Тежката конница: предназначение, тактика и други въпроси

[boilad]

За рицарите и веригите, ще трябва да се види конкретно.

Извинявайте, че отново подхващам това отклонение, ако има тема за средновековната пехотна или рицарска тактика, не е зле да се премести там. Та в момента чета Фроасар и той описвайки битката при Креси разказва, че подчинените на бохемския крал навързали юздите на конете си, за да бъдат заедно, като преди това описва дезорганизацията във френската армия. Според мен подобен прийом има главно дисциплинираща функция.

[Thorn]

Щото бохемският крал е бил малко сляп, т. е. тук има особен случай.

[boilad]

Слепия човек може и един зрящ да го води, а не целия му отряд. При условие, че има и други подобни случаи, на мен все пак това ми изглежда повече като дисциплинираща мярка.

[gollum]

Не знам, Боиладе, възможно е, когато опре до дисциплина - много е възможно. От друга страна, главният проблем така както аз го виждам е в това, че всеки благородник (независимо от какъв ранг е) идва със своя си отряд, всеки индивидуално обучаван (доколкото са го обучавали), но и със собствената си гордост и стремежи (включително да изкара нещо от войната). Дали в тези условия те въобще ще се съгласят на такава мярка, дори и да приемем, че е ефективна? Освен това, тя лесно може да се обърне в бедствие, поне както аз си представям нещата. Разбира се, връзването на юздите (нещо, което лесно можеш да прережеш при нужда) е съвсем различно от връзване с верига, за което се говореше по-горе (което аз не вярвам да приемат дори от гледна точка на гордост спрямо значението на "връзване с верига" (позорно)).
Ги, доколкото схванах, по-скоро си мислеше в посока на поддържане на строя - нещо реално от значение.
Между другото, добре ще е преди да продължим с обсъждането който има възможност да пусне изворите, в които се говори за тази практика, за да има върху какво да си чешем езиците .

[Blackwolf]

Немалка част от доспехите, които са експонирани по музеите не са бойни, а турнирни, т.е. са значително по-масивни от бойните. Правело се е с оглед на безопасността, което не изключвало многобройните смъртни случаи по турнирите (раните и осакатяванията са били толкова обичайни, че почти на са ги и броели). Имаше едни статистики колко народ е изгивал по тези турнири, направо са стряскащи.

Прочее, тежката конница, като се започне от сарматите (където тя се появява в чист вид), като се мине през партянските, сасанидски и римски катафрактарии и клибанарии има една задача - да пробие. Ако противниковия боен строй устои за тежките конници става зле. Има достатъчно примери от войните срещу сарматите. Всъщност как точно античните катафрактарии са устоявали в седлото при таранен удар с копие не е съвсем ясно. Дори при съвременните исторически реконструкции, когато се практикува такъв удар с пика (контос) без стремена не става ясно. Версията, която напоследък се лансира е, че седлото с особена конструкция и висок преден и заден лък спомага за това.

[Blackwolf]

Партски седла и късноримско седло

[gollum]

Въпрос за рицарската "свиня"?

В темата за Тевтонския орден стана въпрос (между другото) за една, характерно за Средновековието (и не само) тактическо формация на тежката конница - "свиня" или "клин". Отдавна ми е интересно как "работи" тази формация (интересът ми е и към останалите формации и въобще как са се сражавали като група тежките конници през периода), та затова повдигам тук този въпрос (в другата тема няма да си е на мястото).
Става въпрос за общо взето клиновидна формация, пир която на "върха" са сторени малък брой конници (5-7), а в следващите редици броят им нараства с двама, като тази тенденция се запазва за няколко редици, след което строят се оформя като колона (еднакъв брой конници). Т.е. по същество бойна колона с не малка дълбочина - по-скоро трапец, отколкото клин (или комбинация от трапец и правоъгълник).
Схващам каква е идеята на "отстъпа" в началото - увеличената бройка на следващата редица спомага да се прикрият фланговете на предходната, т.е. този елемент от формацията има определени защитни функции. Не ми е много ясно обаче как се използва дълбочината на формацията? Ако при напредването си докато се сближават с противника стремежът е да се запази структурата, тогава реално в бой ще "влизат" само неколцина конници: върха на клина и тези на отстъпа. Останалите са вътре във формацията и трудно биха могли да си взаимодействат с противника, докато колоната / клинът запазва целостта си.
Дали това е отбранителна формация, чиято цел е да "пази" силата на конницата докато тя бъде вкарана в ръкопашен бой (атакува пехотна или конна група на противника), след което "свинята" се разпада или разделя, така че да се вкарат в действие всички или повечето конници? Ако е така, то мога да разбера идеята: ако "свинята" бъде атакувана, тя е добра за отбрана, устойчива е и при вражеска атака докато се придвижва тактически.
Не съм сигурен обаче че разбирам офанзивните й възможности. Дали е възможно идеята да е да се "пробие" или по-скоро отвори вражеската формация - ако тя е линейна, след което "клинът" може да се "разтвори" и да нанесе удар в тил и да "обходи" вражеската линия откъм тила и след това да я обхване по фланговете?
Ще ми е интересно, ако някого другиго го вълнуват сходни въпроси, да се пробваме да ги обсъдим според възможностите си (аз имам интерес, но доста малко съм чел за тези неща, така че приносът ми може да се по-скоро откъм опит да си ги представя - мизерен, но все е нещо).

