Виетнам

[Pik-As]

Дано не прозвучи като самохвалство, но в новия брой на "Аеросвят", започва един мой материал посветен на F-105. Искрено се надявам той да промени малко отношението към този непопулярен и пренебрегван самолет. Все пак той изпълнява 75% от щурмовите задачи на USAF. А иначе Octagon е абсолютно прав за бомбите, но в тази война простотии много.
Нямам време да ровя в купища книги и списания и затова ще преведа една глава от книгата спомената в горния ми постинг. Там всичко е дадено кратко, ясно и точно. Предварително се извинявам ако текста е малко "чепат". Дано ви е интересно.
1965-1968 Тактика, Обучение и Технологии.
През 1965 командването на USAF все още не проявява интерес към въздушния бой изтребител срещу изтребител, независимо от нарастващата необходимост да участва в конвенционален конфликт, което е приоритет на отбранителната политика от 1961 г. насам.
Неправилното обучение е една от причините, поради които USAF и USN понасят тежки загуби през 1965 и 1966. Тези подразделения, като ескадрилите на USN въоръжени с F-8, които никога не са се отказвали от принципите на класическия въздушен бой действат най-успешно в първите схватки с NVAF.
Също както своите пилоти (почти половината от които са над 36 години) самолетите използвани широко през 65-68 са създадени през 50те. Въпреки ескалацията на конфликта Министреството на отбраната, блокира увеличаването на производството на производството на самолети и на подготовката на пилоти. Когато най-накрая през 1967 е дадена зелена светлина, за да бъдат покрити загубите, резултатите се появяват чак през 1972. В резултат опитните пилоти от 1965-1966 се връщат в САЩ и са заместени от новаци без боен опит, което също допринася за големите загуби.
F-105 Thud който е предназначен да нанася удари с ядрено оръжие на ниска височина, поема задачите на тежките бомбардировачи от ВСВ- бомбардирането с неуправляеми бомби от средна височина. Поради политически ограничения те действат при ясно време и затова загубите им нарастват толкова бързо, че платото западна от долината на Червената Река е кръстено Хребета Тhud.
F-4 Phantom, който е създаден да защитава Флота от съветските ядрени бомбардировачи става работния кон за въздушен бой и на USAF и на USN. Поради двудвигателната си двуместна конфигурация успешно се проявява и като изтребител-бомбардировач. USAF приема F-4 на въоръжение през 1960 тъй като няма свой изтребител за конвенционален въздушен бой.
Други импровизации обаче на са толкова успешни. Една ескадрила F-102, въоръжени с традиционното за 50те неуправляемо ракетно въоръжение и снабдени с ИЧ сензори за откриване на бомбардировечи при радиолектронни смущения е изпратена в Южен Виетнам и получава нареждане да патрулира около планините в южната част на страната и да търси с ИЧ система, лагерните огньове на партизаните от ВИет Конг. След като бъдат открити, лагерите трябва да бъдат атакувани с НУРС. Първоначалният хумор, сварзан с тези абсурдни мисии бързо изчезва, след като два от не особено маневрените F-102 катастрофират при полет на ниска височина.
Въоръжението също се нуждае от подобрения. Доминирането на ядрените боеприпаси през 50те, води до недостиг на конвенционални бомби, което спъва действията на авиацията през 1965-66. А единственото "високоточно" оръжие на използавно от американските самолети е доста неадекватната ракета Bullpup. Ракетите въздух-въздух, които са създадени да унищожават тежки бомбардировачи се оказват неспособни да поразяват моневрени изтребители като МиГ-17- едва 10% от изстреляните попадат в целта. Поради големия разход на ракети, те също започват да не достигат.
Изключително разочарование през този период са резултатите постигнати във въздушен бой от основноото оръжие на F-4 - ракетата Sparrow с полуактивна ГСН. Тя се оказва изключително ненадежна, особено след като често е трябвало да стои окачена под крилото на самолета седмици наред, изложена на природните стихии. Освен това правилата за водене на бой, елиминират възможността за пуск без визуален контакт, тъй като целите трябва да бъда идетнифициране визуално. За пилотите на МиГовете, които не разполагат с такива ракети, или в случая с МиГ-17 с никакви ракети, е добре дошло да водят маневрен въздушен бой.
Незадоволителните резултати на ракетите, водят до завръщане на пренебрегваното авиационно оръдие. То дълго е считано за второстепенно, а при F-4 дори за излишно. Но успехите на МиГ-17 във въздушен бой, карат командването на USAF да постави акцент върху обучението по стрелби с оръдие. В действителност ВВС на САЩ толкова отчаяно се нуждаят от оръдие, че преди да F-4E да стане готов, са поръчани подкрилни оръдейни контейнери.
Резултат от въздушните боеве с МиГ-17 е поставянето на предкрилки, които да намлят радиуса на виража на F-4.
Въпреки това по време на боевете през 1965-66 командванията на USAF и USN констатират, че за маневрен въздушен бой пилотите са по-неподготвени отколкото самолетите. След като до прекратяването на бомбардировките през 1968 г., митичното съотношение победи-загуби 1:10 от Корея не е постигнато, висшите американски офицери се замислят сериозно за подобряване на тактиката и обучението.

