Ръкопашен бой- спомени

[KAK]

Здравейте !
Тук http://www.fightmagazine.hit.bg/Korea.htm има предаден разказа на един ветеран от корейската война, където описва поуките до които е стигнал относно ръкопашния бой. Някои от тях въобще не съответстват но преподаваното. Реших да отворя тази тема в която, ако някой е чул истории от участвали в такива схватки да сподели. Не е задължително да е точно техническо описание на боя, а да се засегне поведението на човек в такива ситуации.

[beri_cd]

ьяа

Здравейте !
Тук http://www.fightmagazine.hit.bg/Korea.htm има предаден разказа на един ветеран от корейската война, където описва поуките до които е стигнал относно ръкопашния бой. Някои от тях въобще не съответстват но преподаваното. Реших да отворя тази тема в която, ако някой е чул истории от участвали в такива схватки да сподели. Не е задължително да е точно техническо описание на боя, а да се засегне поведението на човек в такива ситуации.

Имам опит с бойните изкуства, но не и подобен тип, но все пак - излиза, че в Корея пушки, танкове и самолети е нямало, а само с ножове са се колили и с камъни са се млатили.

[peterpetroff]

Имам опит с бойните изкуства, но не и подобен тип, но все пак - излиза, че в Корея пушки, танкове и самолети е нямало, а само с ножове са се колили и с камъни са се млатили.

Ръкопашният е бой е неизбежен понякога, никой не го предпочита пред това да виждаш противника на 200 метра от себе си и да стреляш по него с карабина, картечница или оръдие.
В Корея със сигурност е имало хиляди танокове, артилерия и авиация, но ръкопашните схватки ранио или късно винаги се случват (за ужас на участващите в тях) независимо от наличното количество техника или огнестрелни оръжия.
Именно поради този факт навсякъде по света, като част от военното обучение съществува дисциплината СРБ- Специализиран Ръкопашен Бой. Между другото в СРБ приложните бойни изкуства са доста засегнати както и уменията, свързани с нож, окопна лопатка, приклад, брадва и т.н.

[peterpetroff]

Нека не забравяме, че именно на база ръкопашните схватки в Корея, в средата на 50-те години полковник Парк (от Корейската армия) полага основите на ,може би, най-приложното за военни цели бойно изкуство- Таекуон-До. Той го създава, по-скоро формулира, именно с идеята тези бойни техники да бъдат изучавани от корейските военнослужещи, без да подозира, че години по-късно Таекуон-До ще се превърне в еталон във почти всички армии по света.

[uzi71]

Само не мога да разбера като как ръцете на този войник са били толкова наранени и измръзнали, че не е можел да натисне спусъка!!! а е вземал камъни колкото футболна топка /колко ли тежи това нещо/ и се е биел с тях - мое мнение : скоро не бях чувал подобни глупости!
Колкото до Таекуондо - вярно че го рекламират по подобен начин, обаче в една реклама Ситроен С4 ставаше на робот ама....... В това бойно искуство основните удари са с крака - някой пробвал ли е да рита нападащ противник в главата , котато е с зимна униформа, каска, жилетка, кубинки, с манерка, резервни пълнители, противогаз и т.н и т.н. ..... ще бъде даста комично да се види това, тъй като ритащият вероятно ще се озове по г.. на земята даже и без съприкосновение с противника.

[KAK]

По време на тази война американската армия се е подготвяла по едно ръководство базирано на системата на О Ниил. Той е бил агент в Япония през Втората световна и там е тренирал Джудо и най вече карате Вадо Рю. Ако някой се интересува от това ръководсва мога да го метна някъде и да дам линк. на базата на О Нийл системата е създадена и една много опростена такава по време на Виетнамската война предназначена за отрядите охраняващи военните летища. Тя общо взето се състой от това при всяка ситуация да отговориш с ритник между краката и саблен удар във врата. Ще пусна линк по късно да я видите на видео. Характерно е за системите по РБ които са създадени в армии отдавна неучаствали във война че са усложнени и доближаващи се до спортните варианти, такъв пример е и СРБ, прекаленно усложнено. Една система по РБ трябва да има за основен принцип- сто въпроса един отговор, а не за всяка ситуация отделно техника. Трябва да е лесна за бързо обучение, да се има в предвид че срещу теб ще е противник с каска и какви ли не такъми по себе си, а това се отнася и за теб. Да не говориме че може да си каталясал, ранен и не се знае на какъв терен. За мен добра система е на Феърбърн и в последствие на неговия ученик Епългейт. Но в случая се вижда че човекът е направил свои собствени изводи.

