Съобщение
Collapse
No announcement yet.
C-200?
Collapse
X
-
piston написа Виж мнениеСамо една от тях може да долети до мястото, където самолетът е свален и това е 5В28...
[ATTACH=CONFIG]31714[/ATTACH]
Comment
-
Gaden Gogi написа Виж мнениеСамолета е повреден и се е довлачил до мястото на което е паднал."Я знаю, что после смерти на мою могилу нанесут кучу мусора. Но ветер Истории безжалостно развеет ее"
И. В. Сталин
Comment
-
Малко разсъждения по темата...
Малко история. С появата у противника на аеробалистически ракети като въоръжение на стратегическите им бомбардировачи, възниква нуждата от прехват на последнитe до пуска на ракетното им въоръжение. В техническото задание (ТЗ) на зенитно-ракетните системи (ЗРС) вече се залагат максимална далечина на поразяване на цел тип „стратегически бомбардировач“ на дистанции 150-180 км.
По време на войната във Виетнам, авиацията на ВВС и ВМС на САЩ масирано използват пасивни смущения – използвани успешно още през ВСВ. Съответно в ТЗ възникват изискването за ефективно противодействие по поставячите на пасивни смущения.
Проблемите с изоставането в развитието на на електрониката принуждават конструкторите да изберат схема с полуактивно насочване на ЗУР, вместо активно такова (С-50 „Даль“).
След изчерпването на различните налични методи за атака по ПВО, ударната авиация „слиза“ на малка височина. На изтребителите-бомбардировачи вече се монтират системи за следене на релефа, които позволяват на този тип машини да летят по очертанията на релефа на скорости над 800 км/ч. Целите, летящи на височина над 300 м, в последствие долната граница е свалена под 300 м, но при по-ниска вероятност на поражение. Почти по същото време против ЗРК започват да се използват и противорадиолокационни ракети (ПРР) , първоначално от голяма височина, в последствие и от по-ниско. Почти едновременно с тези средства, все по-често започва използването на средства за активно радиолокационно противодействие (РЕП), както на атакуващите самолети, така и на специализирани самолети за РЕБ.
Решението на всички тези проблеми е намерено в съчетанието на насочването на РПЦ (радиолокатор за подсвет на целите) и ГСН (глава за самонасочване) по активните смущения и използването на тесен, иглообразен лъч на РПЦ.
Избраното решение изисква няколко пояснения.
- за разлика от С-75, който разполага с няколко (две) фиксирани честоти за отстройка от излъчването на средствата за РЕБ на противника), С-200 не променя честотата си на излъчване. Противникът лесно определя честотата и модулацията на сигнала. Това, обаче, е без значение – поставячите на смущенията се намират в диаграмата на приемника . Най-сложният вариант е, когато в лъча на радара се намират както самолет с контейнер за РЕБ за самозащита, така и специализиран самолет за РЕБ, отдалечен от първия самолет, т.е. имаме шумово ретранслиращо или имитационно смущение на фона на прикриващи смущения (от специализираният самолет). В общи линии алгоритъмът на работа е следният – наблюдаваме ли целта – работим по нея, ако целта започне да излъчва смущения – работим по смущението.
- накрая – ЛА с ниско ЕОП (Ефективна отразяваща повърхност). Все още не напълно STEALTH, но ЛА с малък размер и ЕОП в рамките на 0,3кв. м. На близко разстояние (по мащабите на зоната на поражение на С-200), комплексът е в състояние да открива и поразява (при определени скоростни параметри на целта).
Да преминем към въпросите „ЗАЩО?“:
… например – „Защо е толкова голяма ракетата“?
Най-голямата цел за комплекса при разработката му е 49 метровият Б-52. Преценено е, че бойна част (БЧ) от 220 кг е достатъчна за гарантираното унищожаване на 8-двигателният бомбардировач (или плътна група изстребители-бомбардировачи. Разбира се зададената далечина на полета на ракетата (от 180 км при „Ангара“ до 300 км при „Дубна“) за течногоривна ракета с немалка по маса и габарити ГСН (на база лампова електроника). Напълно твърдогоривна ракета така и не е създадена поради технологичното изоставане в областта. Не е известно защо не е направен опит за разработка на ракета с правопоточен твърдогоривен двигател като при ЗРК „Куб“, най-вероятно отново технологически проблеми са причината.
