Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Решението на израелско-палестинския конфликт

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Безогледната експлоатация на евтин арабски труд в Израел е вече минало - този "модел" се оказа пагубен за икономиките и на двете страни.
    От една страна, отрасъл който използва прекалено евтина, сравнено с общия стяндарт на страната, работна ръка не се развива технологично и става паразитен.
    От друга страна - територията доставяща евтина работна ръка не развива собствената си икономика.
    Днес нещата са други - икономиката на Западния бряг се развива главоломно - 7% ръст в година на световна криза. Наличието на сравнително по-евтина работна ръка привлича инвестиции - не само в леката промишленост, но и в хайтека.
    "Culture is roughly everything we do and monkeys don't."
    FitzRoy Somerset, 4th Baron Raglan

    Comment


      #17
      Изчезнал Безследно написа Виж мнение
      Безогледната експлоатация на евтин арабски труд в Израел е вече минало - този "модел" се оказа пагубен за икономиките и на двете страни.
      От една страна, отрасъл който използва прекалено евтина, сравнено с общия стяндарт на страната, работна ръка не се развива технологично и става паразитен.
      От друга страна - територията доставяща евтина работна ръка не развива собствената си икономика.
      Днес нещата са други - икономиката на Западния бряг се развива главоломно - 7% ръст в година на световна криза. Наличието на сравнително по-евтина работна ръка привлича инвестиции - не само в леката промишленост, но и в хайтека.
      http://blogs.cbn.com/stakelbeckonter...west-bank.aspx
      Е, това е друга тема вече - "къде и как да правим пари в глобалния свят".
      От известно време врънкам моя съдружник да вложи/м пари в бизнес в Палестина, щото там е далаверата, ама трябва време, за да се разберем.

      Преди време се запознах с един образ - беше около 50-те, американец, роден във Виетнам, баща му е бил полковник от армията, който ми беше редовен клиент в кръчмата и ми опустошяваше бара през вечер.
      Викам му:
      - Какво правиш тук?
      - Бизнес с арабите - казва - продавам им линейки и оборудване за болници. Печеля по 20 000 $ на всяка - вдига рамене оправдателно и и звънеше на гаджето си - рускиня в Ню Йорк.

      А бе, глобален свят....

      Comment


        #18
        DelaRea написа Виж мнение
        Е, това е друга тема вече - "къде и как да правим пари в глобалния свят".
        Е нали аз все туй казвам - война и тероризъм са занимания за бедни хора. От далавера и по-малко да спечелиш, барем оставаш жив, че да го похарчиш...
        "Culture is roughly everything we do and monkeys don't."
        FitzRoy Somerset, 4th Baron Raglan

        Comment


          #19
          Бери, ти ме уби!
          Планът Либерман е точно за това, което аз ти казвам - "етническо прочистване". Не знам Либерман да говори за промяна на границите на Израел.

          Ти говорил ли си лично с него или с някой от "Наш дом Израел"? Аз - да, и не останах с впечатленията, за които сега говориш.
          Ами, не съм говорил с него, не съм го и виждал наживо, но това е планът му. Поне официално. Но именно този план говори не за преместване на хора, а преначертаване на граници. Нямаш "прочистване", тъй като никой не се мести. От сайта на партията :
          (27-12-2008) Our Policies in Brief
          A belief that the “land for peace approach” is fundamentally flawed – only a “land for land – peace for peace” approach, in which both parties compromise and commit to certain terms, can succeed

          The exchange of land highly populated by Arabs for land with Jewish settlements as a viable proposal for solving the Israel-Palestinian conflict
          Естествено, причината е решаване на т.нар. израелски демографски проблем. Арабите в Израел винаги са били около 15-20% от населението, но през този период е имало силна имиграция. Цялата държава е от еврейски имигранти. Който е отишъл - отишъл, вече няма СССР, всеки може да заминава спокойно. С две думи - нямаш източник на нови имигранти. Търсят из затънтените краища на Африка и Индия, главно от идеологическа цел, почти не се намира. Емиграцията се доближава силно до имиграцията по брой на година. Тъй че вече спокойно може да се говори за демографско изместване. Има 1.1 милион израелски араби, които са с по-висок прираст (а между тях арабката-християнка ражда по-малко от арабката-мюсюлманка). Около половин милион от тези хора живят около Западния Бряг.

