Ръкопашен бой- спомени

[Nick]

... Съответно и моята цел не беше да отгатвам каквото и да било, а да обсъдим практичността на показаните от Ник оръжия в ръкопашен бой.

О! Обсъждането на практичността на щиковете - без да се има практически опит! - е по лесно от разпознаването на моделите, така ли?

Честно казано, да се обсъжда "практичността" на нещо, чието име дори не е известно на обсъждащите, ми се вижда странно. Не го знаеш какво е, но можеш да съдиш за него? А изискванията на конкретната армия, която е приела щика на въоръжение известни ли са? Въпросът за практичността на едно оръжие може да бъде обсъждан единствено в контекста на конкретната тактика на армията, съществуваща към момента на неговото приемане.

Аз лично не съм ходил в щикова атака, така че не мога да участвам в такова обсъждане, това е за хора, по-опитни от мен; аз съм само събирач.

[Абориген]

Няма начин,всеки от показаните щикове би могъл да е "оплискан с кръв".Според статистиката пехотинец участва в не-повече от три щикови атаки и тези с опит на ветерани "нямат интернет".В джунгла щика на пушката върши повече работа от МГ42./Ако изходим от това,че пушката със щик е посъщество късо копие,а аз от копия поназнайвам./Не разбрах ръкопашен бой с оръжие или с голи ръце?
п.с.....а здравия задтилък превръща пушката в тояга,а аз от...

[KAK]

Не разбрах ръкопашен бой с оръжие или с голи ръце?

Как дойде :-) Превел съм едно много хубаво (според мен ) австралийско ръководство по РБ от 1914 в моя сайт, в което важен съвет е -ако по време на ръкопашен бой останете с празни ръце най-доброто нещо е да се наведете и вдигнете някоя пушка с хубав байонет :-) По време на бой, на война или на улица не се биеш за медали или после да раздаваш автографи срещу целувка на мадамите, а да останеш жив или поне да си продадеш по скъпо кожата. Ако си чел или чул нещо по темата ще ми е интересно да споделиш.

[Nick]

120-годишна статистика за ефективността на щика и приклада в сраженията (списание "Оружейный сборникъ"):

[bsb]

И как завършва статията?

[gollum]

Да, и на мен би ми било интересно да прочета как завършва.

Между другото, в нея не се разглежда (по очевидни причини) един важен с оглед на настоящата тема момент, в който оръжието за ръкопашен бой (или приложението на огнестрелното оръжие като такова) е съществено - окопните боеве. Разбира се, при тях тази роля на щика, за която се говори в статията - като средство да подбуди настъпателен дух, решимост да се достигне позицията на неприятеля и той да бъде изгонен от нея, - вероятно не играе почти никаква роля.

Пак допълнение: сещам се за един пример от ПСВ, когато се разчита на щика точно по начина, описан в тази статия. За съжаление, вече не помня конкретните обстоятелства (но мога да ги проверя) на сражението, защото отдавна съм чел книгата, но ставаше въпрос за сражение през първите месец-два на войната, когато силата на артилерията вече се е проявила в достатъчна степен. За да принудят войниците да настъпват и да достигнат артилерийските батареи на французите, в полковете на една гвардейска немска дивизия сутринта преди атаката ротните фелдфебели събират затворите на пушките на войниците, така че те да могат да разчитат само на щиковете (и прикладите) си, а не на огъня, като смятат, че това ще ги принуди да атакуват бързо и с подходящ дух. Което, доколкото си спомням, се оправдаваше в някаква степен, макар и да води до големи загуби от пушечния огън на французите, а и така и не достигат артилерийските позиции.

Peterpetrof, аз също нищо не разбирам от щикове (още по-малко пък от щикови атаки), нито пък мога да разпозная някой модел пушка или щик от колекцията на Ник. Но едно нещо се вижда от представената от него картинка и без човек да разбира тези неща: щиковете са най-разнообразни като модели и ако някои напомнят "игла" или връх на копие, т.е. са явно за промушване, то очевидно има други, които по-скоро напомнят нож. Т.е. и идеите, от които са изхождали съответните военни власти, създали заданието, по което даден щик е изготвен, са се различавали много. Но както се вижда и от приведената от Ник статия (а тя не е единственото свидетелство в тази посока), все повече щикът от основно оръжие се е превръщал в своеобразен символ на настъпателния дух, на желанието за психологическо превъзходство на собствената пехота над тази на противника. И вероятно постепенно от тази идея се е стигнало до представата за нож за войника, който при нужда може и да се прикачи на огнестрелното оръжие.

[Nick]

И как завършва статията?

Sorry! Ето как:

[Nick]

... щиковете са най-разнообразни като модели .... и идеите, от които са изхождали съответните военни власти, създали заданието, по което даден щик е изготвен, са се различавали много...

Q.E.D.

