Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Стрелците с лък и арбалет: екипировка, тактика и други въпроси

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Не е така при лъковете. Дългият лък с да речем половин килограмова стрела, ще даде около 60 м/с.
    Виж, Амазоне, и аз в началото на темата бях направил подобно объркване. Стрелите не са от по "половин килограм", а много по-леки (няколко десетки грама, до към 100-200 грама (по-тежките бойни стрели)). Така че да не прекаляваме с гравитацията и допълнителната сила - нито пътя е толкова дълъг, нито пък височината, която стрелата достига, че да говорим за някакво едва ли не "забързване в полет". И при куршум и при стрела принципът е донякъде сходен - имаме начален импулс, който при куршума продължава известно време (докато напусне цевта на оръжието, евентуално още съвсем малко), докато при стрелата изчезва почти веднага и всичко останало е загуба на енергия. Енергията е многократно по-малка, стрелата е доста по-голяма и тежка, съпротивлението е доста по-голямо заради формата.
    Дали изстрелът ще е "относително прав" зависи от дистанцията, а не от нещо друго. Т.е. ако стрелецът обстрелва цел сравнително близо до него (50-60 метра - може и малко повече) - ще е "прав изстрел" (доста условно, де), над - това ще е "навесен". Някъде срещах, че има разлика в използваните стрели за двата типа стрелба (бойните).

    Comment


      Амазон написа
      Точно това се опитвам да ти кажа, мога и да го аргументирам, но имам чуството че няма смисъл, тъй като вече имаш мнение по въпроса.
      Нямам нищо против да се аргументираш (в лично съобщение, защото не искам да се превръща темата в нещо друго) - т.е ако говорим за арбалет, който е произведен по средновековни технологии и дизайн - нямам нищо против, ще го обсъждаме. Но съвременен - не. Сега могат да се използват много по-ефективни материали за лъка, както и за наконечника на стрелата, съответно, да дават доста различна сила и пробиваемост. Няма как да се сравняват със средновековните, няма и смисъл. Предполагам, че има и някакви механизми за подобряване на скоростта на зареждане (да не говорим, за точността). Щото иначе след това някой ще извади съвременен доспех, правен по нови технологии и с нови сплави и на негова основа ще обявява кое оръжие каква ефективност има.
      Ето как съм формулирал темата:
      gollum написа
      Реших да пусна тази тема с оглед на развитието на няколко подобни теми, но върху кавалерията. Идеята ми се струва добра, защото така постепенно ще обхванем различни аспекти на сраженията и "видовете" подразделения през Средновековието.
      Та, за темата: в нея предлагам да се обсъди екипировката, въоръжението, ролята, мястото, значението, типа и тактиката на използване на подразделения стрелци (с лъкове, арбалети или друго механично метателно оръжие) в рамките на Средновековието. При нужда може да се разшири назад, в посока Античност, но не и напред, към огнестрелните оръжия.
      НИкъде не ми е било цел да потъваме в някакви обсъждания на самите оръжия, а да ги обсъждаме само като част от тактиката и организацията на подразделенията, които са ги използавли исторически. Мисля че е ясно, нали?

      Comment


        Тежеста на стрелата няма нищо общо с ускорението и. И да, естествено че стрелата няма да ускори(тъй като не пада под ъгъл 90 градуса), освен ако не е изтреляна от хеликоптер на голяма височина. Но разликата в енергията на стрела идваща по стръмна парабола от 100-200 метра разтояние, и такава изтреляна от 50 метра по настилна треактория, няма да е чак толкова голяма. Изключая случая с пробиване на плътна броня. Там всеки метър в секунда повече има голямо значение.

        Нямам нищо против да се аргументираш (в лично съобщение, защото не искам да се превръща темата в нещо друго) - т.е ако говорим за арбалет, който е произведен по средновековни технологии и дизайн - нямам нищо против, ще го обсъждаме. Но съвременен - не. Сега могат да се използват много по-ефективни материали за лъка, както и за наконечника на стрелата, съответно, да дават доста различна сила и пробиваемост. Няма как да се сравняват със средновековните, няма и смисъл. Предполагам, че има и някакви механизми за подобряване на скоростта на зареждане (да не говорим, за точността). Щото иначе след това някой ще извади съвременен доспех, правен по нови технологии и с нови сплави и на негова основа ще обявява кое оръжие каква ефективност има.
        Значи изказваш категорично твърдение, което остава в темата, а аз трябва да се аргументирам, защо не съм съгласен с него на лични? В такъв случай не е ли по добре въобще да изтриеш цялото отклонение заедно с клипчето?
        This is my signature. There are many like it but this one is mine.

