За арбалетите на генуезските наемници при Креси:
(източник).
В илюстрациите към хрониката на Фруасар са показани по-скоро арбалети със стоманен лък и съответното устройство с макари за опъване, но пък те са поне около столетие по-късно рисувани и показват доста различна (съвременна за миниатюриста) реалност. Така че ми се струва донякъде безопасно (от гледна точка на възможността за грешка) да приемем, че поне до края на Х²V век, когато става въпрос за арбалетиери, оръжията им са композитни и се зареждат с помощта на кука на кръста и опъване с крак, в края на периода може би достатъчно чести са и лостовите устройства за опъване (особено сред конните арбалетиери).
Самите подразделения нормално ще да са били съставени от стрелец плюс един или двама души обслужващ персонал (които носят павезата и презареждат арбалетите - вероятно поне по два на един "майстор" стрелец). Защитната екипировка (пак за този период) ще да е била най-често халчеста ризница плюс гамбезон (или пък "жак"), метален шлем и метална яка, плюс някакво оръжие за близък бой (някакво леко снаряжение и въоръжение за обслужващия персонал никак не е изключено).
Арбалетите с дървени лъкове към този период вече ще да са излезли от основна военна употреба. До масовото навлизане на арбалетите със стоманени лъкове все още има време (това ще да е по-скоро вече ХV век, особено "зрялата" му част).
Пак от същият източник - арбалетите за този период общо взето са се делели на такива за "едно стъпало" и за "две стъпала", което се отнася до това каква сила е нужна за опъване на лъка (единия или и двата крака са необходими за застъпване на арбалета, докато движението на тялото нагоре с помощта на куката на колона или пък на ръцете (със защитни ръкавици) опъват лъка нагоре). Така че в рамките на полево сражение вероятно са се срещали и двата типа композитни арбалети - по-"леки" и по-"тежки" (по-мощни).
Съществуването на самите подразделения от генуезки арбалетиери покрива много дълъг период, така че те вероятно са минали през всички типове арбалети (ползвайки най-вероятно най-модерните в даден период от време).
Пак според същият източник, при Ажинкур (т.е. вече първата половина на ХV век) масово са се използвали арбалети със стоманен лък (с маса около 7 килограма - без устройството за опъване на тетивата, което се е носело отделно и прикачало/откачало при необходимост).
It should be remembered that the bows of the Genoese crossbowmen at Crecy were doubtless composite ones, made of wood, horn, sinew and glue, bow of steel being of latter introduction.
В илюстрациите към хрониката на Фруасар са показани по-скоро арбалети със стоманен лък и съответното устройство с макари за опъване, но пък те са поне около столетие по-късно рисувани и показват доста различна (съвременна за миниатюриста) реалност. Така че ми се струва донякъде безопасно (от гледна точка на възможността за грешка) да приемем, че поне до края на Х²V век, когато става въпрос за арбалетиери, оръжията им са композитни и се зареждат с помощта на кука на кръста и опъване с крак, в края на периода може би достатъчно чести са и лостовите устройства за опъване (особено сред конните арбалетиери).
Самите подразделения нормално ще да са били съставени от стрелец плюс един или двама души обслужващ персонал (които носят павезата и презареждат арбалетите - вероятно поне по два на един "майстор" стрелец). Защитната екипировка (пак за този период) ще да е била най-често халчеста ризница плюс гамбезон (или пък "жак"), метален шлем и метална яка, плюс някакво оръжие за близък бой (някакво леко снаряжение и въоръжение за обслужващия персонал никак не е изключено).
Арбалетите с дървени лъкове към този период вече ще да са излезли от основна военна употреба. До масовото навлизане на арбалетите със стоманени лъкове все още има време (това ще да е по-скоро вече ХV век, особено "зрялата" му част).
Пак от същият източник - арбалетите за този период общо взето са се делели на такива за "едно стъпало" и за "две стъпала", което се отнася до това каква сила е нужна за опъване на лъка (единия или и двата крака са необходими за застъпване на арбалета, докато движението на тялото нагоре с помощта на куката на колона или пък на ръцете (със защитни ръкавици) опъват лъка нагоре). Така че в рамките на полево сражение вероятно са се срещали и двата типа композитни арбалети - по-"леки" и по-"тежки" (по-мощни).
Съществуването на самите подразделения от генуезки арбалетиери покрива много дълъг период, така че те вероятно са минали през всички типове арбалети (ползвайки най-вероятно най-модерните в даден период от време).
Пак според същият източник, при Ажинкур (т.е. вече първата половина на ХV век) масово са се използвали арбалети със стоманен лък (с маса около 7 килограма - без устройството за опъване на тетивата, което се е носело отделно и прикачало/откачало при необходимост).
Comment