- „Защо е толкова “грамаден” комплекса?“
Система „200“ се конкурирала за приемане на въоръжение със стационарната 20-сет канална система „Даль“ (КБ „Лавочкин“). Разликата е по-скоро в нейната преносимост, отколкото мобилност.
Може би най-правилното определение за системата е „полустационарна“. За съжаление това се отнася и за самите позиции. 20 канална организация би се получила от развръщането на 4 5-канални групи дивизиони, при това относително компактно разположени на местността. Т.е. биха се получили 20 честотни литери. В противен случаи ако два РПЦ (два канала/два дивизиона) са с една честота и облъчват една и съща цел, отражението от последната ще се вижда на екраните в кабина К-2 на различните дивизиони раздвоена и с различна радиална скорост (поради различното местоположение на РПЦ на местността). Този ефект не би бил наблюдаем при различни литери. Няма нужда и от промяна на честотите, в случай на разкриването им от противника. Противно на това еволюцията в организацията на дивизионите на С-200 се развива в обратната посока – към 3,2 и дори 1-канални (в състав на смесени бригади с целеуказване от АСУ на ЗРБР ПВО, макар това (едноканалността) да влияе на възможностите за обстрел на целите (два канала могат да съпровождат цел през зоната на околонулевите радиални скорости без да изгубят автосъпровождане. Един канал може да изгуби целта).
Често се подчертава, че ОСНОВНИЯТ недостатък на комплекса са неговите незадоволителни възможности за самостоятелно търсене на цели. Според мен (П.Гасилов) това не е недостатък, а по-скоро особеност на работата/конструкцията. Ефективно търсене с тесен (иглообразен) лъч започва да се осъществява с появата на електронното сканиране в ПФАР. За С-200 най-ефективно остава външното целеуказване. Направен е опит за създаване на трикоординатна РЛС с ПФАР РЛО „ШПАГА“, но отново проблемите с материалната база си казват своето и до масово производство така и не се стига. В замяна се използват двукоординатните П-14Ф и висотомери ПРВ-**. На ниво бригада – допълнително 2 РЛС П-80 и два радиовисотомера.
Ако приемем, че при ЗРК с радиоуправление на ракетата, най-добри резултати се постигат с използване на метода КОРЕКЦИЯ ПРЕЗ РАКЕТАТА (TVM), то при С-200В („Вега“) аналогичен резултат е постигнат с използването на кохерентен хетеродин, като по този начин и РПЦ, и ГСН „виждат“ целта по един и същи начин.
В САЩ е разработен комплекс със среден радиус на действие (25-40-60 км в зависимост от модификацията) – ЗРК HAWK, който нееднократно е модернизиран. Същият има подобен принцип на работа (полуактивно насочване и непрекъснато излъчване/монохроматично излъчване). В своя състав той разполага със станция за кръгов обзор, далекомер, радар за откриване на цели на малки височини, радар за подсвет на целта. Комплексът вече е мобилен. Радарът за подсвет на целта също се нуждае от външно целеуказване, като в последните модернизации се използване на ПФАР вместо няколко типа радари (което е опитано изначално за С-200).
Британският ЗРК Bloodhound, ако не близнак, то е почти двойник на С-200 (ако не взимаме предвид ракетата с ПВРД при англичаните).
„Защо приемно-предавателните антени са толкова големи“?
Колкото по-голяма отворен е рефлектора на огледалната антена, толкова по-тесен е лъча.
Предаващата антена е 6х6 метра – формира се лъч с ширина 0,7 градуса (с разфокусиране за работа по цели на малки дистанции – 1,4 градуса), приемната антена е 3х3м – това е лъч 1,4 градуса. HAWK работи на по-малка дължина на вълната и има по-широка диаграма, съответно работи по цели на по-малка дистанция.
Срещат се коментари относно неспособността на С-200 да работи по маневриращи цели. Даже за версията „Ангара“ МиГ-17 и МиГ-19 са стандартни мишени, т.е. възможността на ракетата да издържа претоварванията при пускове по този тип мишени е достатъчна.
Да преминем към въпроса как се „воюва“ на тази система?
