Афганистан

[vassiln]

... и се предполага че следва обективен и безпристрастен пост?

Или не знаеш какво е "embedded journalist" и каква е разликата между "независим" и "безпристрастен", или просто тролстваш. Не си спомням Yon някъде да твърди, че е безпристрастен, то е повече от очевадно (и ако не се лъжа го е казвал поне няколко пъти), че е там, за да представя събитията от гледната точка на войниците от коалицията, с които се движи. Ако тази гледна точка не те интересува, моля, не чети, но да го критикуваш, че той всъщност пише за това, което го интерсува, а не за това, което теб те интересува, е смешно. Ако пък смяташ, че американските (пък и британските и другите) войници са някаква монолитна сива маса, чиито (единни разбира се) мнения и настроения са абсолютно 100% с тези на командващите ги (и на техните командващи), то не си за този форум.

Да не му се вярва в политически план? Не знам даже какво трябва да означава това. Моето впечатление въобще не е, че "американците сякаш само раздават на децата шоколади и футболни топки". Може би си чел избирателно.

.

Imperial,

Наистина не се изказах особено коректно. Но не му е тук мястото да ме упрекваш дали зная какво е нещо си на английски и дали тролствам.
Имам предвид, че този човек не показва всичко, което вижда, а само това, което отговаря на неговите възгледи и му изнася. Ще си позволя да повторя, според мен той лъже, че задържания е получил своевременна медицинска помощ, още повече легло до легло с командира на американците. В журналистиката ефектът, когато скриеш част от истината, понякога е същия, както ако лъжеш. А събитията са обективни явления, които всъщност са факти или съвкупност от факти. Така че независимо от чия гледна точка се представят, те трябва да включват всички съставящи ги факти, без да прикачаш към тях несъстояли се факти, иначе не са събития, а дезинформация. Това имах предвид с некоректното си изказване за "политическия план". Така че за мен този блог не е "невероятен", или поне не в смисъла, който ти влагаш.
Впрочем чета го от години, но напоследък не съм влизал да видя какво пише. И понеже моята версия на SA Dictionary не ми каза какво е "embedded journalist", наистина допреди малко не го знаех. Така че благодаря ти, Jordani_VT! Все пак форума е български и на български език. И понеже с теб, Imperial вече установихме по-директен контакт (макар и малко off-topic, извинявай за лошия английски) да те помоля да ни спестиш необходимостта да те питаме за някои чужди думи занапред?
Благодаря ти и се извинявам на всички!

[кало]

Доскоро се смяташе, че еталон за независима журналистика е американската. Основното е разделянето (в отделни статии) на репортажите и анализите/коментарите. Репортера трябва да отразява фактите точно и безпристрастно. "Гледната точка на войниците" трябва да се разбира буквално - сам веднага вижда същото като войниците и няма нужда да му го преразказват по-късно. За съжаление при embedded journalism има голямо отстъпление от тези основни принципи.

С оглед на професионалния ми опит и контакти, подкрепям с две ръце това мнение. За съжаление, отстъплението от основните принципи се наблюдава далеч не само при embedded репортери.
Сетих се, че чудесен пример за такъв тип "журналистика" е героят от един от най-дебилните филми, които някога към гледал - The Green berets с Джон Уейн (самият журналист се играе от Дейвид Дженсен).

[Imperial]

Не става дума за буквалния превод на думите, а за особеностите на понятието, което стои зад тях. Т.е. в случая не просто да знаеш, че embedded journalist се превежда като "прикрепен репортер" (примерно), а че това е човек, който живее с войниците, спи, храни се и се движи непрекъснато с тях, съответно често е изложен на същите рискове и преживява същите критични ситуации като тях, за известен период от време. Естествено се сближава и сприятелява с тях. Естествено започва да вижда нещата тяхната гледна точка, повече или по-малко съзнателно. При това е там с разрешение от съответните командващи, които естествено не биха желали прекалена критичност от страна на журналиста. Да се очаква обективност при тази съвкупност от фактори, според мен е малко наивно. Точно тази критика към тях беше отправена още поначало когато американските командващи обявиха, че ще разрешат прикрепяването на журналисти към някои части. Затова и смятам, че тази им специфика е вече ясна за всички, които се интересуват от тези неща, затова и казвам, "или не знаеш какво е това, или ти е ясно, че няма такова нещо като обективен embedded journalist, и съответно постът ти е тролстване".

