кало написа
Виж мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Армата
Collapse
This topic is closed.
X
X
-
За това стана дума по-горе. При Т-14 отпред имаме челна броня, при Т-15 имаме челна броня, двигател и трансмисия. Различни натоварвания. Същото и отзад. Значи, ако поставиш предния край на Т-15 в задния край на Т-14, ще получиш излишно преоразмеряване на натоварването. Ако поставиш предния край на Т-14 в задния край на Т-15, още повече. Не че не е възможно, обаче ще се плати съответната цена в маса.
-
Ами при по-висока скорост на стреличката се увеличава и общата скорост на попадението => енергията на сблъсъка е (десетки пъти) по-висока отколкото при среща с РПГ. От друга страна, не е нужно да се поврежда нещо, а да се промени пространствената ориентация на среличката - да удари бронята под ъгъл.gollum написа Виж мнениеСъщият принцип на АЗ не си представям добре как работи срещу бронебойната "стрела", която се движи с десетина пъти (на порядък) по-висока скорост, самата тя е хомогенна, направена от много плътен и здрав материал и няма никакви управляващи елементи, които да могат да се повредят.
Времето за реакция не е особен проблем, там става дума за милисекунди. Точността е проблем.gollum написа Виж мнениеТа, имам известни затруднения да си представя колко трябва да подобрят реакцията на системата, така че да работи срещу такъв род заплахи (да има време да ги засече и реагира): грубо казано, те се движат десетина или повече пъти по-бързо, т.е. и времето за целия цикъл засичане, изчисление, реакция трябва да е толкова по-бърз (т.е. подобряване на този параметър на АЗ спрямо предишните системи в съответния диапазон);
Comment
-
Може би не правилно съм го формулирал, за мен това е общ комплексен проблем. Част от него е това:Кухулин написаВремето за реакция не е особен проблем, там става дума за милисекунди. Точността е проблем.
защо това е бая сложен пространствен проблем, който трябва да се реши за много малко време. Т.е. трябва да се разбере точно къде ще попадне "стрелата" (т.е. в коя част на броневата защита), след това да се изчисли в каква посока спрямо мястото на попадение ще е добре да се отклони, така че да се не получи вместо намаляване увеличаване на ефекта от нея и след това да се постигне въпросното отклонение с наличния елемент на КАЗ в дадения момент (пространство, останали елементи от защитата и прочее). Т.е. получава се много сложен за решаване проблем, който сигурно има решение, но изглежда сложно. Особено ако го сравниш с начина на работа на ДЗ, за която се твърди, че е ефективна срещу кинетични "стрели" и работи не чрез отклоняване (толкова), колкото чрез повреждане (пречупване на върха на "стрелата"). Затова и ми е интересно какво е решението на задачата.Кухулин написаа да се промени пространствената ориентация на среличката - да удари бронята под ъгъл.
Comment
-
Нещо прибързваш , т-15 не е танк и бронята отпред няма да е като за танк , а и купола които е по-малък от танковия се намира отзад , в по краината задна част на корпуса , така , че всико си идва на мястото .Кухулин написа Виж мнениеЗа това стана дума по-горе. При Т-14 отпред имаме челна броня, при Т-15 имаме челна броня, двигател и трансмисия. Различни натоварвания. Същото и отзад. Значи, ако поставиш предния край на Т-15 в задния край на Т-14, ще получиш излишно преоразмеряване на натоварването. Ако поставиш предния край на Т-14 в задния край на Т-15, още повече. Не че не е възможно, обаче ще се плати съответната цена в маса.
Comment
-
Тия проблеми трябва да се решават, ако имаме управляем сблъсък. При картеча статистиката ги решава.gollum написа Виж мнениезащо това е бая сложен пространствен проблем, който трябва да се реши за много малко време. Т.е. трябва да се разбере точно къде ще попадне "стрелата" (т.е. в коя част на броневата защита), след това да се изчисли в каква посока спрямо мястото на попадение ще е добре да се отклони, така че да се не получи вместо намаляване увеличаване на ефекта от нея и след това да се постигне въпросното отклонение с наличния елемент на КАЗ в дадения момент (пространство, останали елементи от защитата и прочее).
Ами то идеята е да имаме машина, по-добре защитена от танка (спестената маса от бойната част отива в бронята). Иначе защо ще правим БМП на танково шаси?RAMMSTEIN написа Виж мнениеНещо прибързваш , т-15 не е танк и бронята отпред няма да е като за танк
Comment
-
така е , но едва ли БМП-тата ще вървят преди танковете , и ще понасят първите противотанкови удари , явно се цели унификация на танковите съединения.Кухулин написа Виж мнение
Ами то идеята е да имаме машина, по-добре защитена от танка (спестената маса от бойната част отива в бронята). Иначе защо ще правим БМП на танково шаси?
