Северна Корея

[gollum]

Възможно е и друго обяснение - китайците да използват цялата работа за някакви свои дипломатически цели, донякъде отделни от непосредственият въпрос за бъдещето на Северна Корея. Въпрос, достатъчно сложен съм по себе си, независимо от това дали разпадането на режима предстои да се случи в рамките на няколко месеца или след няколко години. А че рано или късно режимът там ще се срути е очевидно. Може достатъчно дълго да се поддържа както досега - изцяло от помощта на съседните държави, на които засега им е по-изгодно и евтино да поддържат статуквото, отколкото да се разправя с проблемите от една криза.
Какви точно могат да бъдат тези "други цели" е трудно да се каже, но със сигурност покрай този въпрос може да се постигнат не една и две договорености със САЩ, Япония и други държави (Русия, някъде там в цялата работа), котио по определен начин да "оформят" положението и интересите на Китай в региона. А и не само - едно дългосрочно политическо сътрудничество с упоменатите държави по въпроса за Северна Корея може да има определени положителни последствия и по други въпроси.
Разбира се, може да се тълкува и като желание на Китай да не се окажат в положението на най-тежко замесени при една евентуална криза - като държава влагаща напоследък най-много в поддържането на КНДР. Въобще, възможностите, според мен, са много.

Що се отнася до обединяване на двете Кореи - това е много сложен и труден въпрос. Поне според каквото чета и се интересувам напоследък (предимно блогът на Ланков): макар че, естествено, това е залегнало като цел в доктрините и на двете Кореи, реално желание за това почти не е останало и у двете държави. Нас, в случая, естествено, ще ни интересува Южна Корея, но и там, с изключение на представители на по-старшото поколение, май въпросът не е чак толкова съществен за останалите, а и ако бъде поставен (както ще бъде) като събитие, чиято цена ще трябва да се плати със значително влошаване на жизнения стандарт на южняците... хъм, малко вероятно е да предизвика ентусиазъм.
От друга страна, при определена политика Южна Корея може и да няма кой знае какъв избор, освен да приеме такова развитие с всичките му негативни краткосрочни (а и не толкова) последици.
За северняците подобно събитие би било изключително травмиращо. Вероятно по-естествено би било за тях ако станат част от Китай, макар и подобно нещо, естествено, едва ли да е приемливо от националистична гледна точка (а обществата и в двете Кореи са изключително шовинистични).

[han asd]

Проблемът тогава ще е и че китайците не ги искат - имат си достатъчно свои проблеми - по-скоро да сменят управленеито с марионентно такова или сделка с Южна Корея (нали в цялата си писана независима история поне някаква част от страна а доста векове цялата са васали на Китай - то имперското мислене не се променя а китайците го имат в излишък - пример Виетнам)

[gollum]

Да, имаше някакви такива предположения, че най-"разумният" (слагам кавички, защото на някои може и да не им се види точно такова) вариант може и да се окаже този: марионетъчно правителство и постепенни реформи в китайска посока. На-малкото за населението това, вероятно, би било по-добро, отколкото шоково обединение, подобно на това между двете Германии.

[messire Woland]

Ако заменим "най-разумният" (а аз също го смятам за такъв) с по-модното "най-енергоспестяващият" метод, може би ще е по-приемливо
Спестяването на всичко, което може да не бъде похарчено, си е чиста печалба един вид. Само дето не е ясно с цялата тая армия и планините от оръжие какво ще стане. Може би някой ще плаща за разоръжаването на севернокорейците, обаче пък с тая криза ... кой знае.

[Eguo]

Китай иска да инвестира в пристанищата и железниците Корея $ 10 милиарда.

http://www.all-korea.ru/lenta-novostej/kitajvlozitvportyizeleznyedorogikndr10milliardovdollarov

[Imperial]

http://www.3quarksdaily.com/3quarksdaily/2010/04/immersion-in-propaganda-racebased-nationalism-and-the-unfigureoutable-vortex-of-juche-thought-colin-.html

Много интересна статия.

[beri_cd]

http://www.3quarksdaily.com/3quarksd...ht-colin-.html

Много интересна статия.

Великият лидер....но колене!!!

Има и трети вариант, хора, но такъв, които малко хора биха искали, а именно преход в Северна Корея, без да се получава еквивавелнта на Германиите. Проблем идва обаче огромен, знаем какво стана с половината руско, украинско, българско и изобщо соц. въоръжение след 89-та - замина за Африка и Азия. Това може би е нещо, което ще трябва да се избегне. Но в това си състояние Северна Корея би умряла физически при един независим преход. Добре би било да се спонсорира от Южна Корея, макар и да не са прави официален съюз. Япония също може да инвестира доста, САЩ, западна Европа, не е като да няма да е перспективно.

[gollum]

но такъв, които малко хора биха искали, а именно преход в Северна Корея, без да се получава еквивавелнта на Германиите.