[octagon]

Въобще не е нескромно, браво на теб! Желая и успех на Аеросвят!
В откъса има неясни за мен моменти, които моля да коментираш:

- Поради политически ограничения те действат при ясно време - това да се разбира като страх от цивилни жертви или що? Но в първата фаза се бомбардират основно комуникации и военни обекти. От друга страна - ако бомбардираха през нощта или в лошо време, какъв щеше да е резултатът? (говорим за средата на 60-те)

- А единственото "високоточно" оръжие на използавно от американските самолети е доста неадекватната ракета Bullpup - Още в първата фаза действа управляемата бомба Уолай, макар и не в Бог знае какви количества. Булпап е неадекватна, колкото и Х-23, може би по-малко неадекватна. Нормално за технологиите от онова време.

- особено след като често е трябвало да стои окачена под крилото (AIM-7) на самолета седмици наред, изложена на природните стихии - това просто не знам как да го коментирам Че каква е нуждата да стои "седмици наред" на пилона? A AIM-9, които са по-успешни, и те ли висят седмици наред? И как са се оказали издръжливи? Кой нормален техник ще го допусне, а кой нормален пилот ще отиде в бой с това нещо? Във всичко може да се обвинява личния състав на ВВС на САЩ, но не и в непрофесионализъм.

- Една ескадрила F-102, въоръжени с традиционното за 50те неуправляемо ракетно въоръжение... - това потвърждава ли се от друг източник? Звучи невероятно идиотски и не бих го допуснал. Какви "лагерни огньове", какви пет лева? Човекът се е нагледал на някакви глупави филми. И що Ф-102, като има и Гъншип, и Бронко, и А-1, и А-37, специализирани точно в противопартизанска война? Ф-102 наистина е имало там и се опитват да прехванат северовиетнамските Ан-2, доставящи товари на партизаните, но без успех. А тая глупост за пръв път я срещам.

- Резултат от въздушните боеве с МиГ-17 е поставянето на предкрилки, които да намлят радиуса на виража на F-4. - Това чак на Ф-4Е, който в първата фаза не участва. От друга страна, на следващия Ф-15 предкрилки пък няма...

- митичното съотношение победи-загуби 1:10 в Корея - митично в смисъл, че никога не е постигнато? :twisted:

[octagon]

А инак, чувал съм, че руснаците активно подкрепят Северен Виетнам - тази подкрепа само предоставяне на самолети, въоръжение и резеревни част ли се е изразявала или са участвали и съветски пилоти и инструктори. Защо не е била в достатъчен мащаб (т.е., това е общо взето ясно - проблемът е в инфраструктурата най-вероятно).

Много мъглява работа. Във ВВС - инструктори. Безспорно са ги сърбели ръцете не само да инструктират, но колко точно е трудно да се каже. Ив. Бориславов описва човек, когото е срещал, свалил 2 Ф-4 покрай инструктирането, Фантомите записани на някакъв виетнамец. Напълно възможно. Известен е и случай, когато Ф-4 атакува МиГ-21У и руснакът поема управлението, избягва атаките, но после се катапултират поради недостиг на гориво. То МиГ-21 поначало няма много от него.

