Съветските прехващачи МиГ-25 и МиГ-31

[контрол_alt]

Мразя да се спори на тема компетентност, но все пак, имаш ли реална представа какво е ЕОП?

Да, имам. Сигурно една една графика с ЕОП на 360 градуса на КР би изглеждала интересно, но не съм сигурен дали ще свърши някаква работа на Миг31.

Поради характера на целта - КР която лети на височина 15-100м е невъзможно да бъде облъчена от Миг31 във фас където ЕОП ще бъде най-малка(мигът не може да лети на същата височина както КР). Следователно тази стойност на минималното ЕОП на КР не върши никаква работа защото няма практическа значение.(говоря за Миг31) Остава интересно ЕОП на ракетата при височина на прехващача от 3000 до 5000 метра. При това положение 0,1 кв.м е приемливо коректно според мен.

Нещо невидимо за 2см дължина на вълната е видимо за 2м дължина и т.н.

Хмъъъ, 2 метра дължина на вълната? Защо ми се струва, че Заслон не работи на подобни честоти, освен ако съм се заблудил ...

[контрол_alt]

ЕОП от своя страна пък много зависи и от ракурса на КР спрямо самолета, като например F-22 под определени ъгли би се виждал доста добре с голямата площ на крилата си, но обикновено отражателните характеристики се дават за най-малкото сечение.

Това е по-скоро вярно за Рафал, който е "частичен стелт"(само във фас) и отчасти за новия F-15 Silent Eagle. При Ф22 не е точно така. Ф22 не е стелт само ако побегне - т.е. отзад.

[centara]

Хм, някакси тази дискусия ми напомня и за ефективността на Пейтриът. Преди войната в залива, се биеше тъпана, как не пропуска, пък после май не излезе съвсем така.
Моето мнение е, че още не е налице достатъчно информация, за да се направи оконачетелен извод. Поне аз не мога да стигна до такъв. Затова по същество по темата "МиГ-31 и Томахоук" приключвам.

[Amazon]

Иначе по същество. Томахоук определено лети на около 60 метра височина.

Иначе по същество приказваш защото ти идва приказката. Кой от вариантите лети на 60 метра височина? И кой го е определил това? Ти? Практиката на използване от последните войни? Таблички от интернет? Май дори съвременните варианти не летят на тази височина, пък и Пилот правилно спомена, че трябва да се разглеждат ранните варианти на ракетата в контекста на МиГ 31, като ракетен прихващач. Ранните варианти на Томахоук използват за ориентир топографията на терена. Невероятно умно и на фона на технологиите от 80-те брилянтно инженерно достижение. Виждал съм по военния канал стелитните снимки които се залагат в паметта на ракетата, но те определено не дават поглед от 60 метра височина/18-тия етаж на жилищен блок/. В противен случай ракетата и софтуера и за разпознаване на образи, трябва да се ориентират по формата на покрива на плевнята на дядо Володя и ако той междувременно е прередил керемидите, вместо ракетен силоз, томахавката ще целне целодневна детска градина. В по-голяма степен това важи ,ако ракетата лети над равнинен терен. Ще е нужна по-голяма височина, за да има достатъчно белези за сравнение с топогравските образи в паметта на ракетата. От снимките които видях в предаването, 100 метра е абсолютния минимум, от кийто камерите на ракетата ще "видят" достатъчна площ за сравнение и съответно корекции в курса. Разбира се, при новите варианти снабдени с неимоверно по-добър софтуер, GPS и HD камери единственото ограничение за височина на полета на ракетата са маневрените и характеристики. Но всичко това в началото на 80-те си е просто фантастика

[bsb]

Какво сте се хванали за тези 100 метра? За откриване от въздуха и от десетки километри разстояние няма абсолютно никакво значение дали целта лети на 10, или на 100 метра над повърхността. Това оказва огромно влияние, когато откриването е от земята (наземните радари), но от въздуха няма особено значение.
А дори вече забравих защо височината на полета на крилатите ракети се набърка в дискусията за функциите на МиГ-31.

[кало]

но от въздуха няма особено значение.

е, не е съвсем така - колкото по-близо до земята, толкова по-трудно за РЛС да отдели метката от фоновия шум (въпреки доплеровия ефект)

[ValBo]

Какво сте се хванали за тези 100 метра? За откриване от въздуха и от десетки километри разстояние няма абсолютно никакво значение дали целта лети на 10, или на 100 метра над повърхността. Това оказва огромно влияние, когато откриването е от земята (наземните радари), но от въздуха няма особено значение.
А дори вече забравих защо височината на полета на крилатите ракети се набърка в дискусията за функциите на МиГ-31.

