Коринтският шлем
Шлемовете от коринтски тип са сред най-представителните доспехи принадлежащи към античната епоха. Със своя красив и съвършен вид, те свидетелстват за високото майсторство на древните оръжейници, които бързо достигнали до една функционална и необходима форма.
Коринтският шлем е единствения за когото сме сигурни, че това е оригиналното му название, а не по-късно означение от модерните учени. То се среща още у Херодот, визирайки не само произхода му, но и един голям античен център за производство на защитни доспехи, какъвто бил град Коринт.
Шлемът се появява в края на VIII в.пр.Хр., като се произвежда до самото начало на V в.пр.Хр. Той е изработен от бронз, чрез коване и изчукване върху специални подложки. Характерни за коринтският шлем са отворите за очите, дългия наносник и големите неподвижно прикрепени към калотата набузници. По такъв начин цялата глава е била покрита с метал, създавайки необходимата защита на боеца Запазените образци показват най-голяма дебелина на метала при наносника, а най-тънка на затилъка.
В началото на своето развитие шлемовете са се изработвали от две части, подобно на илирийските, като през VII в.пр.Хр., ковачите започнали да ги изработват от едно парче метал. По това време на мястото където се снаждала челюстта с шията се появила лека извивка, прераснала в следващият век в дълбок стреловиден изрез. Така значително се увеличила големината на набузниците, които сега можели ефективно до прикриват шията. Постепенно те се доближили един до друг, защитавайки по този начин и устата.
За ранните образци шлемове са характерни многобройните отвори разположени по външния им ръб. Към тях се е закрепвала подплатата, служеща като амортизатор, предпазвайки главата от силните удари. В средата на VII в.пр.Хр. подплатата закрепвали чрез малки нитове, а в VI в.пр.Хр. започнали да я залепват отвътре на доспеха, прийом срещан до римската епоха
В самият край на VI в.пр.Хр., се появили и най-съвършените форми на коринтския шлем, характерни с издължената си елегантна форма, дългъг стреловиден наносник и големи доближени набузници. При тези шлемове бил разрешен един много важен проблем. Колкото и надеждно да защитавал главата, описвания шлем закривал напълно ушите, затруднявайки силно носещият го. Този проблем бил разрешен по два начина. При първият над дълбокият стреловиден изрез се появили слухови отвори, а при вторият, по-късен, ушите се оставяли напълно открити.
В началото на V в.пр.Хр., коринтският шлем престанал да се използва в Гърция, запазвайки обаче завидна популярност сред художниците и скулпторите. На италийска земя, той обаче продължил живота си под нова форма, известна като коринтско-италийски тип. При него шлемът се носел отгоре на темето, както често го носели гръцките хоплити извън сражение, отворите за очите и носа се превърнали напълно в декоративни. Често в очните кухини се поставяла цветна стъклена паста; в един по-късен момент те само се гравирали върху повърхността на шлема. Този нов модел доживял до I в.пр.Хр., носен от римските офицери, като тяхно характерно отличие.
Коринтският шлем е единствения за когото сме сигурни, че това е оригиналното му название, а не по-късно означение от модерните учени. То се среща още у Херодот, визирайки не само произхода му, но и един голям античен център за производство на защитни доспехи, какъвто бил град Коринт.
Шлемът се появява в края на VIII в.пр.Хр., като се произвежда до самото начало на V в.пр.Хр. Той е изработен от бронз, чрез коване и изчукване върху специални подложки. Характерни за коринтският шлем са отворите за очите, дългия наносник и големите неподвижно прикрепени към калотата набузници. По такъв начин цялата глава е била покрита с метал, създавайки необходимата защита на боеца Запазените образци показват най-голяма дебелина на метала при наносника, а най-тънка на затилъка.
В началото на своето развитие шлемовете са се изработвали от две части, подобно на илирийските, като през VII в.пр.Хр., ковачите започнали да ги изработват от едно парче метал. По това време на мястото където се снаждала челюстта с шията се появила лека извивка, прераснала в следващият век в дълбок стреловиден изрез. Така значително се увеличила големината на набузниците, които сега можели ефективно до прикриват шията. Постепенно те се доближили един до друг, защитавайки по този начин и устата.
За ранните образци шлемове са характерни многобройните отвори разположени по външния им ръб. Към тях се е закрепвала подплатата, служеща като амортизатор, предпазвайки главата от силните удари. В средата на VII в.пр.Хр. подплатата закрепвали чрез малки нитове, а в VI в.пр.Хр. започнали да я залепват отвътре на доспеха, прийом срещан до римската епоха
В самият край на VI в.пр.Хр., се появили и най-съвършените форми на коринтския шлем, характерни с издължената си елегантна форма, дългъг стреловиден наносник и големи доближени набузници. При тези шлемове бил разрешен един много важен проблем. Колкото и надеждно да защитавал главата, описвания шлем закривал напълно ушите, затруднявайки силно носещият го. Този проблем бил разрешен по два начина. При първият над дълбокият стреловиден изрез се появили слухови отвори, а при вторият, по-късен, ушите се оставяли напълно открити.
В началото на V в.пр.Хр., коринтският шлем престанал да се използва в Гърция, запазвайки обаче завидна популярност сред художниците и скулпторите. На италийска земя, той обаче продължил живота си под нова форма, известна като коринтско-италийски тип. При него шлемът се носел отгоре на темето, както често го носели гръцките хоплити извън сражение, отворите за очите и носа се превърнали напълно в декоративни. Често в очните кухини се поставяла цветна стъклена паста; в един по-късен момент те само се гравирали върху повърхността на шлема. Този нов модел доживял до I в.пр.Хр., носен от римските офицери, като тяхно характерно отличие.
Attached Files
Comment