdf

Ta, тезата, която застъпват авторите е, че неандерталецът е бил по-силен, по-приспособен, с по-голям мозък в сравнение с хомо сапеинс, или по-ефективен биологически, но ние сме познавали разделението на труда и търгуването/размяната (вероятно поради това, че не сме били достатъчно биологически ефективни ни се е наложило да ги измислим). Първото води до повишаване на производството на блага, а второто на по-ефективното им разпределение. Така хомо сапиенс е стнал по-плодовит (щото имал повече храна, пък имало пряка връзка между двете), а и направил достъпа на неандерталците до мамути (напр.) по-труден, защото изчезналите ни събратя нямали ловци-специалисти. Освен това размяната между отделните групи хомо сапиенс (при неандерталеца размяна имало само между много близки индивиди, непосредствено семейство напр.) спомогнала за размяна на идеи, умения и т.н., та това генерирало "културни експолозии" и като цяло по-високо ниво на развитие на обществото.
Поуката е, че международната търговия е хубаво нещо и не трябва да й се пречи с мита, субсидии и т.н.

[gollum]

За генетичното съответствие, позволяващо размножаване и аз се сетих, ама за съжаление не съм достатъчно запознат.

Ако правилно си спомням, няма пречка за това. Всъщност дори и различни видове могат да дават потомство (както посочи Warlord), но то често е безплодно (макар че това дали ще е безплдно или не май зависеше от числото хромозоми при всеки от двата вида? Не мпоня точно, Одзава може би ще е по-добре информиран).

[gollum]

Golum, вярвай ми, никой не е доказал големия взрив. Нито хипермалката частица хиперматерия, от която той е произлязъл. Нито начина как и защо е произлязъл от нея. Това е 100% сигурно.

Отклоняваме се, но съвсем накратко - съвременната астрофизика има изграден определен възглед за произхода на Вселената и той е пряко свързан с предтавите й за съвременния космос. "Доказвам" може би е малко силна дума за това, но става въпрос за изграждане на един модел (с математически методи), който да е непротиворечив и да отговаря на условието да обяснява всички наблюдавани явления и взаимовръзките помежду им. Въпросът е, че такъв модел е изграден и работещ и се приема за достатъчно достоверен, което казано простичко означава, че до момента не са открили сериозен проблем, който да налага той да се промени или изцяло преосмисли. Този модел, между другото, проследява процесите започнали от големия взрив много подробно. Разбира се, това не означава, че пред съвременната асторфизика не стоят никакви проблеми, но тя има изграден задоволителен модел на Вселената.
Мисълта ми е, че да смяташ, че този омдел е изграден и поддържан на основата на "вяра" от страна на учените е дсота, хъм, странно. Не на вяра, а на математичсеки конструкции и проследяване на съответните проявления в явленията от реалния свят. Доколкото все още тази картина на света не е опровергана и отхвърлена като навярна, то едва ли можем да пишем, че "това е само хипотеза", или още повече, че е обект на вяра.
Това е и което предизвика забележката ми. Да уточня пак, фактът, че ние (аз и предполагам и ти) не сме астрофизици, не разполагаме със съответната възможност да прегледаме цялата информация натрупана по въпроса (и още повече, нямаме въобще способностите да я разберем) и съответно приемаме тези идеи "на вяра", не означава, че и учените, които са ги създали и които използват този модел в работат си, постъпват като нас.

Съжалявам за отклонението.

По така очерталата се дискусия около поризхода на човека, струва ми се, че Уарлорд и Грей имат предвид, че само единия вид (от неандерталеца и кроманьонеца) в крайна сметка оцелява и се превръща в човека. Доколкото си спомням (а признавам, че тук познанията ми са напълно научно-популярни, че и сравнително отдавнашни, когато тази тема ми беше интересна) в няколко момента са съсъществували няколко конкурентни вида "прахора", от които е оцелял един в крайна сметка (останалите са изчезнали). Това е решено въз основа на находки (повечето са доста скорошни) на различни типове "прахора", които са датирани от един и същи период. Именно затова и написах, че нови находки са в състояние да добавят много нови подробности и дори да попроменят някои неща - в област, която рачита изцяло на намерени артефакти и в която има потенциалната възможност да бъдат напарвени нови открития във всеки един момент.
На мен лично тази тема не ми е кой знае колко интересна в моменат - значително по-интересна ми е еволюцията на езика и социалните структури - истинският момент, когато човешкия вид преминава от биологична към социална еволюция и втората надминава многократно темповете на първата.