Всъщност е точно обратното. Наземните РЛС имат проблем със сенките от месниците, но нямат проблем с контраста към местността или по не голям, защото се намират по-ниско от целите. И всеки един момент когато зад целта има добър радио контраст спрямо околните обекти, целта се вижда.
Докато при въздушно базираните си има проблем с контраста на целта спрямо околната среда. Земята също отрязява радиосигнала. И колкото добре да се чистят месниците, все пак си проблем

[bsb]

е, не е съвсем така - колкото по-близо до земята, толкова по-трудно за РЛС да отдели метката от фоновия шум (въпреки доплеровия ефект)

Принципно е така, но в конкретния случай няма особено значение. Тук си направих една примерна сметка с измислени стойности - височина на радара 8000 метра, хоризонтално разстояние до целта 50000 метра. Височина на целта 10 или 100 метра. Като приемем земната повърхност за плоска, в единия случай повърхността е на 60-ина метра зад целта, в другия - на около 600. За мен и двете влизат в категорията "на фона на земната повърхност".

ValBo, имах предвид далечината на откриване, като говорех за наземните РЛС. Естествено, че по-високата цел ще бъде открита по-далеч. (Говоря за що-годе праволинейно разпространяващи се радиовълни - разните му задхоризонтни радари са с твърде голяма дължина на вълната за крилати ракети, според мен.)

В крайна сметка може ли да приемем, че съвременните (от 30 години насам) крилати ракети са трудни за откриване цели, дори и когато са дозвукови, и да продължим нататък?

[кало]

В крайна сметка може ли да приемем, че съвременните (от 30 години насам) крилати ракети са трудни за откриване цели, дори и когато са дозвукови, и да продължим нататък?

абсолютно.

Височина на целта 10 или 100 метра. Като приемем земната повърхност за плоска, в единия случай повърхността е на 60-ина метра зад целта, в другия - на около 600. За мен и двете влизат в категорията "на фона на земната повърхност".

не е точно така, защото лъчът на РЛС обхваща доста голяма част от земната повърхност навсякъде около ракетата.

[контрол_alt]

100 метра е абсолютния минимум,

Виж сега, упоритото твърдене, че една бяла котка е всъщност черна не я прави сива. По-горе са дадени доказателства, че 100м за КР не е „абсолютния минимум”. Ще дам и допълнителни, но малко търпение. Преди това да поясним нещо – аз не отричам, че КР летят и на 100 метра, а не съм съгласен с твърдението, че 100 метра е минимална височина. Това не е така. Височината на полета зависи от: дистанцията до целта; участък на полета; терен; други фактори(напр. операторът при програмирането може да въведе различни от стандартните параметри) и варира от 15 до 100+ метра. Това е важно в случая с Миг31 както казва кало.

от кийто камерите на ракетата ще "видят" достатъчна площ за сравнение и съответно корекции в курса.

Камерите? Всъщност AGM-86B ALCM няма „камери” и използва AN/DPW-23 TERCOM (Terrain Contour Matching): In TERCOM, altitude information obtained by a radar altimeter is continuously matched to a preprogrammed radar map of the area below the missile, so that the Tomahawk can effectively follow a detailed predetermined flight path. This path can include several waypoints to change altitude and direction, e.g. for flying around hills to be concealed from detection by point-defenses around the target for as long as possible. The accuracy of the TAINS guidance is around 80 m (260 ft). Тази КР е с ниска точност (80м), но това е без значение защото е с (5 kT - 200 kT) W-80-0 thermonuclear warhead. Това е КР, която носи B52H на север и това е ракетата основна цел на Миг31. Да подчертаем отново: AGM-86B ALCM с термоядрен заряд е ракетата заплаха за СССР. Това налага съответен отговор – Миг31.

Но нещо като „камери” все пак има. Не при AGM-86B ALCM, а при AGM-86C CALCM (Conventional ALCM). При нея термоядрената глава е заменена с конвенционална и вече точността от 80м осигурявана от TERCOM не е достатъчна. Добавя се DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlator), което ти най-вероятно разбираш под „камера” и GPS. DSMAC увеличава точността до 10м. Но не всичко е толкова просто защото DSMAC започва да работи едва в последната част на полета.
Да систематизираме за по-прегледно – Управлението на КР се извършва от три системи:

1. TAINS (TERCOM Assisted Inertial Navigation System), която работи в началния и среден участък на полета.
2. AN/DPW-23 TERCOM (Terrain Contour Matching) в средния и краен участък на полета. За AGM-86B ALCM това са двете системи.
3. AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation) в оптическия и инфрачервен диапазон - работи в крайния участък на полета. Към нея е добавен и GPS при томахавките от блок3.