          Безогледната експлоатация на евтин арабски труд в Израел е вече минало - този "модел" се оказа пагубен за икономиките и на двете страни.
          Напротив, точно обратното е. Невиждам защо е безогледна, нито защо е експлоатация - за израелците е малко, за палестинците е много, а двете страни са доволни. Тези работници са една от причините за израелския икономически бум след 1967 и една от причините за сравнително по-високата развитост на Западния Бряг. От гледна точка на сигурността и по политически причини това е прекратено, но от икономическа гледна точка има много логика - прави се и от куп други държави по света.

          От една страна, отрасъл който използва прекалено евтина, сравнено с общия стяндарт на страната, работна ръка не се развива технологично и става паразитен.
          Не разбирам защо, единствения минус е, че взимаш работата на собственото си население и я даваш на чуждо. Но в случая с Израел не е проблем, тъй като палестинските араби извършват труд, който нито израелските евреи, нито израелските араби искат да вършат. Днес израелските араби не искат да вършат това, което вършат филипинците и тайландците - къртовски труд. Все пак високия стандарт разглезва, без да подбира етнос и религия.

          От друга страна - територията доставяща евтина работна ръка не развива собствената си икономика.
          Днес нещата са други - икономиката на Западния бряг се развива главоломно - 7% ръст в година на световна криза. Наличието на сравнително по-евтина работна ръка привлича инвестиции - не само в леката промишленост, но и в хайтека.
          Не мисля, че е вярно - напротив, в западния бряг почти не е имало друго препитание. Тоест друг източник на пари за икономиката. В подкрепа на това е и факта, че след като Израел спира да взима работници от З.Бряг там настъпва голяма безработица (почти се удвоява преди и след спирането на тази практика). Това няма как да е плюс.

          Колкото до икономиката на Западия Бряг - добре, аз даже четох в Foreign Policy за 9%. И? Не е само един фактора, не казваш колко е бил растежа преди това, а и от тази година 50% от приходите на Палестина са от помощи. Досега бяха над 50%. Издържа се от арабския свят, ЕС, САЩ и ООН. На този етап ако спрат всички помощи държавата ще рухне тотално и мигновенно. Става въпрос за милиарди. Не знам и за какъв хайтек говориш, впрочем.

          Е нали аз все туй казвам - война и тероризъм са занимания за бедни хора. От далавера и по-малко да спечелиш, барем оставаш жив, че да го похарчиш...
          Това важи в един идеален свят. Реално има достатъчен брой богаташи, които избират да водят война. При положение, че в дадените случаи от мир се печели повече. Какво значи мир и просперитет за лидерите на ХАМАС? Те просто изчезват, губят си властта, влиянието и приходите. Отворените граници примерно ги лишават от "такса-тунели".
          http://rayofhalifaxproductions.com/26662

          Comment


            #20
            beri_cd написа Виж мнение
            Добре, но по тази логика не е ли невъзможно да има мир между които и да е два народа, които са воювали? Не че има нещо общо, но германците и французите днес са си ОК и самата идея за война между държавите им е смехотворна. Да, не е същото, но ето че с няколко поколение могат(!) да се оправят нещата. Едва ли това ще стани скоро при разглеждания случай, де, но поуката е, че и най-мразещите се народи могат да живеят заедно при определени условия.

