Виетнам

[gollum]

centara, благодаря за бързия отговор . а тези НУРС-ове са имали някакви специализирани взирватели, защото останах с впечатлението, че и придвете победи ракетата се взривява "близо до вражеския самолет" - нещо подобно на радиовзривателите на зенитните снаряди може би? И ако е така, то поначало се е мислело за използването им във въздушен бой или това е по-късна добавка?

[centara]

Съвсем точно. Zuni има модулна конструкция и са възможни най-различни комбинации от взриватели, бойни части и двигатели. При проектирането е била предвидена възможност ракетата да се използва срещу въздушни цели (по-скоро е предвиждана стрелба по съветски бомбардировачи, а не по маневрени изтребители).
Този НУРС общо взето се оказва доста успешен. Развива висока скорост и е много точен. А като калибър е най-тежкия използван във Виетнам. Освен това на виетнамските радари изглежда точно като антирадарната ракета AGM-45 и американските самолети за борба със ЗРК често го използват, за да накарат виетнамците да изключат радара.

[octagon]

Съмнява ме Зуни да е имала радиовзривател. По-скоро нагласен преди полет дистанционен, пък след това е работа на пилота да съобрази дистанцията на пуска.
Да отбележим и че тази ракета е създала най-големи неприятности на янките - на самолетоносача "Форестал" една такава се изстрелва непреднамерено, взривява стоящ наблизо самолет и оттам започва грандиозен пожар с над 100 убити, доста унищожени самолети и тежки повреди за кораба.

[centara]

Хм, я виж какво пишат хората тук
http://www.designation-systems.net/d...n-rockets.html.
In the early 1950s, the NOTS (Naval Ordnance Test Station) China Lake began to develop a new 5-inch rocket to replace the Holy Moses HVAR. The new rocket used folding fins to allow efficient carriage in streamlined multi-tube launch pods. The rocket, known as Zuni 5-inch FFAR (Folding-Fin Aircraft Rocket), was designed as a modular system, and allowed the use of different types of warhead and fuze. Options included general-purpose and shaped-charged warheads, point-detonation, delayed-action and proximity fuzes. The latter option was intended for air-to-air application, but Zuni was almost exclusively used as an air-to-ground weapon.
Между другото инцидент със Zuni се случва и на Ентерпрайз, но той е основно поради небрежност на екипажа.
Ето и една снимка на F-4C с два оръдейни контейнера

[Пилот]

centara, не е съвсем по темата, но имам няколко въпроса:
1. Имало ли е случай МиГ да свали Б-52 (или поне на бой между двата самолета) Колко общо Б-52 са свалени над виетнам.
2. Колко общо са свалените МиГове и колко американски самолета са свалени от тях
3. Колко общо американски самолета са свалени над виетнам (вкл. витлови) и колко хеликоптера.

[centara]

Напротив, въпросите са си съвсем по темата. А и е по приетно да отговаряш на въпроси отколкото сам да си измисляш темата, по която ще пишеш. Пък и въпросите са интересни и дискусионни.

В-52D бомбардира цели в Лаос

Между В-52 и МиГ-21 над Виетнам е имало поне 4 боя. Единия е на 20 ноември 1971 г., когато един МиГ-21 атакува отзад звено от 3 В-52 и изстрелва ракета Р-3С по единия от тях. Но бомбардировачът започва да разпръсква ИЧ капани и ракетата пропуска. Следващият прехват се състои в нощта на 18 декември 1972 г. и ето как старши сержант Майкъл Търнър, борден стрелец на B-52D, позивна Brown 03 описва събитията:
"Беше много напрегната нощ и небето беше пълно със ракети "земя-въздух". Тъкмо си помислихме, че сме извън опасната зона, когато операторът на системите за РЕБ съобщи: "Нещо ни преследва! Това е МиГ!". Засякох на радара си МиГ-21, който беше на разстояние 10 км и се приближаваше бързо. Когато се приближи достатъчно го захванах и тогава засякох втори вражески самолет на 8 часа на разстояние 12 км. Той летеше направо и не се опита да ни атакува. Вероятно предоставяше пространство за маневриране на първия МиГ, който се готвеше да ни атакува. Щом МиГът влезе в обсега ми, изстрелях два кратки откоса. В последвстие се оказа, че съм изстрелял над 690 патрона. В същия миг гигантско огнено кълбо се появи зад самолета ни. Погледнах през илюминатора, но не видях МиГа. След това имаше още една експлозия и отметката на МиГа изчезна от екрана на радара ми. Скоро след това другият МиГ зави обратно и го изгубих"
Лично според мен тази победа е малко вероятна, но не е изключено и пилотът на МиГа в желанието си да стреля насигурно да се е приближил твърде близо до бомбардировача.
Следващата среща е на 27 декември 1972 г. Пилот на виетнамския МиГ-21 е Фам Туан. Според неговия разказ, след излитането той е насочван от земята и лети на пределно ниска височина. По команда от земята набира височина, измъква се от звено Фантоми и атакува звено В-52 с две ракети които попадат в целта и взривяват един В-52 без никой от екипажа да може да се спаси. Зачетена му е победа и става Герой на ДРВ, а после и космонавт. Новите изследвания обаче показват, че такава победа няма. Той атакува звено В-52 позивна Ivory, но от тъврде голяма дистанция (през нощта е трудно да се определи точно разстоянието) и ракетите му пропускат. В същото време В-52 с позивна Cobalt 01 е поразен от две ракети "земя-въздух" и най-вероятно Туан е помислил, че всъщност това са неговите ракети. Така или иначе и двата свалени тази нощ В-52 са поразени от С-75.
По виетнамски данни на 30 декември 1972 (за деня не съм много сигурен, може и да беше 31) Ву Тан Ксиу излита на прехват и излиза в гръб на звено В-52. Екипажите на бомбардировачите усещат присъствието му и изключват навигационните светлини и той в тъмнината се забива в един бомбардировач. Всъщност бомбардировачите, щом пресекат 19 паралел (границата между Северен и Южен Виетнам) изключват навигационните светлини и така саздават доста проблеми на ескортиращите изтребители. Същата нощ обаче звено Фантоми сваля МиГ-21 и според мен това е начин виетнамците да "гримират" загубата. В общи линии това е за В-52 и МиГ-21 във Виетнам. Естествено въпросите са добре дошли.