За да работим добре със системата, най-важното е да се знаят слабите й места. Основните от тях са:
1. Практическата неподвижност на комплекса в мирно време. Удар с крилати ракети би бил абсолщтно очакван.
Какво би попречило да се създаде 5 канална група ЗРДН с добре укрепена позиция? Първоначално се подготвят няколко позиции, после се премествай на воля… Съществуват и проекти за укриване на РПЦ в шахта. Друг вариант е придвижването на РПЦ от укритието на позиция по релси (както е решен въпроса с ракетите). Защитата от ПРР може да се осъществява от лъжливи излъчватели и ракетно-артилерийски комплекси с малък обсег (от типа на „Тор“ и „Панцирь“). Допълнително по КР могат да отработват и разчетите на ПЗРК, намиращи се в „мъртвата зона“ на комплекса.
2. Липса на покритие в целия диапазон на височина.
Минималната височина в ЗП (зоната на поражение) на комплекса е 300 метра и е продиктувана от проблемите с влиянието на отражението от земната повърхност върху работата на ГСН на ракетата (т. нар. „антипод“/“огледално изображение“). Разбира се, могат да бъдат обстрелвани и цели на по-малка височина, но при по-ниска вероятност за поражение. Все пак комплексът се явява „дългата ръка“ на ПВО и трябва да работи във взаимодействие с други средства, които да покриват както „мъртвата зона“ (17-20 км около комплекса) така и задхоризонталните зони….
3. Максимална бързина на работа на работа по целта се достига само при автоматизирано външно целеуказване. Необходимо е свързването с трикоординантна станция или още по-добре – АСУ с данни от РТВ.
4. Конструктивно обусловената зона на режекция на сигнала (сляпа зона – от +25 до – 25 м/с с пълно подавяне на сигнала; от +/- 60 до +-25 м/с с частично подавяне на сигнала). По тази причина е нужно да има минимум два канала в група, за да се неутрализира ефекта от зоната на режекция, чрез предаване на целеуказване в режим „водещ-воден“ от единия стрелбови канал на другия. Допълнително частично решение на проблема е използването на НЧМ/ПЧМ или ПРОЛОНГАЦИЯ.
5. Едноканалност на комплекса. Както бе споменато по-горе, тя е относителна.
6. За обезпечаване на минимални ъгли на пряка видимост и увеличаване на дистанцията до радиохоризонта е необходима височина/насип или конструкция, позволяваща използването на РПЦ с вертикален ъгъл на насочване до -2 градуса. Подобни съоръжения са свързани с големи разходи.
7. За максимално използване на възможностите на комплекса е необходимо внимателно планиране на развръщането на системата на местността (което не винаги е възможно). Особено важно е да се определят зоните на радарната сянка и полусянка. В секторите на полусянка е достатъчно намаляването на мощността на предавателя за намаляване на шумовият сигнал от преградата.
8. Постоянната честота на излъчване.
Решението отново е в групирането на 2 до 5 канала (или до 20, като на разстояние 160-200 км може да се разположат до още 20). От друга страна противникът е длъжен да засече и да се опита да подави работата на комплекса, доколкото една от основните му цели е точно борбата с поставячите на смущения. Именно заради това и екраните на операторите са на принципа на анализатор на спектъра на отразения сигнал с възможност за РРУ (ръчно регулиране на усолването) и локализиране на целта на фона на смущенията по яркостта на изображението върху луминофорният екран. Допълнително се използва и апаратурата за звукова индикация – чрез звуков сигнал по слушалки към операторите, както при подводничар-акустик.
За борба с твърде мощен сигнал е възможно да се намали чувствителността на приемното устройство.
Това са основните недостатъци на комплекса и като цяло това е достатъчно за минимално разбиране на работата му.