[Odzava]

Малко уточнение. Неандерталеца няма как да има по-голям мозък от кроманьонеца, поради простат причина че последния има по-голям обем на мозъковия си череп (ще рече - вмества повече мозък в главата си). Но има и един друг далеч по-обективен показател, въведен да сравнява "разумността" или "интелигентността" на всичко що има висша нервна дейност. И това е съотношението тегло на мозъка/ общо тегло на организма. Колкото по-голям е коефициента, толкова по-интелигентно е съществото. Тъй като човека го е измислил няма как да не е с най-добър показател, обаче интересно е друго. В челната десятка се нареждат шимпанзето, горилата (логично), зъбатите китове (делфини, по-назад косатка) и т.н. Например синия кит, който има мозък тежащ няколко стотин килограма ако не ме лъже паметта излиза доста глупав, което се потвърждава и от наблюденията на неговото поведение сравнено с останалите китообразни.
Та да се върнем на въпроса - кроманьонеца е имал средно тегло от 70-80 кг, сравнимо с това на неандерталеца (друг въпрос са конструктивните особености на тялото), но теглото на мозъка на кроманьонеца е било по-голямо. Слдователно излиза и по-интелигентен. А самия факт че е оцелял единствено кроманьонеца означава че е бил по-добре приспособен към условията в които е живеел. А и това е най-силния аргумент, независимо от спекулациите за останалите пра-хора.

[D3BEP]

Неандреталецът е живял преди около 200 до 300 хиуиоляди години.
Съвременният човек се е появил преди около 50 хиляди.
Лагът във времето между тях се заема от кроманьонеца.
Кроманьонеца е слабот отличим от Homo Sapiens, дори се приема за първата му форма.
Името Неандреталец идва от пещерата Неандретал - Дюселдорф. Бил е сравнително нисък, но изправен, с широки длани на ръцете - остатък от четирикракия начин на живот. Кубатура на мозъчната кутия: 1300-1500 куб.см.
Неандреталецът е имал сложноорганизирани жилища, както и разнообразни сечива и оръжия, преобладаващо за лов. Възможно е да е имал и някакви култове, защото в "гробницата" на неандреталец в северен Ирак са намерени и доста цветя.
Неандреталецът е първият вид в историята на човека, при който започва разклоняването.
Първите черти на неандреталеца са еднородни. В последствие, вероятно поради климатичните изменения, той започва да проявява това, което днес можем да наречем расови признаци. С други думи той се разклонява и проявява адаптивни различия.
Характерно за неандреталците е малко проявената странност в развитието им. Ранните неандреталци(наричани прогресивни) проявяват доста по - човешки черти. Всъщност в болшинството си тези находки са европейски или африкански. Находките от по - късно време създават образа на тъй наречения "класически" неандреталец, може би по - вмаймунен на вид, със скосено чело, като не бива да се прескачат и особеностите на средата, в която е живял и промените в климата. Тогава е времето на периодично настъпващите и отстъпващи ледници, вероятно и чести преходи и борба с живота, с които неандреталецът се е срещнал. Находките на "класически" неандреталец са преобладаващи в районите на Индонезия, остров Ява, Родезия, както и на места в Европа.
Смислените хипотези са две.
Едната хипотеза е, че в следствие на променте в средата ненадреталецът "върнал" малко назад в развитието си. После, навлизайки в удобни за развитието си условия той продължил експлозивно развитието си и стигнал до съвременния човек.
Втората смислена хипотеза акцентира върху факта, че неандреталецът всъщност не е еднороден вид. Дели се на няколко силно различаващи се подвида, освен на класически и прогресивен, като разликите далеч надхвърлят расовите белези. Допуска се, че всъщност той се е разклонил като вид и е създал отделни видове. Единият от тези видове е започнал преминаването си в човек, в следствие на влошените условия този вид обаче по време на ледниковите етапи временно е преминал в сянка, броят му значително е намалял, значението му, а оттам и останките също. Благодарение на създадения социален начин на живпт обаче този вид е оцелял. Другият основен вид пък е развил качества и белези, помагащи му да оцелее в средата - станал силен, агресивен и устойчив, но не толкова социален. В ледниците той е оцелял, но средата се променила и белезите му се оказали нетрайни. ТОй излязъл просто поредното мъртво родено дете на еволюцията.