Виетнамски МиГ-21ПФМ. Звездичките са победи отбелязани на този самолет, а не от един пилот

Сега по другите въпроси. Американците претендират за 198 победи и признават 76 свалени от виетнамски МиГ-ове самолети. Претенциите на виетнамците не съм ги изчислявал, но можеш да ги видиш на www.acig.org Въпросът за победите винаги е спорен и Виетнам не е изключение. Аз лично вярвам на тези които предоставят изчерпателна информация и за победите и за загубите. Напоследък в САЩ бяха разсекретени много документи и доклади за войната във Виетнам (за Корея още не са разсекретени такива сведения), въз основа на които се базират доста нови публикации. В тях за всяка загуба пише тип на самолета, сериен номер, код, екипаж и в повечето случаи обстоятелствата при които е загубен самолета и съдбата на екипажа. За виетнамските данни това не може да се каже. Непълнотите в тяхните данни са страшно много, даже в доста случаи името на пилота постигнал победата е неизвестно. Има и още нещо. За виетнамците победа няма същото значение както за европейците и системата им за отчитане на победите е подчинена на пропагандните изисквания. При тях има "победа" и "победа на място". "Победа" се присъжда в случаите когато американски самолет е бил поразен, пуснал е аварийно бомбите си е тръгнал да се измъква. По правило колкото по-ниско технологично е използваното оръжие, толкова по-голяма е вероятността да се признае победа. "Победа на място" е съвсем различно. В този случай останките на самолета са намерени на земята. Засега обаче няма точни виетнамски данни за "победите на място". По тази причина съм по-склонен да вярвам повече на американските данни. Ето тук един файл в който има доста добра разбивка на американските данни. На немски е, но и без да знаеш този език можеш да се оправиш. Т значи "Общо", S - ЗРК, а М- МиГ. Дано съм ти отговорил изчерпателно

[Пилот]

Много благодаря, само не разбрах какво означава G-да не е "ground fire" (зенитки)под Т какво имат предвид - свалени при небойни обстоятелства или нещо друго?

[centara]

Да, забравих да го напиша G е от Gewehr- пушка т.е зенитна артилерия. Тук са включени и самолетите унищожени при нападения срещу американските бази. Общите загуби включват и самолетите разбити при инциденти.

[Пилот]

Един последен въпрос. САЩ изнасят ли данни колко техни самолета са били тежко повредени, но са успели да се доберат до базата си? Задавам този въпрос, защото си спомних за един пилот (май беше на палубен А-4), който е ударен от С-75, резервоарът му се запалва, но успява да се вдигне на по-голяма висо4ина и огънят спира. Пилотът се прибира без да се разбие, но от самолета му май не е останало много...
А доколко то4ни са били Б-52?

[messire Woland]

Ако самолет е стигнал до базата си и е кацнал, няма как да се брои като свален струва ми се.
А големите бомбардировачи май трябва да са не много точни, те затова и бомбардират площи, а не точкови цели.

[Пилот]

Не е съвсем така. По времето на ВСВ има много слу4аи, когато един прибрал се, но стахотно надуп4ен Б-17/Б-24 е бил при4исляван в графата "неизползваеми" и бива бракуван. При рейда над Швайнфурт на 14 октомври '43 около 22 Б-17 са бракувани.

[Ky3Mu4]

Centara, тоя скрийншот на Миг-21 от коя игра е? Strike Fighters или Wings over Vietnam?