"Я знаю, что после смерти на мою могилу нанесут кучу мусора. Но ветер Истории безжалостно развеет ее"
И. В. Сталин
Comment
-
ЧАСТ ВТОРА
Защо система, значително превъзхождаща С-75, няма такъв брой свалени ЛА в бойни действия? Тук няма да описваме „Правилата на стрелба“ и „Ръководството по бойна работа“ – заради дърветата може да не видим гората. Малък исторически аналог. През 1878 зулусите разбиват отряд на британската армия и се сдобили с пушки Пибоди-Мартини. Зулусите разбрали как да зареждат и да стрелят, но използването на прицела с подвижен мерник се оказало над техните възможности (имали опит само с кремъчни оръжия). Оттук ефективността им при употреба е много по-ниска. Този пример ще бъде и основата на изложението ми как да воюваме на С-200. Операторите на ЗРК не седят зад игрални автомати. Те трябва напълно да разбират какво се случва на екраните им и какво се случва в пространството около тях. Какво е необходимо за да видим целта? Да я облъчим с лъча на предавателната антена, с ъгъл 0,7 или 1,4 градуса. Тогава, за приемната антена с насочена диаграма от 1,4 градуса целта ще се превърне в радиомаяк. Представете си огледална топка в тъмна стая, осветявана от тясно фокусиран лъч от фенерче и гледате отражението от топката през закрепен странично за фенера руло хартия, завито във формата на пресечен конус. Какво е необходимо да се направи? Да се обезпечи непрекъснато „осветяване“ на топката/целта, за да може да я „вижда“ и ГСН на ракетата… За тази цел е нужен РПЦ (радар за подсветка на целта). Той може да съпровожда целта автоматично, осигурявайки сигнал, който да се отрази и захване от ракетата. „Ако трябва ръчно ще се върти антената, но подсветка за ракетата трябва да има!“ – това е най-важното!!!
Сега малко по-подробно за излъчваният радарен лъч. Той има формата на конус. Сечението на конуса на широкия и тесен лъч (ШЛ и УЛ) са различни на различна дистанция (и не са кръгли, както ги изобразяват). На разстояние 200 км сечението на диаграмата/конуса на ШЛ е около 5 км, а на УЛ – 2,5 км. На разстояние 40 км ще бъде около 1 км срещу 500 метра… Това е важно да се знае за правилното разбиране на възможностите за кръгово сканиране с преместване центъра на сканирането ръчни с (примерно) 1.5 градуса в случай на загуба на автосъпровождане (АС). Допълнително е важно да се знае за рефракцията на лъча в атмосферата и в „отделянето“ на лъча от постилащата повърхност. Различните типове рефракция позволяват да се „отдалечи“ постижимият радиохоризонт, „отделянето“ на лъча от постилащата повърхност увеличават минималната височина на поразяване на целите. Друго, което е важно да се знае, че нивото на страничните лепестоци на предавателната антена е малък и няма преливане на енергия извън рефлектора на антената, съответно ПРР трудно биха могли да работят по паразитното излъчване на антената, а ако ПРР се е насочила в основната диаграма, тя би попаднала в зоната на видимост на приемното устройство. Диаграмата на насоченост на приемната антена също има ниско ниво на приемане през страничните лепестоци, затова създаване на смущения с увод по ъгловите координати е трудно постижимо. Въобще конструкцията на антенното устройство е такава, че за да му въздейства успешно, поставячът на смущения трябва да се намира в диаграмата на приемната антена, или в по-широката диаграма на антената на ГСН на ракетата. За по ясно разбиране на бойната работа е нужно да разгледаме три типа цели:
- Вишка К7
Целта е неподвижна и не може да бъде открита от системата. Вишката, обаче, има пасивен ретранслатор. Съставляващите спектъра на целта (ретранслатора) излизат извън зоната на режекция на сигнала, т.е. имаме „ретранслационно смущение“ от целта, която всъщност позволява последната да бъде съпровождана!
[ATTACH=CONFIG]32981[/ATTACH]
- Парашутна мишена МР-9ИЦ
Цел с ниска попътна и радиална скорост, попадаща в зоната на режекция и не може да бъде открита. На мишената има предавател, имитиращ доплеровата честота на SR-71 (до 1200м/с), т.е. имаме имитационно смущение, което позволява целта да бъде открита и съпровождана.
- SR-71, поставящ смущение тип „гребен“
Целта е откриваема и поставя ретранслиращо смущение с усилване на основният сигнал с увличащи (двупосочно) по скорост съставляващи, т.е. имаме поставяч на смущение и отразен сигнал от целта. Виждаме и едното и другото. Можем да работим и по двете.
