Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Т-34-85 vs. Comet A34

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Данни за този параметър не съм срещал досега (това въобще е рядко споменавана характеристика).
    Ако се върнем пак на броневата защита - аз поне забелязах един-еиднствен люк във вертикалния преден лист на "Комет", при това значително по-малък от този при Т-34-85. Другото е амбразурата на курсовата картечница, но Т-34-85 има много сходно устроена амбразура в предния си лист. Основната разлика е, че предният броневи лист на Т-34-85 е цял, при което подобен люк го отслабва значително - при "Комет" е отслабен само един от листовете, който има сравнително малка проекция (заема около 35-40% от предната проекция на корпуса). Ако се загледаш внимателно в Т-34-85 ще откриеш, че на предния броневи лист за закрепени множество неща с нитове, което също значително отслабва листа. Още по-трагична е картинката в това отношение спрямо задните броневи листове, които изглежда са закрепени с нитове (поне на снимките доста ясно личат редовете от нитове). В допълнение, страничната защита на Т-34-85 е сравнително добра единствено в горната част на надстройката (superstructure в приведените данни), а тя заема не повече от 20% от страничния профил - в останалата част бродовете са защитени от вертикално разположена 45 мм броня, зад която, при това има редове от резервоари за масло и дизелово гориво (същите, когато са наполовина или повече изпразнени при попадение довеждат до пълното разрушение на машината).
    В допълнение бих казал, че броневата стомана на корпуса е доброкачествена, по принцип - направен е от хомогенна валцована стомана. Същото обаче не може да се каже за кулата - тя е от лята броня, която отстъпва по качество на бронята на корпуса. Наистина, заоблената форма придава допълнителна структурна здравина, но бронята навсякъде в областта на маската и предната проекция е 90 мм, на чертежите не се забелязва никакво диференциране. И в основната си част е вертикално разположена, така че ефективната й защита не превишава 90 мм.
    Ако трябва да обощя данните от сравнението, то те ще изглеждат горе-долу така:
    Във фронталната проекция Т-34-85 е с около 16% по-добре защитен спрямо корпуса, но в защитата на кулата и основното въоръжение остъпва с около 13% на "Комет" (в действителност, малко повече - кулата на "Комет" е от хомогенни валцовани листове, докато на Т-34-85 е лята; и двете имат рационална форма, но с добър наклон при Т-34-84 е само в малка част от проекцията (около 5-8% в горната част на кулата, което дава ефективна защита около 200 мм на тези 8%), докато при кулата на "Комет" е около 30-40% с ефективна защита около 160 мм.
    В страничната проекция Т-34-85 е по-добре защитен - с цели 59% в горната част на корпуса (около 15% от общата площ) и с 36% в борда (като тук обаче имаме взривоопасни точки, които са много уязвими). Броневите листове би трябвало да са със сходно качество.
    В страничната проекция на кулата Т-34-85 отново има превъзходство с около 20%.
    В задната проекция корпусът на Т-34-85 е по-добре защитен с 58%, докато задната защита на кулата му остъпва с 8% на тази на "Комет".
    Като заключение бих казал, че и двата са защитени от леки противотанкови оръдия, за противотанкови пушки са уязвими в траничната и задната проекция (и особено за кумулативни противотанкови оръжия).

    По отношение на въоръжението Т-34-85 остъпва на "Комет" в бронепробиваемост с около 40-50% на всички дистанции. Същевременно, снарядът на "Комет" е малко по-тежък (17 кг) за сметка на 16 кг за 85 мм оръдие на Т-34-85. Разликата е по-голяма при противопехотните боеприпаси (около 17 кг при "Комет", за сметка на 14,5-15,8 кг при Т-34-85). Боекомплекта на "Комет" е малко по-голям (61 снаряда спрямо 55 при Т-34-85). Друга особеност е в разпределението на боекомплекта - при Т-34-85 65% са противопехотни, 34% противотанкови (9% са подкалибрени). При "Комет" половината са противотанкови (APDS).
    Друга особеност на въоръжението при Т-34-85 е, че за всичките оръдия, с които е въоръжаван в ролята на противопехотни са използвани само осколъчни боеприпаси, докато при "Комет" се използват фугасно-осколъчни (разликата е, че осколъчните могат да се използват само за поразяване на открито разположена пехота и са малко по-неефективни срещу ПТ оръдия в сравнение с фугасно-осколъчните).
    Отбранителното картечно въоръжение е сходно.

