Mи в тоя случай предлагам да дадем на Одзавовия Fighter Command петдесетина ескадрили Глостър Метеор(и без друго Пионера на Франк Уитъл се изпитва още преди войната) и първите предсерийни Авро Вулкан, все пак те вече са били в процес разработка през 1949 и вероятно от уралбомбер няма да артиса много, след няколко визити на вулканите до фабриките за производство щото ракета въздух-въздух управляема по кабел(а ти си щял да имаш точно това или пък неуправляема такава), не е кой знае колко по страшна от 12.7 мм картечница
А сега сериозния момент, какво ще попречи на съответната дивизия крайцери на кралския флот, и на съответните ескадрили на Бреговото командване да се отърват веднъж и за винаги от самолетоносачите на Гоги, ако няма линкори и повечко крайцери да ги пазят? Още повече че в оригиналния вариант Кригсмарине хронично го е закъсало за ескортни кораби(в резултат на което 1/3 от крайцерите му никога не напускат норвежки води).
Неприятния момент ако Уралбомберите са си на Луфтвафе е, че те ще се появяват над морето само когато на Гьоринг му скимне и ще прекарват основната част от времето в опити за пробиване на сухопътната ПВО на Великобритания(което най-вероятно ще доведе до това, че Одзава ще получи Спитфайър Vb няколко години по рано) или СССР(душа да му е яка с И-16, който е малко по тежко въоръжен от първия спитфайър).
А и ако трябва да сме съвсем честни(и от бюджетна и финансова гледна точка) не виждам как Уралбомбер през трийсетте би се появил сходен с B-17G или В-24J. Все пак тия двата самолета се появяват в отговор на неимоверно големи загуби на предшествениците си(а и на тактиката на фронталните атаки прилагана от Ягтвафе), които през трийсетте по обясними причини още не са се случили и натъпкването на Уралбомбер с 13-15 тежки картечници и броня като за PzI би се сметнало за излишен разход и при мисълта че за част от тия пари може да се построи 1.5 Bf-109F, много е вероятно даже хер Херман да одобри проект с 7-8 картечници винтовъчен калибър и не чак толкоз много броня, което означава, че на Одзава може и Хърикейна да му свърши работа.
Чака се поредното "ако вие така, аз искам Сий Кинг с противокораби ракети, торнадо, атомна бомба и три кутии сладолед"
А сега сериозния момент, какво ще попречи на съответната дивизия крайцери на кралския флот, и на съответните ескадрили на Бреговото командване да се отърват веднъж и за винаги от самолетоносачите на Гоги, ако няма линкори и повечко крайцери да ги пазят? Още повече че в оригиналния вариант Кригсмарине хронично го е закъсало за ескортни кораби(в резултат на което 1/3 от крайцерите му никога не напускат норвежки води).
Неприятния момент ако Уралбомберите са си на Луфтвафе е, че те ще се появяват над морето само когато на Гьоринг му скимне и ще прекарват основната част от времето в опити за пробиване на сухопътната ПВО на Великобритания(което най-вероятно ще доведе до това, че Одзава ще получи Спитфайър Vb няколко години по рано) или СССР(душа да му е яка с И-16, който е малко по тежко въоръжен от първия спитфайър).
А и ако трябва да сме съвсем честни(и от бюджетна и финансова гледна точка) не виждам как Уралбомбер през трийсетте би се появил сходен с B-17G или В-24J. Все пак тия двата самолета се появяват в отговор на неимоверно големи загуби на предшествениците си(а и на тактиката на фронталните атаки прилагана от Ягтвафе), които през трийсетте по обясними причини още не са се случили и натъпкването на Уралбомбер с 13-15 тежки картечници и броня като за PzI би се сметнало за излишен разход и при мисълта че за част от тия пари може да се построи 1.5 Bf-109F, много е вероятно даже хер Херман да одобри проект с 7-8 картечници винтовъчен калибър и не чак толкоз много броня, което означава, че на Одзава може и Хърикейна да му свърши работа.
Чака се поредното "ако вие така, аз искам Сий Кинг с противокораби ракети, торнадо, атомна бомба и три кутии сладолед"
Comment