Благодаря, Гладиаторе 
.
За тактиките: далеч съм от мисълта да твърдя, че някоя от тях гарантира успех. Но това са били възможностите пред тежката кавалерия за справяне с организирана пехота, въоръжена с дълги оръжия. За конкретната тактика на "обработка", струва ми се, че всичко зависи от разпределението на силите и най-вече от командването: ако на страната, която ще извършва атака с тежка конница, има повече стрелци и се използват разумно, както и кавалерията, то има надежда за успех. Под "разумно" разбирам подходящ терен (т.е. планиране на това къде ще се случи сражението); достатъчно изчакване с атаката на тежката конница, защото е много важно пехотния строй да е вече нарушен и да е понесъл определени загуби, за да има нужния ефект шоковата кавалерийска атака; добра работа на скирмишъри и стрелци, така че да могат да разузнаят вражеската диспозиция и да нанесат някакви загуби на пехотата с пики, преди кавалерийската атака. Вероятно е добра идея и да се изчака противникът да атакува с пехотата си, тя да бъде посрещната от стрелците и ангажирана от собствената пехота и чак тогава да се нанесе удар във фланг с кавалерията.
Разбира се, всички тези неща зависят от стратегическите обстоятелства, довели до полевото сражение и от уменията на двамата (или повече) командири, както и от количеството сили.
Що ес отнася до Бургундско/Лотарингско-Швейцарския конфликт, то аз намерих описания на три сражения: при Грандсон, Мора и Нанси. И в трите случая го разгромяват, но, бих добавил, и в трите превъзходството в сила не е на негова страна (особено сериозна е разликата при Нанси). След това, разузнаването му при Грандсон и Мора е крайно лошо или почти отсъстващо, поради котео не се стига до реален полеви сблъсък, след разполагане на всички подразделения, а по-скоро до нещо, започнало като авангарден сблъсък, внезапно (за бургундците) прераснало в сражение. Единствено в първото сражение - при Грандсон, вероятно бургундците имат превъзходство в силите (не особено значително), но точно в него кавалерията им се справя добре в началото срещу швейцарския авангард. Проблемът идва, когато я отзовават, за да доунищожат авангарда с артилерия (по това време Шарл и войниците му, смятат, че това са всички швейцарски сили). и когато се появява основната част на швейцарските сили, тактическото отстъпление прераства в бягство.
Между другото, продължавам да преглеждам различни статии, на които попадам в Интернет. В една от тях се твърдеше, че и по-рано, т.е. в периода Х²-Х²V век, рицарската конница е била в състояние да се реорганизира след кавалерийска атака и да организира нова. Също така, попаднах и на описание на това как точно се провежда атака на рицарска конница в този период (описанието беше за френски рицари, но предполагам, че сходни са били нещата и за другите): в една редица се подреждат рицарите от цялото подразделение и напредват, като на някакво разстояние (предполагам, не повече от 300-400 метра от противника, ако терена е равен) започват да ускоряват ход докато се засилят достатъчно някъде около фронта на противниковия строй.
Зад рицарите яздят оръженосци и конни сержанти, чиято роля в атаката е спомагателна: да се притекат на помощ на патрона си, ако бъде повален или притиснат в опасно положение; да му помогнат, ако е заловил противник, заслужаващ откуп и прочее.
Ако не успеят да разкъсат строя на противника, тогава - тъй като са разгърнати в много широк фронт, се опитват да го обградят и така да водят бой.
След като копията са употребени, започва сражение с допълнителните оръжия (меч и подобни).
Явно от решаващо значение е да се поддържа равнението на редицата в моментите, предшестващи атаката, така че всички заедно да влязат в бой, което пък предполага, че не са се "засилвали" твърде много. Предполагам, че сходно е положението и с атака срещу кавалерия.
ПП Книгата изглежда интересна, ако се появи тук в някоя книжарница, сигурно ще си я взема. Иначе ако е за въпрос: на доста звучащо интересни изследвания попаднах, обаче само като заглавия.