Тези системи са същите и в Томахавката. Какво става с височината на полета на КР в такъв случай? Ето това:

(1) Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) is launched and its solid rocket booster takes it into ballistic trajectory until the booster burns out shortly thereafter.
(2) Switching to turbojet, Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) descends to low altitude cruise trajectory of approx 15 m.
(3) Just before reaching the target zone, Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) climbs to search altitude of approx 100 m.
(4) At search altitude, Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) activates its active radar seeker and/or passive receivers and acquires the target.
(5) After target acquisition, Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) descends back to low altitude.
(6) Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) executes evasive maneuvers.
(7) In terminal phase, Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) re-acquires the target.
(8) Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) executes terminal maneuver and impacts with the target.

Нека се замислим и над друго: Ако наистина КР са с минимална височина на полета от 100м, защо тогава руснаците провеждат ученията си с Миг31 с КР летящи на 50м?

Но направление примерно было уже определено, и спустя некоторое время на дальности 70 км низколетящая - высота полета около 50 м - крылатая ракета была обнаружена и уничтожена.

Мога да препоръчам и книжлето:

Missile Guidance and Control Systems глава Cruise Missiles цена 25 в зелено.

, а тук учим материалната част на руски:

http://www.airwar.ru/weapon/kr/agm86.html:cool2:

Надявам се, че ти е било интересно.

[Sailor_Malan]

Работата съвсем стана дебела, би ли дал пример за американски или друг линеен кораб на НАТО през 2009 година? Или аз нещо грешно разбирам понятието "линеен кораб" или ... впрочем в американския флот няма и такъв звер като "есминци".

Това показва, че просто си пребозал с Том Кланси и някои търговски брошури и цялата дискусия е леко безмислена. С това трябваше да започнеш.
А дали ще го наречем destroyer или есминец, кораба си остава с едно и също предназначение.

Том Кланси е вреден за вашето психично здраве!

За kои BMG-109? A/B/C

Block III TLAM примерно щом толкоз си се назобил с търговски материали. А по повод линейните кораби - не е зле да провериш къде се намира единствения кораб на USN имал някога вана на борда си и защо не пускат ВЪВ USS Wisconsin ВВ-64

Впрочем можеш ли да ми обясниш, защо през цитираната от тебе 2009 година двете свръхдържави биха искали да си мерят на кой са му по-точни ракетите, при положение, че не си налетяха през Студената Война, а сега примерно между тях има пробвани механизми за изглаждане на противоречия и сериозни търговски връзки, че и взаимни инвестиции. Простичък пример е Лукоил, която има верига бензиностанции и рафинерия в САЩ, от друга страна американски инвеститори имат дялове в руски енергийни фирми.

[Dinain]

Ъъъ, малко ОТ:

USS Wisconsin was decommissioned for the final time, on 30 Sept. 1991. After being berthed at the Naval Station Norfolk, Va., she was moved on 31 May 2000 to the Norfolk Naval Shipyard. On Pearl Harbor Commemoration Day, 7 December 2000, Wisconsin moored at the National Maritime Center in downtown Norfolk to be the centerpiece in a four-part exhibit featuring the battleship's role in U.S. naval history and also as an example of the relationship between the Navy and the Hampton Roads area. Wisconsin opened to the public on 16 April 2001.

Моряко, може ли да обясниш какво имаш предвид с това, че не пускали "във" кораба?

ПП Не виждам смисъл от пренасяне на дискусията към причините за евентуална война между САЩ и Русия. По този повод мога да цитирам от един друг форум, където беше казано простичко: "Какво ако руснаците могат да прехванат 1, 2 или 5 ракети "Томахоук"? Ние можем да изстреляме 1000." Тоест от тази гледна точка спорът "може ли Миг-31 да прехваща КР?" става безсмислен. Обаче не е това идеята на темата, все пак.

[кало]

"Какво ако руснаците могат да прехванат 1, 2 или 5 ракети "Томахоук"? Ние можем да изстреляме 1000." Тоест от тази гледна точка спорът "може ли Миг-31 да прехваща КР?"

Всъщност спорът тук не е чак толкова бесмислен и със сигурност доста по-близо до реалността от горния цитат, който ъъъъ, е пълна глупост. меко казано е, че е "казано простичко". направо си е доста просто.

[ETH BEHTI]

След ракетната сага, мога ли да попитам защо й е бил нужен Миг-25 на България и какви тактически задачи изпълнява той в армиите на Сирия и Ирак, например ???

[bsb]

Да, и аз мислех да попитам нещо подобно. МиГ-25 в България са били разузнавателни варианти, доколкото си спомням. Какви са били задачите на тези самолети и как са изпълнявали онези свои задачи, валидни за мирно време?