Контрааргументи? Доказателства за ниските качества на японското огнестрелно оръжие, в частност пушките? Или всички сме на едно мнение, че те обр. 99 е една от "най-войнишките" пушки през ВСВ - проста, здрава и добре направена?
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Японски стрелкови оръжия през ВСВ
Collapse
X
-
Nick написа Виж мнениеКонтрааргументи? Доказателства за ниските качества на японското огнестрелно оръжие, в частност пушките? Или всички сме на едно мнение, че те обр. 99 е една от "най-войнишките" пушки през ВСВ - проста, здрава и добре направена?То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.
Comment
-
Гост
В един стар брой на в-к "Всичко за оръжието" имаше показана японска картечница от ВСВ, с монтиран щик на нея! Това явно е концепция разбираема само за японците. Нямам скенер иначе щях да кача снимката.
Но най-любимите ми японски оръжия са от поредицата "камикадзе". Смея да твърдя, че те са родоначалниците на "интелигентните боеприпаси".
Comment
-
Чел съм за пушките Арисака и всички автори се изказват положително за бойните им качества. Лично аз харесвам /чисто теоретично, защото не го познавам практически/ калибъра 6,5х51 мм , защото би трябвало да има по-малък откат и по-голям носим боекомлект и не мога да си обясня какво е наложило преминаването на кал. 7,7 мм в навечерието на ВСВ.
Comment
-
AYB написа Виж мнениеВ един стар брой на в-к "Всичко за оръжието" ...
За щастие, този факт ми е добре известен; имам и съответните снимки. И за да ти помогна да разбереш неразбираемата концепция за щика, ще ти дам за пример FG 42, която също е със щик. (Въпрос за познавачи - от кое оръжие е взет този щик?)
Изпреварвам възможното възражение, че FG 42 не е картечница; то е по-скоро картечница, отколкото автоматична пушка. Справка "The German Assault Rifle 1939-1945" от P. Senich.Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець
Comment
-
uzi71 написа Виж мнение...не мога да си обясня какво е наложило преминаването на кал. 7,7 мм в навечерието на ВСВ.Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець
Comment
-
Гост
Nick написа Виж мнение
За щастие, този факт ми е добре известен; имам и съответните снимки. И за да ти помогна да разбереш неразбираемата концепция за щика, ще ти дам за пример FG 42, която също е със щик. (Въпрос за познавачи - от кое оръжие е взет този щик?)
Изпреварвам възможното възражение, че FG 42 не е картечница; то е по-скоро картечница, отколкото автоматична пушка. Справка "The German Assault Rifle 1939-1945" от P. Senich.
Comment
-
AYB написа Виж мнениеИ защо тази прекрасна идея не се е възприела масово?
Я по-добре ти ми обясни с какво именно възможността да се постави щик намалява качествата на оръжието?Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець
Comment
-
AYB написа Виж мнениеКъде ми сравняваш хилядите обороти в минута, с максимум десетината при ръчното презареждане?! "Мазилната уредба" е една-две капки оръжейно масло в годината и това е...
Comment
-
lobo написа Виж мнение... "Мазителна уредба" - масльонка...Как е ставало - бог знае....
При японския Тип 92 мазането на гилзата става при контакта му (при подаване) с четка, върху която сълзи маслото. При италианския М1926 маслото се подава директно в патронника. При Шварцлозе маслото също се впръсква в патронника с бутало.Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець
Comment
-
Гост
lobo написа Виж мнениеАко си чел внимателно във в.ВО,щеше да ти направи впечатление,че една лека японска картечница,с изчанчен приклад включва в лентоподаващият си механизъм и "Мазителна уредба" - масльонка...
Comment
-
asd
Нещо е замряла темата, но пък на мен ми е интересна. Ще пиша, а ако някой се включи - жив и здрав да е. За да внеса малко колорит смятам да пиша японските гранатомети от ВСВ, а също ще метна и аз още някои нещица за пушките им. http://world.guns.ru/rifle/rfl22-e.htm - за пушките.
Та - всеки запознат с конфликта или поне с това му измерение знае, че японската армия като цяло е една от най-зле въоръжените повреме на войната(от големите и значими държави, де). Макар да са имали милиони верни на императора и Япония бойци в техническо отношение са били назад - основното пехотно оръжие е била ръчно-зареждащите се Арисака. За да сме коректни към амунициите - Арисака Тип 38 (хора със слабо въображение - всичко кръщават "тип" нещо си ) Цилиндрично-пълзящ затвор, 6.5x50SR, 5 патрона, над 4кг тегло. Цевта се скъсява със следващите модификации.
