Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Задълбочен поглед върху коритата

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    ще поровя за скорости на английските дредноути и линейни крайцери и после предлагам да минем на крайцери
    П.В.

    Comment


      #32
      Арк Роял 270
      пр. 72 176
      Шокаку 236
      Тайхо 259
      Хирю 192
      Унрю 206
      Хорнет 310
      Есекс 246

      Comment


        #33
        Насау 20 210 26 244 20.00 226
        Вестфален 20 210 26 792 20.00 222
        Рейнланд 216
        Позен 211
        Хелголанд 242
        Остфризланд 225
        Тщринген 222
        Олденбург 236
        Кайзер 256
        Кайзерин 294
        Фридрих дер Гросе 231
        Принц Регент Леополд 239
        Кьониг Алберт 235
        Фон дер Тан 199
        Мьолтке 228
        Гьобен 217
        Така и не схванах защо Пламен ми е изпрати данни за всички еднотипни кораби, при положение че техният показател би трябвало да е идентичен, още повече че ако и да имаше разлика мощността и скоростта много ме съмнява всички кораби в една серия да са със съвсем еднакво водоизместване.

        Comment


          #34
          В Енциклопедията на Брейер - Линкори и линейни крайцери 1905-70 е пеместена мощността на двигателя при която е достигната въпросната скорост.В отделна графа е посочено стандартно, пълно водоизместване, но не на всеки кораб, а на целия клас.Те са се различавали, но аз вземам една усруднена величина.Сега за японските си пишеше точно, но за другите нямаше
          П.В.

          Comment


            #35
            Битката с Тамерлан 28 юли 1402 г.

            Ок. Абе вземи си сложи някакъв аватар че по-бързо се разпознава

            Comment


              #36
              как да го направя?
              П.В.

              Comment


                #37
                Ot profila, naj-otdolo си има панел и си е обяснено.

                Comment


                  #38
                  Вижте какво си намерих, ако на някой му попадне нещо подобно да го дава

                  Comment


                    #39
                    само за английския флот има такива таблици?
                    П.В.

                    Comment


                      #40
                      За сега толкова, продължавам да търся и да се озърам. Ти също можеш да потърсиш.

                      Comment


                        #41
                        Значи сигурно сте чели в монографията за джобните линкори как обводите имбили неоптимални. Да да ама не адмиралтейският им коефициен , сметнат по резултатите от изпитанията е 252, а това приравнено към този на Хипер (със коефициент отчитащ разликата в скоростта) значи че Шпее има 27% по-добри обводи. Изводуът е не четете и не вярвайте сляпо, смятайте си самички.
                        Останете на канала защото малко по-късно ще има обяснение защо крайцерите имат значително по-лоши пропулсивни качества в сравнение с линкорите.

                        Comment


                          #42
                          Колкото повече чета различни източници, немски, английски американск се убеждавам в по-високата бойна ценност на Дойчландите.Единствената ценност на Хиперите е била по-високата скорост.Те са имали и противоподводниково въоръжение
                          П.В.

                          Comment


                            #43
                            А аз имах предвид че принципно обводите им са били доата добри.
                            69 335 кс биха били нужни за 30 възлова скорост,81 687 за 31, 95 740
                            за 32 ,111 665 за 33. Бих казал че 30-тте са напълно постижими.

                            Comment


                              #44
                              Имаш предвид защо с еднаква мощност се постига почти еднаква скорост при различно водоизместване при крайцер и линкор
                              П.В.

                              Comment


                                #45
                                Имам предвид че адмиралтеиският коефициент който отразява "качеството на крайцерите е доста нисък. Което води до написаното от тебе.
                                Проблемът е в това че крайцерите имат много по-голям призматичен коефициент, с около 7-10%. Това значи че те имат по-пълни обводи и респективно не е възможно да им се придадат оптималнио от хидродинамична гледна точка форми. Пълните обводи произтичат от ограниченото водоизместване: просто ако се направят с по-остри обводи в краищата няма даима място за кулите (защото носът и кърмата ще са много тесни, а ако място се намери то това ще е в следствие на увеличени размери и водоизместване. Именно пълните обводи са и причината за ниският адмиралтейски коефициент на Ямато и Айова, освен цилиндричната секция, те имат мнооого пълен корпу, а призматичният коефициет го получават нисък само благодарение на дългите си и тесни носове. Ама очевидно ако и да лъжат математиката фисиката не успяват.
                                BTW: дали няма да се намери някой да ме изчетка колко съм светнат по морските въпроси :roll: 8)

                                Comment

                                Working...
                                X