Контрааргументи? Доказателства за ниските качества на японското огнестрелно оръжие, в частност пушките? Или всички сме на едно мнение, че те обр. 99 е една от "най-войнишките" пушки през ВСВ - проста, здрава и добре направена?
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Японски стрелкови оръжия през ВСВ
Collapse
X
-
Nick написа Виж мнениеКонтрааргументи? Доказателства за ниските качества на японското огнестрелно оръжие, в частност пушките? Или всички сме на едно мнение, че те обр. 99 е една от "най-войнишките" пушки през ВСВ - проста, здрава и добре направена?То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.
Comment
-
Гост
В един стар брой на в-к "Всичко за оръжието" имаше показана японска картечница от ВСВ, с монтиран щик на нея! Това явно е концепция разбираема само за японците. Нямам скенер иначе щях да кача снимката.
Но най-любимите ми японски оръжия са от поредицата "камикадзе". Смея да твърдя, че те са родоначалниците на "интелигентните боеприпаси".
Comment
-
Чел съм за пушките Арисака и всички автори се изказват положително за бойните им качества. Лично аз харесвам /чисто теоретично, защото не го познавам практически/ калибъра 6,5х51 мм , защото би трябвало да има по-малък откат и по-голям носим боекомлект и не мога да си обясня какво е наложило преминаването на кал. 7,7 мм в навечерието на ВСВ.
Comment
-
AYB написа Виж мнениеВ един стар брой на в-к "Всичко за оръжието" ...
За щастие, този факт ми е добре известен; имам и съответните снимки. И за да ти помогна да разбереш неразбираемата концепция за щика, ще ти дам за пример FG 42, която също е със щик. (Въпрос за познавачи - от кое оръжие е взет този щик?)
Изпреварвам възможното възражение, че FG 42 не е картечница; то е по-скоро картечница, отколкото автоматична пушка. Справка "The German Assault Rifle 1939-1945" от P. Senich.Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець
Comment
-
uzi71 написа Виж мнение...не мога да си обясня какво е наложило преминаването на кал. 7,7 мм в навечерието на ВСВ.Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець
Comment
-
Гост
Nick написа Виж мнение
За щастие, този факт ми е добре известен; имам и съответните снимки. И за да ти помогна да разбереш неразбираемата концепция за щика, ще ти дам за пример FG 42, която също е със щик. (Въпрос за познавачи - от кое оръжие е взет този щик?)
Изпреварвам възможното възражение, че FG 42 не е картечница; то е по-скоро картечница, отколкото автоматична пушка. Справка "The German Assault Rifle 1939-1945" от P. Senich.
Comment
-
AYB написа Виж мнениеИ защо тази прекрасна идея не се е възприела масово?
Я по-добре ти ми обясни с какво именно възможността да се постави щик намалява качествата на оръжието?Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець
Comment
-
AYB написа Виж мнениеКъде ми сравняваш хилядите обороти в минута, с максимум десетината при ръчното презареждане?! "Мазилната уредба" е една-две капки оръжейно масло в годината и това е...
Comment
-
lobo написа Виж мнение... "Мазителна уредба" - масльонка...Как е ставало - бог знае....
При японския Тип 92 мазането на гилзата става при контакта му (при подаване) с четка, върху която сълзи маслото. При италианския М1926 маслото се подава директно в патронника. При Шварцлозе маслото също се впръсква в патронника с бутало.Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець
Comment
-
Гост
lobo написа Виж мнениеАко си чел внимателно във в.ВО,щеше да ти направи впечатление,че една лека японска картечница,с изчанчен приклад включва в лентоподаващият си механизъм и "Мазителна уредба" - масльонка...
Comment
-
asd
Нещо е замряла темата, но пък на мен ми е интересна. Ще пиша, а ако някой се включи - жив и здрав да е. За да внеса малко колорит смятам да пиша японските гранатомети от ВСВ, а също ще метна и аз още някои нещица за пушките им. http://world.guns.ru/rifle/rfl22-e.htm - за пушките.
Та - всеки запознат с конфликта или поне с това му измерение знае, че японската армия като цяло е една от най-зле въоръжените повреме на войната(от големите и значими държави, де). Макар да са имали милиони верни на императора и Япония бойци в техническо отношение са били назад - основното пехотно оръжие е била ръчно-зареждащите се Арисака. За да сме коректни към амунициите - Арисака Тип 38 (хора със слабо въображение - всичко кръщават "тип" нещо си) Цилиндрично-пълзящ затвор, 6.5x50SR, 5 патрона, над 4кг тегло. Цевта се скъсява със следващите модификации.