На оригинала 38 са правени и модификации като тип 97(няма съществени разлики в дизайна, козметични, но нужни и ефикасни промени).
Също на базата на Тип38, но вече със сериозни промени е била да речем кавалерийската Тип44. Значително по-къса и лека.
И все пак това са оръжия от пред Първата Световна Война. Вярно - снайперската Тип97 е от края на 30-те години, но технологично не се различава от Тип38. Това нямаше да е такъв проблем, ако това не оставаше основното пехотно оръжие на японската армия през войната. Докато по това време на Запад(тоест Германия, САЩ, Русия, Англия) са правили Stg44, Mp38, Mp40, Sten, и дългия списък с руски картечни пистолети - ППД34, ППД40, ППШ41, ППШ43. По този параметър очевидно японската армия е била назад от повечето западни държави.
Все пак и японците имат картечни пистолети през войната.
Но са произведени в нищожни бройки - около 20,000, което за този конфликт е нищо.
Интересен образец от японската военна индустрия са парашутистките пушки Тип5(отново - имената са объркващо еднакви ).
Поради естеството им са били (лесно) разглобяеми. Били са с по-висок калибър от класическите Тип38 да речем - 7.7x58mm. Били са над 4кг, с дълга цев, висока начална скорост и нелоша точност, но засечките са били чести. Принципа и механизмите са копирани от трофейни американски Гаранд-и, но пригодени към спецификата на японските заводи(като всичко). Споменавам ги като интересен факт - ако картечните пистолети са произведени в малки бройки(около 20,000), то Тип5 са произведени в бройки клонящи към нула(250-300).
Японците са имали и странния хибрид между минохвъргачка и гранатомет - тип89
Като голяма грешка се зачита, че не създават ефективна анти-танкова амуниция за него. Към края на войната много материал като стомана и гориво са били в дефицит заради военните действия в Пасифика, по-късно след войната японски генерал осъзнава и признава, че приоритети
на военната индустрия са били понякога далеч от адекватни.
Ето единствения им що-годе масов ръчен гранатомет
Странно познат!
По-инетерсни и естествено не повлияли на хода на войната са японските проекти за РПГ-та през войната. В края на 1943 и началото на 1944 в ръцете на японците попадат много американски трофейни РПГ-та Базука. Японците решили да имитират системата, но естествено пак пригодили към спецификата на военните си заводи и стандартите си. Най-вероятно им е била оказана помощ от "братска" Германия.
Два са проектите за РПГ - Тип4 и Тип5(ето къде идва и объркването с карабината Тип5). Имало и няколко междинни модела-прототипи. Първия сериозен модел е динамо-реактивния гранатомет Тип4 Та-Дан. Калибър 70мм, Дължина 1.5м, тегло на гранатомета - 8кг, тегло на изстрела 4.8кг. Действал е максимално до 150м, като е пробивал до 80мм броня. В предната част, както виждате, има фиксирана(не може да се премества назад-напред като при други модели) двунога. Произведени са около 3500 бройки, но по редица причини повечето остават по складове, съвсем малко се пращат на бойното поле....или бойната джунгла ! За съжаление не мога да намеря снимка, имам я на хартия.
Другия проект е Тип-5. За него успях да намеря снимка, макар и с лошо качество.
Тип5 е калибър 45мм, дълъг е точно метър, тежи 6.4кг, а изстрела - 2.3кг. Пробива до (в някои случаи) 100мм броня. По устройство имитира немските Панцерфауст, макар и на външен вид приликите да не се виждат на пръв поглед. Не е динамо-реактивно оръжие, ами изхвърля гранатата с барутен заряд. На близки разстояния е изстрелвала и противотанкови мини(!). Не се знае точния брой на произведените единици, но можем да предположим, че е малък. А пък стигналите до фронта сигурно се броят на пръсти. Общо са имали 5 разработки японците, но тези са най-известните. Американците експериментират с трофейни Тип4 и Тип5, но се отказват, защото имат Базука. Японците са отстъпвали и в това отношение на немците, руснаците, англичаните и американците по всички параметри - далекобойност, пробивност, "реална приложимост" и "реално приложеност".
Comment
Comment