Обаче ти казваш, "според мен лъже / крие информация", но не продължаваш със "защото са ми известни тези и тези доказателства." - надявам се ти е ясно, че такова мнение има нулева информационна стойност (съответно не си и струва да се коментира).

А иначе едно весело поздравче за вярващите в идеала за обективния журналист

http://www.youtube.com/watch?v=DGscoaUWW2M

То всъщност кало вече застреля темата в главата след като вкара като аргумент филм с Джон Уейн.

[gollum]

Извинявайте, че се намесвам, но ми се струва, че тук се смесват разни неща - нещо, което Империал добре е обяснил. Източниците поначало не са обективни и в този смисъл достоверни. Именно затова човек винаги трябва да се отнася критично към тях и да ги отсява, когато ги чете или използва - това важи за всичко, включително и за документи. И това е едно от нещата, с които започнахме в този форум, затова и ни се вижда дотолкова естествено, че няма нужда да се споменава изрично.
Така че към блога на въпросния журналист (така както към всеки репортаж или друг източник) ние се отнасяме така, както се отнасяме към нечии спомени, още повече, че по същество става въпрос за съвсем сходно нещо. Т.е. интересно не от гледна точка на това, че се предполага да съдържа някаква "истина", а интересно заради съдържащото се в него индивидуално, лично и субективно описание на дадена ситуация - точно както стоят нещата със спомените на участник в даден конфликт. Т.е. става въпрос по-скоро за определен тип психологическа достоверност, а не фактическа. И, още повече, добър източник за да видиш как точно виждат нещата там, на място (гледната точка на едната страна, ако трябва да обобщя).

[кало]

То всъщност кало вече застреля темата в главата след като вкара като аргумент филм с Джон Уейн.

в крака.
все пак, не е аргумент, а пример .

Иначе - да такова нещо като пълна обективност няма, но пък журналистическата етика го изисква. В Афганистан, ако си присъединен към някоя част, няма как да не гледаш през нейните очи, но също така етиката те задължава да показваш всичко. И тук със сигурност има отстъпление от основния принцип на репортерството. От друга страна, обаче, нищо не гарантира, че ако показваш всичко, няма случайно, я да попаднеш под неприятелски обстрел, я при неизяснени обстоятелства да се спънеш и паднеш на мина и разни подобни.
Идеята е, че от една страна присъединяването на репортери позволява гледна точка от първо лице, от друга - измества тази гледна точка в единия от полюсите.
Голъм, макар и да си напълно прав в тезата си за критичното отношение към източниците, тя няма как да важи за медиите и основната част от тяхната аудитория. Именно затова, заради твърде сериозната и напълно реална опасност от манипулация, би трябвало правилото за максимум обективност (което се постига чрез инструмента максимум гледни точки) да се прилага. За съжаление това остава в сферата на пожеланията, като даже имам чувството, че по времето на Виетнамската война нещата са стоели по-добре в този план.

[gollum]

За съжаление това остава в сферата на пожеланията, като даже имам чувството, че по времето на Виетнамската война нещата са стоели по-добре в този план.

Поради тази причина е по-добре винаги да се отнася човек към репортажи, новини и прочее критично, защото зад всяка подобна информация стоят реални хора с присъщия им субективизъм, дори и когато няма някаква съзнателна политика на "изкривяване". Разбира се, подобен "критицизъм" е пак в сферата на пожеланията, защото всеки човек може да е що-годе запознат само с една-две области, където може да пробва да провери сам нещо в някаква степен (а рядко и толкова може). Но е добре да се има едно на ум.
Но подозирам, че при теб става въпрос за професионален идеализъм, който е съвсем уместен, но ми се струва, че е достатъчно далече от реалността.

Идеята е, че от една страна присъединяването на репортери позволява гледна точка от първо лице, от друга - измества тази гледна точка в единия от полюсите.