        Comment


          Амазон написа
          Но разликата в енергията на стрела идваща по стръмна парабола от 100-200 метра разтояние, и такава изтреляна от 50 метра по настилна треактория, няма да е чак толкова голяма.
          Ще се радвам да се аргументираш конкретно, т.е. точно каква е загубата на енергия във всеки от двата случая и каква допълнителна скорост може да се придобие във втория. Така ще сравним и ще може да се говори конкретно с числа, за да видим точно колко голяма е. Аз съм чел други неща, т.е. стрелата много бързо губи енергия, т.е. без значение как е изстреляна, на 100 м ще има много по-малка енергия, отколкото на 50. Затова си трябва конкретика.
          Каква е броневата защита или целта в случая няма значение, защото това няма да промени енергията на стрелата (ефектът ще е различен, но не това обсъждаме в момента).

          Амазон написа
          Значи изказваш категорично твърдение, което остава в темата, а аз трябва да се аргументирам, защо не съм съгласен с него на лични? В такъв случай не е ли по добре въобще да изтриеш цялото отклонение заедно с клипчето?
          Защото не искам темата да се отклонява в обсъждане на съвременните арбалети, които очевидно нямат нищо общо с нея. Ако преценя, че не съм прав, ще пусна обясненията ти в темата (но пак, няма да обсъждаме съвременни оръжия, мисля че е очевидно защо - само копия на средновековни). Що се отнася до "категоричното твърдение" - написах ти, че тези арбалети са направени по съвременни технологии и в тях са използвани съвременни материали, дизайнът им също е съвременен (няма общо със средновековния). Кое от тези мои твърдение не е вярно?
          Дори и чисто визуално арбалетът в клипчето ти няма нищо общо със средновековните, които съм виждал. Въобще, какво искаш да кажеш с него по темата?

          Comment


            Що се отнася до "категоричното твърдение" - написах ти, че тези арбалети са направени по съвременни технологии и в тях са използвани съвременни материали, дизайнът им също е съвременен (няма общо със средновековния). Кое от тези мои твърдение не е вярно?
            Инсинуирането, че това сериозно влияе на ефективността на оръжието и тактическото използване. Пиша за втори път, при някой оръжия това има значение, при арбалетите няма. Можеш да приемеш съвременните арбалети за лъскава реплика на средновековните и античните. Тежестта е единствената съществена разлика.

            Въобще, какво искаш да кажеш с него по темата?
            За втори път - да илюстрирам колко ефективно и опасно оръжие е арбалета. Дори в сравнение с лъка, ако искаш.

            Аз съм чел други неща, т.е. стрелата много бързо губи енергия, т.е. без значение как е изстреляна, на 100 м ще има много по-малка енергия, отколкото на 50. Затова си трябва конкретика.
            С това съм съгласен. Когато/ако намеря време ще потърся балистичен калкулатор за стрели.
            This is my signature. There are many like it but this one is mine.

            Comment


              Amazon написа Виж мнение
              Така че не е никак сигурно, че "правото мерене" с лък, ще даде повече енергия на стрелата, отколкото свободното падане по стръмна парабола.
              Той че ще даде ще даде (защото перпето мобиле още не е измислено) но разликата изобщо не е драстична

              Comment


                Arrow Performance

                Click image for larger version

Name:	1.jpg
Views:	1
Size:	167.6 КБ
ID:	531696

                Comment


                  Кухулин, супер табличка, илюстрира това което и Гоги твърди. Мисля че последните две групи грубо отговарят на скоростта при дълъг лък. Разликата в енергията е в рамките на само 14-15% а на скорстта 15-тина фута в минута.

                  Той че ще даде ще даде (защото перпето мобиле още не е измислено) но разликата изобщо не е драстична
                  Да, аз и за това написах, че стрелата няма да "ускори" освен ако не е изтреляна от голяма височина. Намерих че терминалната скорост на стрела е оклоло 112 м/с, което е повече от скоростта която дори теоретично може да даде дълъг лък и е приблизително равна на скоростта на арбалет със 70 килограма опън.