[boilad]

след което строят се оформя като колона (еднакъв брой конници)

Не знам от къде си взел тази идея, но ако я премахнеш разсъжденията ти ще придобият съвсем различна форма. Строя представлява по-скоро тъпоъгълен триъгълник насочен с тъпия връх срещу противниковия строй. Мисля, че предимството на такава формация в офанзивен план е повече от очевидно - съсредоточаване на малък фронт, като целта е да се извърши пробив, а след това може или да се продължи с обкръжение, или разкъсаните противникови линии да се бият на части. В този ред на мисли изглежда важно да се попречи на възстановяването на противниковите линии, като за целта се използват помощни части - конни стрелци и/или пехота поради силната уязвимост във фланг (особено при страничните върхове) и широкия тил (за справка Варна 1444, когато точно тактиката на рицарския клин не сработва и предопределя изхода на битката). Аналогичен строй използва и ромейската конница https://en.m.wikipedia.org/wiki/Praecepta_Militaria
https://en.m.wikipedia.org/wiki/Flying_wedge поне за общо запознаване английското уики върши работа.

[gollum]

Не знам от къде си взел тази идея, но ако я премахнеш разсъжденията ти ще придобият съвсем различна форма.

От другата тема, там беше пусната една рускоезична статия (откъс от книга), в нея се разискваше какво е "свиня", споменаваха се и различните варианти на клиновиден строй. Едно от описанията беше "заострена колона", имаше и по-подробни описания. В началото се разисква това, което ти си описал общо взето: т.е. какво се разбира под това понятие през Късната античност и ранното средновековие и си описва (общо взето) дълбока "заострена" колона, която е свързана с основния строй (а не е самостоятелна). Както и да е, в края на статията се разглеждат конкретни примери за такива конни строеве (от XV век, Германия) и се описват няколко такива:

1) 300 тежки конника, построени така: 5 в първи ред, 7 във втори, 9 в трети, 11 в четвърти, като "затваря" строя ред от 14 конника. Останалото не е описано, но може да се заключи това-онова на основата на известния общ брой: "острието" е от 32 рицари, а края от 14, т.е. между тях остава "тяло" от 254 конника, като те едва ли са били в повече от 14 души в редица (колкото са в последния ред). Т.е. получават се някъде около 18 реда в колона и "острие" от 5 реда пред тях. По-скоро "заострена" дълбока колона, отколкото "клин" (триъгълник).

2) Противниците им също имат подобна "главна колона", пак разположена в сходен дълбок "заострен" строй с пет конника в основата на "острието", нататък 7, нататък вероятно 9 и 11, 13, нататък е "колона".

Т.е. или има два различни варианта на този тип строй, когато говорим за "класическото" Средновековие: единият клиновиден, другите по-скоро дълбока "заострена" колона (колона с клин в основата) или само един (втория). За яснота ще прикача картинка към поста.

