Афганистан

[Sula]

Ако питате мен целият проблем с Афганистан е, че американци и руснаци си мислят, че могат да го управляват с марионетни режими. Това е страна, която сама по себе си винаги е била с номинална централна власт и без широк консенсус с племената, които я населяват т.е. без голяма автономия за тях е неуправляема и винаги ще има войнствени сепаратисти.

[smajor]

Относно маковите полета и другите неща

Благодаря за обстойните и обективни опити да се обясни Афганистан.Той е всичко това,което пишете плюс едно -Третите,ако не се лъжа по големина находища на МЕДНА РУДА.Това е водещото плюс контрола на опиумите.Всичко останало е второстепенно.И никой не го интересува как ,кой и по какъв начин ще бъде управлявана страната.Това е моето мнение-смесица между военен и журналист.

[vassiln]

Ей, каква дискусия се заформи!
Я и аз да си изплача мъката (този път извън журналистическата тема, която май не е лошо да се дръпне отделно?)
Даже ще си позволя една нескромна прогноза:
Войната в Афганистан понастощем е типична партизанска, или както е модерно да се казва в последно време, инсургентска (от insurgensy, може би на турски "инсургенсъ"?).Типичните фази на подобна война са три: партизанска (когато една част от населението покрепя съпротивителното движение, но то не е укрепнало във военно отношение и не е в състояние да влиза в преки схватки с окупатора или правителствените сили), класическa (когато подкрепата на народа е значително по-голяма и военните действия започват да наподобяват конвенционална борба) и всенародно въстание, което като правило води до успешен завършек.
Според огромната част от авторите във военната литература нито една от трите фази на такава война не е непременно да се състои.
В тактически план войната е асиметрична, което засега е единствената уместна тактика за съпротивата.
Предполага се, но аз никак не съм убеден, че съпротивата се води изключително от т. нар. талибани и членове на Ал Каида. Според мен в тази воюваща страна се включват още голям брой фракции, обособени на най-различни признаци. Други ислямисти, племенни общности, които са в конфликт с централната или местната власт, ако щете етнически малцинства и ненавиждащи чуждите окупатори афганистанци.
Подобна смес е воювала и срещу руснаците през 80-те.
Особени различия в тактиката на съпротивата няма, освен това, че напоследък преобладават бомбените атаки при относително по-малък дял на далечните обстрели (indirect fire) и класическите нападения и засади със стрелково оръжие.
Съществената разлика сега е в това, че няма значима външна сила, която да организира въоръжаването, логистиката и финансирането на съпротивата.
От друга страна, окупационната сила се радва на възможно най-доброто въоръжение, логистика и финансиране, които могат да бъдат осигурени в конкретния театър на военните действия. Чуждите сили и марионетното (засега за мен си е такова) правителство се легитимират с възможно най-добрите оправдания за присъствието и действията си.
На плоскостта на информационното противоборство съпротивата почти няма средства за противодействие.
При това положение войната, колкото и да продължава, колкото и грешни удари да се нанасят от въздуха, и колкото и корави бойци да са пущуните, никога няма да надхвърли партизанската си фаза, т.е. никога няма да застраши окупационната (защото за мен тя си е такава) власт. Заради казаното за инфорационното противоборство, а и заради логистичните особености, не е възможно да се състои срив като този при офанзивата "Тет" във Виетнам, който да прекърши волята на чуждите окупатори или официалното правителство.
Така че очакванията ми са за още няколко години партизанска война, която тепърва ще става по-интензивна, а после постепенно ще затихва. Или нещо подобно на случилото (и случващото се) в Ирак.
Тази прогноза няма да се сбъдне само в два случая (които може да се съчетаят) - ако окупиращите сили и официалното правителсто по някаква причина изгубят воля за воденето на война, и/или ако значима външна сила се намеси и оказва сериозна подкрепа на съпротивата (както се случи през предишната война в Афганистн и се е случило във Виетнам). Малко вероятно е да видим дори едно от двете.
Някой би могъл да възрази, че съпротивата и сега се радва на сериозна подкрепа. Дори и да се приеме, че това е вярно за финансирането (заради опиума и спонсорите на Ал Каида), то по отношение на логистиката и въоръжаването нещата стоят далеч по-зле за съпротивата, отколкото в предишната война срещу Съветите. Нито приятелите от съседен Пакистан, нито спонсорите от Саудитска арабия и останалия мюсулмански свят, нито дори Иран (ако реши да се ангажира) могат да осигурят непрекъснато обучаване, снабдяване и прехвърляне частите на съпротивата, и което е най-важно - не могат да й осигурят модерно въоръжение.
Талибаните (виж отклонението по-долу) воюват с оръжия отпреди 30 - 40 години срещу елитните и най-добре въоръжените части на няколко от най-развитите държави.
При това положение е съвсем логично и това, което се случва: за един убит западняк те плащат с кръвта на десетки от своите бойци. Темпото на ангажираност (и съответно интензивността на войната) се диктуват от американците.
Много от коментаторите надценяват трудността на географските условия в Афганистан. Наистина терена е един от най-тежките в света. Но все пак липсва (с изключение на отделни региони в южната част на страната) плътна растителна покривка, липсват и продължителни дъждовни сезони. И ако преди 55 години трудния терен наистина е създавал ужасни затруднения на една световна сила така, че да изгуби превъзходството в снабдяването на 200 километра от опорните си бази (Диен Биен Фу), то само 14 години по-късно при "обсадата" на Кхе Сан се вижда, че тактическата авиация на един богат и технически развит окупатор може да компенсира почти всички трудности на терена и климата.
Така че ще обобщя: ако по някаква причина американците не загубят воля да се сражават в Афганистан, и ако не се намеси някоя от по-големите държави на нейна страна, шансовете на съпротивата намаляват с всяка година. Може да видим десетки малки победи (като свален транспоретен хликоптер или дори самолет, разбит малък пост или избит патрул), но едва ли нещо повече. В този дух ИРА се бори има-няма 80 години, и накрая май не успя.