            Интересно е след време обаче ако има футболен мач между отборите на Израел и Палестина - едните фенове с М16, другите с експлозиви около кръстта. Съдията - в БТР.
            Мисля, че аналогът с Франция и Германия не е уместен. Идеята за война между тях днес е смехотворна, да. Защо обаче?
            1. Защото двете икономики са силно интегрирани и една война ще е пълна катастрофа в стопанско отношение. Подобно нещо при израелци и палестинци няма.
            2. Французите и немците са християни, а в контактната зона в Елзас, Лотарингия и Райнланд са не само християни, а и католици на всичко отгоре. Израелците и палестинците са от различни религии.
            3. Франция и Германия имат обща площ над 900 000 кв. км. Земя има за всички. А евреите и палестинците са се хванали за гушите за една нива територия, гъсто населена и бедна на вода и земя годна за земеделие.

            Тия юнаци долу не ги виждам и след 70 години да са си оправили бакиите.

            Comment


              #21
              г-н Никой написа Виж мнение
              Мисля, че аналогът с Франция и Германия не е уместен. Идеята за война между тях днес е смехотворна, да. Защо обаче?
              1. Защото двете икономики са силно интегрирани и една война ще е пълна катастрофа в стопанско отношение. Подобно нещо при израелци и палестинци няма.
              2. Французите и немците са християни, а в контактната зона в Елзас, Лотарингия и Райнланд са не само християни, а и католици на всичко отгоре. Израелците и палестинците са от различни религии.
              3. Франция и Германия имат обща площ над 900 000 кв. км. Земя има за всички. А евреите и палестинците са се хванали за гушите за една нива територия, гъсто населена и бедна на вода и земя годна за земеделие.

              Тия юнаци долу не ги виждам и след 70 години да са си оправили бакиите.
              Да, прав си, няма общо. Дадох само като пример, че дори народи, които са се мразели векове могат да се заобичат. Един вид. Ако има "правилните" условия.
              Иначе земята не е чак такъв проблем от тази гледна точка - не е като да НЯМА къде да се строи. 80% от земята на Израел не се използва, а 3.2 милиона души (40% от държавата) живеят в парче земя с размерите на София.
              http://rayofhalifaxproductions.com/26662

              Comment


                #22
                beri_cd написа Виж мнение
                Да, прав си, няма общо. Дадох само като пример, че дори народи, които са се мразели векове могат да се заобичат. Един вид. Ако има "правилните" условия.
                В интерес на истината историческа вековна омраза между германци и французи няма. Омразата започва да се разпалва по френска вина с окупацията на Германия от Наполеон, после ескалира с разгрома на Франция през Френско-пруската война, продължава през ПСВ и ВСВ. Иначе казано - омраза за около век и половина.
                Историческа вековна омраза има между англичани и французи. Тя не е стихнала и днес. За 700 години двата народа са водили 35 войни, доколкото правилно съм преброил, т.е. средно по една война на 20 години. В Европа като честотност май само българи и византийци бият англо-френския рекорд.


                Anglo-French Wars: a chronological listing

                Norman Invasion of England, (1066) - William the Conqueror, Duke of Normandy and a vassal of the French king, conquered the Anglo-Saxon kingdom of England, and made himself King of England. Resulting from this, the English and French royal families would fight many bloody wars trying to settle who was supposed to rule what. William's family acquired lands throughout France and ruled them as Englishmen, which really upset the French kings. This is a pretty watered-down, basic description of this rivalry, but these two nations have fought many, many wars, and William's conquest of England was the starting point for many of the earlier ones.

                Anglo-French War, (1109-1113)

                Anglo-French War, (1116-1119)

                Anglo-French War, (1123-1135)

                Anglo-French War, (1159-1189)

                Anglo-French War, (1202-1204)

                Anglo-French War, (1213-1214)

                Anglo-French War, (1242-1243)

                Anglo-French War, (1294-1298)

                Anglo-French War, (1300-1303)

                The Hundred Years' War (1337-1453) - The Hundred Years' War was actually a series of wars between England and France which lasted 116 years. Most historians break this conflict into four distinct wars.

