Голъм добре го е разяснил. В нашия период, разглеждан тук, организирано отстъпление е невъзможно.
Командване по време на бой става възможно чак след обособяването на отделни тактически единици (да не се бърка с административните такива, спомням си колко се карахме за това ) - републиканските римски легиони например по същество представляват все още една тактическа единица, точно както фалангата, само дето с по-голяма физическа и психическа издръжливост благодарение на изнасянето на по-голямата част от персонала от директната зона на опасност. Вече при кохортните легиони може да се говори наистина за тактически гъвкави армейски части.
Но независимо от точната епоха, при ръкопашния бой всяка единица в контакт с вражеска е "изхабена" от гледна точка на командващия. Дори и да не се млатят като луди директно, ами да стоят на няколко метра едни от други и да се гледат злобно (както според мен поне често е ставало ако едните не духнат още при сближаването, иначе няма как да се обяснят битките по цял ден) пак едно отстъпление е немислимо - в момента, в който едните само се наканят да се дръпнат, дали заднешком или обръщайки се, другите ще получат такъв морален бонус, че директно ще се втурнат върху тях и ще ги изнесат, макар преди това да не им е стискало да нападнат привидно стабилната формация. Примери за това има достатъчно, дори даже по Наполеоново време.
Абе като обобщение с две думи - ръкопашния бой (макар и огнестрелния също, но не толкова ясно изразено) благодарение на изключително директния си характер се решава предимно от психологически фактори, физическото елиминиране играе определено второстепенна роля. Имайки това предвид доста наглед странни феномени се обясняват съвсем лесно, като например обсъждането тук изместване на фалангата, паническият страх на иначе стабилните легионери от атака в дясната им страна (незащитената от щита, цели кохорти са се разбягвали само при заплахата от такава атака), успехът на флангови атаки и най-вече (защото често пада чудене по въпроса) ефективността на древната кавалерия (при липсата на стремена, а оттам и на възможността на директен шоков удар (макар и да се смята, че конструкцията на седлата, специално римските в имперския период, които най-вероятно са изкопирани някъде от изтока, предоставя достатъчно опора за съвсем сериозен директен удар, както го знаем от рицарите)
Командване по време на бой става възможно чак след обособяването на отделни тактически единици (да не се бърка с административните такива, спомням си колко се карахме за това ) - републиканските римски легиони например по същество представляват все още една тактическа единица, точно както фалангата, само дето с по-голяма физическа и психическа издръжливост благодарение на изнасянето на по-голямата част от персонала от директната зона на опасност. Вече при кохортните легиони може да се говори наистина за тактически гъвкави армейски части.
Но независимо от точната епоха, при ръкопашния бой всяка единица в контакт с вражеска е "изхабена" от гледна точка на командващия. Дори и да не се млатят като луди директно, ами да стоят на няколко метра едни от други и да се гледат злобно (както според мен поне често е ставало ако едните не духнат още при сближаването, иначе няма как да се обяснят битките по цял ден) пак едно отстъпление е немислимо - в момента, в който едните само се наканят да се дръпнат, дали заднешком или обръщайки се, другите ще получат такъв морален бонус, че директно ще се втурнат върху тях и ще ги изнесат, макар преди това да не им е стискало да нападнат привидно стабилната формация. Примери за това има достатъчно, дори даже по Наполеоново време.
Абе като обобщение с две думи - ръкопашния бой (макар и огнестрелния също, но не толкова ясно изразено) благодарение на изключително директния си характер се решава предимно от психологически фактори, физическото елиминиране играе определено второстепенна роля. Имайки това предвид доста наглед странни феномени се обясняват съвсем лесно, като например обсъждането тук изместване на фалангата, паническият страх на иначе стабилните легионери от атака в дясната им страна (незащитената от щита, цели кохорти са се разбягвали само при заплахата от такава атака), успехът на флангови атаки и най-вече (защото често пада чудене по въпроса) ефективността на древната кавалерия (при липсата на стремена, а оттам и на възможността на директен шоков удар (макар и да се смята, че конструкцията на седлата, специално римските в имперския период, които най-вероятно са изкопирани някъде от изтока, предоставя достатъчно опора за съвсем сериозен директен удар, както го знаем от рицарите)
Comment