                  Assuming an atmospheric density of 1.3 kg/m^3, and an arrow with a drag coefficient of 1.2, a weight of 0.23 N (200 grains), cross-sectional area of 23.48 mm^2, I calculate a terminal velocity of 112.6 m/s. That's about the same as the initial velocity when shot from a compound bow!
                  От тук
                  This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                  Comment


                    За арбалетите

                    Ясно е, че е оръжие със собствено значение. Но да го сравняваш със съвременен няма смисъл, защото съвременен ще е с качествата на тежък арбалет общо взето от края на периода, който ни интересува (със стоманен лък или с лък с дори по-добри възможности като сила). Докато през по-голямата част от периода, който ни интересува, повечето арбалети са с дървен или композитен лък, т.е. значително по-слаби, от това, което е възможно при съвременен лък. Затова подчертах, че разликата може да е голяма. Да речем, един арбалет с композитен лък няма да има никакви предимства в мощността пред дълъг лък, но за сметка на това сравнително малко ще му отстъпва в скорострелност. Обратното, един обсаден арбалет със стоманен лък ще е много по-мощен от дълъг лък, но и скорострелността му ще е многократно по-ниска. Не случайно ти казвам, че нещата са различни, няма един тип арбалет.
                    Докато при съвременните арбалети съображенията са съвсем различни, а достъпните материали и технологии позволяват да се постигне много повече - и като мощност, и като скорострелност, и като точност.
                    Второ, и това е по-важно, никой не използва сега арбалети за война т.е. няма никакви тактически уроци или пък неща, свързани със снаряжението, които да ни вършат работа.

                    Намерих че терминалната скорост на стрела е оклоло 112 м/с, което е повече от скоростта която дори теоретично може да даде дълъг лък и е приблизително равна на скоростта на арбалет със 70 килограма опън.
                    Виж сега, нещата са простички с навесната стрелба - за да "качиш" стрелата на определена височина, трябва да преодоляваш гравитацията (тя работи срещу теб), съответно, губиш енергия. После, когато стрелата достигне пика на траекторията и започне да слиза, ще си върне част от загубената енергия, но само част. В идеалният случай (за който се говори в линка, който си привел), т.е. когато стреляш право нагоре (естествено, практическата стойност на такъв изстрел е нулева) можеш да си върнеш теоретично загубената енергия. Но във всякакъв реалистичен случай няма да върнеш колкото си загубил, така че този метод на стрелба не променя с нищо терминалната скорост в сравнение с "правия изстрел". Разликата е единствено в далекобойността.
                    Изключение е, както сам си писал, случаят, когато стреляш отгоре (стена или кула на крепост) надолу.

                    Между другото, примерът е с изключително лека стрела. Това също е съществена разлика с едно време - сегашните материали позволяват многократно по-леки стрели със същите размери и дори по-добри свойства.

                    Пак казвам, съвременните материали позволяват по-мощни оръжия от този род и по-качествени наконечници. С това аз - поне за себе си, приключвам въпроса. Предлагам оттук насетне да се пише по темата. Ако има въпроси - има лични съобщения. Защото от разни странични въпроси се скри основното в темата. Ако някой толкова се вълнува от самата механика на лъка или арбалета, няма проблем - да си създаде тема, посветена на самото оръжие, а не на използването му.
                    Last edited by gollum; 13-02-2013, 22:51.

                    Comment


                      Пак казвам, съвременните материали позволяват по-мощни оръжия от този род и по-качествени наконечници. С това аз - поне за себе си, приключвам въпроса.
                      Ок.
                      This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                      Comment


                        Под пряко попадение разбирам дистанция на право мерене и попадение, без балистична крива т.е. може би от порядъка до 50-60 метра. Това мисля, че може да се нарече и смъртоносна зона на попадение за рицарски доспех, оттам нататък само слабо бронирани зони или небронирани цели се поразяват с успех. Но ... тук го има и психологическия момент, като почнат да дрънчат онези ми ти стрели по доспеха или щита и броя им е в десетки няма ли да се разколебаеш? Аз пак ще се върна на Ажинкюр - класическо сражение между лък и арбалет. Генуезките арбалетчици просто са дали фира пред обхвата на лонгбол-а, след това конете на рицарите. Все пак конете през това време са били с доспехи, но предимно почти само "челно" бронирани, а стрелите са "валели" отгоре, така че дори да нямат голяма сила коня дори от леко попадение е излизал извън контрол на рицаря, а ако пък е тежко ранен или убит става на импровизирана барикада пред следващите рицари. Представям си още нещо - крепостна стена настръхнала от арбалетчици! Просто не ми се мисли за пехотата дето ще трябва да щурмува това!!!