Мисълта ми е, че плюсът от това да се води веднага в първо лице е много по-голям, от минуса на субективността, който, да подчертая, е неизбежен. Мисълта ми е следната: единственият друг вариант да получиш непосредствени (в психологически смисъл) впечатления от бойните действия, от присъщата им атмосфера, е чрез спомените на участниците в тях. Но те, обикновено, се пишат от много малко от тях и след твърде много време, т.е. твърде много изчезва.
Внедряването на журналист, който да върши тази работа, е добро, защото "дневниците" се водят директно, т.е. не от позицията на отдалеченост във времето; от човек, който малко или повече е професионалист на писаното слово, т.е. ще обхване повече, от човек, който няма особени умения в тази област и ще му е трудно да опише нещата.
За мен е много интересна точно тази лична, субективна страна на картината. Примерно, с голям интерес чета спомени за ВСВ и щях да се радвам, ако и тогава имаше подобна практика на достатъчно широка нога, защото щеше да има повече и по-качествена информация. Така или иначе - независимо дали е дело на професионалист, който пише малко след събитията или на непрофесионалист, с когото се води интервю или пък сам си пише спомените, няколко десетилетия по-късно, - тази информация винаги е субективна. Въпросът е, когато подхождаш към нея, да не забравяш това и да използваш именно тази й ценност.

ПП Между другото, ако ще споменаваме примери, наскоро гледах един мини-сериал точно за такъв журналист (или през неговия поглед, по-точно): "Generation kill".

[кало]

ОТ

Generation Kill е по книгата на такъв журналист - Евън Райт, и ИМХО - едно от най-добрите неща на военна тематика, правени в последно време. За по-любопитните - http://www.hbo.com/generationkill/ - особено любопитен е разговорът с истинските пехотинци - в раздел видео/екстрас.

Иначе - прав си за обективността, но в работата си аз и колегите ми, колкото и да е сложно, поне се стараем. А и има определени механизми за постигането й в определена степен (многество гледни точки, проверка на информация, право на отговор и т.н.).

[Imperial]

... за каква "проверка на източниците" може да се говори когато човека през деня участва в бойна акция, а вечерта сяда и пише впечатленията си от нея?... Това просто е съвсем различен вид журналистика.

[gollum]

Това просто е съвсем различен вид журналистика.

Да, това за мен е журналистическа форма на нещо много старо - фронтоваците, които си водят дневник или пишат писма с впечатления (мемоарите или интервютата, целящи събиране на спомени впоследствие, изпълняват донякъде тази задача, но в по-малка степен, заради дистанцията във времето). Но благодарение на информационните технологии, въпросният "дневник" може да достигне до интересуващите се веднага и количеството информация, което може да се събере и изложи в него е много по-голямо, отколкото това е било възможно в миналото. Имаме същото ниво на "достоверност" и ако човекът наистина участва в бойни акции и пише след това, то независимо каква автоцензура се намесва, в неговите писания най-вероятно ще присъства това, което е достоверно - погледът през очите на участник в събитията, с цялата му присъща ограниченост и субективност. Но той притежава определено качество, което е интересно само по себе си и придава допълнително измерение на нещата, особено ако се добави към "обективността" на едно военно-историческо изследване.

[кало]

за каква "проверка на източниците" може да се говори когато човека през деня участва в бойна акция, а вечерта сяда и пише впечатленията си от нея?... Това просто е съвсем различен вид журналистика.

Това далеч не е така - от това, което види съответният присъединен репортер, няма как да знае защо се осъществява определена операция, какви са целите й, какви са резултатите й. Съответно има бая източници за подобна информация, които той трябва да прослуша, пресее и напасне. Неговата гледна точка е по-различна от тази на войниците до него, защото той не носи оръжие и не стреля, той е наблюдател. Тоест, той не "участва" в бойна акция. И не, това не е различен вид журналистика (каквото и да се има предвид с тази фраза). Това е абсолютно типичен вид репортерство.

[gollum]

Това е абсолютно типичен вид репортерство.