На оригинала 38 са правени и модификации като тип 97(няма съществени разлики в дизайна, козметични, но нужни и ефикасни промени).
Също на базата на Тип38, но вече със сериозни промени е била да речем кавалерийската Тип44. Значително по-къса и лека.
И все пак това са оръжия от пред Първата Световна Война. Вярно - снайперската Тип97 е от края на 30-те години, но технологично не се различава от Тип38. Това нямаше да е такъв проблем, ако това не оставаше основното пехотно оръжие на японската армия през войната. Докато по това време на Запад(тоест Германия, САЩ, Русия, Англия) са правили Stg44, Mp38, Mp40, Sten, и дългия списък с руски картечни пистолети - ППД34, ППД40, ППШ41, ППШ43. По този параметър очевидно японската армия е била назад от повечето западни държави.
Все пак и японците имат картечни пистолети през войната.
Но са произведени в нищожни бройки - около 20,000, което за този конфликт е нищо.
Интересен образец от японската военна индустрия са парашутистките пушки Тип5(отново - имената са объркващо еднакви).
Поради естеството им са били (лесно) разглобяеми. Били са с по-висок калибър от класическите Тип38 да речем - 7.7x58mm. Били са над 4кг, с дълга цев, висока начална скорост и нелоша точност, но засечките са били чести. Принципа и механизмите са копирани от трофейни американски Гаранд-и, но пригодени към спецификата на японските заводи(като всичко). Споменавам ги като интересен факт - ако картечните пистолети са произведени в малки бройки(около 20,000), то Тип5 са произведени в бройки клонящи към нула(250-300).
Японците са имали и странния хибрид между минохвъргачка и гранатомет - тип89
Като голяма грешка се зачита, че не създават ефективна анти-танкова амуниция за него. Към края на войната много материал като стомана и гориво са били в дефицит заради военните действия в Пасифика, по-късно след войната японски генерал осъзнава и признава, че приоритети
на военната индустрия са били понякога далеч от адекватни.
Ето единствения им що-годе масов ръчен гранатомет
Странно познат!
По-инетерсни и естествено не повлияли на хода на войната са японските проекти за РПГ-та през войната. В края на 1943 и началото на 1944 в ръцете на японците попадат много американски трофейни РПГ-та Базука. Японците решили да имитират системата, но естествено пак пригодили към спецификата на военните си заводи и стандартите си. Най-вероятно им е била оказана помощ от "братска" Германия.
Два са проектите за РПГ - Тип4 и Тип5(ето къде идва и объркването с карабината Тип5). Имало и няколко междинни модела-прототипи. Първия сериозен модел е динамо-реактивния гранатомет Тип4 Та-Дан. Калибър 70мм, Дължина 1.5м, тегло на гранатомета - 8кг, тегло на изстрела 4.8кг. Действал е максимално до 150м, като е пробивал до 80мм броня. В предната част, както виждате, има фиксирана(не може да се премества назад-напред като при други модели) двунога. Произведени са около 3500 бройки, но по редица причини повечето остават по складове, съвсем малко се пращат на бойното поле....или бойната джунгла! За съжаление не мога да намеря снимка, имам я на хартия.
Другия проект е Тип-5. За него успях да намеря снимка, макар и с лошо качество.
Тип5 е калибър 45мм, дълъг е точно метър, тежи 6.4кг, а изстрела - 2.3кг. Пробива до (в някои случаи) 100мм броня. По устройство имитира немските Панцерфауст, макар и на външен вид приликите да не се виждат на пръв поглед. Не е динамо-реактивно оръжие, ами изхвърля гранатата с барутен заряд. На близки разстояния е изстрелвала и противотанкови мини(!). Не се знае точния брой на произведените единици, но можем да предположим, че е малък. А пък стигналите до фронта сигурно се броят на пръсти. Общо са имали 5 разработки японците, но тези са най-известните. Американците експериментират с трофейни Тип4 и Тип5, но се отказват, защото имат Базука. Японците са отстъпвали и в това отношение на немците, руснаците, англичаните и американците по всички параметри - далекобойност, пробивност, "реална приложимост" и "реално приложеност".
Comment
Comment