Да, Кухулин, прав си. Аз още не съм стигнал дотам, засега описвах само стрелците с дълъг лък. Сравнението се появи между другото, покрай забележката на Кралицата на мечовете.
Но забележката ти е важна от гледна точка на един въпрос, за който възнамерявах да пиша: ролята на стрелците от гледна точка на "тежестта" им в решаването на сражението. Няма съмнение, че от началото на периода стрелци има вероятно във всяка или почти всяка армия. Но определена тежест те започват да имат чак към Х²V век (например, Стогодишната война). Въпросът беше на какво се дължи това, а вероятните отговори се свеждат до количеството им, т.е. пропорциите между стрелци и други бойци, а не толкова до митичните качества на дългия лък, спрямо рефлексивния или арбалета. За да играят съществена роля, те трябва да са достатъчно много и, разбира се, да се използват "правилно" (това е друг въпрос, който едва започнах да засягам).
Вероятно британците първи успяват по социални и други причини (и с такива средства) да успеят да си набавят достатъчно големи количества стрелци, та да се стигне до момент в който стрелци са повече от половината от войниците в армията им. Ясно е, че за да се научи човек да използва ефективно лък му трябват много години тренировка, а за да има достатъчно много такива хора е необходимо или страната да има много силни културно-цивилизационни традиции в използването на лъкове (да речем, като в арабските общества), или обучението в стрелба с лък да бъде наложено по друг начин, повече или по-малко "насилствено" (какъвто е случаят с Англия от този период).
Разбира се, заедно с това трябва да има възможност да се произвеждат достатъчно масово лъкове и боеприпаси, т.е. трябва да има достъп до необходимия материал и съответните производствени мощности. В случая с Англия материалът е основно вносен, но производство е било организирано.
Не на последно място, трябва да се добие опит в тактическото използване и организацията на подразделения стрелци. Подобен опит британците получават по време на войните си в Уелс, Ирландия и донякъде в Шотландия.
Къде е мястото на арбалета? Много просто, както бе отбелязано, да се обучат стрелци с арбалет е много по-лесно, т.е. необходима е само база като организация и дисциплина и съответната манифактурна база, за да се произвеждат самите арбалети и боеприпаси за тях. И двете естествено се намират в лицето на развитите занаятчийско-търговски центрове, които са в състояние да доставят големи количества наемна пехота с арбалети за флота и за сухопътната армия. При това, загубите в арбалетчии могат много по-лесно да се възстановяват, което обяснява "господството" им като стрелци в Средновековните армии.
Но забележката ти е важна от гледна точка на един въпрос, за който възнамерявах да пиша: ролята на стрелците от гледна точка на "тежестта" им в решаването на сражението. Няма съмнение, че от началото на периода стрелци има вероятно във всяка или почти всяка армия. Но определена тежест те започват да имат чак към Х²V век (например, Стогодишната война). Въпросът беше на какво се дължи това, а вероятните отговори се свеждат до количеството им, т.е. пропорциите между стрелци и други бойци, а не толкова до митичните качества на дългия лък, спрямо рефлексивния или арбалета. За да играят съществена роля, те трябва да са достатъчно много и, разбира се, да се използват "правилно" (това е друг въпрос, който едва започнах да засягам).
Вероятно британците първи успяват по социални и други причини (и с такива средства) да успеят да си набавят достатъчно големи количества стрелци, та да се стигне до момент в който стрелци са повече от половината от войниците в армията им. Ясно е, че за да се научи човек да използва ефективно лък му трябват много години тренировка, а за да има достатъчно много такива хора е необходимо или страната да има много силни културно-цивилизационни традиции в използването на лъкове (да речем, като в арабските общества), или обучението в стрелба с лък да бъде наложено по друг начин, повече или по-малко "насилствено" (какъвто е случаят с Англия от този период).
Разбира се, заедно с това трябва да има възможност да се произвеждат достатъчно масово лъкове и боеприпаси, т.е. трябва да има достъп до необходимия материал и съответните производствени мощности. В случая с Англия материалът е основно вносен, но производство е било организирано.
Не на последно място, трябва да се добие опит в тактическото използване и организацията на подразделения стрелци. Подобен опит британците получават по време на войните си в Уелс, Ирландия и донякъде в Шотландия.
Къде е мястото на арбалета? Много просто, както бе отбелязано, да се обучат стрелци с арбалет е много по-лесно, т.е. необходима е само база като организация и дисциплина и съответната манифактурна база, за да се произвеждат самите арбалети и боеприпаси за тях. И двете естествено се намират в лицето на развитите занаятчийско-търговски центрове, които са в състояние да доставят големи количества наемна пехота с арбалети за флота и за сухопътната армия. При това, загубите в арбалетчии могат много по-лесно да се възстановяват, което обяснява "господството" им като стрелци в Средновековните армии.
Comment