Не знам дали е "различен вид", но ако правилно разбирам, идеята на всеки репортер е да описва достоверно това, на което става свидетел, т.е. това, което вижда, това което се случва около него. Важно е да остава верен на този принцип, а не на някаква друга или на друго ниво обективност. Т.е. това: "от това, което види съответният присъединен репортер, няма как да знае защо се осъществява определена операция, какви са целите й, какви са резултатите й." не би трябвало да му е необходимо, ако той е прикрепен към конкретно отделение и в общи линии хоризонта му не надхвърля този на ротата, в краен случай, на батальона, в който е включено съответното подразделение, към което е прикрепен.
Виж, ако репортажът се пише след това, въз основа на впечатленията от вече завършеното участие, то тогава могат да се ползва ти всякакви други неща и ще има някакъв стремеж за по-обхватен поглед към нещата. Но това ще е и отдалечаване от тогавашната истина на всекидневието сред войниците от отделението.
Може, да става въпрос и наистина за "друг вид" журналистика - като пример ми идва наум Капушчински. В този случай в текста има много повече от отчет на събитията през индивидуалния поглед, в който "правдивостта" е равнозначна на "пиша каквото виждам и чувствам" (какъвто е обсъждания случай) - става въпрос за цялостно премисляне на нещата, т.е. запознаване с една цялостна визия или интерпретация на определена реалност, в която коментарите и размислите са еднакво или дори по-ценни от директните наблюдения и "отчет".
Поне аз така виждам нещата, като подчертавам, че става въпрос за външен поглед (а не за вътрешен, както е при теб, кало), т.е. поглед на потребител, а не на създател на съответното нещо.
За мен са ценни както първият вид, така и втория вид "репортажи" - просто интереса и ценността им са различни.

ПП Впрочем, ясно е че в конкретният случай няма да бъде докрай изпълнено и първото условие, защото става въпрос за съчетаване на репортерство с пропаганда. Но стига да си наясно с това, когато го четеш, няма проблем, още повече, че поне за мен тези репортажи са интересни.

[кало]

http://www.youtube.com/watch?v=m9sOgjpmd4c&feature=player_embedded#

[кало]

и още - тъжен репортаж за липсата на каквато и да е перспектива в Афганистан (който е имал акъл трябва да му е било ясно още през 2001-ва)

http://www.youtube.com/watch?v=43v-1sYNTQg&fmt=18

[beri_cd]