                        Comment


                          Хатори Ханзо написа Виж мнение
                          Аз пак ще се върна на Ажинкюр - класическо сражение между лък и арбалет. Генуезките арбалетчици просто са дали фира пред обхвата на лонгбол-а, след това конете на рицарите.
                          Генуазците дават фира защото са били мокри тетивата. Отделно френците са били фрапиращо некадърни и влизат в боя от движение срещу подготвена за отбрана позиция.

                          Comment


                            Хатори Ханзо написа Виж мнение
                            Под пряко попадение разбирам дистанция на право мерене и попадение, без балистична крива т.е. може би от порядъка до 50-60 метра. Това мисля, че може да се нарече и смъртоносна зона на попадение за рицарски доспех, оттам нататък само слабо бронирани зони или небронирани цели се поразяват с успех. Но ... тук го има и психологическия момент, като почнат да дрънчат онези ми ти стрели по доспеха или щита и броя им е в десетки няма ли да се разколебаеш? Аз пак ще се върна на Ажинкюр - класическо сражение между лък и арбалет. Генуезките арбалетчици просто са дали фира пред обхвата на лонгбол-а, след това конете на рицарите. Все пак конете през това време са били с доспехи, но предимно почти само "челно" бронирани, а стрелите са "валели" отгоре, така че дори да нямат голяма сила коня дори от леко попадение е излизал извън контрол на рицаря, а ако пък е тежко ранен или убит става на импровизирана барикада пред следващите рицари. Представям си още нещо - крепостна стена настръхнала от арбалетчици! Просто не ми се мисли за пехотата дето ще трябва да щурмува това!!!
                            Генуезките арбалетчици просто са дали фира,те са дали фира,просто лъка има по-голяма скорострелност.Ама съм ги гледал италианци някакви традициони паради си устройваха,и влачеха някакви старовремски арбалети,еми той едва го мъкнеше,така че аз предпочитам да ме уцелият с дълъг лък, отколкото с такъв арбалет.

                            Comment


                              Хатори, това сме го писали в темата вече - въпросът не е в метода на стрелба, а единствено в дистанцията. Всъщност, с това започва и темата. Колкото по-малка е дистанцията - толкова по-висока енергията на стрелата и по-голяма вероятността да преодолее защитата на целта. Това на индивидуално ниво. Но темата не е за това ниво (т.е. не е един лък или арбалет от някакъв тип срещу един боец в някакъв доспех). Ще взема за яснота да я разделя на две части.

                              Виж, нещата по-нататък са по темата, затова ще си позволя да ги коментирам.
                              Хатори Ханзо написа
                              Но ... тук го има и психологическия момент, като почнат да дрънчат онези ми ти стрели по доспеха или щита и броя им е в десетки няма ли да се разколебаеш?
                              Едва ли - говорим в общия случай за сражения, в които участват професионални военни, като цяло, добре мотивирани. В случая, когато говорим и за добре бронирани, едва ли психологическия фактор ще е от особено значение (във всеки случай, има примери по-скоро в обратната посока - целите набучени със стрели (спрени от доспеха), но продължават да си държат сторя и да се бият).
                              Според мен, реалният ефект е различен. Но първо, да повторя накратко нещата за тактическото използване на подразделения стрелци в полева битка. Вариантите са няколко (едва ли мога да съставя изчерпателен списък, така че помощ и коментари са добре дошли):


                              (1) авангардно (офанзивно) разположение.
                              При този способ на тактическо приложение армията се строява така, че стрелковите подразделения са по фронта пред основния боен строй. Те започват сражението като напредват (колкото е нужно) и започват да обстрелват вражеския строй (най-често стрелбата ще е на голяма дистанция по площ). Както се вижда, това е начин (може би единствения) стрелците да се ползват офанзивно за започване на полево сражение.
                              В зависимост от това с какво разполага противника и как е разположил силите си, са възможни няколко различни развития. Ако другата страна разполага със собствени стрелкови подразделения (в достатъчно количество), може на свой ред да ги изпрати напред и да ангажира "нашите". Възможно е и просто да ги изчака неподвижно, така че да има (възможност за) предимството на първия залп.
                              В този случай началото на сражението ще бъде дуел на стрелковите подразделения. Ако едната страна има значимо предимство най-вероятно ще успее да накара вражеските стрелци да отстъпят, което може да е сигнал за начало на общо настъпление или пък да се продължи с обстрел на ръкопашните или кавалерийски бойни линии (ако допуснем, че "нашите" подразделения все още са в състояние да сторят това след победата в престрелката).
                              Ако противникът е избрал друг тип използване на стрелците (на фланга или в обход по фланговете), то по-скоро ще има комбинация от горните възможности: някъде нашите стрелци ще обстрелват вражеската бойна линия, а другаде ще се стрелят с вражеските стрелци.