                Anglo-French War, (1337-1360)

                Anglo-French War, (1369-1373)

                Anglo-French War, (1412-1420)

                Anglo-French War, (1423-1453)

                Anglo-French War, (1475)

                Anglo-French War, (1488) - Also known as Henry VII's Invasion of Brittany (a region in NW France).

                Anglo-French War, (1489-1492) - Also known as Henry VII's Second Invasion of Brittany.

                Anglo-French War, (1510-1513) - Also known as the War of the Holy League, England joined with the Pope, several Italian states, Swiss cantons and Spain against France. King Henry VIII of England won a favorable peace from France after winning the Battle of the Spurs on August 16, 1513. The rest of the Holy League continued fighting France until the Pope Julius II's death, which helped cause the dissolution of the League.

                Anglo-French War, (1521-1526) - Henry VIII joined the Hapsburg Empire in a war against France. The war proved unpopular in England and expensive financially, and the King had difficulty raising money from Parliament. After 1523, England did not participate much in the war.

                Anglo-French War, (1542-1546) - Henry VIII again joined the Hapsburg Empire in a war against France. The English captured the port of Boulogne and the French had to accept that seizure when the peace treaty was signed. The war cost England two million English pounds.

                Anglo-French War, (1549-1550) - French King Henry II declared war with the intention of retaking Boulogne, which fell to him in 1550. This war was preceded by years of border combat short of all-out war.

                Anglo-French War, (1557-1560) - England's Queen Mary drew her country into war allied to Spain , whose king was her husband. A very unpopular war with the English people. England lost possession of Calais on the French mainland. When Queen Elizabeth later took the throne, religious and political differences would make England and Spain bitter enemies.

                Anglo-French War, (1589-1593) - England was caught up in the great Protestant-Catholic wars sweeping Europe. England sided with Protestant Dutch rebels against Catholic Spain and with the Protestant (Huguenot) French against the Catholic French in the Wars of Religion, a series of French religious civil wars. In 1589, while still fighting Spain after defeating the famous Spanish Armada, Elizabeth sent troops to aid the French Protestants.

                Anglo-French War, (1627-1628) - Also known in France as the Third Bearnese Revolt, England came to the aid of Huguenot rebels fighting the French government.

                Anglo-French War, (1666-1667)

                Anglo-French War, (1689-1697) - Known in Europe as the War of the League of Augsburg AND as the War of the Grand Alliance. In North America the colonial aspect of the conflict was known as King William's War.

                Anglo-French War, (1702-1712) - Known in Europe as the War of the Spanish Succession, in North America as Queen Anne's War and in India as the First Carnatic War. This conflict also included the Second Abnaki War. The Abnaki Indian tribe allied itself with the French against the English colonists in North America.

                Anglo-French War, (1744-1748) - Known in Europe as the War of the Austrian Succession and in North America as King George's War.

                Anglo-French War, (1749-1754) - Known in India as the Second Carnatic War. The British East India Company and its Indian allies battled the French East India Company and its Indian allies.

                Anglo-French War, (1755-1763) - Known in Europe as the Seven Years' War and in North America as the French and Indian War. France forever lost possession of Quebec/Canada. In many ways, England's victory set the stage for the American Revolution.

                Anglo-French War, (1779-1783) - Also known as the American Revolution. Also involved Spain, the United States and the Netherlands against Britain. Can also be considered as an Anglo-French War, an Anglo-Spanish War and an Anglo-Dutch War.

                Wars of the French Revolution, (1792-1802) - The Wars of the French Revolution spanned a decade of great political, social and military change throughout the European continent. After the outbreak of the French Revolution in 1789, the conservative, monarchical powers of Europe attempted to extinguish the new French Republic and restore the Bourbon Royal Family. When several nations combined against France, the alliances were known as "Coalitions". Thus, this series of wars are known as the Wars of the Coalitions.