[beri_cd]

Нека не забравяме, че именно на база ръкопашните схватки в Корея, в средата на 50-те години полковник Парк (от Корейската армия) полага основите на ,може би, най-приложното за военни цели бойно изкуство- Таекуон-До. Той го създава, по-скоро формулира, именно с идеята тези бойни техники да бъдат изучавани от корейските военнослужещи, без да подозира, че години по-късно Таекуон-До ще се превърне в еталон във почти всички армии по света.

Тренирах 2 години тае-куон-до при Ким Унг Чоу в Левски, тренирал съм доста други бойни спортове, смея да твърдя, че това е изключително непрактичен спорт. Естествено, има разлика в това, което се преподава като спорт на деца и това, което се преподава на войници (мен никой никога не ме е учил да убивам). Да си призная не знам какво точно е "бойното тае-куон-до", но спортното е прехвалено, има просто твърде нелогични неща в него. Главно в ръцете, краката са ОК. Поне това е моето наблюдение.

И на мен отначало ми беше казана историята за корейският генерал, но това е изкуство, което има много по-дълбоки корени, вековни. Също има и доста влияние от околните държави и техните бойни традиции. И все пак мисля, че това отстъпва на много други стилове, бойни и спортни.

[peterpetroff]

Колкото до Таекуондо - вярно че го рекламират по подобен начин, обаче в една реклама Ситроен С4 ставаше на робот ама....... В това бойно искуство основните удари са с крака - някой пробвал ли е да рита нападащ противник в главата , котато е с зимна униформа, каска, жилетка, кубинки, с манерка, резервни пълнители, противогаз и т.н и т.н. ..... ще бъде даста комично да се види това, тъй като ритащият вероятно ще се озове по г.. на земята даже и без съприкосновение с противника.

Виж, Таекуон-До не е само крака! Има колена, подсечки, ударите с ръце са взаимстеани поти 100% от бокса, няма захвати. Грубо и много силово е, особено ако се вкарат крака с кубинки при възможност, тогава става разрушително- както каза ти пълно бойно снаряжение е доста утежняващ фактор в този случай с краката, но не е невъзможно.

[beri_cd]

Виж, Таекуон-До не е само крака! Има колена, подсечки, ударите с ръце са взаимстеани поти 100% от бокса, няма захвати. Грубо и много силово е, особено ако се вкарат крака с кубинки при възможност, тогава става разрушително- както каза ти пълно бойно снаряжение е доста утежняващ фактор в този случай с краката, но не е невъзможно.

Това не е вярно, не взаимствано изобщо от кик-бокс. ТКД-ото се базира на стари корейски стилове с влияние от карата и у-шу (все пак са съседи). Ударите с крака в повечето подобни спортове са сходни, между маваши-гери в кик-бокса и кьокошин кай - почти няма разлика. Неслучайно в кикбокса се използват японски имена за удари с крака и английски имена (хук, ъперкут) за удари с ръце. А ТКД изобщо не копира ударите с ръце от класическия бокс, което е и най-големия недостатък на това изкуство (по-скоро спорт).

Другаря Брус Лий го е казал - използвайте всичко практично и забравете непрактичната традиция. Първообраза на Прайд, Бушидо, ММА и т.н.

Впрочем, дори със снаражения ударът е възможен. Но и малко вероятен и според мен твърде сложен и труден (в тази ситуация), че да си заслужава риска, който поемаш. Винаги съм бил фен на влизането с лоу-кик, кука-захват за гарда и натискане на противника, и прав десен удар, любимата ми комбинация на състезания. Но не знам дали е също толкова ефективна и практична в дадената обстановка, не съм се бил с корейци, носейки 30кг неща по себе си.

[peterpetroff]

Това не е вярно, не взаимствано изобщо от кик-бокс. ТКД-ото се базира на стари корейски стилове с влияние от карата и у-шу (все пак са съседи). Ударите с крака в повечето подобни спортове са сходни, между маваши-гери в кик-бокса и кьокошин кай - почти няма разлика. Неслучайно в кикбокса се използват японски имена за удари с крака и английски имена (хук, ъперкут) за удари с ръце. А ТКД изобщо не копира ударите с ръце от класическия бокс, което е и най-големия недостатък на това изкуство (по-скоро спорт).

Другаря Брус Лий го е казал - използвайте всичко практично и забравете непрактичната традиция. Първообраза на Прайд, Бушидо, ММА и т.н.

Впрочем, дори със снаражения ударът е възможен. Но и малко вероятен и според мен твърде сложен и труден (в тази ситуация), че да си заслужава риска, който поемаш. Винаги съм бил фен на влизането с лоу-кик, кука-захват за гарда и натискане на противника, и прав десен удар, любимата ми комбинация на състезания. Но не знам дали е също толкова ефективна и практична в дадената обстановка, не съм се бил с корейци, носейки 30кг неща по себе си.