Та, с оглед на това има няколко въпроса, според мен.
Първо, нормално в сборния отряд тежка конница, събран за дадено сражение ще има тежки конници с различно по качество защитно снаряжение и това е нормалното положение на нещата (следствие от начина на събиране на армията и прочее). Поради това има логика формациите на тежката конница да са почти винаги с известна "дълбочина", така че да може да се разположат хората с най-добра екипировка най-отпред, а в дълбочина - тези с най-лоша. Това ще придаде устойчивост и издръжливост на цялата формация, да не говорим, че е и в интерес на тогавашните представи за нещата (най-много "слава" има за тези отпред, те точно това и търсят). Това го разбирам.
Въпросът ми е другаде: при подобна "дълбока" колона реалната сила, която може да се използва в атака е тази на конниците в първия ред (в този пример, петима), плюс общо взето по един-двама от всяка страна на останалата част на "острието". Останалите конници на практика няма как да участват директно в атаката, просто защото няма как пред копията им да има вражески цели на този етап. А ние приемаме, че таранната атака с копия е основен метод за използване на тежката конница в периода.
За да могат повече хора да се включат в боя, т.е. да използват ефективно (или въобще) оръжието си, строят трябва да се "разтвори" или да започне да се разпада: нещо, което едва ли е желателно, а и се губи смисъла на цялото подреждане във формация - освен отбранителната му функция, разбира се.
За сравнение - ако същата конна сила се разположи в дълбока правоъгълна формация, то много повече конници могат да участват в атаката с оръжието си директно, т.е. да допринесат за евентуалния успех. В горния пример от 300 конника това лесно може да бъде строй, дълбок 10 реда и с фронт 30 конника или пък строй, с ширина 60 конника и дълбочина пет реда. Т.е. 30-60 души активно и едновременно използващи оръжието си срещу 12-15 най-много.
Естествено, остава въпроса за разпределението на различните по възможности конници в общата формация. Може би много малко хора са с наистина добра екипировка - да речем, не повече от десетина процента, затова и най-активната част от строя е сравнително малка (останалите действат повече като резерв и охрана).
Т.е. дали тази "свиня" е собствено офанзивна формация или е повече предбойна или "стартова" такава? Предимствата й са несъмнени в тази роля: доста по-мобилна е (заема относително малко място, в колона е, т.е. по-удобна за движение; предоставя по-добри отбранителни възможности) и в хода на атаката се променя в някакъв друг тип? Доколкото разбирам, това е преди всичко анти-кавалерийска формация, т.е. предназначена за действия срещу вражески конен строй.
Що се отнася до пехотата, изглежда, че тя по-скоро не е участвала директно в този строй или в действията му - по-скоро е осигурявала охрана за след атаката (защитено място, където при нужда тежката конница да може да се върне, реорганизира и смени екипировката). Ако някакви други сили са оказвали непосредствена поддръжка, това по-скоро ще са били някакъв тип конни стрелци (конни арбалетчици) или други, по-малки отряди тежка конница (действащи като авангард или охрана по фланговете), макар че има и мнения, че "свинята" може да се поддържа/подкрепя и от малки отряди пехота(вероятно движещи се по-бавно и оставащи донякъде "назад" и получаващи възможност да се включат в боя след като "свинята" се сблъска с противника и започне "мелето".
Та, основния ми въпрос опира до това как подобен тип "свиня" се използва реално, т.е. влиза в бой.
В упомената статия се излагат две възможности: едната е щом "свинята" се сближи за контакт с противника, тя започва да се "разпада" и влиза в боя по редици, като е възможно (това е описано за приведеното като пример сражение) влизането в боя да почне от определена част на строя.
Вторият вариант реконструкция (на Ханс Деблрук) предполага, че с началото на стълкновението с противника задните редове на колоната започват да се "разливат" настрани, образувайки нещо средно между все по-клиновиден и линеен строй, така че постепенно повечето конници получават възможност да си потърсят противник, с когото да се "сразят". А началната "сплотеност" на строя се обяснява с по-лесното движение преди боя и по време на сближаването, защото се смята, че не е имало достатъчно дисциплина и сработеност, за да могат ефективно да се сближат в по-широк линеен строй.