                              предимства:

                              - разположението пред основния строй дава свобода за маневриране между двата строя, следователно възможност да се контролира дистанцията до противника и свободно да се напредва (за ангажиране) или отстъпва.

                              - Може да се съсредоточат срещу една част от вражеския строй или да се обстрелва целия фронт.

                              - Идеална форма на защита, ако противникът избере същата тактика, т.е. прикритие на своята бойна линия от вражеските стрелци.

                              - Възможност да се "излъже" противника, т.е. да се провокира да атакува дори и да няма такова намерение - чрез "дразнещ" обстрел на бойната му линия.

                              недостатъци:
                              - Подразделенията са уязвими за кавалерийска атака, защото ще напредват без прикритие по равна местност (за кавалерийска, защото пехотна атака просто би ги принудила да отстъпят).

                              - Сложност с отстъплението, което трябва да се случи през своите редове и е сложно за организиране, особено ако се прави бързо.

                              - Известна сложност с въвеждането на собствената бойна линия в сражението, която трябва някак да мине или размине със стрелковата, за да ангажира противника.

                              - Ангажира се фронта на противниковия строй, т.е. най-малко уязвимата част на строя му.

                              - Стрелците са донякъде уязвими за вражески обстрел,ако противникът също е разположил своите стрелци по фронта в първа линия и изчаква приближаването на "нашите". Това с особена сила важи за подразделения, въоръжени с някакъв тип арбалети.


                              (2) флангово разположение.
                              Основната (ръкопашна) бойна линия се строява стандартно, стрелковите подразделения се разполагат по крайните крила или флангове на строя, обикновено изнесени напред, така че да "прострелват" пространството пред фронта на основния строй. Този тип тактика може да се използва както в офанзивно сражение, така и в отбранително.
                              В първия случай е възможно движение по фланга и стрелба по вражеската бойна линия, докато последната започне да напредва (след което бавно изтегляне) или развитие към тактика (3). Във втория случай се изчаква развитието на вражеското настъпление и се подпомагат собствените сили със защитен огън, отслабващ и разстройващ вражеския строй преди да се срещне със своя.
                              Възможни са два варианта: разположение на стрелците в общо взето открита местност опираща в пресечена ("обрамчваща" на бойното поле) или разположение основно в пресечена или закрита местност, в която опират фланговете на строя.

                              предимства:

                              - свобода на маневриране: от това построение стрелците могат да преминат в авангардно, да отстъпят зад фронта (4) или да се използват като скирмишъри по вражеския фланг (3).

                              - възможност за ефективен отбранителен огън по фланговете на вражеския строй, докато последния напредва към своята основна линия.

                              - удобна начална точка за удари по вражеските крила или дори за обходно действие.

                              недостатъци:

                              - ако армиите са достатъчно големи няма възможност свободно да се избира точката на въздействие - достъпни са само фланговете и крилата на строя на врага (заради обсега спрямо дължината на линията).

                              - има относително малко място, което може да се използва ефективно, т.е. няма как да се използва ако има големи маси стрелци, трябва да се съчетае с друг тип тактика.

                              - в зависимост от местността може да бъдат уязвими за удар от вражеската конница (която често също действа по крилата).


                              (3) скирмишъри.
                              Често това може да е роля, която следва някоя от останалите и се "развива" в хода на сражението. Може да е развитие на фланговото построение. Изисква местност, която блокира видимостта (пресечена или закрита) по фланговете, в която стрелците могат да се придвижват скрито и да са относително защитени от тежка конница или пехота.
                              Идеята е проста: отделни подразделения стрелци се придвижват скрито от противника с цел внезапен обстрел в тил или фланг на бойно подразделение или на резервите. Използва се труднопроходима или скрита местност за движение, понякога и за диспозиция преди атаката. Пир успех, може да продължи като ръкопашна атака или пък да има съвместно действие в тази роля с друго подразделение (лека пехота).