За предвиденото по-горе отклонение:
Извинявайте, не е много коректно да казвам "Талибаните". По-напред в темата стана дума за това, но като че ли никой не го съобразява (включително и аз). "Талибан" означава не "студент", а "студенти". В единствено число коректното е "талиб". Така че чувайки "талибан", вече би следвало да разбираме, че става дума за множество. А казвайки "талибани" ние за втори път прибавяме окончание като за множествено число. Все едно ако имаме предвид един войник да казваме "войници", и тогава ако искаме да посочим множество войници вероятно ще ги наричаме "войницици". Но понеже понятието "талибани" дотолкова се е наложило, изглежда и аз ще трябва да се примиpя. Изивинявайте, ако не съм перфектен от гледна точка на семантиката или лингвистиката.

[jordani_vt]

За всички е ясно, че чуждестранните войски няма да стоят 80 години. Това за мен е причината никой да не си дава много зор в борбата срещу тях. По-скоро очаквам някаква борба между различни афганистански фракции за засилване на влиянието.

[shadowsong]

"Така че ще обобщя: ако по някаква причина американците не загубят воля да се сражават в Афганистан, и ако не се намеси някоя от по-големите държави на нейна страна, шансовете на съпротивата намаляват с всяка година."
Така първата част на изречението демонстрира стратегията на талибаните, те разбира се няма да казват на сподвижниците си "тия не можем ги бием" а ще твърдят, че печелят войната, докато реално общо взето оцеляват и изчакват (и предизвикват) изчерпването на политическата воля за водене на война. Така, това с "шансове за съпротива" тук не съм съгласен, просто се е стигнала да една интересна патова ситуация - талибаните са ограничени до няколко хиляди целогодишно сражаващи се подръжници и може би още няколко хиляди идващи да се бият за джихад, плячкосват, отмъщават на американци и прочее, видимо е че досега поваче подръжка те не събират, обаче и американците просто не могат да ги унищожат. Не защото са по-слаби разбира се, ами поради американската стратегия (щото ако не бранеха градовете, щеше да е друга ситуация, не задължително по-добра, но различна със сигурност), която изисква такова количество войски да се овладее ситуацията, колкото за ефективна окупация.
Та така, американците се намират в ситуация със недостиг на хора да се покрие цялата територия, пък талибаните удрат там където са слаби, после следва планиране на контра офанзива, изгонване на талибаните, които оголват пак слаби места в американския "фронт" и процеса се повтаря.
Засега цикъла се върти така, че недоволството от американската окупация стига дотолкова колкото да се подържа даден брой талибина (цифрата им не се променя особенно, въпреки загубите), пък НАТО засега е неспособен да спечели населението.
Има реално няколко варианта:
1 - Пращане на толкова войски от страна на НАТО, колкото е нужно за да се наложи желания от САЩ режим и престоя им там докато този режим стане стабилен.
2 - Не се пращат войски, свидетели сме на същата картинка още десетина години, в крайна сметка трябва да се случи нещо, което или да подкопае талибаните или да накара американците да се изтеглят.
3 - Изтеглят се войските след 2-3 години и Афганистан е оставен сам да се оправя с гражданската война, как такава война ще завърши един бог знае.
Та така, американците какво точно правят там не ми е ясно, но вече е въпрос на престиж да спечелят, по-скоро няма начин да се изтеглят без да нарянят престижа си.
Ве хамериканска му работа