Сега, за идеята за пробив на строя.
Тя е разбираема, съгласен съм, но ми се струва, че ако решим да си я представим на практика, може и да възникнат въпроси: особено срещу кавалерийска група. Ще се опитам да ги обрисувам, за да стане ясно за какво питам (и къде, вероятно, греша в представите си).
Нека си представим следната ситуация: имаме две формации от тежка кавалерия по 300 конника. Едната е подредена в правоъгълна формация с дълбочина пет реда, другата е в "свиня" както е описана по-горе. Т.е. в единия случай имаме фронт от около 60 конника, към когото се сближава дълбоката колона с фронт от 5 конника, нататък разширяващ се с по един отгоре на това количество, достигайки до 14-15 в петия/шестия ред.
Твоята идея е, че колоната ще пробие по-плитката формация. В хода на пробива, който се извършва бавно, защото и самите тежки конници са движат сравнително бавно (ако не решат да бягат, разбира се)) няколко конника ще имат възможност да пуснат в ход оръжието си (15-20 от тези в "свинята" и до 50-60 от противниците им - поне ако предположим, че строят им е "пробит", а не се разделя настрани - във втория случай ще са по-скоро не повече от 15-20, т.е. сходно количество хора от двете страни). След това колоната ще има възможност да се "разлее" или раздели, така че да се опита да обърне и да удари другият строй в тил.
Това ми изглежда като да може да работи, ако противниковият строй остава относително неподвижен или ако има (достатъчно предимство в) разлика в темпа на движение. Т.е. ако "дълбокият" строй се движи, а другият е неподвижен или ако се атакува пехотна формация.
Но ако и двете групи се движат и са със сходна мобилност, по-вероятно ми изглежда широкия строй да "обхване" (поне частично) колоната, т.е. тя едва ли ще успее да се "промуши" през него, за да може хипотетично да се разгърне зад него и да го удари в тил - самата тя ще бъде ударена във фланг, докато го прави. ще се опитам да илюстрирам какво имам предвид в картинка, прикрепена към поста.
Вторият вариант, т.е. при който имаме цял клин, вместо "заострена" колона е по-добре защитен по фланговете, но отново е уязвим за същото събитие, макар и в по-малка степен. От друга страна, за него ще е още по-трудно да "премине" през вражеския строй (или ще отнеме повече време, във всеки случай).
Дори и да предположим, че обхващането не се получи (било то защото на противника му липсва дисциплина, за да извърши подобна "промяна" във формацията си, било то по-друга причина (да речем, натискът на колоната е по-висок, конниците, от които е съставена се бият по-добре и прочее), то тогава остава другият проблем: докато колоната се "извърви", разтвори и обърне, за да нанесе удар в тил, много по-плиткият строй лесно би могъл да се обърне, за да я посрещне - още повече, че е много по-плитък, т.е. по-лесно може да го направи. Разбира се, ако предположим, че има нужната дисциплина и управляемост, но това важи с еднаква сила и за двете групи.
А ако се използва "празен" клин, т.е. клин, при който "сърцевината" не е заета? Изглежда сякаш ще има всички предимства на "пълния" клин, но повече хора ще могат активно да участват. Т.е. "запълнеността" на клина би трябвало да играе някаква роля, а ако има, то единствената, за която се сещам е ако самият клин или заострена колона се променят в хода на атаката към по-линейна формация.

И в двата случая остава една значителна част конници, които не могат да ползват оръжието си докато се намират в относително затворен строй - без значение дали това е клин или "заострена" колона (във втория случай активно участващите са по-малко), а това ми се струва странно за офанзивна формация. При разтворена формация, т.е. относително линейна кавалерийска атака с малка дълбочина много повече конници могат активно да се включат (веднага) в боя. Ако е достоверно предположението, че управляемостта на строй от конници е малка, дисциплината - твърде ниска за бърза и ефективна реорганизация, т.е. сблъсъкът най-често ще е един и ще може да се повтори чак след доста време (да речем, час или повече), необходимо за събиране и реорганизация зад своята пехота, то е странно толкова малко хора активно да се включват в този сблъсък - особено в началото му.

---

Примерите с византийската (ромейска) тежка конница са интересни, но не знам доколко могат да се отнесат към западно европейската тежка конница. Доколкото разбирам нещата, има определена разлика в тактиката, екипировката и, вероятно поне донякъде, в начина на набор и подготовка. Византийската тежка конница наред с ударното въоръжение ползва винаги и метателни оръжия (лъкове), май като цяло е с по-леко защитно снаряжение (естествено, донякъде относително, особено ако се говори за толкова дълъг период), т.е. логично е да се използва и по-различно в тактически план, поне в някаква степен (метателното оръжие видимо е важна част от екипировката й).
Виждам и още един "проблем" - какво се случва, ако и двете групи са в тази формация? Ако формациите не се "разлеят" преди удара, то на тях им остава единствено да се "разминат", обменяйки по няколко удара (в които ще могат да се включат под 5% от всички участващи във формацията). Доста странно за формация с важно значение (често използвана основна формация, ако правилно разбирам).

Поради тези причини ми се струва, че има какво да се обсъди и нещата не са очевидни - поне за мен, де .