Не мога, не, немога да скрия възхищението си от Хана, която успя да накара Голъм да пише в антична тема. За това трябва талант, аз съм пробвал, ама не се справих. :nworthy:
Освен това не мога да скрия и раздразнението си от едно определено явление. Смених малко името и се изредиха цяла плеяда критици на Делбрюк. Разочарован съм, просто съм разочарован.
Сега малко по темата. А тя се върти около върпсоа поражда ли демокрацията фалангата или обратнот, естествено съществува и възможността двете да нямат много общо.
Понеже не ни се плаща на ред, а и не обичаме да сме многословни, смятам да не се спиирам на технически детайли от рода "що е то фаланга", "има ли разлика между конница и кавалерия", "колко дълги са копията" и т.н.
Демокрацията поражда ли фалангата?
Чисто технически фалангата няма нищо общо с демокрацията. Построяването в дълъг и тънък строй(а също в къс и дълбок) е съвсем естествено явление - това е една от възможно най-простите форми на организация. Разбира се, тази форма се предполага от едно нещо - поне относителна социална хомогенност. Без да абсолютизираме, наличието на серизоно социално разслоение е противно на идеята за обединяване.
За сравнително еднородната маса е до голяма степен нормално да се самоорганизира, а фалангата е лесно достъпна форма. За това не е необходимо наличието на демокрация. Но има едно друго условие - няма фаланга от един човек, няма организация от един човек. Нуждата от организация се появява с вторият човек и нараства с всеки следващ. Необходимостта от организираност(фаланга) се появява чак след като е надминат критичният обем, при който индивидуалните качества отстъпват пред колективното усилоие.(Ще ме прощават риенектърите, но да се прави фаланга от 20 или 50 човека е смешно и няма как да е по друг начин.)
И все пак има една съществена връзка между Макар войната да не е нехуманно явление, то е социално. Армията не може да не отразява особеностите на обществото. Даже бих казал, че армията е едно от най-интересните огледала на обществото. От тази гледна точка между демокрацията и фалангата има ключова връзка. Това е един от примерите за правилността на знаменитата реплика на Клаузевиц. Процеса на разпределение на власт е ключов за политиката, даже можем да кажем, че той е самата политика(Албирео не скачай много, ще имаш възможност да ме изправиш(проклет русизъм, но някак е по-подходящ в случая)). Ако войната е продължение на политиката, то армията е продължение на политическото устройство(а и на самта политика като част от войната). Демокрацията изважда на преден план масите. Паралено с идеята за демокрацията върви идеята за "народната армия". участието в политическият процес е неразривно свързано с участието в армията. това е явление което се наблюдава през цялата история(вярно в различна степен). Обяснението може да се търси в насилието като основен инструмент и дори същност на държавата.(Това обаче май е за една друга тема.)
Но нека се върнем на основният въпрос. Демокрацията извежда на преден план масите, а последните нямат особена стойност без организация то фалангата изглежда логично решение на проблема. Всяка маса има склонност към самоорганизиране, армията не само не прави изключение, но дори се отличава с особено ясно спазване на този принцип. Но демокрацията не само извежда на преден план масата, тя се харектеризира и с друго - масата не е случайна, а е хомогенна. Както вече уточнихме, последното е от особено значение за фалангата. Фалангата е преобладаващо съставена от хора със сходни интереси и най-вече социално положение. Фалангата възниква като класово явление. Демокрацията е най-сигурното доказателство за това - достатъчно е да погледнем статута на най-бедните(и робите) в армията. Последните имат чисто спомагателни функции, на тях никога не им се възлагат кой значе какви надежди и поведението им никога не е обект на остра критика. Независимо дали говорим за Атина или Спарта, военната функция на "илотите" е винаги една и съща.
Същото е и във флота - ако най-заможната класа* е нещо като кондотиери във флота(тоест осигурява финансово и команда), средната заема командни длъжности и чисто военните, то низшата класа е представена от моряците и най-вече гребците. Тоест последните изпълняват важна, но чисто обслужавща функция, сходна с тази на слугите във сухопътната армия.
И ако се опитаме да ообобщим казаното до тук, демокрацията не поражда фалангата, но фалангата придобива историческото си значение под въздействие на демократичният елемент+.
Това, с известно самочувствие, бих описал като делбрюковото виждане върху проблема. Вярно, изхожда от мен(поне някаква част), а не от автора, но не бива да забравяме, че той е озаглавил труда си "История на военното изкуство в рамките на политическата история".
Бих добавил(за ужас на Албирео), че известен рационализъм(демонстриран от Голъм в случая) никога не е излишен, но и значението му не трябва да се преувеличава и абсолютизира. Най-добре ако се съчетае с другите елементи.
Искаше ми се да кажа и няколко думи за селянина войник. Темата е много обширна и заслужава самостоятелан тема, нещо върху което съм мислил, но за което още не съм готов. И все пак...
Тук става въпрос не толкова за земеделеца и войника в качествето му на земеделец, а за гражданина. Но не за жителя на град, а за гражданина, така като го определя Френската революция(или поне частично). И за това удачното е гражданина-войник. Всеобщата войнска повинност има много общо с това. Явлението не е уникално за Гърция - среща и се при Рим и при древните германци, а предполагам може да се открие и другаде при по-внимателно търсене(степните народи?).
* Класите нямат нищо общо с модерното разбиране, явяват се условни
+ Или в условията на демокрация, ако жертваме точност в името на яснота.
P.S.