Не виждам как би могло да се получи. Кой ще проведе подобно нещо? Сегашните власти в Северна Корея? Изключено, това не е в техните интереси.
Външна сила? Това би означавало първо за се свалят сегашните власти и след това тази външна сила да се ангажира с тази работа. А тя е крайно неблагодарна и няма да се отплати. Само Китай е в позиция да стори това, но не виждам да има желание.

[Гост]

Теоритично е възможен такъв преход, в който негативите да се избегнат. Той би могъл да бъде извършен, в подходящ политически момент, разбира се, от Южна Корея, която не е от бедните страни в света, с американска помощ, при положение, че щатската администрация е по-настъпателна (днес и политически, и икономически това би било затруднено, но не е невъзможно).
Китай и Виетнам показаха добри умения за извършване на преход. Може пък Азия да управлява този процес по-добре от изпълнената с тарикати Изт. Европа.

[ndragostinov]

Самото съществуване на южнокорейската държава мотивира ръководството в Пхенян да не допуска облекчаване на режима и реформи, защото това би увредило авторитета му на единствен център.

[beri_cd]

Не виждам как би могло да се получи. Кой ще проведе подобно нещо? Сегашните власти в Северна Корея? Изключено, това не е в техните интереси.
Външна сила? Това би означавало първо за се свалят сегашните власти и след това тази външна сила да се ангажира с тази работа. А тя е крайно неблагодарна и няма да се отплати. Само Китай е в позиция да стори това, но не виждам да има желание.

Ами, да, абсурд да стане като нашия преход. Сравнение със Северна Корея, България е била цвете за мирисане. То всяка държава е цвете за мирисане пред Корея. Но, един елемнтаризиран сценарий :

- Китай стига до извода, че вече е неизгодно да поддържа икономически С.К. или биват убедени от запада (с компенсация естествено).
- Русия тъй или иначе се отдалечава диполматически (много слабо и бавно, де) от Корея, макар да е единствената държава (освен Китай), която да защитава и поддържа Пхенян, спира да ги поддържа толкова.
- На корейските лидери става ясно, че тази система не може да продължи и както и в другите държави се разделят на 2(3) основни лагера :
* хардлайнерите, които искат да запазят системата, че даже и да я върнат назад (ако приемем, че това ще е предшествано от някакви промени, подобно на СССР и България).
* реформаторите, които искат да заддържат властта си, но осъзнават, че "тая няма да я бъде" и ще са нужни компромиси
* тези от партията им, които решават да яхнат народната вълна и застават за пълна либерализация и демокрация, нещо, което има повече емоционален отзвук, отколкото рационален, но едва ли точно корейското общество би било рационално в такъв момент.

Естествено, винаги може да се получи контра-преврат като опита за такъв в СССР и идеите(!) за такъв в България. А и има според мен нещо специфично в корейците - докато българите и други народи са спрели много преди 1989 да вярват на идеалистичните глупости за утопия и най-вече от страх не са били по-гласни, то в корейската народопсихология има този азиатски елемент на подчинението. Ако има нация, която да е исторически съвместима с тоталитаризма, това е Корея. Неслучайно именно в Северна Корея според мен е и "най-тоталитарния" тоталитаризъм, в сравнение с който дори сталинския е една крачка назад. Защото Ким-Джонг-Ил контролира и небето и водата, слънцето и луната, деня и нощта, зимата лятото. Това не го казвам на шега, за съжаление. Тъй че може би това бунтурско, реформаторско настроение (против системата), което е присъствало сред българите и руснаците ще е далеч по-слабо изразено в корейците. Може и да греша, но съм на мнение, че болшенството от корейците вярват на тези глупости. А ако се яхма народната вълна е добре тя да е против системата. Или крадеца да може да каже "дръжте крадеца" без да се притеснява, че хората ще му простят.

Но не става въпрос това да стане утре или 2011. Няма да са и 5 години ако стане по този сравнително еволюционен начин. Но аз лично виждам три възможни изхода
- Китай да започне кампания към анексация (около Корея, но в Китай има основно корейски етнически райони впрочем). В този случай присъединяването към комунистически Китай би било крачка към либерализация и демокрация. Направо Швейцария!
- Въпросния дълъг, еволюционен преход, който естествено ще бъде съпроводен от катаклизми, но вероятно Ю.Корея и в по-малка степен Япония биха се втурнали да наливат пари. Може би Сеул ще се поучат от все още съществуващото разделение на Германия и няма да анексират севера, но ако един северно корейски бачкатор отиде в Сеул на гурбет и праща на роднините си по 1/3 от иначе средната за южнокорееца заплата - то това би го направило богаташ.
- И естествено винаги има вариант САЩ да сринат Северна Корея със земята и да я върнат с 50 години назад, което в техния случай би било 1900 година. Но това е съпроводено също с много други фактори, не маловажен от които е и зараждащия се ядрен потенциал (не мощ все още) на Пхенян.

И все пак, нещо, което често се забравя - все пак има някакви малки, елемнтарни напредъци в корейското общество от 1980 до 2010. И все пак са нещо, една мъничка крачка.