Кроманьонецът е открит както казах в пещерата Кро - Маньон - франция. Обем на черепната кутия - до 1600 см3. Ръст - до 180 - 190 см.
Характерно се отличават ръцете му, вече по - издължени и изгубили стараа маймуноподобна плоскост. Палецът видимо стига съвременната си големина и изглед. Това допуска учените да отбележат, че съществената му отлика спрямо предците му е съзнателният и планомерен труд, който той практикувал.
Предположения, правен с голяма сигурност за него:
1. Той е бил социален. Може да се съди по гробовете му и по скалните рисунки.
2. Изглежда той е запонал да отглежда и опитомява животни.
И като споменахме за рисунки, отново следва да кажа: при него са открити рисунки и даже фигурки, които вече водят до изкуството. А изкуството води до разумна съвременна мисъл и фантазия.
Може със голяма сигурност да се предположи, че класическият неандреталец и кроманьонеца, които са имали повече времеви допирни точки, дже и ак оприемем, че са се развили като различни видове, са обитавали различни ареали и са се характеризирали с различен начин на живот. Ако са живели заедно, то сблъсъци те може да се имали и сигурно са имали, но е щуро да се твърди, че кроманьонците планомерно са избили едно недотам социално същество, пръснато и живеещо из целия свят в горите.

Основната идея, която ви пресъздавам:
Логиката на еволюционната акселерация е проста.
Еволюцията се стреми да създаде максимален брой успешни комбинации, като най - успешната допуска да се развива стремглаво и да изпреварва останалите.
Тя винаги е готова да разклони един вид и да получи от него стотици други, създавайки измежду тях някои водещи, други живеещи в сянка и с лека ръка да унищожи трети, станали вече ненужни и отживели времето си.
Всъщност така е започнала и еволюцията - от коацерватната капка и едноклетъчните в първичния бульон.
В никакъв случай обаче еволюцията НЕ ДОПУСКА видовете да се кръстосат и от два различни вида да се получи един. Върху това действие тегнат ред ограничения от генетично, физиологично и много други естества. Такава еволюция следва да се стреми да създаде един единствен финален супервид, комбиниращ доминиращите алели на видовете, които са го създали. ТОва противоречи на еволюционната логика - доминиращият алел на един вид може да не е доминиращ за другия, а третият пък може да живее в съвсем различни условия, а някаква промяна в нестабилната среда може лесно да унищожи супервида и да превърне милиардите години еволюция в загубена авантюрка.
Та това, коеот казвам:
Кроманьонецът не може да е избил неандреталеца.
Или пък неандреталецът, който е бил избиван от кроманьонеца, не е от предците на човека.
Защото кроманьонецът по същество си е неандреталец, у който са настъпили минимални физиологични изменения. ТОй е ниво в развитието на неандреталеца. Или поне на човешкият му клон.
Даже и да допуснем наличието на човешк ии животински клон на неандреталеца, то пак не мисля, че може да се говори за "кроманьонски геноцид". По - скоро се говори за жажда за себепрослава, почиваща например на намерената находка на неандреталец с пробита от камък глава...
Преди години имаше едно научнопопулярно предаване - не знам колко от вас са го гледали, но там едни учени доказваха, че неандреталецът е имал барутна пушка, защото в черепа на древен бизон била намерена дупка от куршум. И тази теория беше много популярна щуротия тогава.
Мисля ,че нещо подобно става и днес. С изтреблението на неандреталците.