Гръко-персийските войни

[Guy de Mont Ferrand]

Хич не се сърдя. Къде бе описано загиването на тоз херой?

Ами не мога да се сетя точно къде за пръв път , но в цикъла от митове за Троянската война. Тя продължава 10 години, а "Илиада" - едва 52 дни .

[gollum]

Аха, ясно. Е, значи съм смесил някогашните си прочити на събраните митове от Кун с "Илиядата" . Грешката е моя.

[messire Woland]

Добре, но все пак темата на Илиадата нали е Троя (Илион) и там би трябвало да е описано и това събитие (смъртта на Ахил)? Чисто любопитство ме гризе, чел съм гръцките легенди и митове, но твърде отдавна ... та не би ли трябвало смъртта на Ахил да е описана в Илиадата, след като там става дума за Троянската война, а въпросното събитие е част от нея? Нали Ахил загива след смъртта на Хектор, а следващото произведение след Илиадата, Одисеята е вече за събитията след края на войната. Текстът не е пред мен за да проверя, та затова се чудя ...

[Ханс]

Нещо страдам от липса на време и не мога да проверя в момента, но това не беше ли в пиесите на Есхил? Доста от цикъла е от там. Май имапе нещо и у Софокъл. Абе може и да говоря глупости, ако е така найдобре справедливата и всемогъща хидра да изтрие този пост. Всъщност и да не е така изтриването е разумна алтернатива.

[Guy de Mont Ferrand]

Добре, но все пак темата на Илиадата нали е Троя (Илион) и там би трябвало да е описано и това събитие (смъртта на Ахил)? Чисто любопитство ме гризе, чел съм гръцките легенди и митове, но твърде отдавна ... та не би ли трябвало смъртта на Ахил да е описана в Илиадата, след като там става дума за Троянската война, а въпросното събитие е част от нея? Нали Ахил загива след смъртта на Хектор, а следващото произведение след Илиадата, Одисеята е вече за събитията след края на войната. Текстът не е пред мен за да проверя, та затова се чудя ...

Нещо страдам от липса на време и не мога да проверя в момента, но това не беше ли в пиесите на Есхил? Доста от цикъла е от там. Май имапе нещо и у Софокъл.

but :nod: :nod:

[messire Woland]

Аз не знам, затова питам Имам някакви бегли спомени, но това съм го чел преди едно 20 години, та ...
Ако ми остане време като се върна и успея да намеря гръцките легенди и митове ще проверя.

[Хана]

Спроед една енциклопедия под ръка този начи на смъртта на Ахил се описва от Аполодор:

http://ancientrome.ru/antlitr/apollodor/epitoma.htm#05

(3) Мемнон, сын Тифона и Эос, с большим войском эфиопов прибыл под Трою, чтобы принять участие в сражении против эллинов. Он убил многих из эллинов, в том числе и Антилоха, но погиб и сам от руки Ахиллеса70. Преследуя троянцев, Ахиллес был поражен в лодыжку стрелой Александра и Аполлона у Скейских ворот71. (4) Из-за тела Ахиллеса началось сражение: Эант убил Главка и дал отнести вооружение Ахиллеса к кораблям, сам же поднял тело и вынес его из сечи, в то время как Одиссей отбивал натиск врагов. |С| (5) Смерть Ахиллеса повергла все войско в уныние. |ЭС| Похоронили его на Белом острове вместе с Патроклом, смешав их кости.

Както се вижда от справката в линка, в "Илиада" само се предрича смъртта на Ахил.

[ahileas]

Спроед една енциклопедия под ръка този начи на смъртта на Ахил се описва от Аполодор:

Да от Аполодор основно, довечера ще напиша на коя старница, а нека не забравяме че Илиада не е цялата, липсват части.
А и в други източници има много разкази, Омир и творбите му определят облика на гръко римската антична литература до приемане на христянството/ с някой уговорки/.

[uzi71]

Сега да попитам и аз. Току що гледах филма 300 /знам че е фантастика , но е готин/, обаче въоръжението на спартанците нещо ни ми се връзва - според мен хоплитите през 480 г.пр.н.е. би трябвало да имат някакви брони /кожени , текстилни , метални или комбинация от изброените/. Освен това бронзови щитове с такъв размер според мен ще са прекалено тежки за да могат да се ползват реално. Затова моля някой знаещ да обясни как все пак са били въоръжени и защитени спартанците а и персите.

[gladiator]

Гръцкият хоплит при Термопилите има броня-бронзова или навлизащите вече ленени, като все още са на мода наколенниците.
Шлемовете са от типа на късният коринтски, каквито два има и от България, възможно и илирийски.
Щитовете-хоплоните имат обикновенно диаметър около 90 см., но има един от Олимпия с диаметър от 120 см.
Явно бая катил го е носил.