Аз пък защо ли не мога да се сетя за нито един удар с ръце в Таекуон-До, който да го няма като боксов вариант почти 1:1? може би специфичното е, че при удар с ръка не се вкарва рамо, за разлика от бокса където това е задължително. Колкото до краката- горе долу си прав, разликата е, че при Теакуон-До при удар крак (птимерно най-типичния Юп Чаги) се вкарва таза, което прави удара значително по-силен, но и боеца по-нестабилен, докато в Киокушун-Кай и Карате таза при удари с крак не се вкарва и боеца е значитлно по-стабилен.

[uzi71]

В последните години откакто таекуондо стана олимпийски спорт ударите с ръце действително започнаха да се взаимстват от класическия бокс /между другото това важи за всички бойни искуства когато боя се води по свободни правил напр. К1 или ММА/. В класическия си вид таекуондо ударите с ръце са доста "изчанчени" и меко казано - непрактични.

[beri_cd]

Аз пък защо ли не мога да се сетя за нито един удар с ръце в Таекуон-До, който да го няма като боксов вариант почти 1:1? може би специфичното е, че при удар с ръка не се вкарва рамо, за разлика от бокса където това е задължително. Колкото до краката- горе долу си прав, разликата е, че при Теакуон-До при удар крак (птимерно най-типичния Юп Чаги) се вкарва таза, което прави удара значително по-силен, но и боеца по-нестабилен, докато в Киокушун-Кай и Карате таза при удари с крак не се вкарва и боеца е значитлно по-стабилен.

E, ако има нещо, което има да смисъл да се взима от бокса във връзка с ударите с ръце, то е именно рамото. Без рамото ударът ти кажи-речи го няма, от рамото и кракът (за дясна ръка - десен крак) ти идват 60-70% от силата ако техниката е правилна. ТКД има една безумна, стара и непрактична философия за ударите с ръце.
Между юп-чаги и йоко-гери (поправиме ако бъркам имената) няма особени разлики, освен това, което каза. Но в кик-бокса специално (върху който имам най-дълги впечатления) няма обособено правилно. Можеш да подходиш и по двата начина, каквото прецениш, че е по-удачно. Това е и разликата - едното е боен спорт, другото е бойно изкуство. В бойните спортове, особено ММА, идеята е да се махне всичко, което е излишно, но пазено като традиция и да се използва само практичното. Като се вкарват добрите неща от различните стилове. В един мелез (тип ММА) не виждам място за нищо, което си е ТКД патент така да се каже. Макар да си призная, че дори в кик-бокса винаги разчитах повече на ръцете си (лоу-кик е изключение, но като цяло използвах по-малко крака от другите). Тъй че може и да е въпрос на физика и придобит опит и схващане. Затова и не мога да говоря на 100% изобщо за другите.

[SRH]

Един дядо разправяше за няколко ръкопашни боеве, в които е участвал като партизанин в Сърбия. В общи линии ставало дума за пехливански изпълнения и кой каквото докопа да тресне/наръга другия С намаляването на адреналина може и да има мисъл за нещо заучено. Или пък заученото да е станало рефлекс.

[beri_cd]

Един дядо разправяше за няколко ръкопашни боеве, в които е участвал като партизанин в Сърбия. В общи линии ставало дума за пехливански изпълнения и кой каквото докопа да тресне/наръга другия С намаляването на адреналина може и да има мисъл за нещо заучено. Или пък заученото да е станало рефлекс.

Ако с инжекцията от адреналин си "спомняш" и една четвърт от наученото - пак е добре. Ако става дума за боен спорт за цяла армия (не само за спец части да речем) не мисля, че трябва да се набляга над нещо, което изисква 10 години за научаване, 10 години за усъвършенстване и още толкова за да стане рефлекс. Трябва да нещо лесно, просто и бързо да се научава. Без дълбоки познания по будистката философия и осъзнаване или там каквото на своето Чи.

[KAK]

SRH благодаря че спасяваш темата от размиване :-)
Преди около 17 години говорих с един дядо който е бил майор от вътрешни войски. Още не ме занимаваше конкретно ръкопашният бой та не задълбах, за коено съжалявам. Служил на югославската граница. Каза:
-Тогава със сърбите бяхме един месец приятели, един врагове.
Свали си бомбето и ми показа на гравата си една вдлъбнатина :
-Ето това е от удар с приклад, при ръкопашен бой в окоп.
Толкова съжалявам че не съм го срещал от тогава.
Говорих с едно деде, сега е към 86-88 години, запален турист и билкар. През войната бил картечар. Не са участвали в ръкопашни боеве , но най интересното което ми каза беше, когато останали само двама на позиция, другите се разбягали, защото убили командира. Идват немците и който е ранен му пускат по един откос . Те двамата когато видели това придърпали по един убит върху себе си и когато отминали немците се добрали до нашите.