Тъй като никой не пожела да идентифицира щиковете, показани на първа страница, ще продължа монолога; отгоре надолу:

1. Mannlicher-Schoenauer Y1903/14, щик 1903/14 - Гърция
2. Mauser Gew 98, щик S98/05 - Германия
3. Mauser 1891 - Аржентина
4. Arisaka 30 (Мейджи) - Япония
5. SMLE No.1 Mk.III, щик Type 1907 - Великобритания
6. Mauser M1889/16, щик M89/16 - Белгия
7. Puska 35M - Унгария
8. Lebel Mle 1886 - Франция
9. Carcano Fucile 1891, щик М1891 - Италия
10. Schmidt-Rubin K31, щик Type 31 - Швейцария
11. СВТ-40, ранен образец щик с режещия ръб нагоре - СССР
12. Mauser K98k, щик S84/98 - Германия
13. Kivaari M39, щик Type 39 - Финландия
14. Mannlicher Repetier-stutzen M.95 - Австро-Унгария, България
15. Mauser M1895 - Чили
16. Mannlicher Repetier-gewehr M.88 - Австро-Унгария, България
17. Трехлинейная винтовка обр. 1891, щик обр. 1891 - Русия
18. Carcano Moschetto da cavalleria M1891, сгъваем неснимаем щик - Италия
19. MAS 36, снимаем щик носен скрит в предната част на ложата - Франция
20. SMLE No.4 - Великобритания

Сега по-лесно ли е да се каже кои не са участвали във войните?

[майор]

Колеги , вижте все пак заглавието на темата !

Боят с щик,също е част от ръкопашният бой. Друг е въпросът,че е забравен/поне в нашата армия/. И не е лесен. Една от последните щикови атаки/по необходимост/ е осъществена във войната през 1982г.за Фолкла/е/ндските острови - батальон от англ.войски, в мъгла, рано сутрин се оказва в непосредствена близост до аржентинска позиция.Следва поставяне на щиковете и ръкопашна схватка. В спомените си ветеран от войната учавствал в това премеждие, споделя,че именно сериознота подготовка за бой с щик ,която бойците са приемали за досадна и трудоемка отживелица ги спсява...

[bsb]

Да де, само че при ръкопашния бой се наблюдава изкривяване на данните. Оцелелите от ръкопашния бой най-вероятно ще си спомнят това събитие най-ярко от цялата война. Може да са избили примерно хиляда души със своята картечница и само един с щика си, но кое ще помнят повече?
А огромното количество убити и ранени при опит за повеждане на ръкопашен бой пък просто няма как да разкажат за това.
И няма какво да се лъжем, много по-интересно е да прочетеш за британците, които разбили над 40 иракчани, като накрая тръгнали на щикова атака (http://en.wikipedia.org/wiki/Bayonet#Modern_use ), отколкото за подобно сражение, при което нападателите са отблъснати с огън.

[Гост]

Боят с щик,също е част от ръкопашният бой. Друг е въпросът,че е забравен/поне в нашата армия/. ...

А не би трябвало - първо напомня за Одрин и второ - има психологически ефект..

[Гост]

Мисля че в спомените си генерал Стилян Ковачев пишеше, че повреме на сръбско-българската война българите са предпочитали щиковият бой пред стрелбата. В щикова атака или ,,удар " както се е наричала в нашите учебници не е имало кой да ни устои. Имах учител по история чийто дядо беше участвал в първата световна война. Французите им пуснали някакви двуметрови пияни негри, с идеята че нашите ще се изплашат от таквоз църно нещо. Та този ден доста сенегалци били избити с щикове. Аз си пазя един щик от моя прадядо, който обаче е умрял преди да се родя. Друго интересно нещо е разказано от друг мой прадядо , че когато била войната (не знам междусъюзническата или друга ) през деня се стреляли със сърбите, а вечер се събирали с тях да пушат. Тези негласни вечерни примирия между обикновенните войници са ми много интересни. Скоро прочетох една разкошна книга -,,Спомени за войната" от един руснак Никулин. Със свой другар се качили привечер на едно дърво където имало диви пчели, за да си вземат мед. Когато слезнали видели че отстрани стоят германци и ги чакат най културно да свършат че и те да си вземат мед.

Има такъв момент в българската психология, оценявано е и от чуждестранни военни наблюдатели по времето на Балканската война. Гръмко би било да се каже, че "не е имало кой да устои", но във време, когато щиковият бой е бил съществена част от пехотните действия и който е бил един от първите елеменети на военното обучение, българите наистина са се справяли с това добре.
Разбира се, не само те.

[Nick]

Може би последните големи майстори на ръкопашния и щиковия бой са финландците (Зимната война). Дори коравите руснаци не са се справяли с тях. Освен щатните щикове М27, М28 & М35 (снимката долу, вторият и третият щик), които не са се радвали на голяма популярност, мнозинството финландци са носели и традиционния нож "пууко". Щикът М39, който показвам на предходната страница, следва каноните на този именно нож. Апропо, популярността му е толкова голяма, че ножовете с такава форма се наричат в руския език "финка".



Единият финландски щик е армейски, другият е на Гражданската Гвардия (вижте клеймото Sk.Y, Suojeluskunta), но и двата са от Зимната война:

[Nick]

"Кто про что, а вшивый про баню", та и аз така... Като стана дума за финландците, ето още един щик, използван от тях през зимната война - италиански М38 за Carcano Fucile Corto M38, изпратени от Италия като помощ.

Отгоре надолу - m/28-30, m/39, Fucile Corto M38:

[Nick]

Продължавам темата за щиковете и ръкопашния бой.

Ето още един щик, използван от финландците през Зимната война. Това е шведският щик за Gevaar m/96, също изпратени като помощ, но от Швеция. Самият щик, конструиран през 1896 е невероятно напред за времето си.