Системата С-200 е доста специфична и отново да напомним- практически стационарна. Изначално ЗР Комплекс не е планиран за самостоятелно използване – той се явява елемент от ЗР Система (ЗРС). В инструментариума си ЗРК с-200 има режими, подрежими, допълнителни комппоненти и др. И това „многообразие“ не е от хубав живот. Само за изучаването на бойната работа на ЗРК са издадени три книги, за чието изучаване е необходим определен образователен ценз. Заради ниското ниво на автоматизация много от вариантите в „Правила за стрелбата“ трябва да бъдат помнени наизуст. Изборът на режимите на бойна работа зависи от конкретната ситуация и не може да бъде сведен до поредица последователни действия, т.е. само за усвояването на комплекса е нужно немалко време. Изглежда, че системата е доста сложна за усвояване от страните-импортьори, а в съчетание с работата със средствата на ЗР Бригада ситуацията се усложнява допълнително. Ако за ЗРК не е осигурено ВЦУ (външно целеуказване), можете да разчитате само на достатъчно бавното търсене на цел в малък сектор (8х8 градуса). Би било голям късмет ако този сектор е разпределен предварително. Ремонтите и регламентните работи също са достатъчно сложни. Подготовката на експлуатантите може да се каже, е провеждана не твърде задълбочено. Не мога да коментирам сработката на разчетите. Бройката на свалените ЛА е известна.
Да се коментират работата и успехите на съветските/риските специалисти със С-200 е още по-трудно. Със сигурност са изпращани най-добрите. Но дори и те да са били в кабините, то РЛС за разузнаване и целеуказване може да са били унищожени или заглушени, или дори неизправни (например Либия-???). Или както с ВВС на Израел в Сирия – без влизане надълбоко в зоната на поражение, атакувайки с различни типове ракети „въздух-земя“ целите и прикриващите ги ЗРК (все едно да разполагате с меч-гладиус и се дуелирате срещу опонент със шпага, можете да парирате ударите, но не можете да засегнете противника), а при пуск на ракети пикират под зоната на поражение, в гънките на местността или под радиохоризонта. За успешно противодействие е необходимо взаимодействие с авиацията на ПВО и други зРК.
ЧАСТ ТРЕТА
Кратко описание на инструментите без задълбочаване, за тези, на които им е интересно
За начало да напомня, стартовият офицер, чрез своето работно място взаимодейства чрез К-3 (кабина 3) изключително с ГСН на ракетата.
Операторът за насочване, чрез своето работно място взаимодейства с относително разнообразни средства за разузнаване, през К-9 и с помощта на ВЦУ и РПЦ се занимава с откриването на целта. Частично помага за съпровождането на целта в режим „Ръчно указване“ при усложнена мишенна обстановка.
Операторът по захват, на своето работно място е зает със захвата на целта на АС (автоматично съпровождане) и избора на режимите на работа по целта, в зависимост от липсата и наличието на РЕБ, пространственото разположение на целта и т.н.
Режими и подрежими на излъчване
Основният режим (противно на общоприетото) е ПОЛН ФКМ (ПЪЛНА ФАЗОВО-КОДОВА МОДУЛАЦИЯ) с външно целеуказване. Извършва се захват на целта при точно ЦУ и отстраняване нееднозначността по разстояние (не е задължително да бъде до максимална точност на определяна на дистанцията до целта). При този режим се достига максимално разрешение по разстояние (подрежим 165).
Преходният режим ПОЛОВИННОЙ ФКМ, това е съчетание на ГЛАДК и ФКМ излъчване (синусиодален сигнал и фазово-модулиран сигнал) – позволява да се определи разстоянието до целта (ФКМ сигнала), и е най-подходящ за ГСН на ракетите (синусоидалната компонента
С нищо не е по-лош от предходният режим, с изключение на работата по групова цел. Плюс на този режим е в прехода в режим ГЛАДКИЙ или ПОЛН ФКМ, без загуба на АС (автомат. съпровождане на целта).
Когато не можем да ползваме горните режими, се ползва режим ГЛАДКИЙ . Сигналът при този режим е с най-голям енергиен потенциал, но не може да се определи далечината до целта.