[SizarieldoR]

пък НАТО засега е неспособен да спечели населението.

Може, но не директно. Те и го правят косвено. Според мен идеята на НАТО е да позволи едно демократично правителство да се оформи. Това трябва да стане от само себе си (за да е суверенно) и трябва да бъде минимално застрашено от ислямисти. Така то ще има легитимност и страната няма да я командват фундаменталисти, които искат да унищожат повечето страни-членки на НАТО. Та, затова алианса тренира и спонсорира афганската национална армия - за да работи демокрацията, трябва не-чужденци да се борят с талибаните и да държат последните настрана от държавата.

Та така, американците какво точно правят там не ми е ясно, но вече е въпрос на престиж да спечелят, по-скоро няма начин да се изтеглят без да нарянят престижа си.
Ве хамериканска му работа

Предполагам просто държат войските там за да правят оборот на свойта оръжейна индустрия. И генералите да не остават без работа
Това обяснение малко напомня на 1984 и безкрайното производство на оръжия и машини, които служат само за да бъдат в последствие унищожени (но да дават заетост докато са произвеждани).

Извинявайте, не е много коректно да казвам "Талибаните". По-напред в темата стана дума за това, но като че ли никой не го съобразява (включително и аз). "Талибан" означава не "студент", а "студенти". В единствено число коректното е "талиб". Така че чувайки "талибан", вече би следвало да разбираме, че става дума за множество. А казвайки "талибани" ние за втори път прибавяме окончание като за множествено число. Все едно ако имаме предвид един войник да казваме "войници", и тогава ако искаме да посочим множество войници вероятно ще ги наричаме "войницици". Но понеже понятието "талибани" дотолкова се е наложило, изглежда и аз ще трябва да се примиpя. Изивинявайте, ако не съм перфектен от гледна точка на семантиката или лингвистиката.

Добре си. Но вече формата "талибан, -и" е навлязла в езика ни.

или както е модерно да се казва в последно време, инсургентска (от insurgensy, може би на турски "инсургенсъ"?)

Всъщност е с латинска етимология - ин+сургенс. "Ин" е префикс за "вътре, навътре" а "сургенс" е причастие на глагола "сургере", което ще рече нещо като "вътреиздигащ се".

[кало]

От друга страна, окупационната сила се радва на възможно най-доброто въоръжение, логистика и финансиране, които могат да бъдат осигурени в конкретния театър на военните действия.

всъщност съвсем не. НАТО в момента никак не се радва на въоръжението, логистиката и финансирането. Съвсем обратното е.
ИМХО, демократично правителство в Афганистан е нещо невъзможно. ама напълно. на този етап дори правителство (схванато като централна изпълнителна власт) е невъзможно.

[vassiln]

shadowsong, позволи ми почително да не се съглася с теб.

Това което ще се случи, е постепенна "Афганизация" на конфликта, и едва след като герилята започне да затихва - постепенно деангажиране на Запада от военните действия и после - изтегляне.