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=7406

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=7487

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=7679

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=7486

[uzi71]

Гладиатор, благодаря ти много за инфото. Отне ми няколко часа да прочета всички връзки на които попаднах , но пък съм изключително доволен.
Въпрос - има ли нещо писано за персийската армия, а ако няма може ли някой да даде информация по въпроса ?

[Last roman]

Ето малко за персийката армия, за да придобием представа с какъв противник са си имали работа гърците всъщност:
Персийската армия се попълвала се посредством набор от сатрапиите /провинциите/ и била огромна дори по съвременни мащаби. Голяма част от войниците обаче не била добре подготвена, което обяснява пораженията на персите при сблъсък с по-малобройни, но по-добре организирани гръцки и македонски войски. Пехотата се деляла на хилядни подразделения /хазарабам/, които от своя страна се деляла на стотни /сатаба/, съставени от отряди с по 10 човека /датхабам/. Пехотата била гръбнакът на армията, поддържали я отрядите стрелци /продължение на асирийската традиция/. Предната линия на пехотните подразделения се наричала спарабара - носещи т. нар. спара /плетен правоъгълен щит с опъната кожа върху него, закриващ тялото от шията до бедрото/ и дълго до 2м. копие. Имали и късо подобие на сабя - фалсион. Всяко поделение от по 10 човека /датхабам/ било командвано от датхапатис /десетник/. Зад тях се разполагали стрелците, които обстрелвали противника:

Проблемът при пехотинците бил в липсата на броня, поради което те не могли да устоят на атаката на тежковъоръжените гръцки и македонски хоплити. Дори царската гвардия - т. нар "Безсмъртни" са били без доспехи. Въоръжени с копие, щит и лък те били фанатично предани на Царя на Царете:

Тук разбира се има и друга възможност - персите да са носели бронята си под халатите, както са правели арабите през Средновековието.
Освен перси и мидийци войска предоставяли и покорените страни, като те по правило боравели със традиционното за тях оръжие - арабски стрелци, лидийски хоплити, тракийски пелтасти...
След пораженията при Маратон и Платея, където за победата на гърците решаваща роля изиграли по-доброто въоръжение и високия боен дух, персите направили опит да попълнят липсата на тежка пехота за сметка на карийски и гръцки наемници, а също и създаването на собствени отряди - такабара - въоръжени с дълги копия и така /голям кожен щит/.
При Исос срещу Александър Македонски на страната на персите се биели 30 000 гръцки наемници.
Съществували и т. нар. кардака - млади благородници изпълняващи роля на царска гвардия, въоръжени според Ксенофонт с две метателни копия, лък и бойна брадва.
Конницата на персите била използвана съвместно със стрелците и пехотата и могла ефективно да противостои на степните народи, но пък се оказала абсолютно неефективна срещу тежковъоръжената пехота на гръцките полюси. В кампаниите на Дарий и Ксеркс конните стрелци и копиехвъргачи се използвали ограничено, в повечето случаи били без броня и не могли да навредят особено на фалангата. Конят на т. нар масистий /персийски конник/ бил едро животно, издържащо бронята на воина. Те се отглеждали в Мидия и се финансирали изцяло от царската хазна.

Към 4в пр. н. е. персите изобретили и ламеларната броня, която била лека, здрава и не ограничавала движенията на кавалериста, въпреки че закривала ръцете и краката му. Но конницата все прилагала конно-стрелковата тактика на мидийците, а не се използвала за нанасяне на фронтален удар, както катафрактите в последствие.
Персите използвали и колесници /пак наследство от асирийците/, но те нямали стрелци, а били предназначени да побият строя на противника. Били масивни, теглени от 4 коня. Отстрани за осите им били прикрепени сърпове или коси, които подрязвали краката на пехотата. Но тези съоръжения били доста тромави и уязвими за стрелците и копиеносците:

[uzi71]

А ползвали ли са плетени ризници? Всъщност кой народ и кога е изобретил плетената ризница? Освен това има ли информация по каква технология и от какви материали са се изработвали шлемовете на персийската армия.
Ще бъда благодарен ако науча и повече за тактиката на персите.

[Last roman]

По-скоро носели ламеларни брони /но това на по-късен етап/. А шлемовете най-често били бронзови /подобно на асирийските/.

[gladiator]

Плетената ризница е келтско изобретение, така поне се счита за сега. най-ранните находки са около 300 г. пр. Хр