                Austro-Prussian Invasion of France, (1792) - In support of the deposed, but still living French King Louis XVI, Austria and Prussia invaded France. French Revolutionary armies defeated the Allies at Valmy and Jemappes and conquered Austrian-ruled Belgium. France also defeated Austrian forces in northern Italy, seizing Savoy and Nice. Can also be considered as a Franco-Austrian War and a Franco-Prussian War.

                War of the First Coalition, (1792-1798) - Britain, Austria, Prussia, Spain, Russia, Sardinia and Holland combined to fight Revolutionary France. Can also be considered as a Franco-Austrian War , a Franco-Prussian War, a Franco-Dutch War , a Franco-Russian War, Anglo-French War, and a Franco-Sardinian War. Russia left the Coalition in 1794 to deal with troubles in Poland. French victories forced Holland, also known then as the Batavian Republic, to leave the Coalition in 1795. Prussia and Spain made peace with France in 1795 and Austria signed the Treaty of Campo-Formio in 1798, surrendering the Austrian Netherlands (now Belgium) to France.
                This war included the battles of Neerwinden, Mainz, Kaiserlautern (early Allied victories). Later, as the Revolutionary government organized the populace and fielded huge "citizen armies" commanded by brilliant young generals like Napoleon Bonaparte, the French won many battlefield victories.

                War of the Second Coalition, (1798-1801) - Britain, Austria, Russia, Portugal, Naples and the Ottoman Empire (Turkey) combined to fight Revolutionary France. Spain later joined France against Portugal. Can also be considered as a Franco-Austrian War , a Franco-Russian War, a Anglo-French War, a Franco-Turkish War, a Franco-Neapolitian War , a Franco-Portuguese War and a Franco-Russian War. This alliance against France formed to counter French moves in Italy; formation of the Roman, Ligurian, Cisalpine and Helvetic Republics in Switzerland and Italy, and the deposition of Papal rule in Rome. Naples was conquered by the French in early 1799 and declared to be the new Parthenopean Republic. After the Coalition war began, France intervened in an internal revolt in the Swiss Confederation. The Swiss Revolt of 1798, (1798) ended with the Swiss Confederation dissolved and the Helvetic Republic in its place. Throughout the rest of the French Revolutionary and Napoleonic Wars, the Swiss were effectively under French rule with an army of occupation in place. Napoleon Bonaparte invaded Turkish Egypt and won the Battle of the Pyramids, continuing his march into what is now Israel and Lebanon. British Admiral Horatio Nelson wiped out the French fleet at the Battle of the Nile in 1798. Due to French victories on land against both Turkish and British troops, the Ottoman Empire made peace with France at the Convention of El-Arish in 1800. Part of this Coalition war is the so-called War of the Oranges (1801), in which France and Spain invaded Portugal. France sought to end Portugal's trade with Britain, and Spain sought Portuguese territory. In the Peace of Badajoz, Portugal promised to end trade with Britain, give land to Spain, and part of Brazil to France. This "Brazilian" land is the modern-day French Guiana.
                This war included the battles of Cassano, Tribbia River and Novi (early Allied victories). Following Russian withdrawal from the war due to quarrels with Austria, the French under First Consul Bonaparte won the Battle of Marengo in 1800. The Coalition collapsed after Austria lost the Battle of Hohenlinden in December, 1800 and signed the Peace of Luneville in February, 1801.


                Comment


                  #23
                  Хммм, доста са се трепали. Не казвам нищо конкретно, просто според мен не е невъзможно палестинските араби и евреите един ден да се заобичат (разбирай търпят). Не че днес много от тях не го правят, де.
                  Нещата не са тръгнали според плана на ООН - земя най-вероятно ще бъде сменяна и от двете страни. Това ще е приемливо и за двете страни, а да живеят отделно или поне да имат отделни държави и задължително условие за мир. Аз съм последния човек, който ще черпи мъдрост от Исмаил Хания, но преди време (малко преди 27-ми Декември, 2008) той каза, че израелските деца никога няма да са в безопасност докато палестинските деца са в опасност. Оставяме настрана колко всъщност си вярва - това е абсолютно вярно. Страха е по-силен от всяка бомба.
                  http://rayofhalifaxproductions.com/26662

