Японски стрелкови оръжия през ВСВ

[Nick]

Контрааргументи? Доказателства за ниските качества на японското огнестрелно оръжие, в частност пушките? Или всички сме на едно мнение, че те обр. 99 е една от "най-войнишките" пушки през ВСВ - проста, здрава и добре направена?

[Parabellum]

Контрааргументи? Доказателства за ниските качества на японското огнестрелно оръжие, в частност пушките? Или всички сме на едно мнение, че те обр. 99 е една от "най-войнишките" пушки през ВСВ - проста, здрава и добре направена?

Тази вечер ще се поровя из Всичко за Оръжието и ще те оборя

[Гост]

В един стар брой на в-к "Всичко за оръжието" имаше показана японска картечница от ВСВ, с монтиран щик на нея! Това явно е концепция разбираема само за японците. Нямам скенер иначе щях да кача снимката.

Но най-любимите ми японски оръжия са от поредицата "камикадзе". Смея да твърдя, че те са родоначалниците на "интелигентните боеприпаси".

[uzi71]

Чел съм за пушките Арисака и всички автори се изказват положително за бойните им качества. Лично аз харесвам /чисто теоретично, защото не го познавам практически/ калибъра 6,5х51 мм , защото би трябвало да има по-малък откат и по-голям носим боекомлект и не мога да си обясня какво е наложило преминаването на кал. 7,7 мм в навечерието на ВСВ.

[Nick]

В един стар брой на в-к "Всичко за оръжието" ...

Разбира се, един скан от този вестник би бил короната в моята библиотека на оръжейна тема... но какво да се прави, не всички имаме качествена литература.

За щастие, този факт ми е добре известен; имам и съответните снимки. И за да ти помогна да разбереш неразбираемата концепция за щика, ще ти дам за пример FG 42, която също е със щик. (Въпрос за познавачи - от кое оръжие е взет този щик?)

Изпреварвам възможното възражение, че FG 42 не е картечница; то е по-скоро картечница, отколкото автоматична пушка. Справка "The German Assault Rifle 1939-1945" от P. Senich.

[Nick]

...не мога да си обясня какво е наложило преминаването на кал. 7,7 мм в навечерието на ВСВ.

Всъщност този патрон (7,7х58) е приет през още 1929 г. като обр. 89, само че е с полуфланец (semirimless) и е бил предназначен за картечниците обр. 89 и обр. 92. През 1939 г. с цел унификация е въведен безфланцевият вариант на патрона и приета пушката обр. 99 за този патрон. Т.е. имаме еволюция на патрон и унификация, а не ново решение. Наред с обр. 99 се произвеждат и използват обр. 38, 44 и 97 - всичките за 6,5 мм патрон.

[Гост]

За щастие, този факт ми е добре известен; имам и съответните снимки. И за да ти помогна да разбереш неразбираемата концепция за щика, ще ти дам за пример FG 42, която също е със щик. (Въпрос за познавачи - от кое оръжие е взет този щик?)

Изпреварвам възможното възражение, че FG 42 не е картечница; то е по-скоро картечница, отколкото автоматична пушка. Справка "The German Assault Rifle 1939-1945" от P. Senich.

И защо тази прекрасна идея не се е възприела масово?

[Nick]

И защо тази прекрасна идея не се е възприела масово?

Това, разбира се, е съкрушаващ довод - уникалността на едно решение. Ето друг пример за уникалност: "Галил" е единственият автомат с отварачка за бутилки - и какво от това?

Я по-добре ти ми обясни с какво именно възможността да се постави щик намалява качествата на оръжието?

[lobo]

Къде ми сравняваш хилядите обороти в минута, с максимум десетината при ръчното презареждане?! "Мазилната уредба" е една-две капки оръжейно масло в годината и това е...

Ако си чел внимателно във в.ВО,щеше да ти направи впечатление,че една лека японска картечница,с изчанчен приклад включва в лентоподаващият си механизъм и "Мазителна уредба" - масльонка.Същата служела да смазва лентата и патроните посредством дозирано впръскване на минимално достатъчно количество масло.Как е ставало - бог знае.Факт е че го е имало.Става въпрос за същата картечница на която се е монтирал и щик.Впрочем мазителна уредба има и в някои европейски картечници - Равели и една френска с 20-тина патрона поставени хоризонтално на клипс.

[Nick]

... "Мазителна уредба" - масльонка...Как е ставало - бог знае....

Картечниците Шварцлозе също омасляват гилзата. При Шварцлозе това е необходимо, тъй като е със свободен затвор и остатъчното налягане в цевта при екстракция е сравнително високо. При по-високо налягане гилзата може да се скъса поради заклинване в патронника; мазането намалява усилието на екстракция.

При японския Тип 92 мазането на гилзата става при контакта му (при подаване) с четка, върху която сълзи маслото. При италианския М1926 маслото се подава директно в патронника. При Шварцлозе маслото също се впръсква в патронника с бутало.

[Гост]

Ако си чел внимателно във в.ВО,щеше да ти направи впечатление,че една лека японска картечница,с изчанчен приклад включва в лентоподаващият си механизъм и "Мазителна уредба" - масльонка...