Широко е разпространено схващането, че едва ли не всяка партизанска война е успешна и нанася на другата страна несравнимо по-големи щети, отколкото на партизаните. Някак много симпатия буди и образа на шепата борци за правда, излезли в гората/планината/джунглата/селвата да се борят с окуопатора или тиранина. Почти всички сме чували за това как двамата Кастро и Че слезли от яхтата "Гранма" с още 89 (ако не греша) другари и направили революцията...
В действителност преобладаващата част от съпротивителните (или партизански) движения погиват още преди да са разцъфтели. А там където успяват обикновено са се ползвали от нечия щедра поддръжка. Предполагаm че по-голямата част от тези, които са чували за показания кубински пример, не са чели например съветската (жълта в българското издание) биография на Че, и не са забелязали един споменат между другото епизод със самотлет, който им е доставил оръжие и боеприпаси.
Е точно този самолет (в примера - дошъл незнайно откъде, това автора е пропуснал да провери) го няма нито в Ирак, нито в Афганистан...
Нека да видим и обратните примери:
Кюрдите, ако не ме лъже паметта, са правили въстания и са събирали партизански отряди поне от началото на 20 век (в Турция). Тяхната опълченска милиция "Пеш мерга" на няколко пъти след иранската революция е завземала практически всички градове в ирански Кюрдистан. И на няколко пъти иранската армия и ислямска гвардия са ги завземали обратно. След "Пустинна буря" почти целия Иракски Кюрдистан се "освободи", и след това гвардейците на Саддам предизивкаха кланета и хуманитарна катастрофа. Липсва ли им воля да се сражават? Едва ли. Разполагат ли с териториално обособени зони, където имат етнически превес? Да. Труден и обширен ли е терена в Кюрдистан? Ретроспекцията показва, че в по-ново време успяват да постигнат сериозни успехи или когато централната окупационна власт е разстроена (Иран през 1979-та, Ирак през 1991 и 2003-та), или когато получават оръжие, пари и обучение от някоя сериозна външна сила (Турция през 80-те, когато марксистката ПКК се радваше на съветска, сирийска и може би българска помощ). Подобна, макар и доста по-малко кървава, е историята на съпротивата на Балучите (значително малцинство в Пакистан, Иран и Афганистан, и пак значително, макар и без обособена територаилна принадлежност - в Оман и ОАЕ) срещу централните власти в Систан и Балучистан (Иран) и Балучистан (Пакистан). Тяханата съпротива датира в модерни времена поне от 50-те години, но по същия начин е имала своите подеми - или в периоди, когато централната власт е била по слаба, или когато някой външен фактор (например иракчаните през 80-те в Иран) е катализирал националния порив за свобода.
Но понеже някой ще възрази, че кюрдския и балучския случаи са строго етнизирани (все пак са малцинства, макар и общо 30-тина милиона едните и 15-тина милиона другите), и са приклещени отвсякъде от агресивни правителства, редно е да дадем не етнически, а политически мотивиран пример за партизанска война. И се сещам за анголската УНИТА - една сравнително добре обучена и мотивирана армия от корави мъже с политическа представителност, която се радваше на подкрепата на ЦРУ и ЮАР. Десетина години след като рухна единия спонсор (бялото правителство на апартейда), а другия такъв се дезинтересира, УНИТА престана да съществува, и то не само защото убиха лидера й.
Чисто религиозната съпротива, особено когато е на малцинство срещу мнозинство с подобни култури и близки или идентични етнически състави също не е много перспективна в модерния свят: ислямистите през 90-те в Египет и Алжир, Филипините.
Салвадорският Фронт за национално освобождение умря по малко по-други причини: едно че спонсорите започнаха през втората половина на 80-те да линеят, друго че и без това линиите на снадяване през Никарагуа и Куба бяха тънки и уязвими по начало. "Сендеро Луминосо". ФАРК. ФРЕЛИМО в Мозамбик. Опитите на Че Гевра да пренесе революцията първо в Заир, после в Боливия. Обърквам систематизацията и пак се връщам на етническите движения: Тамилските "Тигри", които тази пролет бяха сериозно бити и войната от фаза на всенародно въстание май се върна в съвсем начална фаза (ако не е даже приключила). Тайландските марксисти през 70-те и 80-те.
Има и още по-благоприятни за съпротивителните сили ситуации, когато тяхната платформа стъпва както на етнически, така и на религиозни и даже и на политически/идеологически основи (едновременно) - Прибалтика и Украйна през 40-те, Армията на Господ през 80-те в Судан.
Впрочем от някои от тези примери се вижда, че "инсургенцията" не успява понякога даже при наличието на сериозна подкрепа от външни фактори. Обратно - единици са примерите, когато тя е успявала без подкрепа отвън. А когато и окупационните сили получават такава подкрепа, спъротивата успява при наистина титанични пориви или директата военна намеса на външни и задгранични спомоществуватели (както стана във Виетнам, Афганистан през 80-те, Намибия, Нагорни Карабах).
Така че сама по себе си асиметричната война не е никаква гаранция за победа, дори и когато се води в изключително благоприятни условия. А тези в Афганистан оставят още много да се желае.
И понеже темата е за Афганистан, там май не са особено силни нито етническият, нито религиозният, нито инаквият политически фундамент за една успешна партизанска война.
Тази страна открай време е многонационална. И от тогава отделните народи живеят в условията на фактическа културна и административна автономия. Географската разчлененост не благоприятства и междуетнически конфликти.
Афганистанското правителство включва както пущуни, така и таджики, узбеки, тюркмени и всякакви представители на повечето или всички групи. Като изключим дивата част на населението, която и без това не знае на какъв език се говори на един-два дни път от селото, образованите афганистанци освен "Таджик", "Пущу", "Хазара" и прочие още, и наред с това, се наричат "Афган/и".
По същата причина вероятно ще се избегне и епизода със сектантсткото насилие, който се случи в Ирак, особено ако иранците не го подклаждат, както е досега (и може би обратно на времето, когато сунитите от Ал Каида и Талибан управляваха по-голямата част от страната). И като стана дума за религия, ислямът господства в цялата страна. Религиозните малцинства като християни, будисти и сикхи са екзотично миниатюрни. А "легитимното" правителство и то включва мюсулмани, само не могат да се разберат с талибите за версията, която трябва да се прилага в битието. А пък да не си помислите, че и племената, които поддържат централната власт, го правят заради по-модерните си виждания за исляма?
Така че единствената база, на която се основава съпротивата в дългосрочен план, е традиционната афганистанска нетърпимост към външните окупатори. Която май е едно от малкото проявленния на афганската национална идентичност. И както казах в предишния си пост, според мен тя вече е съществена, ако не преобладваща част от мотивацията на съпротивителните групи.
Само дето в ерата на безпилотните самолети, високоточните оръжия и инфрачервените сензори не е достатъчна, за да доведе историята до национално въстание.