    По отношение на маневреността и обсега на действие нещата стоят така:
    "Комет" има по-мощен двигател (600 к.с.) при относително същата маса (с 1 тон по тежък), което му дава съотношение 18,18 к.с./т., спрямо доста по-ниското 15,62 к.с./т. при Т-34-85. Клиренсът, както и преодоляването на препятствия са сходни. "Комет" е малко по-бърз на местност (29 км/ч спрямо 26 км/ч) и имат сходна скорост при движение по път (51 км/ч спрямо 55 км/ч).
    Единственото предимство на Т-34-85 е в по-големия оперативен обсег на десйтвие с около 40%.

    Завършвам с едно последно уточнение на по-горе написаното - двете бойни машини са напълно прозрачни една за друга във всички проекции на дистанции до 1000 м. На дистанции над 1000 м "Комет" има предимство, което над 1500 м става решаващо - Т-34-85 има малка вероятност да порази "Комет" във фронтална проекция, докато вес още е напълно поризрачен за неговото оръдие. Като се има предвид по-високата скорострелност и относително по-точното оръдие на "Комет" бих му дал около 25% предимство във въоръжението.
    По отношение на броневата защита Т-34-85 е относително по-добре защитен цялостно (с около 20-30%), като във фронталната проекция "Комет" има предимство във защитата с около 10-15%.
    Разбира се, всички тези данни се основават на ТТ характеристики, което ги прави леко несигурни, а Т-34-85 е относително по-добре описан и е участвал в повече реални сблъсъци с вражеска бронетехника. По отношене на конструкцията на фронталната част на корпуса "Комет" в някои отношения напомня "Тигър ²", докато кулата му е с достатъчно съвременна и рационална форма във фроталната си част. Всичко това ме навежда на мисълта, че британците в заничетелно по-висока степен са разчитали на целево брониране на най-опасните възли, докато руснаците са предпочели малко по-общ подход на сравнително еднаква защита навсякъде чвпрочем, защитата на корпуса на Т-34-85, както и на "Комет" е далеч от стандарта на "Пантера"). И двата танка са зле защитени за действия сред пехота, снабдена с противотанкови средства и са по-скоро предназначени за фронтален огневи бой.

    Comment


      #17
      Понеже стана въпрос за кърмовия лист на Т-34: това не са нитове а болтове, по този начин листът се демонтира много бързо и дава възможност за лесно обслужване и ремонт на двигателя и трансмисията. Това се сочи като голям + на този танк. На като творението на немския гений: цяла поредица дзверове, и най-отпред Ягдпантера, там за да се извади трансмисията първи трябва да се демонтира оръдието и след това да се правят акробатики за да се измъкне скоростната кутия през амбразурата. Иначе на хартия добра машина.

      Comment


        #18
        Ок, но това също така създава конструктивна слабост на кърмовия лист (както и занитените върху него куки за теглене и други "устройства" ). Но, както споменах, то тъй или инак не се предполага танка да излага кърмата си на потенциалните нападатели (или ако го стори едва ли каквото и да е брониране ще го спаси). А осигуряването на лесен достъп, разбира се, е плюс на машината, но да не забравяме защо точно й е даден този плюс . Някои може да разчитат просто на по-голям ресурс на агрегатите и осигуряване на по-дълга безпроблемна работа.
        А каква функция изпълняват нитовете/болтовете (признавам, че на снимките е трудно да се различи точно), които са на предния горен броневи лист, тъй като той би трябвало да е заварен за долния. Да не би да са също за бързо демонтиране?
        Впрочем, ако ще се формализираме, фронталната защита на корпуса на "Комет" съвсем не е "отслабена", от това, че е образувана от три броневи листа (а не от два, като при Т-34). Още повече, че от тези три листа само един е изправен, докато останалите са разположени под рационален ъгъл. Най-долният лист (64 мм) е под около 75 град., следващият, който образува носа е под 17 град. и е с дебелина 32 мм и чак третият (в който са монтирани люкът и амбразурата на картечницата) е прав и с дебелина 76 мм. Т.е., 25% от фронталната проекция на корпуса са защитени с ЕЗ 66 мм, 35% са с ЕЗ 110 мм и 40% са с ЕЗ 76 мм, спрямо ЕЗ 90 мм за целия нос на Т-34-85.

        Comment


          #19
          Ами аз поне не се сещам за машина дето дя няма нужда от профилактика. Пък немските машини дето се е предвиждало да са много надеждни (и следователно не е нужно да са ремонтопригодни) май се оказва че имат твърде висок % безвъзвратни загуби.