                  Comment


                    #24
                    beri_cd написа Виж мнение
                    Нещата не са тръгнали според плана на ООН - земя най-вероятно ще бъде сменяна и от двете страни.
                    И как ще решат проблема с Йерусалим? Едните казват: "Наш свещен град още от 1000 г. пр. Хр., от Соломоново време, вие, арабите, къде бяхте по това време?". Другите ще отвърнат: "А вие къде бяхте между 135 и 1920 г. Нещо не ви виждахме в Йерусалим, а ние сме тук от поне V²² век?"

                    Comment


                      #25
                      г-н Никой написа Виж мнение
                      И как ще решат проблема с Йерусалим? Едните казват: "Наш свещен град още от 1000 г. пр. Хр., от Соломоново време, вие, арабите, къде бяхте по това време?". Другите ще отвърнат: "А вие къде бяхте между 135 и 1920 г. Нещо не ви виждахме в Йерусалим, а ние сме тук от поне V²² век?"
                      Тези спорове са за половината територия, не само за Йерусалим. Но, ще се дели, това е ясно. В Йерусалим се предвижда да се създаде и т.нар. ничия земя след (!) създаването на палестинската държава. Но мисля, че в най-добрия, но реалистичен случай много израелци ще са доволни - да, няма да имат на територията си разни исторически паметници, но пък Израел ще бъде с 500,000 по-малко арабски граждани (които няма да бъдат физически преместени), което ще реши за дълъг период от време демографската заплаха.
                      http://rayofhalifaxproductions.com/26662

                      Comment


                        #26
                        Решение на проблема? Не искам да прозвучи твърде максималистко и антисемитско, но единственото решение на проблема е Израел да изчезне като държава. Роден като кърваво отроче на САЩ, тя е просто един "непотопяем самолетоносач" в Близкия Изток. Консенсуса между палестинската и като цяло арабската страна, с израелската е почти невъзможен. Твърде много са споровете от териториален и политически характер, като едва ли някой би се отказал от своите интереси, за да бъде уреголиран този конфликт. А в дадения случай ние имаме Израел като страна-агресор, която не се влияе от нито една от международните организации. Конфликта няма да се реши, докато Израел не изчезне. Регионът ще затъва във все повече и повече вражди и конфликти, докато в един светъл ден САЩ просто не спре да подкрепя Израел и тогава арабите да го удушат. Едва тогава ще се постигне мир.

                        Comment


                          #27
                          Решение на проблема? Не искам да прозвучи твърде максималистко и антисемитско, но единственото решение на проблема е Израел да изчезне като държава.
                          Не е ли малко наивно? А и това не мисля, че е "решение" на конфликта, по-скоро точно обратното.

                          Роден като кърваво отроче на САЩ, тя е просто един "непотопяем самолетоносач" в Близкия Изток.
                          Какво общо има създаването на Израел със САЩ (които впрочем налагат ембарго във войната за независимост)? И е странно схващането, че в Близкия Изток всичко се върти около Израел.

                          Консенсуса между палестинската и като цяло арабската страна, с израелската е почти невъзможен.
                          Айде пък, чак невъзможен....През 1979 се подписва мирен договор с Египет, а през 1994 - с Йордания. Студен мир.

                          Твърде много са споровете от териториален и политически характер, като едва ли някой би се отказал от своите интереси, за да бъде уреголиран този конфликт.
                          Териториални, ОК, какви спорове от политически характер има, които пречат на "УрегОлирането" на конфликта?

                          А в дадения случай ние имаме Израел като страна-агресор, която не се влияе от нито една от международните организации.
                          В коя война по-точно Израел е агресор?