[Гост]

Корейската компартия не е способна на това, не изключвам военно решение за промяната на строя...

[beri_cd]

Корейската компартия не е способна на това, не изключвам военно решение за промяната на строя...

Е, да, де, не говорим това да стане утре. Десетилетия може би...

[Гост]

Е, да, де, не говорим това да стане утре. Десетилетия може би...

Зависи от съответното съотношение на силите. Режимът бива търпян заради днешната слабост на запада, заради Китай и Русия, които го подкрепят. Разбира се, за корейците живеещи 70 г. в сталинизъм на никой не му пука.

[gollum]

И все пак, нещо, което често се забравя - все пак има някакви малки, елемнтарни напредъци в корейското общество от 1980 до 2010. И все пак са нещо, една мъничка крачка.

О, не, това не се забравя . КНДР сега няма почти нищо общо с КНДР от времето на Ким Ир Сен. Като почти всички разлики са дошли за сметка на промени отдолу-нагоре. Разликата е много голяма. Но в последно време държавното ръководство се опитва да върне нещата към ситуацията от преди смъртта на Ким Ир Сен. Повечето им опити не дават резултат или са погрешни (от чисто утилитарна гледна точка). Което допълнително усложнява ситуацията.

Що се отнася до подкрепата за КНДР - в момента я подкрепя далеч не само Китай. В това участват (по-скоро участваха, защото помощта постепенно намалява) САЩ и Южна Корея. Русия реално не е е фактор в тези неща, макар и все пак да е политическа страна. Разбира се, основната поддръжка е от страна на Китай през последното десетилетие. Ако някакви сериозни политически инициативи могат да дойдат, то ще е от тяхна страна. Но пък показват и нежелание да се ангажират твърде много с управлението на самата КНДР, така че превръщането й в своеобразна "колония" на Китай е малко вероятно.

Не смятам, че е възможна и промяна "отгоре". Причината не е, според мен, както пише КГ125, че "компартията им е неспособна". Напротив, те са доста по-прагматично настроени към нещата. Проблемът идва от това, че за разлика от елита в соцлагера през 1989 г., те не виждат печеливш вариант от промяната за себе си.
Точно поради тази причина не смятам, че е възможно да се случи преврат отвътре, насочен към "положителни" промени (иначе казано, някаква форма на демократизация). Струва ми се, че те добре съзнават, че и най-малкото камъче може да обърне колата, образно казано. Т.е. започнат ли веднъж да "демонтират", няма да могат да овладеят процеса и да го спрат, когато пожелаят. А това ще означава, че няма и как да направя т"управлявана промяна" - независимо дали имат потенциал за това или не. Пътят, по който някога са поели Южна Корея и други азиатски държави (т.е. жестока диктатура, която създава "национално възраждане" на базата на мобилизация на обществото и "движение в правилната посока") е затворен за тях. Нито пък може да се развие някакво подобие на китайския сценарий.
Остава им поддържането на статуквото, което обаче не може да става "вечно". Т.е. рано или късно събитията ще се развият и властта ще се спъне, което ще доведе до рухването й и до общ хаос (от който няма да спечели никой от сега живеещите там, макар че потомците им по-скоро ще спечелят).
Точно в такъв случай е възможна външна намеса и май към подобно решение върви Китай. Поне има индикации за това. В този случай няма да е вариант на едностранен опит за "овладяване", а по-скоро се мисли като "съвместно усилие", в което да участват всички заинтересовани, т.е. Китай, САЩ, Южна Корея, Русия (Япония едва ли може да участва по политически причини).

Военно решение не мисля, че е възможно, нито пък желано от когото и да е (никой няма желание да се заравя в тези неща, особено за територия, която не представлява никакъв интерес). Най-много да се случи в рамките на Северно Корейския подход към дипломацията при поредното "нагнетяване" на обстановката с цел изнудване за пари. Но всички вече имат богат опит в тези неща и е малко вероятно да се случи.
Другото е инцидент, свързан с отслабване на контрола върху въоръжените сили, който да прерасне в нещо по-голямо. Обаче и това е малко вероятно. Все пак, механизми за овладяване на нещата има и в този случай.

Що се отнася до "склонността към тоталитаризъм", това е обща черта на всички азиатски народности в тази част на континента и възлиза към организацията на обществата им в далечното минало. Те са колективистични общества, в които държавата и властта е "доброто". Нормално е при тях механизмите, изобретени в Европа, да не работят добре и да водят до специфичен резултат. Нищо, че отглеждането на ориз вече не е сред основния поминък (защото тези особености са вързани най-вероятно точно с това).

КГ125, никой не "търпи режима". Решения в този план не се взимат на основа на "търпимост", а на интереси. Никой няма особен интерес към самата територия или народа, живеещ там. Единствената причина да има някакъв интерес е атомното оръжие. А как живее някакъв народ на никой генерално не му "пука" извън границите на съответната държава, ако това не е подкрепено с някакъв политически интерес.