Честно казано, откакто имам домашен интернет спрях да чета в-к "Всичко за оръжието". Преди не го пропусках, но сега вече...

[beri_cd]

asd

Нещо е замряла темата, но пък на мен ми е интересна. Ще пиша, а ако някой се включи - жив и здрав да е. За да внеса малко колорит смятам да пиша японските гранатомети от ВСВ, а също ще метна и аз още някои нещица за пушките им. http://world.guns.ru/rifle/rfl22-e.htm - за пушките.
Та - всеки запознат с конфликта или поне с това му измерение знае, че японската армия като цяло е една от най-зле въоръжените повреме на войната(от големите и значими държави, де). Макар да са имали милиони верни на императора и Япония бойци в техническо отношение са били назад - основното пехотно оръжие е била ръчно-зареждащите се Арисака. За да сме коректни към амунициите - Арисака Тип 38 (хора със слабо въображение - всичко кръщават "тип" нещо си ) Цилиндрично-пълзящ затвор, 6.5x50SR, 5 патрона, над 4кг тегло. Цевта се скъсява със следващите модификации.



На оригинала 38 са правени и модификации като тип 97(няма съществени разлики в дизайна, козметични, но нужни и ефикасни промени).



Също на базата на Тип38, но вече със сериозни промени е била да речем кавалерийската Тип44. Значително по-къса и лека.



И все пак това са оръжия от пред Първата Световна Война. Вярно - снайперската Тип97 е от края на 30-те години, но технологично не се различава от Тип38. Това нямаше да е такъв проблем, ако това не оставаше основното пехотно оръжие на японската армия през войната. Докато по това време на Запад(тоест Германия, САЩ, Русия, Англия) са правили Stg44, Mp38, Mp40, Sten, и дългия списък с руски картечни пистолети - ППД34, ППД40, ППШ41, ППШ43. По този параметър очевидно японската армия е била назад от повечето западни държави.

Все пак и японците имат картечни пистолети през войната.

Но са произведени в нищожни бройки - около 20,000, което за този конфликт е нищо.


Интересен образец от японската военна индустрия са парашутистките пушки Тип5(отново - имената са объркващо еднакви ).

Поради естеството им са били (лесно) разглобяеми. Били са с по-висок калибър от класическите Тип38 да речем - 7.7x58mm. Били са над 4кг, с дълга цев, висока начална скорост и нелоша точност, но засечките са били чести. Принципа и механизмите са копирани от трофейни американски Гаранд-и, но пригодени към спецификата на японските заводи(като всичко). Споменавам ги като интересен факт - ако картечните пистолети са произведени в малки бройки(около 20,000), то Тип5 са произведени в бройки клонящи към нула(250-300).


Японците са имали и странния хибрид между минохвъргачка и гранатомет - тип89

Като голяма грешка се зачита, че не създават ефективна анти-танкова амуниция за него. Към края на войната много материал като стомана и гориво са били в дефицит заради военните действия в Пасифика, по-късно след войната японски генерал осъзнава и признава, че приоритети
на военната индустрия са били понякога далеч от адекватни.

Ето единствения им що-годе масов ръчен гранатомет

Странно познат!

По-инетерсни и естествено не повлияли на хода на войната са японските проекти за РПГ-та през войната. В края на 1943 и началото на 1944 в ръцете на японците попадат много американски трофейни РПГ-та Базука. Японците решили да имитират системата, но естествено пак пригодили към спецификата на военните си заводи и стандартите си. Най-вероятно им е била оказана помощ от "братска" Германия.

Два са проектите за РПГ - Тип4 и Тип5(ето къде идва и объркването с карабината Тип5). Имало и няколко междинни модела-прототипи. Първия сериозен модел е динамо-реактивния гранатомет Тип4 Та-Дан. Калибър 70мм, Дължина 1.5м, тегло на гранатомета - 8кг, тегло на изстрела 4.8кг. Действал е максимално до 150м, като е пробивал до 80мм броня. В предната част, както виждате, има фиксирана(не може да се премества назад-напред като при други модели) двунога. Произведени са около 3500 бройки, но по редица причини повечето остават по складове, съвсем малко се пращат на бойното поле....или бойната джунгла ! За съжаление не мога да намеря снимка, имам я на хартия.


Другия проект е Тип-5. За него успях да намеря снимка, макар и с лошо качество.


Тип5 е калибър 45мм, дълъг е точно метър, тежи 6.4кг, а изстрела - 2.3кг. Пробива до (в някои случаи) 100мм броня. По устройство имитира немските Панцерфауст, макар и на външен вид приликите да не се виждат на пръв поглед. Не е динамо-реактивно оръжие, ами изхвърля гранатата с барутен заряд. На близки разстояния е изстрелвала и противотанкови мини(!). Не се знае точния брой на произведените единици, но можем да предположим, че е малък. А пък стигналите до фронта сигурно се броят на пръсти. Общо са имали 5 разработки японците, но тези са най-известните. Американците експериментират с трофейни Тип4 и Тип5, но се отказват, защото имат Базука. Японците са отстъпвали и в това отношение на немците, руснаците, англичаните и американците по всички параметри - далекобойност, пробивност, "реална приложимост" и "реално приложеност".