Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Задълбочен поглед върху коритата

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    ...

    Мда, интересно, това за снарядите и взаимодействието - въобще не се бях замислял.
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

    Comment


      ...

      Ами това си е специфично корабен проблем.

      Comment


        Гоги забрави да добави, че от една страна с повечето стволове в една кула значи икономие на цитадела - броня , концентрация на броня върху кула, но от друга с един снаряд може да ти бъде изваден .а 1/2 или 1/3 или 1/4 от артилерията изборът е твой
        П.В.

        Comment


          Да а иначе имаш цел с много по-голяма площ, ето примерно поражаемата площ на Бисмарк е 70% повече от тази на КГ 5 а това значи че има същият % вероятност да ти цъфнат нещо важно и като вземем предвид че е и по-слабо защитено........както беше казано изборът е твой: разхвърлян слабозащитен кораб, или компактен и добре защитен.

          Comment


            Защо да е по - слабо защитенКГV е НАЙ-СЛАБИЯТ КОРАБ ЩО СЕ КАСАЕ ДО НАДСТРОЙКИ И КУЛИ.Кулите - страни, чела, барбети са най-тънки в сравнение с всички линкори.Дори Дюнкерк е с по-дебели кули и барбети.Да не говорим за небронираната рубка.
            Ако сравняваш кулите на Бисмарк с тези на американските линкори - Айова, Саут Дакота - да съгласен съм.Еквивалентни са с тези на Норт Каролина.По-слаби са от тези на Ришельо, но барбета е еднакъв поради по-слабата френска стомана, с италианските са горед долу еквивалентни като дебелина само покривите на италианските са по-дебели, но италианският има по-рационална система.Е, колко губи Бисмарк от разположението си и колко печели?
            П.В.

            Comment


              тук не говорим за металургия а за дебелина, и като ги сравняваш пропускш колко е по-голям Бисмарк от всички споменати кораби.
              И точно пък Краля да е най-слабо защитен :? или аз бъркам или половината от челата на Бисмрк са дзверски калпави, пък и покривите са доста слаби, но ако държиш много мога да сметна зоните на неуязвимост специално за кулите.

              Comment


                и какво им е по-доброто на КГV че челото е 324мм, покрив 149, страни 178 барбет 299мм
                на Бисмарк е 360мммм - уязвим е 180мм наклон барбет 340мм
                на Шарнхорст 360мм чела покрив 130мм, страни 220, барбет 350мм
                Виторио 350мм или 380мм по други барбет 350мм
                Ришельо -430, покрив 170-195, барбет 405мм
                Айова 495мм, страни 241мм, покрив 184,барбет 439мм
                На Саут дакота 457мм чела, барбет 439мм
                Норт Каролина чело 406, покрив 178, барбет 406мм
                Ямато 650мм, барбет, 546-440, покрив 270мм
                П.В.

                Comment


                  вземи си опресни малко познанията по тригонометрия, после си сметни каква част от поражаемата площ на отделните елементи на кулата се пада и ще си говорим, простото излагане на милимунтери прилича на чоневизъм.

                  Comment


                    BTW: доста некоректно излагане на данните, некоректно и тенденциозно, на Бисмарк я кажи колко му е барбета? и по цялата дължина ли е толкова? пък и пропусна да кажеш колко са му покривите на кулите.

                    Comment


                      Като говорех за тенденциозност пропуснах да спомена и неточност, от къде си ги измислил тези барбети на Краля само ти си знаеш, те са дбели 324 мм (или 343 в зависимост какъв инч използуваме).

                      Comment


                        Барбетите на краля са 299 или 305мм обикновен инч ето ти линк за справка

                        Не е чонеевизъм тук говорим за абсолютна защита.Гогава страните на четвораката са по-слабо защитени
                        П.В.

                        Comment


                          Ами ето ти картинка:

                          ето ти и текста към картинката
                          Бронирование барбетов оказалось очень сложным. Вместо цилиндра, составленного из однородных секций, применялись изогнутые плиты цементированной крупповской брони дифференцированной толщины. Такая "кусочная" схема бронирования являлась традиционной для британских линейных кораблей и линейных крейсеров времен первой мировой войны. На "нельсонах" от нее отказались, но вновь вернулись на новых линкорах. Смысл системы состоял в том, что секторы, более близкие к диаметральной плоскости, защищались от попаданий под прямым углом соседними барбетами, корпусом и прочими элементами бронирования, так что им угрожали только попадания под невыгодными для снаряда углами, и их толщину можно было уменьшить до 305 - 280 мм. Наиболее угрожаемые боковые секторы имели толщину 343 мм.
                          Страните на всички кули са по-слабо защитени по простата причина че там е малко вероятно да има попадение предвид че кулите са обърнати към противника (е освен на разни заблеяни субекти като тези на Шарнхорст) а дори да има попадение тое пред мнооого остър ъгъл и е невъзможно да пробие бронята.
                          BTW на Бисмарк стените са още по-тънки.

                          Comment


                            впрочем доста невярно си дал и бронята на кулите:
                            Вообще бронирование артиллерии было продумано весьма тщательно, хотя и выглядело не вполне традиционным для "флота его Величества". Так, ставшие в свое время пионерами в области применения наклонных лобовых плит башен, англичане на "Кинг Джордж V" неожиданно отказались от них в пользу вертикальных трапециевидных стенок толщиной 324 мм. Вероятно, конструкторы посчитали, что наклонная плита не является преимуществом на больших дистанциях из-за более крутой траектории полета снаряда, а изготовление вертикальных плит было более простым и дешевым. Однако англичанам пришлось столкнуться с традиционной для прямых лобовых плит проблемой больших орудийных амбразур, которые на "Кинг Джордж V" имеют характерную полукруглую форму закрывающих их щитов. Боковые стенки башен, напротив, выполнялись наклонными кверху и сужающимися вперед, так что снаряд мог попасть в них только под очень невыгодным углом. Поэтому передняя плита боковой стенки имела толщину только 224 мм, но изготавливалась из твердой цементированной брони, а задняя - из незакаленной, толщиной всего 174 мм. Такую же толщину имела и задняя стенка, которая к тому же имела ряд довольно больших отверстий, прикрытых снаружи легкими броневыми листами. Эти отверстия предназначались для свободного выпуска газов в случае пожара в башне, чтобы силой возникающего давления не разрушались стенки и оборудование. Крыша толщиной 149 мм из незакаленной крупповской брони имела небольшой наклон вперед и назад от середины. Несмотря на заметное снижение толщины плит башен по сравнению с "нельсонами", отличное качество материала все еще обеспечивало разумную степень безопасности .
                            Този и предният цитат са от книгата на Кофман, схемата също,

                            Comment


                              Бихте ли воювали за България?

                              Значи грешката ми е на 50%, тъй като отстрани са 324мм-339мм /смятано по британски инч/ а отпред е 299мм.Докато на Бисмарк отвякъде и 340мм.Чак на Тирпиц започват да се изхитрят да го изтъняват до 203мм и то откъм тила на барбета
                              П.В.

                              Comment


                                и като сметнем разликата в качеството се получава какво....

                                Comment

                                Working...
                                X