          Comment


            #20
            Е, аз намеквах за нещо друго - често се изтъква, че едно от основните предимства на Т-34 е, фактът, че има максимално улеснен достъп до всички агрегати и образно казано "много лесно се разглобява". Съгласен съм, че това е предимство, но да не забравяме защосе е стигнало до това предимство - именно поради крайната ненадеждност на агрегатите на Т-34, т която той се оттървава донякъде чак към края на войната. Всички бойни машини имат що годе добър достъп до агрегатите си (или поне разумен), но не е прекален на повечето, просто защото не се е налагало. А ако можеш да ми изровиш машина, при която достъпът е затруднен, още повече - крайно затруднен, посочи я. Във всеки случай, това не е "Комет" .

            Comment


              #21
              Еми аз вече ти посочих: Ягдпантера, машина измислена не с тази част на мозъка с която трябва. А иначе за машините с предно разположение на трансмисията Шерманът има най-добър достъп до агрегатите.

              Comment


                #22
                Слаби ли са британските линейни крайцери от ПСВ?

                Да, но аз, да си призная, си нямам кой знае каква представа от Ягдпантер, пък и не ме интересува кой знае колко. Все пак става въпрос за тежка специализирана машина, която никога не би била използвана масово. А тук обсъждаме линейни машини, които по идея (а най-често и на пракитка) се използват в значителни количества и са много по-съществени за цялостната "сила" на дадена страна. Впрочем, ще е интересно да направим един анализ на това кои машини са изисквали повече и кои по-малко поддръжка и доколко са били удобни в това отношение.

                Comment


                  #23
                  предния броневи лист на Т-34 първоначално е бил един цял лист които е подлаган на огьване за да му се придаде < този вид , но този процес явно е бил по-бавен и не достатъчно усъвършенстван и е имало бракувани детаили затова е заменен от два листа съединявани от нитове.
                  Но на Т-34/85 поне от изнесените данни предния лист се изпълнявал само от два листа съединени в шип чрез заварка което придава голяма здравина .
                  както вече е известно предните листове на Comet A34 са 4бр.( както на Pz.VI Tiger) а не 3бр. но те са разположени под различни ъгли които позволяват обстрелване на шевовете им които кото се знае дебелината на листовете са много уязвими( на Pz.VI Tiger горните два листа се съединяват под голям ъгъл което намалява възможноста за директно попадение също и втория горен и третия под него са съединени под голям остър ъгъл спрямо траекторията на обстрелващия).

                  Comment


                    #24
                    Хъм, доколкото забелязах, разглеждайки снимки на Т-34-85, той също има ред от нитове/болтове върху "носа" си. Т.е., може би те изпълняват някаква друга функция, защото поне според battlefield.ru корпусът и на Т-34-76, и на Т-34-85 е общо взето идентичен, като и на двата листовете са заварени. Възможно е на тези болтове да се крепи нещо, но честно казано не ми се навлиза чак в такива подробности.
                    На снимките на "Комет" фронталната част на корпуса изглежда сглобена от 3 или от 5 листа, в зависимост от тълкуването . Доколкото не съм попаднал на чертеж или пълно описание не мога точно да кажа. Но това
                    но те са разположени под различни ъгли които позволяват обстрелване на шевовете им които кото се знае дебелината на листовете са много уязвими
                    ми изглежда във висша степен съмнително, защото въпросните "шевове" не са задължително слаби точки (при качествена заварка е по-скоро обратното, при това, ефективната защита на подобно място е повишена), при това погледнато спрямо площта на фронталната проекция те заемат не повече от 5%. Да не говорим, че да се води прицелен огън по подобна цел може единствено от упор (под 100 м), когато тъй или инак защитата е прозрачна за всякакви попадения. На стандартната дистанция на огневи двубой (над 800 м) не може да се очаква прицелно попадение в подобна "точка".

                    Comment


                      #25
                      любопитно от каде ли е тази снимка на Т-34/85 с нитове по предния броневи лист ???
                      м/у другото има и Т-34 с екранировка на предния лист ( + 15мм )
                      ? дали има и други опити за увеличаване фронталната защита и колко това увеличава б.маса на ма6ината???

