Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Гръко-персийските войни

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #61
    gollum написа
    Хич не се сърдя. Къде бе описано загиването на тоз херой?
    Ами не мога да се сетя точно къде за пръв път , но в цикъла от митове за Троянската война. Тя продължава 10 години, а "Илиада" - едва 52 дни .
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

    Comment


      #62
      Аха, ясно. Е, значи съм смесил някогашните си прочити на събраните митове от Кун с "Илиядата" . Грешката е моя.

      Comment


        #63
        Добре, но все пак темата на Илиадата нали е Троя (Илион) и там би трябвало да е описано и това събитие (смъртта на Ахил)? Чисто любопитство ме гризе, чел съм гръцките легенди и митове, но твърде отдавна ... та не би ли трябвало смъртта на Ахил да е описана в Илиадата, след като там става дума за Троянската война, а въпросното събитие е част от нея? Нали Ахил загива след смъртта на Хектор, а следващото произведение след Илиадата, Одисеята е вече за събитията след края на войната. Текстът не е пред мен за да проверя, та затова се чудя ...
        Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
        Проект 22.06.1941 г.
        "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

        Comment


          #64
          Нещо страдам от липса на време и не мога да проверя в момента, но това не беше ли в пиесите на Есхил? Доста от цикъла е от там. Май имапе нещо и у Софокъл. Абе може и да говоря глупости, ако е така найдобре справедливата и всемогъща хидра да изтрие този пост. Всъщност и да не е така изтриването е разумна алтернатива.
          Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

          Comment


            #65
            messire Woland написа
            Добре, но все пак темата на Илиадата нали е Троя (Илион) и там би трябвало да е описано и това събитие (смъртта на Ахил)? Чисто любопитство ме гризе, чел съм гръцките легенди и митове, но твърде отдавна ... та не би ли трябвало смъртта на Ахил да е описана в Илиадата, след като там става дума за Троянската война, а въпросното събитие е част от нея? Нали Ахил загива след смъртта на Хектор, а следващото произведение след Илиадата, Одисеята е вече за събитията след края на войната. Текстът не е пред мен за да проверя, та затова се чудя ...


            Ханс написа
            Нещо страдам от липса на време и не мога да проверя в момента, но това не беше ли в пиесите на Есхил? Доста от цикъла е от там. Май имапе нещо и у Софокъл.
            but :nod: :nod:
            A strong toun Rodez hit is,
            The Castell is strong and fair I wis...


            блог за средновековна балканска история

            Comment


              #66
              Аз не знам, затова питам Имам някакви бегли спомени, но това съм го чел преди едно 20 години, та ...
              Ако ми остане време като се върна и успея да намеря гръцките легенди и митове ще проверя.
              Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
              Проект 22.06.1941 г.
              "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

              Comment


                #67
                Спроед една енциклопедия под ръка този начи на смъртта на Ахил се описва от Аполодор:

                (3) Мемнон, сын Тифона и Эос, с большим войском эфиопов прибыл под Трою, чтобы принять участие в сражении против эллинов. Он убил многих из эллинов, в том числе и Антилоха, но погиб и сам от руки Ахиллеса70. Преследуя троянцев, Ахиллес был поражен в лодыжку стрелой Александра и Аполлона у Скейских ворот71. (4) Из-за тела Ахиллеса началось сражение: Эант убил Главка и дал отнести вооружение Ахиллеса к кораблям, сам же поднял тело и вынес его из сечи, в то время как Одиссей отбивал натиск врагов. |С| (5) Смерть Ахиллеса повергла все войско в уныние. |ЭС| Похоронили его на Белом острове вместе с Патроклом, смешав их кости.

                Както се вижда от справката в линка, в "Илиада" само се предрича смъртта на Ахил.

                Comment


                  #68
                  Хана написа
                  Спроед една енциклопедия под ръка този начи на смъртта на Ахил се описва от Аполодор:
                  Да от Аполодор основно, довечера ще напиша на коя старница, а нека не забравяме че Илиада не е цялата, липсват части.
                  А и в други източници има много разкази, Омир и творбите му определят облика на гръко римската антична литература до приемане на христянството/ с някой уговорки/.
                  "...а крилете биват всякакви-каза враната..."

                  Comment


                    #69
                    Сега да попитам и аз. Току що гледах филма 300 /знам че е фантастика , но е готин/, обаче въоръжението на спартанците нещо ни ми се връзва - според мен хоплитите през 480 г.пр.н.е. би трябвало да имат някакви брони /кожени , текстилни , метални или комбинация от изброените/. Освен това бронзови щитове с такъв размер според мен ще са прекалено тежки за да могат да се ползват реално. Затова моля някой знаещ да обясни как все пак са били въоръжени и защитени спартанците а и персите.