ГЛАДКИЙ има два подрежима – НЧМ и ПЧМ (непрекъсната и прекъсната честотна модулация). Могат да бъдат използвани само при липса на отражение от местни предмети, облаци (10-15 дБ), пасивни смущения и при радиална скорост на целта от -60 до +60м/c (особенно от -25 до +25 м/с)
Видовете АВТОМАТИЧНО СЪПРОВОЖДАНЕ. Основният тип е АС3 (азимут, ъгъл място и скорост).. При наличие на точна информация за разстоянието до целта може да се приложии АС4 (АС3+разстояние до целта).
Когато целта наближава зоната на режекция (т.е. околонулева радиална скорост), се избира режим АС2 (съпровождане на целта само по азимут и ъгъл на място), като с РРУ (ръчно регулиране на усилването) се настройва сигнала така, че да се виждат страничните честотни съставляващи на сигнала, които евентуално да се вземат на АС3 , до влизането в зоната на режекция (а ако ширината на спектъра на целта е в диапазон, надхвърлящ зоната на режекция, да се осъществи повторен захват на съставляваща от спектъра, при излизането й от зоната на режекция. Разбира се е важно и да разпознаваме вида цел (за което спомага вида сигнал).
Режимът АС РПЦ/ПРОЛОНГАЦИЯ Е РЕЖИМ, при който се обезпечава изчисляване на траекторията на полета на целта в случай на нейното изчезване, като следящите системи на РПЦ продължават да ориентират РПЦ към целта на база проектиране на траекторията преди загубАТА НА СИГНАЛ. Важно е да се превключва за 1-2 секунди на АС РПЦ при всяко прехвърляне на захвата по отделящи се от главната или друга цел и включване на компенсацията на отместване на честотата (ако това не бъде направено ЕИМ на комплекса ще проектира траекторията на първата/предишната захваната цел).
Режимут РУЧНАЯ УКАЗКА (Ръчно насочване), се активира или с бутон РУ (в режим ГЛАДК) или чрез селекторният превключател АВТОПЕРЕЗАХВАТ ВКЛ. на пулта на оператора за захват.
Оператора за насочване използва за съпровождане на конкретната цел маховика РУ и бутона ПЕРЕЗАХВАТ за връщане на следящата система при увода им по скорост от смущенията.
Няколко думи за връзката между РПЦ и ракетата. След пуск не трябва да се променят режимите на излъчване (ГЛАДКИЙ, ФКМ), наблюдаваме изчисленият строб на движението й по индикатора и за появяването на метката от КРО (контролен радиоответчик). Последното би означавало, че ракетата не вижда/изгубила е целта и преминава в режим на търсене по скорост. Мигането на метката означава, че ракетата е изгубена и целта е пропусната.
Относно режимите на търсене на цели при излъчване в Широк и Тесен лъч (ШЛ и УЛ). Когато целта е захваната на АС, автоматично се включва УЛ. Основният режим на търсене (определящ се на базата на минималното време за откриване и захват на целта в резултат на точно външно целеуказване) е Кръговото сканиране (КС) + кнюпел, който позволява на оператора да центъра на сканиране на УЛ или ШЛ на 1-1,5 градуса от текущата му позиция в произволно направление. При отражения от подстилащата повърхност, при малък ъгъл на място, можем да изключим движението на антената по ъгъл на място. Това ограничение не се ползва, ако РПЦ е на подходящо възвишение. Съществуват и режими на секторно търсене (8х8 8х4 4х8 4х4), които практически почти не се ползват. КС се включва винаги при срив на АС в ШЛ. Краткият цикъл на кръгово сканиране (2,5-3 сек на оборот) в ШЛ (евентуално изстреляната ракетата вече е близо до целта), обезпечава за ракетата т. нар. „сляпа подсветка“ (когато РПЦ не е захванал или въобще не вижда целта, но пък ракетата е захранена с отразен сигнал от целта си).