[shadowsong]

До вассилн, дали конфликта ще се "афганизириа" и след това ще се изтегли НАТО или първо нато ще се изтегли, а впоследствие ще придобие вид на гражданска война е на този етап невъзможно да се каже. В интерес на истината единствения начин това да се установи е пост-фактум.
Относно партизанската война - щетите понесени от воюващите в "горите" са значително надвишаващи тези на враговете им. Това е поваче от ясно, а че партизанската война е в повачето случай неуспешна е абсолютно логично, по една съвсем проста причина. Страната принудена да води такъв тип война е във всяко отношение по-слаба от другата, следователно ще загуби ако води стандартна война, факта че се пренасочва към асимитречни военни действия не им гарантира успех, само им дава шанс за такъв, но те пак са по-слабата страна.
Въобще от както има войни е така, по-слабия играе мръсно, за да има някакъв шанс за победа. Такива са случайте на големите пълководци - Цезар, Ханибал, Наполеон и тн., партизанската война е модерният вариант, съобразен с днешните условия за да даде шанс на Давид да победи Голиат. Твойте примери са абсолютно верни, но са точно това - примери, един спор не се води с примери, а с доводи, така че досегашните събития съвсем не са причина да изключим всякакви шансове на талибаните.
Противно на твойта логика движението талибан без етническа подкрепа, с доста съмнителни политически и религиозни доводи, без значителен външен фактор (чети външен спонсор), вече 8 години оцелява в тази война. А според данните, които имаме за тях движението не е изчерпано, все още успява да се финансира и да събира подръжници, все още има структури на територията на афганистан и пакистан и все още се бори.
Това изглежда е оценено от американските командващи, които искат нова стратегия, защо да сменят стратегията ако тази е ефективна?
На талибаните не им трябва национално въстание, те безспорно биха спечелили много от едно такова въстание (главно в политически план), но с или без него тяхната цел е ясна - нанасят постоянни вреди на НАТО, същевременно оцелявайки и чакат американците да се приберат по домовете си, дали ще победят в крайна сметка ( а оттегляне на НАТО е победа, стига самите те да са активни), не мога да кажа, но засега усилията да бъдат унищожени са неуспешни.