                          Регионът ще затъва във все повече и повече вражди и конфликти, докато в един светъл ден САЩ просто не спре да подкрепя Израел и тогава арабите да го удушат.
                          Нереален сценарий. А и войните между Ирак и Кувейт, Ирак и Иран, Сирия и Ливан, гражданската война в Йемен...не всичко е свързано с Израел.
                          http://rayofhalifaxproductions.com/26662

                          Comment


                            #28
                            Обективно погледнато, предходният потребител е сравнително прав като прехвърля вината върху Израел. От юридическа гледна точка Израел е страната нарушител с отказа си да изпълни резолюция (няколко при това) за създаване на арабска палестинска държава. Това е неоспоримият факт от гледна точка на международното публично право. (само моля ви не ме карайте да се връщам за номерата на резолюциите, тъй като сравнително отдавна се занимавах с тази материя, за което се извинявам).

                            Реалното положение на нещата обаче е твърде мъгляво. Доколкото ми е известно, никъде няма дефинирани граници на двете държави от самото начало. Което прави каквото и да е решение на това кратковременно по своето естество. Липсва идеята чий град е Ерусалим и т.н А и както beri_cd заяви, не всичко може да се прехвърли само на Израел. Природните ресурси, съчетани с консерватизъм и традиционализъм на населението от този регион правят почвата изключително благодатна за появата на фундаменталисти и диктаторски режими. Ако се вгледаме внимателно в текущата политическа обстановка ще установим, че всъщност изключения от диктатура почти няма.
                            А когато външната политика спрямо съседите зависи от шепа хора, всички знаем какво се случва.

                            Comment


                              #29
                              Към Beri_cd:
                              Ако не ме лъже паметта след примирието от 1949 г. около 750 000 араби трябваха да търсят убежище в бежански лагери/набързо посторени/ в Ливан и Йордания.
                              За агресията на Израел: на юни 1967 г. израелските военновъздушни сили нанасят изненадващ удар по въздух срещу арабските летища и реално те започват военните действия

                              Comment


                                #30
                                Ако се вгледаме внимателно в текущата политическа обстановка ще установим, че всъщност изключения от диктатура почти няма.
                                Има. В Близкия Изток освен Израел има само една друга демократична държава. Тя е демократично повече на хартия, отколкото в действителност, тъй като не само демократично избраната власт дърпа конците.

                                Ако не ме лъже паметта след примирието от 1949 г. около 750 000 араби трябваха да търсят убежище в бежански лагери/набързо посторени/ в Ливан и Йордания.
                                Лъже те паметта ти, Митя. Дори да приемем това тълкование на данните (750,000, а не 500,000) в Ливан и Йордания отиват около 170,000. Болшинството отиват в Газа и Западния Бряг на река Йордан (предвидените територии за Палестина според ООН, но окупирани от Йордания и Египет). И бежанците сами по себе са резултат от войната, започната от арабските държави, които по всички дефиниции са агресори. Впрочем, бежанци стават и 1,000,000 евреи, но са интегрирани след това в държавата, а не са държани като второ качество хора (както са били третирани палестинците в Ливан, че и до ден днешен).

                                За агресията на Израел: на юни 1967 г. израелските военновъздушни сили нанасят изненадващ удар по въздух срещу арабските летища и реално те започват военните действия
                                "Първия удар" е на Израел, но агресията отново е арабска - наложена е морска блокада, обстрелвани са систематично всички израелски кораби, а по границата на Израел са струпани половин милион души, 500 самолета и 2000 танка. Дали ще го гледаш от гледна точка на международното право или не, при всички положения е агресия. Освен всичко Насър нарежда (забележи - нарежда) да се махнат мироопазващите войски на ООН, които са разположени там от 1957.

                                Темата е решението на конфликта, а не кой прав кой крив. А ако ще се говори за това кой е прав и кой крив - http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=7937 или някоя от другите свързани теми. А без предубеждения (неразчитащи на историята) ще е трудно.
                                http://rayofhalifaxproductions.com/26662

                                Comment

                                Working...
                                X