[centara]

В списъка не са отразени самолетите, които са се завърнали повредени в базите си и в последствие са били бракувани. С тях загубите в техника стват повече, но колко точно не се знае. Може би още тогава не се е водил отчет или тези загуби са били прикривани. Но не трябва да се забравя, че в тези случаи екипажът е спасен, а той е най-важното.
За загубите на В-52, мисля че това са цифрите. До 1972 г. бомбардировачите вършеят основно над Лаос, където няма силна ПВО. Основните бойни загуби са по време на операция Linabacker II, през декември 1972 г. Тази операция обаче е толкова детайлно изследвания, че подобно прикриване на загуби щеше да лъсне. Има и още нещо. По това време производството на B-52D и B-52G е спряно и всяка загуба е невъзстановима, така че в последствие лесно може да се установи колко самолета са загубени.
Кузмич, тази картинка я намерих в Интернет и нямам представа от коя игра е. Нямам скенер, да си сканирам книгите, а в Мрежата има много малко снимки на виетнамски самолети. Картинката ми хареса и реших да я пусна. Между другото този борд 4326 понастоящем е изложен в вузея на Виетнамските ВВС в Ханой.

[centara]

Хайде стига ви толкова почивка. Прозължаваме нататък по темата. Бях споменал, че ще пиша за подготовка и тактика.
Подходите в USAF и USN относно обучението на летците им са различни и по време на войната във Виетнам, се сблъскват с различни проблеми. В USAF решават да използват конфликта като учебен полиган и се стремят да прекарат през него колкото се може повече пилоти. Летците имат две възможности или 100 мисии на Север (където е най-силната ПВО), което отнема около 6 месеца или 1 година в Южен Виетнам, където ПВО почти липсва. Първоночално във Виетнам са изпращани най-добрите пилоти, които си свършват работата доста добре. Затягането на войната обаче изправя USAF пред сериозен проблем- на всеки 6 месеца летателният състав в Тайланд трябва да се смени на 100%, а в Южен Виетнам пълна смяна трябва да се състои всяка година. USAF решават проблема си с недостига на летци по-лесно отколкото USN. На първо място, обучението в USAF е насочено към създаване на "универсален пилот" (такъв който след началното обучение може да се квалифицира за какъвто и да е самолет - изтребител, бомбардировач, транспортен). Второ в USN има един задължителен минимум в обучението- всеки палубен авиатор трябва да може да каца на самолетоносач, което само по себе си изисква доста подготовка. Затова USAF просто "снизяват летвата" и прехвърлят пилоти от бомбардировачи на изтребители и така си осигуряват достатъчно летци. Но на каква цена?

Командирът на 8 TFW полк. Робин Олдс (втория от дясно) след 100тната си мисия на Северен Виетнам. Олдс пиключва участието си във войната с 4 победи.

Пручаването на летците на изтребители се извършва от RTU (Replacement Training Units). Първите випуски имат общо взето някакъв нальот на изтребители, но випуските от средата на 1966 г. нямат абсолютно никакъв опит в тази област повечето от тях са бивши пилоти на бомбардировачи и транспортни самолети. Те изпитват много трудности, основната от които е овладяването на много по-високата маневреност на изтребителите. В същото време нуждата от нови попълнения е остра и курса на обучение е съкратен. В резултат подготовката се свежда до няколко основни елемента - дозареждане във въздуха, бомбопускане при пикиране, полет в строй и основи на въздушния бой. На практика обучението по тактика на въздушния бой се провежда последно и за него често пъти не достига време, особено когато в последните дни времето се влоши или има проблеми с поддръжката на самолетите. В тези случаи пилотите заминават за Виетнам само с бегли представи за въздушния бой. Дори и когато е имало обучение по въздушен бой в САЩ, то в повечето случаи е непълноценно. Както и във ВВС на СССР в USAF безопасността е поставена на първо място и за да бъдат постигнати високи показатели пилотите не изпълняват полети на пределно ниска височина, нито се учат да пилотират на предела на възможностите на самолета. Ръководителите на RTU получават оценката си въз основа на бързината с която подготвят випуските, а не на качеството на обучеието. В началото на 1967 г. всеки месец близо 200 пилота започват подготовка за изтребители. Качеството на подготовката спада до критично ниво - някои от новоприетите курсанти имат проблеми дори с излитането и кацането! Проблем има и с операторите на оръжейните системи. На F-4 в USAF тази функция се изпълнява от пилот току що завършил началната фаза на обучение. Целта е така да се запознае със системите на F-4 преди да се прмемести отпред. В резултат единственото което операторите на РЛС искат е да станат пилоти и не са особено ефективни. Правят се опити да се комбинират опитен пилот и неопитен оператор и обратното, но без успех. Разликите в чина водят до конфликти.

Един от първите F-4B от VF-74 Be-devilers, сниман през 1961 г. Пилот е командирът на авиокрилото на самолетоносача Форестал, капт. Джулиън Лейк

За летците в US Navy проблемите на колегите им в USAF не са нищо особено. В палубната авиация просто летците просто не се поизвеждат като на конвеир. В резултат пилотите изпълняват много повече бойни полети над Северен Виетнам - 100 мисии си е нещо нормално и бойните загуби имат много по-тежък ефект. По тази причина бойният дух на летците в USN пада, а той е от изключително значение.

[Пилот]

Може ли да дадеш някакъв списък с имената на палубните ескадрили летящи на А-4 (по Дискавери имаше филмче за една, но не си и спомням името).