[beri_cd]

asd

SizarieldoR - мисията на НАТО наистина не е само да гърми талибани ако ги види по улиците. За да си измият ръцете и да могат да се изтеглят от тази страна без опасност талибаните да вземат пак властта трябва да има сериозна армия. Но да създадат армия от местните хора се оказва не толкова лесно. Черпя информация от няколко доклада на тамошното звено на армията на САЩ, нагърбено със задачата да създадте Афганистанската Армия. Та наблюденията на много американски военни там очертават няколко основни проблема. Между афганистанците има много войни по дух, сражавали се срещу съвестските войски да речем. Но почти няма войници в модерния смисъл на думата. И трудно могат да се направят такива. Често при сражение те не изпълняват заповедите на висшестоящия, не могат да развият екипни умения като координация на действията. В един от докладите се споменават няколко показателни случая и за културната бариера. Веднъж войници се опитали да оправят гранатомет с пирони и чук. Друг път изкъртили мивка от казармата за да си мият краката в нея преди вечерната молитва. Просто начина на живот на 95% от населението на тази държава не се е променил последните 1000 години особено много. Първоначалната грешка на американците е била, че са пресмятали, че обучението на един афганистанец отнема толкова време колкото и обучението на един европеец. Трябва явно по-внимателно и усърдно да се подхожда. Броя на вече обучение персонал афганци също е малък - повече от 20% е недостига на сержантите. Наскоро създадената Афганистанска Военна Академия бълва едва 88 души на година, твърде малко за такава голяма страна. Наскоро е и отворило врати училище за сержанти. Американския експеримент да се използват редови войници за обучаващ персонал също е ударил на камък. Трябват си специално обучени за тази роля хора, които там са малко. Американците искат повече помощ от съюзниците си, но засега съществени промени няма. От италианските Карабиниери са изпратени хора, тъй като Карабиниерите са полицейска част, но част от въоръжените сили на Италия, редом с Армията, ВМС и ВВС, а САЩ нямат еквивалент на такива части. Функциите на полицай и войник в Афганистан са далеч по-близки отколкото в коя-да-е европейска държава.
Освен всичко за обучението не се одтелят достатъчно пари, което проблем навсякъде, де. За да има обаче рязко разширяване на армията обаче трябва да има и съответния инженерен персонал. За да се правят нови казарми, бази, пунктове са нужни строители, машинни инженери, специалисти по комуникациони и компютърни системи, механици. Всички те са в краен недостиг в страната на опиума. А без тях всичко друго буксува.
Техниката на армията също е под всякаква критика - болшенството от оръжията и системите за комуникация са допотопни, остатък от съветско време. Леките оръжия са отпреди половин век, хеликоптрите са в окаяно състояние. Просто урока, който САЩ не искат да научат е, че като се хванат с нещо подобно не могат да минат без големи разходи. Трябва да се обвържат с тази задача и да почнат да наливат не 10-20% повече доларчета(както сега предлагат), ами 2,3,4,5 пъти повече. Иначе парите, които дават не могат да надскочат съпротивлението на афганската действителност и реално отиват на вятъра. За последната година да речем броя на независимите баталиони в пълна бойна готовност даже е спаднал. Естествено това колко пари се дават и за какво не е работа на военните, а на Вашингтон. Трябва да има политическа воля, а Обама явно я няма. Не иска да праща голям брой войници, не иска да дава много пари там, не иска да разваля имиджа на Америка - все политикански глупости. Вярно, че криза, де! Но все пак Америка има добра традиция да дига на крака тотално сринати държави - Германия и изобщо Западна Европа, Южна Корея, Япония.
vassiln засегна също важна точка. Етническата и социална карта на Афганистан.Това никога не е била държава с напълно централизирана власт, дори и по талибанско време. В 99% от последните 1000 години властта в тези земи се е поделяла между различните регионални феодали. Всички те може и заедно да са се били срещу СССР, но тръгнат ли си те - старите вражди идват отново на дневен ред. vassiln е прав, защото не всеки луд пущун с калашников е талибан. Много от борците срещу САЩ не са никакви талибани, ами войници на недоволни местни феодали, нарко-барони, бивши-муджахидини. Едно добро нещо става обаче - талибаните изгубиха подкрепата от Пакистан, защото пущунските талибани от северен Пакистан или дошлите там след 2001 хвърлиха Пакистан в гражданска война. Проблеме е обаче, че заразлика от много други партизански движения по света талибаните имат потенциалната възможност да станат почти независими от външна помощ. Звучи невероятно за такъв тип организация, но адски много местни феодали тире наркодилъри са със силни анти-американски виждания и не само, че са готови да работят с талибаните, ами и често застават на тяхна страна. Нищо, че талибаните почти успяха навремето да изкоренят производството на опиум, днес 90% от хероина в света е дошъл от Афганистан. А това са много, много пари. Да опазиш границата на Афганистан от трафиканти пък е може би по-сложна задача от това да се справиш с талибаните. Става дума за държава по-голяма от Франция, чиято граница е с обща дължина над 5,000км. Географските особености на страната са още един проблем. А и понеже не се хвърля много светлина над това не се и прави много. Даже Иран прави много повече от САЩ, тъй като този хероин минава главно през Персия, която е и най-наркоманизираната държава в света, следвана може би от Афганистан. Но поради ред причини САЩ и Иран не са готови да работят в екип, макар и да имат в случая общи интереси. А проблема с опиума идва от там, че в държавата няма ред, няма и храна. Бедния селянин, живеещ на 1000км от Кабул, ще прави каквото му каже феодала, а и се налага да сади и продава опиум, че да не умре от глад. Фермерите махат житните култури и ги засаждат с по-скъпо платения опуим. Тъй като обработваемата земя в Афганистан е малко това засилва недостига на храна. И се получава омагьосан кръг - липса на централна власт, омраза към чужденците, племенни и етнически вражди, бедност и глад - всичките неща се подклаждат едно друго. В такава държава демокрация не вирее, трябва със здрава, ако ще диктаторска ръка да се подходи. Опитите да се модернизира страната през 70-те години може и да не са били особено успешни, но са показали, че трябва да се работи със здрава ръка. Американската демокрация не е за износ.
Забравих нещо - САЩ трябва да спрат да увеличават влиянието и власта на разни там европейски армийки и да наблъскат Афганистан с морски пехотинци. От политическо съображения командването е разпределено и между френски, английски, канадски и всякакви войски. Демек НАТО командване, а не американско командване. Нюанса е малък, но съществен. А само американската морска пехота има адекватна за тази ситация доктрина и поведение. Затова и МъкКристъл иска още 20-30 хиляди морски пехотинци. Той иска още общо 80-90 хиляди, де, но Обама май няма да му даде повече от 25. Наскоро пратиха 12 ако не се лъжа.