ЗРК - много по-сериозна работа. В началото се бият практически само руснаци. След това и намците се включват в играта. Погледни "Битва за небеса" на Кучеренко (Калашников), той привежда разкази на ветерани, без да крие нито хубавото, нито лошото. Намците бързо се ориентират и руснаците се възхищават на тяхното изкуство на маскировката и марша.

Други - пак неясно как и колко. Познавам руснак, бивш офицер от инженерните части. Бил е там и ги е обучавал в миниране и разминиране, изследвал е противниковите мини и заграждения. Казва, че е бил във Виетнам, Лаос и Камбоджа, но не знае нито къде точно, нито кога точно - там границата не е демаркирана и намците са се чувствали като у дома си. Виждал е американците само отдалеч, а вертолетите им помни с лошо чувство

Политическите игри не ми са ясни. В първата фаза СССР и Китай са твърдо зад Севера и САЩ доста се стараят да не им дават поводи за нещо повече. Съветски кораби открито разтоварват ЗРК и никой не им пречи. Не смеят да използват и Б-52 над Севера. От Китай какво е дошло по суша, Бог знае. През 1972 поддръжката намалява, не ми е ясно защо, и въздушната мощ на САЩ действа по-свободно.

[Pik-As]

Почвам подред.
За ограничението при бомбопускане, вероятно е било наложено, за да не бъдат избегнати грешки при бомбардирането и за да няма цивилни жертви. В основата на провала на Rolling Thunder, са ограничените политически цели които обуславят и ограниченото използване на сила. Така например в първия ден на операцията от 150 боеготови F-105 бойни задачи изпълняват само 25. Но с течение на времето, ограничението за бомбопускане при лошо време най-вероятно е било нарушавано. Лично съм виждал снимка как звено F-105 пуска бомби през облаци по сигнал от EB-66.
За Walleye си прав. Но има някои факти, които трябва да се взимат предвид. Първият вариант - AGM-62 Walleye I, започва да се използва във Виетнам през август 1967 ( около 1 година преди краят на Rolling Thunder) от A-4F, A-6E и A-7E. Тази управляема бомба няма двигател и може само да планира към целта и поради това радиусът и е силно ограничен. Самолетът носител е принуден да се излага на опасност и затова Walleye е много ограничено използвана - само 6% от всички използвани високоточни боеприпаси са Walleye. Докато Bullpup са използвани много по-масирано. Вероятно по тази причина, авторът на книгата Дейвид Изби е написал това.
Не е много чудно, ако ракети AIM-7 са стояли под кирлата на самолетите седмици наред, защото в началото условията в летищата в Тайланд и Южен Виетнам съвсем не са добри. Има случаи когато техници на F-4 от USMC са спяли в палатки под крилата на самолетите.
Използването на F-102 по този идиотски начин се потвърждава и от други източници- Wings of Fame, vol. 17. Това е операция Stove Pipe, при която F-102 от 509th FIS изпълняват подобни задачи в продължение на 6 месеца. F-102 се представя изключително зле във Виетнам. Във въздушен бой съотношението е 0:1 в полза на МиГ-21.
За предкрилките е така. Но никъде не се казва, че са поставени по време на Rolling Thunder.
За съотношението, не знам дали в думата "митично", не е вложена известна нотка съмнение. Лично аз смятам твърденията за 678 свалени МиГ-15 и 78 загубени F-86 за откровена измислица. Но тогава американците искрено са го вярвали и съотношение от сорта на 3 или 2:1 (през 1972 нещата са съвсем различни) се е смятало за резил, на фона на това което са направили тяхните предшественици в Корея

[Pik-As]

А можете ли (и имате ли желание) да направите някакъв анализ на въздушната кампания - имам предвид, оперативен.

