ВСВ авиацията накратко

[bigbeer]

В самолетостроенето при сходни изисквания е нормално да се получат сходни схеми и размери на крайния продукт.Основната разлика най-често е в тегловите характеристики и тягата.Въпреки това не откривам прилика.Миг-15 има повече общо със Sabre като визия например.Но ако човек се вгледа дори за секунда бие на очи разликата в профила на крилото,вертикалния и хоризонтален стабилизатор,тялото,кабината... то май не остана нищо.Ето тук http://www.luft46.com/fw/ta183-i.html ще намериш доста повече визуални различия.

[peterpetroff]

И има нещо друго: Ме-262 е е две турбини, а МиГ-15 с една, а това определя като цяло съвсем различна визия, функции и ТТД. Друга значителна разлика е тази, че Ме-262 е създаден като фронтови изтребител и дори като бомбардировач, докато МиГ-15 си е лак, типичен изтребител. И другото, което би следвало да се спомене е, че голяма част от конструкторите на БМВ и Месершмит са станасли 'собственост' на СССР и САЩ след края на войната. Приликата е поразителна при Ф-86 и Миг-15 именно благодарение на наследството от германски 'мозъци', което са получили СССР и САЩ. Явно в този период ,сравнявайки и визирайки Ф086 и МиГ-15, руснаците са получили доста по-богато наследство и потенциал от победена Германия.

[gollum]

И има нещо друго: Ме-262 е е две турбини, а МиГ-15 с една, а това определя като цяло съвсем различна визия, функции и ТТД.

Това колко двигателя ще има зависи от нужната тяга и наличните двигатели като мощност и надеждност. Ако е нужна определена мощност, а няма сериен двигател с такава характеристика, ясно е, че ще се наложи да се сложат два или повече. А като се има предвид, че Ме-262 е създаден в зората на реактивната авиация, надеждността на двигателите е ниска и затова е по-добре два, отколкото един.

[peterpetroff]

Двете турбини тотално променят характеристиките на машината. От една страна вторият двигател увеличава общата маса (той и необходимото му гориво, усилване на констукцията), от друга страна разположени в крилете, турбините променят коренно центъра на тежестта на машината, което се отразява най-вече на нейната маневреност. От трета страна се увеличава челното съпротивление и влошава аеродинамиката. Общо взето вторият двигател със сигурност повишава (но никак не с много) тяговъоръжеността на машината, но пък влияе крайно отрицателно върху споменатите по-горе елементи, които са от определящо значение за летателните характеристики и възможности на самолета.

[gollum]

Вече отбелязах - решението да се сложи втори двигател в този случай е въпрос на необходимост: искат изтребител-бомбардировач, мощно въоръжен и способен да носи бомби. Трябва им много по-голяма мощност и затова и втори двигател. Та мисълта ми е, че задачата, т.е. целевите характеристики определят облика на машината, а не обратното.

[bigbeer]

Бих искал да внеса само една малка корекция. По принцип, целевите изисквания би трябвало да предопределят облика на самолета. На практика не винаги е така. Куриозите в това отношение не са малко. Пример: до към 1940 г. италианците залагат основно на би-планната схема за масов фронтови изтребител. Напълно неадекватно, макар и пряко свързано с възможностите на производствената им база. Друг пример: британците се опитват да налагат като бомбардировач Fayrey battle, чиято лека конструкция и маломощен двигател го правят напълно непригоден в тази му роля. Руснаците обратното, налагат в ролята на височинен прехващач МиГ-3, базиран на мощния и доработен за целта, но тежък бомбардировъчен двигател, който налага и доста здрава конструкция, способна да го носи. Като резултат тежи 1,5 пъти повече от фронтовите си събратя и няма шанс срещу немските височинни разузнавачи. За малкосерийните и опитни конструкции направо не си струва да се говори, там има такива куриози,като руския би-моно-план изтребител, които са си направо за анимационно филмче

[kapitan]

Освен еднаквите цели, огромното сходство на съветските ранни реактивни самолети /а и на американските също/ с германските разработки се дължи на това, че освен, че прибират планове и прототипи, двете основни съюзнически страни си поделят и самите германски специалисти. Години след войната германски инженери участват в разработката на "джетове" и от двете страни на Желязната завеса.