Възможно е и друго обяснение - китайците да използват цялата работа за някакви свои дипломатически цели, донякъде отделни от непосредственият въпрос за бъдещето на Северна Корея. Въпрос, достатъчно сложен съм по себе си, независимо от това дали разпадането на режима предстои да се случи в рамките на няколко месеца или след няколко години. А че рано или късно режимът там ще се срути е очевидно. Може достатъчно дълго да се поддържа както досега - изцяло от помощта на съседните държави, на които засега им е по-изгодно и евтино да поддържат статуквото, отколкото да се разправя с проблемите от една криза.
Какви точно могат да бъдат тези "други цели" е трудно да се каже, но със сигурност покрай този въпрос може да се постигнат не една и две договорености със САЩ, Япония и други държави (Русия, някъде там в цялата работа), котио по определен начин да "оформят" положението и интересите на Китай в региона. А и не само - едно дългосрочно политическо сътрудничество с упоменатите държави по въпроса за Северна Корея може да има определени положителни последствия и по други въпроси.
Разбира се, може да се тълкува и като желание на Китай да не се окажат в положението на най-тежко замесени при една евентуална криза - като държава влагаща напоследък най-много в поддържането на КНДР. Въобще, възможностите, според мен, са много.
Що се отнася до обединяване на двете Кореи - това е много сложен и труден въпрос. Поне според каквото чета и се интересувам напоследък (предимно блогът на Ланков): макар че, естествено, това е залегнало като цел в доктрините и на двете Кореи, реално желание за това почти не е останало и у двете държави. Нас, в случая, естествено, ще ни интересува Южна Корея, но и там, с изключение на представители на по-старшото поколение, май въпросът не е чак толкова съществен за останалите, а и ако бъде поставен (както ще бъде) като събитие, чиято цена ще трябва да се плати със значително влошаване на жизнения стандарт на южняците... хъм, малко вероятно е да предизвика ентусиазъм.
От друга страна, при определена политика Южна Корея може и да няма кой знае какъв избор, освен да приеме такова развитие с всичките му негативни краткосрочни (а и не толкова) последици.
За северняците подобно събитие би било изключително травмиращо. Вероятно по-естествено би било за тях ако станат част от Китай, макар и подобно нещо, естествено, едва ли да е приемливо от националистична гледна точка (а обществата и в двете Кореи са изключително шовинистични).
Какви точно могат да бъдат тези "други цели" е трудно да се каже, но със сигурност покрай този въпрос може да се постигнат не една и две договорености със САЩ, Япония и други държави (Русия, някъде там в цялата работа), котио по определен начин да "оформят" положението и интересите на Китай в региона. А и не само - едно дългосрочно политическо сътрудничество с упоменатите държави по въпроса за Северна Корея може да има определени положителни последствия и по други въпроси.
Разбира се, може да се тълкува и като желание на Китай да не се окажат в положението на най-тежко замесени при една евентуална криза - като държава влагаща напоследък най-много в поддържането на КНДР. Въобще, възможностите, според мен, са много.
Що се отнася до обединяване на двете Кореи - това е много сложен и труден въпрос. Поне според каквото чета и се интересувам напоследък (предимно блогът на Ланков): макар че, естествено, това е залегнало като цел в доктрините и на двете Кореи, реално желание за това почти не е останало и у двете държави. Нас, в случая, естествено, ще ни интересува Южна Корея, но и там, с изключение на представители на по-старшото поколение, май въпросът не е чак толкова съществен за останалите, а и ако бъде поставен (както ще бъде) като събитие, чиято цена ще трябва да се плати със значително влошаване на жизнения стандарт на южняците... хъм, малко вероятно е да предизвика ентусиазъм.
От друга страна, при определена политика Южна Корея може и да няма кой знае какъв избор, освен да приеме такова развитие с всичките му негативни краткосрочни (а и не толкова) последици.
За северняците подобно събитие би било изключително травмиращо. Вероятно по-естествено би било за тях ако станат част от Китай, макар и подобно нещо, естествено, едва ли да е приемливо от националистична гледна точка (а обществата и в двете Кореи са изключително шовинистични).
Comment