Информация имам, но един такъв анализ ще отнеме много място. В кампанията са използвани множество самолети и тактики и не е лесно да се даде оценка за всеки един тип. Все пак ето няколко общи извода - тактическата авиация се оказва изключително ефективен поддържащ елемент за атаките на Б-52. F-111 демонстрира впечатляващи възможности да преодолява вражеската ПВО на пределно ниска височина и да нанася точни удари по добре защитени обекти. В първите дни на операцията F-111 атакуват предимно летища с цел да сведат до минимум активността на северновиетнамската авиация и в резултат тя се оказва доста по-пасивна от очакваното. В последната фаза на операцията F-111 атакуват предимно ЗРК, които се оказват основният враг на B-52.
Атаките на F-4 и А-7, които бомбардират или с използване на системата LORAN или визуално служат за засилване на натиска върху Северен Виетнам. За първи път страната е подложена на 24 часови бомбардировки.
Поддържащите самолети - Wild Weasel, баражиращи патрули, непосредствен ескорт, самолети за РЕБ и разпръскващи диполни отражатели, осигуряват превъзходен щит за атакуващите B-52.
В резултат кампанията е успех за САЩ и начин да излезат с достойнство от дългогодишната война. Логистиката и комуникациите в Северен Виетнам са тотално парализирани. Доставките на оръжие за партизаните на юг, секват почти наплъно.
Що се отнася до въздушните сражения, ще прадставя статистиката по следния начин: Северновиетнамските ВВС постигат победа на всеки три въздушни боя със самолети от USAF и на всеки 6 срещу палубни самолети. В същото време, губят самолет на всеки два боя с USAF и почти всеки път, когато противници са им самолети от USN.
Ако имате още въпроси питайте- мисля, че вече имам достатъчно информация, за да ви дам изчерпателен отговор.

[centara]

Днес Gaden Gogi изрази мнение, че Skyarider във Виетнам е бил сравнително безполезна машина и че AH-1 Cobra е можел да се справи не по-зле при SAR операциите. Затова реших да пусна нещо по въпроса.

A-1 се появява във Виетнам много преди Кобрата- през 1960 в ВВС на Южен Виетнам, а през 1964 на него започват да летят и пилоти от USAF. Първоначално А-1 се използва в т.нар Air Commando Units- авиационни подразделния действащи автономно и екипирани с различни самолети. Основната им задача е борба с Виет Конг на територията на Южен Виетнам. По-късно самолетите започват да атакуват и партизанските бази в Лаос. По това време USAF не разполагат с друг самолет, който да се справи по-добре с тази задача. Има известно количество А-26, но те са по-стари от А-1 и в по-лошо техническо състояние (още в началото на конфликта започват да страдат от умора на метала) и на практика са изместени от Скайрейдъра. А-1 е едноместен, добре брониран по американските стандати, маневрен на ниска височина и мощно въоръжен. Само 4те 20 мм оръдия имат предостатъчна огнева мощ. А на 15!!! точки на окачване (при Кобрата 4) може да носи умопомрачително разнообразие боеприпаси с обща маса 3 тона. Едни от най-интересните боеприпаси според мен са т.нар Lazy Dogs контейнери с близо 11 000 стоманени стрели с маса около 20 грама. Пуснати от 600 метра височина стрелите достигат скорост на куршум и достатъчна кинетична енергия за да пробият картер на двигател. Има и още много други- обемно детониращи бомби, фугасни бомби, различни видове мини, резевроари с напалм, контейнери с оръдия и какво ли още не.