Изложението със сигурност е хаотично, объркано и неясно. Това е така защото и мислите ми по въпроса са такива.
Освен това не мога да скрия и раздразнението си от едно определено явление. Смених малко името и се изредиха цяла плеяда критици на Делбрюк. Разочарован съм, просто съм разочарован.
Сега малко по темата. А тя се върти около върпсоа поражда ли демокрацията фалангата или обратнот, естествено съществува и възможността двете да нямат много общо.
Понеже не ни се плаща на ред, а и не обичаме да сме многословни, смятам да не се спиирам на технически детайли от рода "що е то фаланга", "има ли разлика между конница и кавалерия", "колко дълги са копията" и т.н.
Демокрацията поражда ли фалангата?
Чисто технически фалангата няма нищо общо с демокрацията. Построяването в дълъг и тънък строй(а също в къс и дълбок) е съвсем естествено явление - това е една от възможно най-простите форми на организация. Разбира се, тази форма се предполага от едно нещо - поне относителна социална хомогенност. Без да абсолютизираме, наличието на серизоно социално разслоение е противно на идеята за обединяване.
За сравнително еднородната маса е до голяма степен нормално да се самоорганизира, а фалангата е лесно достъпна форма. За това не е необходимо наличието на демокрация. Но има едно друго условие - няма фаланга от един човек, няма организация от един човек. Нуждата от организация се появява с вторият човек и нараства с всеки следващ. Необходимостта от организираност(фаланга) се появява чак след като е надминат критичният обем, при който индивидуалните качества отстъпват пред колективното усилоие.(Ще ме прощават риенектърите, но да се прави фаланга от 20 или 50 човека е смешно и няма как да е по друг начин.)
И все пак има една съществена връзка между Макар войната да не е нехуманно явление, то е социално. Армията не може да не отразява особеностите на обществото. Даже бих казал, че армията е едно от най-интересните огледала на обществото. От тази гледна точка между демокрацията и фалангата има ключова връзка. Това е един от примерите за правилността на знаменитата реплика на Клаузевиц. Процеса на разпределение на власт е ключов за политиката, даже можем да кажем, че той е самата политика(Албирео не скачай много, ще имаш възможност да ме изправиш(проклет русизъм, но някак е по-подходящ в случая)). Ако войната е продължение на политиката, то армията е продължение на политическото устройство(а и на самта политика като част от войната). Демокрацията изважда на преден план масите. Паралено с идеята за демокрацията върви идеята за "народната армия". участието в политическият процес е неразривно свързано с участието в армията. това е явление което се наблюдава през цялата история(вярно в различна степен). Обяснението може да се търси в насилието като основен инструмент и дори същност на държавата.(Това обаче май е за една друга тема.)
Но нека се върнем на основният въпрос. Демокрацията извежда на преден план масите, а последните нямат особена стойност без организация то фалангата изглежда логично решение на проблема. Всяка маса има склонност към самоорганизиране, армията не само не прави изключение, но дори се отличава с особено ясно спазване на този принцип. Но демокрацията не само извежда на преден план масата, тя се харектеризира и с друго - масата не е случайна, а е хомогенна. Както вече уточнихме, последното е от особено значение за фалангата. Фалангата е преобладаващо съставена от хора със сходни интереси и най-вече социално положение. Фалангата възниква като класово явление. Демокрацията е най-сигурното доказателство за това - достатъчно е да погледнем статута на най-бедните(и робите) в армията. Последните имат чисто спомагателни функции, на тях никога не им се възлагат кой значе какви надежди и поведението им никога не е обект на остра критика. Независимо дали говорим за Атина или Спарта, военната функция на "илотите" е винаги една и съща.
Същото е и във флота - ако най-заможната класа* е нещо като кондотиери във флота(тоест осигурява финансово и команда), средната заема командни длъжности и чисто военните, то низшата класа е представена от моряците и най-вече гребците. Тоест последните изпълняват важна, но чисто обслужавща функция, сходна с тази на слугите във сухопътната армия.
И ако се опитаме да ообобщим казаното до тук, демокрацията не поражда фалангата, но фалангата придобива историческото си значение под въздействие на демократичният елемент+.
Това, с известно самочувствие, бих описал като делбрюковото виждане върху проблема. Вярно, изхожда от мен(поне някаква част), а не от автора, но не бива да забравяме, че той е озаглавил труда си "История на военното изкуство в рамките на политическата история".
Бих добавил(за ужас на Албирео), че известен рационализъм(демонстриран от Голъм в случая) никога не е излишен, но и значението му не трябва да се преувеличава и абсолютизира. Най-добре ако се съчетае с другите елементи.
Искаше ми се да кажа и няколко думи за селянина войник. Темата е много обширна и заслужава самостоятелан тема, нещо върху което съм мислил, но за което още не съм готов. И все пак...
Тук става въпрос не толкова за земеделеца и войника в качествето му на земеделец, а за гражданина. Но не за жителя на град, а за гражданина, така като го определя Френската революция(или поне частично). И за това удачното е гражданина-войник. Всеобщата войнска повинност има много общо с това. Явлението не е уникално за Гърция - среща и се при Рим и при древните германци, а предполагам може да се открие и другаде при по-внимателно търсене(степните народи?).
* Класите нямат нищо общо с модерното разбиране, явяват се условни
+ Или в условията на демокрация, ако жертваме точност в името на яснота.
P.S.
Изложението със сигурност е хаотично, объркано и неясно. Това е така защото и мислите ми по въпроса са такива.
Comment