                      Т-34 е ма6ина създавана за максимално бърза изработка и минимално използване на материал .
                      Първите 34ки са изработвани основно 45мм и 20мм листове което е много икономи4но още пове4е и забронирания обем е оптимизиран което води и до нуждата някои елементи да се разположат на неблагоприятни места което е един вид минус за ма6ината .
                      Или един от основните проблеми люкьт на механик вода4а е разположен на единственото място кьдето тои да изпълнява пове4е функции( люк и триплекс за наблюдение за мех.вода4а и люк радиста/карте4ар).
                      Разполагането на люка е възможно и на друго място страни4ния горен броневи лист( като на прототипа на Pz.V или Pz.VI(P) но това би довело до други усложнения.
                      Люкът е възможно и да отсъства което още пове4е увели4ава проблемите като на PzIII , IS-1/2 - липса и зависимост от друг люк невъзможност за бърза евакуаия.

                      Comment


                        #26
                        Организация на ходовете

                        Ами попадал съм на такива снимки и тук привеждам една от тях, която съм записал на харда си. Интересното е, че на други снимки подобни неща не се виждат. Въбоще, о множеството снимки, които успях да намеря се забелязва, че Т-34-85 е имал най-различна форма и устройствона носовата част - явно в различните заводи са подхождали различно към проблема .


                        Аз не съм виждал снимки на Т-34-85 с допълнителен екран, а само с окачени тракове от веригата. Дали е закачен на известно разстояние този 15 мм лист или не? Защото ако отговорът е положителен става въпрос по-скоро за мярка за предпазване от кумулативни боеприпаси.

                        С това твърдение
                        Т-34 е ма6ина създавана за максимално бърза изработка и минимално използване на материал
                        въобще не съм съгласен. Когато Т-34-85 се проектира и "създава", това е изключително сложна в технологично отношение машина. При това - в нея се употребяват достатъчно много ресурси - собено в дизеловия двигател. По онова време създаването на качествени хомогенни валцовани листове за бронята е сложно и трудоемко, което впрочем довежда до това, че през 1942-ра масово се произвеждат Т-34-ки с некачествени броневи листове, често с намалена дебелина и здравина (и много от детайлите се заменят с такива от лята стомана). Също така, през 1941-ва се пускат и варианти с бензинов двигател (поради сеоризните проблеми с дизеловия). Показателно е колко трудно се усвоява в производството новия танк.
                        Разбира се, към появата на Т-34-85 повечетопроблеми вече са преодолени и производството е занчително по-добре организирано. Но това в никой случай не е много евтин или лесен за производство танк.
                        Като основни проблеми на машината бих посочил проблемите с вентилацията на двигателния отсек (така и неотстранени докрай). Проблемът с люка на механик-водача се корени в компоновъчната схема и това е общо взето единственото възможно решение - тъй като куполът е изместен силно напред, за да се отвори място за изключително обемистия дизелов двигател, на практика не остава горен броневи лист, в който да се помести люка на механик-водача (както е на немските машини, например). Това важи и за останалите бойни машини решени по същата схема.

                        Проблемите с вътрешното пространство идват от решението да се разположат броневите листове под рационален ъгъл, което повишава защитата значително, но и намалява вътрешното пространство - оттук и някои не оптимални решения. В особена степен това важи за купола на Т-34-76. Този проблем е общо везто решен на Т-34-85 с новият купол.

                        Comment


                          #27
                          На Т-34 бензинов двигател се слага поради изчерпване на наличните количества дизели, поради това и за да не се спира производството се използуват иманите в наличност бензинови. Недостиг на дизели има поради евакуацията на заводите..

                          Comment


                            #28
                            gollum каза:
                            [B]
                            Аз не съм виждал снимки на Т-34-85 с допълнителен екран, а само с окачени тракове от веригата. Дали е закачен на известно разстояние този 15 мм лист или не? Защото ако отговорът е положителен става въпрос по-скоро за мярка за предпазване от кумулативни боеприпаси.
                            15 милимунтера са твърде много за кумулативен екран, но ако са на известно разтояние те биха играли ролята на разнесена броня.

                            Comment


                              #29
                              Malko kartinki na Комета. Смятам се вижда че също има доста занитени неща и отвори снижаващи здравината на челните листове

                              От чехлите не се вижда но иначе конструкцията на маската не е особенно удачна.

                              Comment


                                #30
                                от показаната снимка на Т-34/85 може само да се предполага за какво са служели , но вероятно това са допалнително повърхностно заварени елементи с цел да служат за някакво окачване( 4аст от верига или др.)
                                вижда се още и 4е някои са от4упени и останалата заварка е видна което показва 4е са някакво допълнение което не нару6ава цялоста на листа( а може би увели4ава ефективната защита )

                                Comment

                                Working...
                                X