Кобрата в никакъв случай не може да се похвали с толкова разнообразно въоръжение, а и вариантите във Виетнам нямат 20 мм оръдие, а 7,62 катечница + 40 мм грнанатомет.
По-късно Скайрейдърите започват да осигуряват огнева поддръжка на специалните части действащи против виетнамските партизани в Лаос. В повечето случаи поддръжката на Скайрейдъра е единственото на което могат да се надяват. Бързите Тъндърчифи и Фантоми не могат да останат в района на бойните действия повече от няколко минути и точността на бомбитге им е много ниска. На американските пехотни части е забранено да прекосяват границата с Лаос и зелените барети не получават поддръжка по земя. Кобрата има твърде малък боен радиус за да изплнява тази задача, а и ако вземе допълнителен резервоар, това още повече ще намали огневата и мощ. Ето един пример през март 1966 няколко хиляди витконгци нападат лагер на американските специални части в долината А Шау в Лаос. Виетнамците знаят, че когато дойде американската авиация ще стане страшно и подбират момента на атаката по време когато гъсти облаци се стелят над долината. Единсктвено няколко Скайрейдъра успяват да намерят "прозорец" в облаците и да се спуснат в долината. Един от тях е ударен и каца на пистата, която е сужила за снабдяване на лагера. Майор Бърни Фишер от 1 ACS (Air Commando Squadron) лети на двуместен А-1Е, каца на пистата под огъня на виетнамците и измъква пилота тъкмо преди виетнамски взвод да достигне храстите където се скрил сваления летец. Корпусът на кобрата е широк само 1 м (пиша по памет) и такова нещо просто няма как да стане. Да не говорим, че е по уязвим от А-1.
Големата продължителност на полета и мощното въоръжение правят А-1 идеален за спасителните операции. И отново малкият радиус на дейтвие на АН-1 го павят неподходящ. Освен това Скайрейдър имат система за аварийно напускане на самолета, а АН-1 няма.

Cobra е от голямо приложение при стоварването на въздушен десант, където ескортира UH-1 и осигурява огнева поддръжка на въздушнопреносимата дивизия. Най-добре Кобрите действат в Южен Виетнам, където има много американски бази и могат да се пребазират бързо в зоната на бойните действия.
Скайрейдър също така е използван с успех и срещу "Пътеката на Хо Ши Мин", че даже има и 2 въздушни победи! Е ако това не е универсалност! В началото на 70те обаче самолетите са изразходвали ресурса си и повечето са изтеглени, а останалите са предадени на ВВС на Южен Виетнам, съгласно доктрината за "виетнамизация". Тогава се появява и най-опасния противник на Скайрейдър- ПЗРК Стрела. Скайрейдърите започват да понсят тежки загуби става ясно, че войната за тях приключва.
А-1 служи до последните часове на Южен Виетнам и благдарение на големия му радиус на действие известен брой южновиетнамски летци успяват да избягат в Тайланд.Някои от тях дори успяват да натоварят жените и децата си в самолета.

[Gaden Gogi]

Еееее, идеше реч за съвсем друго, ама щом си се чудил как да започнеш давай, измий си ръцете с мене...
Та ти каза че ще опишеш по-подробно въпросните мързеливи стрелички, кога как и от какви самолети са използувани, пък и за разни други такива екзотики да споделиш.
Гледам на снимката има оперение (според мен ненужно) та то под ъгъл ли е? в смисъл предава ли някаква ротация?

[centara]

Е все пак трябваше да има някаква връзка, за да започна да пиша. Не се изкаравай такава жертва
Въпросните стрели съвсем не са ново изобретение. Използвани са през Втората световна и в Корея. Май наскоро четох, че са използвани и от българската авиация в Първата световна. Стабилизаторите не придават въртеливо движение на стрелата, а само стабилизират траекторията и. Вероятно тази на снимката вече е използвана и се е поизкривила малко. Не са и толкова безполезни. Ръбовете им са доста остри и според американски пилоти когато попаднат върху път или писта стрелите се забиват до стабилизаторите, които остават да стърчат. Ако върху тях мине самолет или камион със сигурност ще спука гума. За да се обезопаси пътя/пистата стрелите трябва да бъдат извадени на ръка и ако са няколко хиляди това ще отнеме време, през които пътят/пистата ще останат блокирани.