                              предимства:

                              - Силен психологически ефект на внезапния "дъжд от стрели", който идва някъде отстрани или отзад.

                              - Охрана на собствения фланг и тил.

                              - Ефективен начин за използване на леко екипирани стрелци след като вече сражението се е разгърнало, т.е. те нямат особено място в "мелето".

                              - Добра възможност за грабеж на лагера и обоза, което на свой ред може да има силно въздействие върху бойния дух на противника.

                              недостатъци:

                              - Подразделението изпратено в тази роля губи връзка с останалата част от армията и е без подкрепа докато изпълнява задачата. Може да бъде унищожено, изпитва и достатъчно силен психологически ефект, ако бъде прихванато от вражеско подразделение със същата роля.

                              - Няма възможност за кой знае колко ефективен обстрел (който иска място за строяване).


                              4) дефанзивно разположение.
                              Това е основният тип използване на стрелци в средновековно сражение. Зависи от правилния подбор на бойно поле. Търси се естествено укрепена позиция (хълм, възвишение), чийто флангове са прикрити от трудно проходим терен, а тилът е защитен от естествено препятствие. Възвишението се използва, за да се разположи основната стрелкова линия, като защитата се подсилва с изкуствени мерки. Стрелците чакат противника да настъпи и да влезе в обсега на оръжието им, след което го обстрелват докато имат тази възможност. След това в ръкопашен бой с противника влиза собствената тежка и лека пехота, може и самите стрелкови подразделения (които са си средна или лека пехота в ръкопашен бой) да се присъединят към тях, като втора линия и резерв. Предполага се, че пред стрелците или близо до тях, така че да могат да излязат напред, когато е нужно, е дислоцирана тежката пехота и спешена конница.
                              Ако противникът откаже да напада или е много предпазлив, може лесно да се премине към вариант с използване на (1), но само като средство да се подтикне към нападение.

                              предимства:

                              - Идеален обзор и възможност за ефективно строяване (с широк фронт, добра концентрация).

                              - Висока степен на защита от главната опасност - тежката конница.

                              - Предимството на високото разположение и (понякога) на склона, което дава възможност повече стрелци да използват ефективно оръжието си и дори да се намират във втория ред на бойния строй (рядка възможност).

                              - Свобода за снабдяване от собствения обоз.

                              - Свобода за ротация на подразделенията.

                              - Прикритие на собствения тил и обоз.

                              недостатъци:

                              - Статичност. Противникът трябва да има желанието да нападне.

                              Ефективност на стрелковите подразделения в полево сражение
                              (това е обобщение набързо)

                              Реалният ефект на стрелците върху тежка пехота или конница се свежда до разваляне на строя и сковаване на подвижността, не толкова до нанасяне на някакви особени загуби. Т.е. стрелците действат задължително заедно със собствени ръкопашни ударни подразделения, които трябва да реализират ефекта от обстрела. Не са основна или единствена сила в този смисъл. Тежка конница (главната опасност за стрелците въобще е конницата и особено тежката) е принудена да се спеши, когато има пред себе си стрелци в дефанзивна формация (срещу всяка друга няма да има особени проблеми, освен флангово разположение или скирмишъри в труден терен), т.е .да загуби подвижността и шоковия момент. За да намалят опасността при обстрел, вече пешаците в тежък доспех трябва да се наведат (за да скрият уязвимата лицева част на шлемовете), ако доспеха не е достатъчно съвършен - то ще имат щитове и ще се прикриват с тях и прочее. Т.е. губят подвижност и наблюдателност/реакция (по същество, инициатива).

                              Хатори Ханзо написа
                              Аз пак ще се върна на Ажинкюр - класическо сражение между лък и арбалет. Генуезките арбалетчици просто са дали фира пред обхвата на лонгбол-а, след това конете на рицарите. Все пак конете през това време са били с доспехи, но предимно почти само "челно" бронирани, а стрелите са "валели" отгоре, така че дори да нямат голяма сила коня дори от леко попадение е излизал извън контрол на рицаря, а ако пък е тежко ранен или убит става на импровизирана барикада пред следващите рицари.
                              Хатори, това сражение сме го обсъждали вече в темата - много митове има там, особено около генуезците. Но вероятно е за отделна тема - за цялото сражение. Въпросът е, че генуезците не "дават фира", защото видиш ли обхвата на дългия лък бил по-голям - това не е чак такъв проблем за тях. Това се случва заради идиотско командване и лошо тактическо приложение на елитните подразделения арбалетчици. При разумен подход ситуацията вероятно би била доста по-различна. Ако искаш, потърси в темата - писали сме. ПО същество - не им позволяват да си вземат павезите и ги пращат много набързо напред, без разузнаване. При това, вероятно го има и проблема с мокрите тетиви, за които споменава Гоги. В друга ситуация (ако си бяха взели запасни тетиви и павези, нещата биха били много по-различни. Обаче за тази цел трябва единно разумно командване на френската армия.