                    Comment


                      #70
                      Гръцкият хоплит при Термопилите има броня-бронзова или навлизащите вече ленени, като все още са на мода наколенниците.
                      Шлемовете са от типа на късният коринтски, каквито два има и от България, възможно и илирийски.
                      Щитовете-хоплоните имат обикновенно диаметър около 90 см., но има един от Олимпия с диаметър от 120 см.
                      Явно бая катил го е носил.
                      Мечове, брадви, доспехи, лъкове и др. месарски прибори.

                      Мечове, брадви, доспехи, лъкове и др. месарски прибори.


                      Comment


                        #71
                        Гладиатор, благодаря ти много за инфото. Отне ми няколко часа да прочета всички връзки на които попаднах , но пък съм изключително доволен.
                        Въпрос - има ли нещо писано за персийската армия, а ако няма може ли някой да даде информация по въпроса ?

                        Comment


                          #72
                          Ето малко за персийката армия, за да придобием представа с какъв противник са си имали работа гърците всъщност:
                          Персийската армия се попълвала се посредством набор от сатрапиите /провинциите/ и била огромна дори по съвременни мащаби. Голяма част от войниците обаче не била добре подготвена, което обяснява пораженията на персите при сблъсък с по-малобройни, но по-добре организирани гръцки и македонски войски. Пехотата се деляла на хилядни подразделения /хазарабам/, които от своя страна се деляла на стотни /сатаба/, съставени от отряди с по 10 човека /датхабам/. Пехотата била гръбнакът на армията, поддържали я отрядите стрелци /продължение на асирийската традиция/. Предната линия на пехотните подразделения се наричала спарабара - носещи т. нар. спара /плетен правоъгълен щит с опъната кожа върху него, закриващ тялото от шията до бедрото/ и дълго до 2м. копие. Имали и късо подобие на сабя - фалсион. Всяко поделение от по 10 човека /датхабам/ било командвано от датхапатис /десетник/. Зад тях се разполагали стрелците, които обстрелвали противника:

                          Проблемът при пехотинците бил в липсата на броня, поради което те не могли да устоят на атаката на тежковъоръжените гръцки и македонски хоплити. Дори царската гвардия - т. нар "Безсмъртни" са били без доспехи. Въоръжени с копие, щит и лък те били фанатично предани на Царя на Царете:

                          Тук разбира се има и друга възможност - персите да са носели бронята си под халатите, както са правели арабите през Средновековието.
                          Освен перси и мидийци войска предоставяли и покорените страни, като те по правило боравели със традиционното за тях оръжие - арабски стрелци, лидийски хоплити, тракийски пелтасти...
                          След пораженията при Маратон и Платея, където за победата на гърците решаваща роля изиграли по-доброто въоръжение и високия боен дух, персите направили опит да попълнят липсата на тежка пехота за сметка на карийски и гръцки наемници, а също и създаването на собствени отряди - такабара - въоръжени с дълги копия и така /голям кожен щит/.
                          При Исос срещу Александър Македонски на страната на персите се биели 30 000 гръцки наемници.
                          Съществували и т. нар. кардака - млади благородници изпълняващи роля на царска гвардия, въоръжени според Ксенофонт с две метателни копия, лък и бойна брадва.
                          Конницата на персите била използвана съвместно със стрелците и пехотата и могла ефективно да противостои на степните народи, но пък се оказала абсолютно неефективна срещу тежковъоръжената пехота на гръцките полюси. В кампаниите на Дарий и Ксеркс конните стрелци и копиехвъргачи се използвали ограничено, в повечето случаи били без броня и не могли да навредят особено на фалангата. Конят на т. нар масистий /персийски конник/ бил едро животно, издържащо бронята на воина. Те се отглеждали в Мидия и се финансирали изцяло от царската хазна.

                          Към 4в пр. н. е. персите изобретили и ламеларната броня, която била лека, здрава и не ограничавала движенията на кавалериста, въпреки че закривала ръцете и краката му. Но конницата все прилагала конно-стрелковата тактика на мидийците, а не се използвала за нанасяне на фронтален удар, както катафрактите в последствие.
                          Персите използвали и колесници /пак наследство от асирийците/, но те нямали стрелци, а били предназначени да побият строя на противника. Били масивни, теглени от 4 коня. Отстрани за осите им били прикрепени сърпове или коси, които подрязвали краката на пехотата. Но тези съоръжения били доста тромави и уязвими за стрелците и копиеносците:
                          sigpic

                          Comment


                            #73
                            А ползвали ли са плетени ризници? Всъщност кой народ и кога е изобретил плетената ризница? Освен това има ли информация по каква технология и от какви материали са се изработвали шлемовете на персийската армия.
                            Ще бъда благодарен ако науча и повече за тактиката на персите.

                            Comment


                              #74
                              По-скоро носели ламеларни брони /но това на по-късен етап/. А шлемовете най-често били бронзови /подобно на асирийските/.
                              sigpic

                              Comment


                                #75
                                Плетената ризница е келтско изобретение, така поне се счита за сега. най-ранните находки са около 300 г. пр. Хр

                                Comment

                                Working...
                                X