A-1E от 602 ескадрила за специални операции

Други интересни боеприпаси е т.нар "чакъл". Това са малки торбички от плат пълни с пластичен взрив, който експлодира при натиск. Торбичките (често пъти маскирани като животинско лайно ) са носят в контейнер пълен с фреон, който не им позволява да се взривят. Когато бъдат разпръснати фреона се изпарява и мината се активира. Основното им използване е срещу "Пътеката на Хо Ши Мин". През 1967 г. стартира операцията Igloo White, която предвижда разпръскване на множество акустични и сеизмични сензори по пътеката на Хо Ши Мин, които трябва да сигнализират когато наблизо мине камион. Сигналът се изпраща в специализиран център, който от своя страна насочва самолети в района. Заедно със сензорите се пускат и такива мини. Когато се взривяват те могат да спукат гума на камион или да извадят от строя войник, а също така активират акустичните датчици. "Чакълът" често пъти бива използван при спасителни операции, за да откаже виетнамците да се приближават към свалени летци или за да ги откаже да търсят акустичните и сеизмичните датчици. Това обаче се оказва опасно оръжие. Веднъж при изпитания в САЩ един пилот трябва да изхвръли принудително контейнера. От земята му казват, че е най-добре да го направи над вода и то изиспва мините над един залив. Оказва се обаче, че мините са по-леки от водата и остават на повърхонстта и корабоплаването в залива е спряно за известно време. Друг път пилот по погрешка освобождава контейнера при излитане и всички мини се разпиляват по пистата. На сапьорите им отнема часове, за да направят пистата отново годна за полети. По тази причина, а и заради незодоволителните резултати от Igloo White използването на "чакъла" е прекратено.

[centara]

Сега като имам повече време ще продължа по темата само че в друга насока. А именно развенчаване на някои митове.
Мит 1:
В началото на войната американските пилоти на F-4 високомерно започват да влизат в маневрени боеве с виетнамските МиГ-17 и МиГ-21 и понасят тежки загуби.

Още в началото на войната USAF се замислят какъв ще бъде изхода от евентуалните боеве между F-105 и F-4 и МиГ-17 и МиГ-21 и за целта са проведени учебни въздушни боеве. МИГ-17 е симулиран от F-86H, а Израел доставя МиГ-21. Резултатите от тези боеве показват, че американските изтребители имат ясно изразено преимущество в далечния бъздушен бой, но на близки дистанции и на скорост по-ниска от 0,9М тежките американски самолети "издишат". Това важи особено за F-105. Единственото му предимство е значително по-високата му скорост, която при необходимост му позволява да напусне боя с МиГ-17 (за боя с МиГ-21 ще пиша после). F-4 има по-висока тяговъоръженост от МиГ-17 и всички американски пилоти препоръчват боят да се води във вертикална плоскост. В крайна сметка са изведени основни правила за бой с МиГ-17 и МиГ-21, които по-късно се прилагат от американските пилоти в истинските боеве (също както през Втората световна за създадени препоръки за водене на бой със Зеро, Ме-109 итн). Основното е - Никога не влизай в бой на виражи с МиГ-17. Поддържай скоростта си висока и използвай по-високата тяговъоръженост. По тази причина свалените в маневрен въздушен бой с МиГ-17 американски самолети са доста малко. Тогава защо американците толкова се оплакват от липса на оръдие? Ами защото ракетите им са много неефектвни и на близки дистанции оръдието си остава незаменимо. Много възможности за победа са пропуснати именно благодарение на ниската надеждност на AIM-7, AMI-4 и AIM-9.

Тук изниква въпроса - щом американските самолети не са сваляни в маневрен въздушен бой как тогава са сваляни? Отговорът е в едно изречение- рактна атака в гръб. От 23 август 1967 виетнамците започват да прилагат нова тактика. Срещу приближаваща се американска формация виетнамците изпращат най-често двойка МиГ-21, която лети на пределно ниска височина и е насочвана от наземен щурман-насочвач. По този начин МиГовете остават незасечени от радарите на Фантомите. Щом като двойката МиГ-21 и американската формация се разминат, виетнамските пилоти получават нареждане да включат форсажа и да преминат в рязък набор на височина. Когато достигнат височина малко превишаваща тази на американската формация, следва нареждане да завият на 180 градуса и на максимална скорост да атакуват с ракети Р-3С американската формация в гръб. Обикновено американците разбират, че са атакувани, чак когато виетнамците вече са изстреляли ракетите си и е твърде късно. В резултат ударните самолети се освобождават от бомбите си и започват енергично маневриране, което води до тотално объркване в американската формация. А летящите на крейсерки режим Фантоми нямат шанс да догонят измъкващите се с 2М МиГ-21. Статистиката също потвръждава ефективността на тази тактика. От 23 1967 август до юни 1968 г. виетнамците свалят 25 американски самолета, от които само 4 с МиГ-17. На практика за всеки загубен МиГ-21 виетнамците свалят повече от 5!!! американски самолета. За двете години до 23 август 1967, виетнамците свалят горе-долу пак толкова самолети - 26. Разбира се има още доста фактори, допринесли за поражението на USAF (не и USN) в края на операция Rolling Thunder и ако ви е интересно ще се спра и на тях.
През 1972 г. положението е съвсем друго.