а и бмп-то няма как да с масата на новия танк 56т. както се предполага , просто ще е чудовищно
Comment
-
Е, чудовищно. Какво му е на Намера, не прилича на чудовищеRAMMSTEIN написа Виж мнениеа и бмп-то няма как да с масата на новия танк 56т. както се предполага , просто ще е чудовищно
Специално руските системи не ползват картеч, а осколки. Там нещата са по-сложни, разбира се. В системите с картеч принципно се заявява възможност за борба с бронебойни.gollum написа Виж мнениеок, тогава ще задам въпроса си иначе - защо предишните КАЗ нямат способността да се справят с подобна заплаха?
Comment
-
Каква е принципната разлика? В "моята книга" "картеч" = метални топчета с определен размер/маса, "осколки"/"шрапнели" = метални парчета (т.е. с неравна форма, образувани от корпуса на нещо след експлозия) с определен размер и маса. Разликата (като оставим настрана размер и маса, които могат да варират много и в двата случая) е във формата - топчетата са с по-добри аеродинамични характеристики (очевидно), но реалната кинетична енергия зависи от това, което им придава начална скорост (метателния заряд/експлозията). Т.е. ако има някаква реална разлика, то е в размерите/насочеността на "облака" от поразяващи елементи (топчета или парчета от корпуса на боеприпаса) и скоростта, с която губят енергията си (ефективното разстояние, на което "действат"). Има ли нещо, което пропускам?Кухулин написаСпециално руските системи не ползват картеч, а осколки. Там нещата са по-сложни, разбира се. В системите с картеч принципно се заявява възможност за борба с бронебойни.
Предполагам, че да се използва картеч дава известно предимство в броя и насочеността на поразяващите елементи, за сметка на областта, в която теоретично се разпръскват, както и някакъв по-добър контрол (може би?) над броя елементи и масата/размера им (макар че това в някаква степен е постижимо и в другия случай, ако корпусът е направен по съответния начин). Как използването на готови поразяващи елементи подобрява работата срещу кинетична заплаха спрямо използването на части самия корпус на боеприпаса (от КАЗ) като поразяващ елемент? И какво значение има размера на поразяващия елемент спярмо масата, размера и енергията на поразяваната "стрела"?
Comment
-
А ако ще разсъждаваме върху проблема, мислили ли сте за възможността за използване на насочени заряди? При тях е възможно енергията на експлозията да се насочи не само в една ос, но и да се разпространява като диск. Една такава дисковидна удърна вълна (вероятно съпроводена от шрапнели или разтопен метал) ще създаде несиметрично натоварване върху стрелата, така че ще наруши геометрията на полета и. Тук проблема е в точността на детонация на защитния заряд така че дисковидната удърна вълна бъде пресечена от стрелата.
Comment
-
не е ясно какъв точно е боеприпасът на КАЗ Афганит. Някои дори твърдят, че е ударно ядро. Типът боеприпас на КАЗ играе роля при отразяването на кинетични проектили, но далеч по-съществена е времето за реакция и пуск. Просто досега нямаше такава система, която да реагира на подкалибрени бронебойни снаряди с тяхната скорост между 1500-1800 м/с. Сега вече има.
Разбира се, как се поразява летящ с тези скорости удължен прът от свръхтвърда сплав, не знам.
При кумулативните е сравнително лесно - полето от осколки, създадено от боеприпаса на КАЗ инициира предварително кулумативната струя (в най-лошия случай) или директно разрушава боеприпаса, преди да се е задействал.
Comment
-
Разликата е, че първото може да посрещне стрелата на един метър дистанция, а другото трябва да се изстреля, па да гръмне, па тогава да посрещне стрелата. Иначе, ако успеят да я нацелят, принципна разлика няма откъде да се появи.gollum написа Виж мнениеКаква е принципната разлика? В "моята книга" "картеч" = метални топчета с определен размер/маса, "осколки"/"шрапнели" = метални парчета (т.е. с неравна форма, образувани от корпуса на нещо след експлозия) с определен размер и маса.
AMAP-ADS?Angelmr написа Виж мнениеА ако ще разсъждаваме върху проблема, мислили ли сте за възможността за използване на насочени заряди? При тях е възможно енергията на експлозията да се насочи не само в една ос, но и да се разпространява като диск. Една такава дисковидна удърна вълна (вероятно съпроводена от шрапнели или разтопен метал) ще създаде несиметрично натоварване върху стрелата, така че ще наруши геометрията на полета и. Тук проблема е в точността на детонация на защитния заряд така че дисковидната удърна вълна бъде пресечена от стрелата.
Comment
-
ПП - забравих да добавя към защитата на Армата и вградената система за противоминна защита - създаваща индукционно поле, детониращо предварително мините с електромагнитни взриватели, плюс много по-сериозната противоминна защита на дъното на корпуса, особено в частта на АЗ и на капсулата на екипажа.
Comment
Comment