                              Сражението е класическо приложение на четвъртото построение, при което противникът удобно ти прави услугата да нападне. После има случаи на приложение на третото. Но основният фактор в сражението все пак е устойчивостта на тежката пехота в дефанзивна позиция и теснотата на самата позиция, която не позволява на французите да задействат превъзходството си в количество (което не е ясно доколко е било голямо, де).

                              Хатори Ханзо написа
                              Представям си още нещо - крепостна стена настръхнала от арбалетчици! Просто не ми се мисли за пехотата дето ще трябва да щурмува това!!
                              Хатори, я си припомни малко как точно изглеждат средновековните крепости. Ако ги огледаш по-внимателно, ще видиш, че стрелци се разполагат най-вече по кулите или на специализирани места по стените. Там си има съответният тип амбразури - кръстовидни за стрелци с лък (бая широк кръст) или малко по-малки за арбалетчии. Можеш да наброиш колко такива има обикновено и да си представиш какво количество стрелци се очаква да бъде задействано. Не са много. Няма как стените да са "настръхнали" от стрелци. Няма как да "задавиш" настъпващите с количества стрели, още повече, че боеприпасите едва ли ще ти стигнат за дълга обсада пир подобно използване. Филмите създават много погрешна представа за тези неща.
                              Второ, щурмуването на крепост предполага, че имаш собствени стрелци, които се крият под стените зад специално направени щитове. Те водят двубой с тези в крепостта и прикриват атаката.

                              foton11 написа
                              влачеха някакви старовремски арбалети,еми той едва го мъкнеше,така че аз предпочитам да ме уцелият с дълъг лък, отколкото с такъв арбалет.
                              Не случайно подчертавам, че няма такова нещо като "арбалет" (ама Амазон така и не ме разбира). Има много видове арбалети. Въпросните генуезсци са били въоръжени с арбалети с композитни лъкове, които не отстъпват кой знае колко в скорострелност на дългите лъкове (по-надолу в темата сме писали за това - опъването на лъка става бързо) и вероятно донякъде - в обсег. Огромните обсадни лъкове със стоманен лък са съвсем друга работа и се използват именно в обсада. По-късно се появяват и полеви арбалети със стоманен лък - от малки пистолето-подобни, през средни (за конници - кранекини), та до сравнително големи. Те са много по-мощни от дълъг лък, т.е. имат по-голям обсег и пробиваемост, но стрелят много бавно, защото опъването на лъка става със специален зъбчат механизъм и отнеме време за натягане.
                              Т.е. няма един тип арбалет - има много различни видове арбалети с различни качества и възможности.
                              Last edited by gollum; 14-02-2013, 14:50. Причина: редакция и допълване

                              Comment


                                Това за генуезците за първи път го чувам! Интересно е, че са постъпили като пълни идиоти при въпрос че са се водили едва ли не за най-добрите стрелци с арбалет и професионални войници. Странно е все пак, как ли пък англичаните са се сетили да слагат тетивата под дрехите и под шлемовете. И англиските стрелци и генуезците са били професионалисти който с война са изкарвали хляба си, а не опълчение набързо събрано. Колкото до атаката на кавалерията - то тя е продикрувано от идеята, че тежка кавалерия мачка всичко и всеки на всяко място. Доколто ми е известно на мен при тази битка челото на английската линия е било съставено почти само от стрелци и малки групи от спешени английски рицари, като линията е била частично защитена от ограда от колове. Съвкупноста от всички грешки, предимства и недоглеждания от 2-те страни прави тази битка уникална с това че стрелците решават изхода на сражението, но това е по скоро прецедент а не закономерност.
                                Last edited by Хатори Ханзо; 14-02-2013, 11:52.

                                Comment

                                Working...
                                X