[Imperial]

Това като го завършиш може да го качим в онлайн списанието си (което още не е активно поради технически причини).

А имаш ли нещо против да качваш картинките на нашия сървър, че хитовците не ги виждаме от странство.

[gollum]

На мен ми е интересно, така че ако имаш време - давай .

[centara]

Уф, не съобразих, че картинките не се виждат от чужбина. Ще го имам предвид. Жалко, че нямам скенер да си сканирам снимки от източниците, а тези в Нета не са хубави. Ето продължение към предния пост.
Причините за претърпяното поражение на USAF в края на Rolling Thunder могат да се сведат до 3- въоръжението, тактиката и обучението.
Въоръжението на F-4C и D е изцяло ракетно (в последствие се появяват и оръдейни контейнери). Ракетите са AIM-7E и AIM-9B и на тях се възлагат големи надежди. Изпитанията преди войната показват впечатляващи показатели- вероятност за попадение 71% и 65% съответно. Но тези цифри са подвеждащи. Използваните ракети са проверявани многократно преди полет, а пускът се извършва срещу неманеврираща цел на голяма височина- напълно противоположните условия на тези, при които ще се бият американските летци. А и поддръжката в базите в югоизотчна Азия съсем не е като тази осигурявана от инженерите от Raytheon.

Ракети AIM-7E Sparrow

И какво се получава - капризните ракети прекарват дни под крилата на самолетите, изложени на тропическата влага. Отказите при AIM-7 достигат 80% през 1968 г. Други проблеми също се появяват и то по време на бой. За да се осъществи пуск на Sparrow, радарът на F-4 трябва да захване целта. Режимите на захват са 2- един за маневрен въздушен бой или още наричан "захват направо"- boresight lock-on и нормалния "full systems lock-on". При нормалния режим, след като радара установи захват са необходими още 4 s, за да бъде предадена на ГСН необходимата информация. Т.е след като вече има индикация, че пускът е разрешен, пилотът все пак трабва да преброи като фотограф 31,32,33,34 и тогава да натисне бутона. За да се избегне непреднамерено изстрелване на ракети, бутонът трябва да се държи натиснат 1,25 s. Така от захващането на целта до пуска, минават поне 5 секунди, а във въздушния бой това е цяла вечност. Затова пилотите често използват режима за въздушен бой, който пък се оказва тотално ненадежден- от първите 60 пуска в такъв режим е реализирано 1 попадение. Дори и след като ракета е изстреляна по захваната цел има още много фактори, които могат да объркат сметките. Пилотът трябва да поддържа захвата и така става лесна цел за друг МиГ, а твърде често ГСН не може да разграничи целта от призмното ехо и се забива в земята. И накрая за капак е въвъдено изискването за визуална идентификация преди пуск. Резултатите от използването на AIM-7 няма как да не са трагични- 214 отказа, 99 пропуска и 27 попадения. Съответните проценти са 63%, 29% и 8%.