.За тактиките: далеч съм от мисълта да твърдя, че някоя от тях гарантира успех. Но това са били възможностите пред тежката кавалерия за справяне с организирана пехота, въоръжена с дълги оръжия. За конкретната тактика на "обработка", струва ми се, че всичко зависи от разпределението на силите и най-вече от командването: ако на страната, която ще извършва атака с тежка конница, има повече стрелци и се използват разумно, както и кавалерията, то има надежда за успех. Под "разумно" разбирам подходящ терен (т.е. планиране на това къде ще се случи сражението); достатъчно изчакване с атаката на тежката конница, защото е много важно пехотния строй да е вече нарушен и да е понесъл определени загуби, за да има нужния ефект шоковата кавалерийска атака; добра работа на скирмишъри и стрелци, така че да могат да разузнаят вражеската диспозиция и да нанесат някакви загуби на пехотата с пики, преди кавалерийската атака. Вероятно е добра идея и да се изчака противникът да атакува с пехотата си, тя да бъде посрещната от стрелците и ангажирана от собствената пехота и чак тогава да се нанесе удар във фланг с кавалерията.
Разбира се, всички тези неща зависят от стратегическите обстоятелства, довели до полевото сражение и от уменията на двамата (или повече) командири, както и от количеството сили.
Що ес отнася до Бургундско/Лотарингско-Швейцарския конфликт, то аз намерих описания на три сражения: при Грандсон, Мора и Нанси. И в трите случая го разгромяват, но, бих добавил, и в трите превъзходството в сила не е на негова страна (особено сериозна е разликата при Нанси). След това, разузнаването му при Грандсон и Мора е крайно лошо или почти отсъстващо, поради котео не се стига до реален полеви сблъсък, след разполагане на всички подразделения, а по-скоро до нещо, започнало като авангарден сблъсък, внезапно (за бургундците) прераснало в сражение. Единствено в първото сражение - при Грандсон, вероятно бургундците имат превъзходство в силите (не особено значително), но точно в него кавалерията им се справя добре в началото срещу швейцарския авангард. Проблемът идва, когато я отзовават, за да доунищожат авангарда с артилерия (по това време Шарл и войниците му, смятат, че това са всички швейцарски сили). и когато се появява основната част на швейцарските сили, тактическото отстъпление прераства в бягство.
Между другото, продължавам да преглеждам различни статии, на които попадам в Интернет. В една от тях се твърдеше, че и по-рано, т.е. в периода Х²-Х²V век, рицарската конница е била в състояние да се реорганизира след кавалерийска атака и да организира нова. Също така, попаднах и на описание на това как точно се провежда атака на рицарска конница в този период (описанието беше за френски рицари, но предполагам, че сходни са били нещата и за другите): в една редица се подреждат рицарите от цялото подразделение и напредват, като на някакво разстояние (предполагам, не повече от 300-400 метра от противника, ако терена е равен) започват да ускоряват ход докато се засилят достатъчно някъде около фронта на противниковия строй.
Зад рицарите яздят оръженосци и конни сержанти, чиято роля в атаката е спомагателна: да се притекат на помощ на патрона си, ако бъде повален или притиснат в опасно положение; да му помогнат, ако е заловил противник, заслужаващ откуп и прочее.
Ако не успеят да разкъсат строя на противника, тогава - тъй като са разгърнати в много широк фронт, се опитват да го обградят и така да водят бой.
След като копията са употребени, започва сражение с допълнителните оръжия (меч и подобни).
Явно от решаващо значение е да се поддържа равнението на редицата в моментите, предшестващи атаката, така че всички заедно да влязат в бой, което пък предполага, че не са се "засилвали" твърде много. Предполагам, че сходно е положението и с атака срещу кавалерия.
ПП Книгата изглежда интересна, ако се появи тук в някоя книжарница, сигурно ще си я взема. Иначе ако е за въпрос: на доста звучащо интересни изследвания попаднах, обаче само като заглавия.
. са още повече рицари... в колко битки участват по толкова? не че няма такива битки - напротив, но болшинството не са такива.
Comment