[Henry Sinclair]

Афганистан

Талибаните освободиха провинция Нуристан



В интернет се появиха първите кадри от провинция Нуристан в Афганистан, която на практика напълно се контролира от талибаните. Техни полеви командири заявиха, че тази част от страната е освободена от американските войски и талибаните са установили своя местна власт.
В началото на месец октомври американската армия понесе сериозни загуби в района на Камдеш в Нуристан, след като 300 талибани щурмуваха и превзеха две бази. В последствие войските на НАТО успяха да си върнат двата поста, но на 9-ти октомври, само няколко дни по-късно силите на НАТО бяха принудени да евакуират от района. Освен това натовците евакуираха гарнизоните на още четири свои бази от Камдеш.
Американските военни заявиха, че "отстъплението" от тази труднодостъпна провинция е било планирано по-рано предвид прехвърлянето на техни войски в централната част на страната.
Явно "отстъплението" е било толкова добре "планирано", че в базите са
останали американско оръжие и боеприпаси. Видеосюжетът как това оръжие попада в ръцете на талибаните бе излъчен от арабския канал "Ал Джазира"

http://www.youtube.com/watch?v=4uj6sRlzgik

[Kramer]

Като гледам материала, позициите на съюзниците бяха долу в ниското, до реката. Руснаците са разполагали стражевите си застави все по господстващите височини. Войната в планинско-гориста местност до голяма сметка се свежда до борба за височина. Това населено място, Камдеш е на 10 км от границата с Пакистан, долина в южните склонове на Хиндукуш, на един от десните притоци на река Кунар. А съседната долина източно, вече на Пакистанска територия е долината на река Суат-район на талибаните.

[Dinain]

Това "освободи" в заглавието предизвиква подигравателно-иронична усмивка у читателя.

ПП Постовете са преместени във вече съществуващата тема за Афганистан.

[Imperial]

Е, има си хора с всякакви странни разбирания за понятието "свобода".

[Гост]

Е, има си хора с всякакви странни разбирания за понятието "свобода".

Ами според тях са я освободили
Зависи от гледната точка