Ракети AIM-9. Най-горната е въпросната AIM-9B

Sidewinder се представя малко по-успешно. Пуск може да бъде извършен веднага след като ракетата захване целта, но диапазонът в който пускът е разрешен е доста малък. Звукът, който пилотите чуват в шлемовете си, също внася объркване. Много считат, че той означава Пуск Разрешен, докато всъщост звукът само показва, че ГСН е засякла източник на топлина. По тази причина американските летци извършват много пускове обречени на пропуск. В крайна сметка американците стигат до извода, че е необходима ракета с разширен дипизон на пуск, както и усъвършенствана система, сигнализираща кога пускът е разрешен. USAF и USN избират различни решения на проблема. USAF приемат на въоръжение нова ракета- AIM-4, която ще се окаже пълна скръб, а USN решават да усъвършенстват AIM-9B. Резултатите от използването на AIM-9B в Rolling Thunder са следните 105 отказа, 53 пропуска, 29 попадения. В проценти- 56 на 28 на 15.

Оръдеен контейнер SUU-23. Използван е на F-4D

Оръдейните контейнери май се оказват най-надеждното оръжие, като се има предвид, че първоначално американските самолети не разполагат с прицел изчисляващ ъгъла на изпреварване. Процентът на успешните оръдейни атаки е 16.
В следващия пост ще се спра на тактиката и обучението.
Ще сложа снимките след малко

[Gaden Gogi]

Някъде бях чел че подкрилните контейнери са били доста неподходящи за атака на въздушни цели порАди голямото разсейване предизвикано от вибрациите. ама в сравнение с ракетите (така както си ги описал) може дори да е минавало за хубаво.
Въпрос: какви НУРС-ове са се използували срещу въздушни цели, ако са използувани за това.

[gollum]

Един въпрос - оръдейните контейнери не се ли поставят под фюзелажа, а не под крилата? Не знам, та затова питам.

[centara]

Зависи от бойната задача. Ако самолетът ще действа като ескорт, то оръдието е само едно на пилона под фюзелажа. Ако ще атакува наземни цели F-4 може да носи оръдейни контейнери и на подкрилните пилони. Обикновено носи два, но съм виждал снимка на F-4 и с 4 оръдейни контейнера. Направо настръхвам като си представя каква огнева мощ е това :fire: . Ама и съпротивлението в този случай си го бива и такава конфигурация общо взето не се използва.

Колкото до НУРС, единствените използвани във въздушен бой са 124мм Zuni и то чак когато всички други възможности са изчерпани. С такъв НУРС са постигнати 2 победи. На 1 май 1967 л-т Теодор Суарц пилот на А-4 (преди това е летял на F-8, но се прехвърля при щурмовите, защото там има повече екшън) от VA-76 има задача да неутрализира зентинтата артилерия докато останалите А-4 атакуват летище Кеп. По правило при атака по земни цели Zuni се изстрелват на един залп, но Суарц предпочита да ги изстрелва поеденично. При излизане от атака пред него се изпречва един МиГ-17. Суарц опитва да открие отгън с оръдията, но те отказват и той решава да използва единственото му останало оръжие. Прицелва се с огромен ъгъл на изпреварване и изстрелва две ракети, но пропуска. След това изстрелва още една, която се взривява близо до МиГ-а и го сваля.

Другата победа е на 21 юли 1967 г. На този ден Рей Хъбард пилот на F-8 от VF-211 (Абе голяма работа са били пилотите на F-8 Според мен по онова време, пилотите на Crudsader са най-добрите експерти по близък въздушен бой в САЩ) ескортира А-4, когато формацията е нападната от няколко МиГ-17. След неуспешна оръдейна атака по един МиГ-17, Хъбърд открива огън по друг МиГ-17 от отлична позиция и отбелязва доста попадения когато изведнъж снарядите му свършват. Самолетът му носи една ракета Sidewinder, но след изстрелването от самолетоносача, системата за диагностика показва, че ГСН не функционира. Затова Хъбърд решава да използва 4те НУРС-а Zuni с които разполага. След внимателно прицелване Хъбърд изстрелва една ракета, която пропуска, но вторият НУРС се взривява близо до мига. Виетнамският изтребител напуска боя, а Хъбърд отстрани наблюдава как от фюзелажа на МиГ-17 започват да излизат пламъци и миг преди изтребителя да се взриви, виетнамеца се катапултира.