asd

Много интересна тема и интересни мнения прочетх.
Лично за мен целия проблем в Афганистан идва от американска концепция за подобен тип войни. Да - сринаха властта почти без да дадат жертви и за отрицателно време. Това е лесната част. Самата идея на влизането беше да се свалят талибаните от власт, защото те разрешаваха на Ал Кайда да си прави каквото си иска. Талибаните са един грозен остатък от гражданската им война - най-ниската и необразована прослойка от афганистанците. Но мула Омар е отключил дълбоко заровения фанатизъм в тях. Превзели са властта и са наложили брутален режим над населението си. Заразлика от Иран след Ислямската Революция, талибанското правителство не е било 100% анти-запада отначало. Да - като всяко фундаментално ислямистко движения са таяли в себе си омраза към западния начин на живот, западната политика(външна и вътрешна) и т.н.. Но те не са имали много против да работят с американците да речем, стига това да засяга пряко мюсюлманското естество на социалния ред, който строят. Повремето на Клинтън са били на косъм да сключат голяма сделка за петролопрод от бившите съветски републики в Средна Азия прези Афганистан, Пакистан и бам - в морето. Но няколко организации за защита на правата и главно феминистки организации са протестирали пред Белия Дом и са накарали Клинтън да постави условие на талибаните. Може би са си мислил, че могат да отбият номера като само публично дадат изисквания към талибаните да въведат малко човещина в държавата си, но талибанския фанатизъм си е казал думата и те директно са отказали. Приели са това като западно-империалистическо-кръстоносническо и какво ли още не намесничество в техния правоверен начин на живот. Тук все пак не става дума за хитри, макар и коварни политици, а за фанатици. По-късно Афганистан приютява напълно Бен Ладен, макар каузата на световния джихад да не им е била чужда. Но пък САЩ са могли да окажат много по-голяма помощ на Северния Съюз, който е държал северен Афганистан и са били про-западно настроени. Ако бяха наляли повече пари в Северния Съюз щяха да се случат няколко неща - първо влиянието на Иран, Таджикистан, Русия, Индия върху различните фракции от съюза щеше да намалее пропорционално. Таджиките са подкрепяли таджикското малцинство в Афганистан, Русия е имала лош опит с афганистанците, но помоща, която чеченците са получавали от тях е била достатъчно за да може Русия да забрави унижението си от 80-те. А пък тлъстите пачки и оръжията са били достатъчно на бившите анти-съветски муджахидини да забравят зверствата на Русия в държавата им. Иран са по религиозни причина са подкрепяли съюза, а индия превантивно, заради собствените си проблеми с ислямистите. Щатите според мен в тази ситуация са могли да се наместят по-добре в ситуцията. Първо - трябвало е да отделят много повече пари за Съюза след 1998. Като изключим Иран с другите държави, подкрепящи съюза са могли да намерят общо език за конкретния проблем. Дори с Русия. А и самия съюз е бил разнороден, по-хубаво да наливат пари на по-западно ориентираните и светски(до някъде) организации. Но добре - приемаме всичко преди 2001 за даденост. Свалят правителството, свобода, демокрация, рай за всички. Хубави общания, но за съжаление засеге неизпълнени. Това че изпуснаха Афганистан от контрол според мен се дължи на няколко факта. Първо - от политически съображения дават повече власт на разни си европейски натов-ци, чиято военна доктрина просто не е пригодена за такъв тип война. Трябва да се пращат войници, а не да седиш окопан посредата на едно село и да чакаш да дойде талибан. Трябва по-малко участие да взимат Англия, Франция, Канада и т.н.. Трябва да се вземе политическото решение да се пратят повече американци, а не трохите, които Обама прати. Освен това трябва според мен да се наблегне на Морската Пехота. Трябва пъти повече войници да има там. Това все пак е огромна държава, половината чукари и пещери. Трябва агресивно да се подхожда, макар да коства живота на някои войници и да е лошо за президентския рейтинг. В момента САЩ има контрол върху Кабул(но не пълен) и още няколко града. 90% от територията страната е едва ли не свободна зона. Талибаните си се движат както си искат. Правят си каквото искат и убиват когото искат.
Второто нещо е, че трябва да разграничат всеки ненормален пащун от талибана. Колкото и да е лошо трябва да се работи с феодалните вождове на афганските региони, каквите и да са те. Пак е лошо за рейтинга и се съюзяваш с варвари, но това е по-малкото зло.
Третото нещо е самото социално положение на Афганистан. Самото присъстве на талибаните означава, че едно момиче не може все още да ходи спокойно на училище без страх, че ще бъде залята с киселина. Една жена(най-вече извън Кабул) все още не може да си позволи да не се забулва. Но това е може би по-малкия проблем. Икономическото положение на страната е ужасяващо. И без това силния недостиг на храна е подклаждат от саденето на опуим. Плодородните площи в тази държава са малко и често се налага да изкорениш житна култура, за да засадиш опиум. А опуима и външната помощ са единствените източници на пари в тази държава. Както са наляли в Германия и Корея пари след ВСВ и съответно Корейската Война, така и да налеят и тук. Наясно съм, че Афганистан е една назадничава държава, с архаични традиции, начин на живот отпреди 3000 години. Държава, където две трети от населението е неграмотно, питейна вода трудно се намира, а престрелките са ежедневие. Също и държава с пословичен проблем с производството и употребата(това е след 2001 де) на опиум. Но ми се струва, че твърде малко пари се отделят. Да - милиарди са, но на фона на това, което могат е малко. А по този начин не си хвърляш парите на вятъра, защото иначе до няколко години ще си отидат оттам и всичко ще е същото. Корупцията в управлението е също огромен проблем. В сравнение с тяхната корупция, нашите катаджии са монаси. Получава се затоврен кръг, в който се наливат пари, но те не могат да стигнат до хората, които си седят бедни, американците гледат това по ТВ и после казват, че е било грешка да се влиза в Афганистан и дай да се изтегляме и никакви пари повече да не хвърляме. И почваме от началната точка - нищо! Още нещо - демокрация в Афганистан скоро няма да вирее, така че е излишно да си правиш труда за медийната слава. Да им се наложи едно временно(за 10 години) правителство и тогава да се мисли. Кюрдистан в Ирак също е било мизерия, също хората са доста традиционни(не чак като талибаните), област заклещена между врагове, но въпреки това с американска помощ нещата вървят на добре. А там също играят много интереси - иракски, сирийски, турски, ирански и американски.

[DDD]

beri_cd, много интересно (и фантастично, според мен) обяснение за проблемите на Афганистан имаш.