При енергични маневри на целта, операторът за насочване използва тумблера „ПОИСК по V” за разширяване на зоната на наблюдаваните скорости на индикатора. При преминаване на целта през зоната на режекция тумблера се връща в изходно положение и на горната развертка на индикатора се появява фигурата на Лисажу, във формата на елипса. Тя е указател за устойчиво съпровождане при срив на автоматичното такова. Допълнителен индикатор за съпровождането на целта се осъществява и чрез ГСН на ракетите на стартовата позиция (чрез приемните им антени, функционални аналози на приемника на РПЦ)
При липса на информация за някой от параметрите на целта (скорост или разстояние до целта), те се въвеждат чрез краткотрайно включване на режим МД (местни датчици). Ако, например, данните за скоростта на целта са предадени чрез устно съобщение (радио/телефон), операторът за насочване чрез щурвал въвежда скоростта, или, при пълна липса на информация, използва бутон „Vср (500м/с). При непрекъснати шумови смущения се въвежда скорост от 300 м/с. Аналогично е и с разстоянието – или чрез ВИКО (изнесен индикатор на станцията за разузнаване и целеуказване), или въвеждане с щурвала, или с ключа „ДОГОН“. Ако все пак се наложи обстрел на цел с неизвестно отдалечение, се изстрелват 2 ракети, като преди първият пуск за първата се посочва разстояние до целта 45 км, а за втората – 180 км.
Относно някои стандартни противозенитни маневри на авиацията против комплекса – първата е т. нар. „змейка“ или като вариант – енергичен завой за излизане от зоната на поражение. И в двата случая радиалната скорост намалява до зоната на режекция или преминава през нея.
Вторият тип е маньовър с излизане на динамическият таван на целта и балистично спускане в „мъртвата зона“ на комплекса. За да извърши тази маневра, целта трябва да постигне определена скорост и височина (16 км и 800 м/с )*
В такава ситуация се задейства светлинна индикация „Особенна цел“ и ако целта извърши маневрата, е възможно кратковременно да излезе от зоната на поражение. В тези случаи пусковете се извършват с по-голям интервал помежду тях. Последният стандартен маньовър (и може би най-ефективният) е пикиране под зоната на поражение. Тази зона трябва да бъде покрита от други ЗРК или авиация.
Относно стандартните смущения – ако смущенията се виждат без включване на излъчването на РПЦ, значи това е прикриващо смущение от специализиран кораб/самолет за РЕБ.
Ако смущението не се „свива“ при преминаване в режим ФКМ, това също е признак за типа смущение от предното изречение.
Ако при включване/изключване на режима „Компенсация на увода на доплеровската честота“ (тумблер fd), отражението от целта се премести – това е лъжлива цел.
Ако целта има чист спектър без флуктуации – това е смущение.
Ако от целта се отдели подвижен строб без спектър едновременно в противоположни посоки – това е увличащо по скорост смущение.
Непрекъснатото смущение е „подарък“. Смущението с прекъсвания изисква поеторен захват в режим РУ след спирането й. Най-сложно е със смущенията увличащи по-скорост. Метките на ССС (следящата система по скорост) ще се „отместват“ от отражението на целта и ако не се извършва периодично захват в РУ, при спиране на сигнала от смущението (само при спирането му!) ще се получи срив на АС. Припомняме – ако има отражение от целта – работим по целта. Ако отражението от целта е скрито в смущения, работим по сигнала от смущенията.
Не мога да разбера защо така са се притеснили разчетите в Далечният Изток (в/ч 40083 – о. Руский), виждайки това смущение – двустранна, множествена увличаща по скорост. Какво я прави толкова „неприятна“ за оператора това поставено от SR-71 смущение? С това, че следящата система се увлича по първата съставляваща на смущението и автоматичният презахват (автоматичният ECCM) се осъществява не по сигнала от самата цел, а по втората съставляваща от смущението и т.н. Това е доста дразнещо за оператора. Против този тип смущение се изключва АВТОПЕРЕЗАХВАТ. Операторът включва ръчното следене на целта (с бутон РУ). Операторът ръчно извършва презахват с едноименният бутон.
Автонимни лъжливи цели или буксируеми лъжливи цели (тип AN/ALE-50;55), БЛА също се считат за полезни цели.
Съществува режим на работа по групова цел – когато в плътна група летят няколко самолета, за всеки от който се насочва (преди пуска) по една ракета от 6-те. Режимът изисква точна работа с разчета в К-3, който следи приетият сигнал от целите в ГСН на ракетите, подготвящи се за стрелба. Друг режим – „165“ - режим на ПОЛН излучения (пълна мощност и при групова цел , позволяващ К-9 да разпредели целите между стрелбовите канали (РПЦ-тата) с цел избягване едновременното съпровождане на една и съща цел от две или повече РПЦ и така пропускане на други цели. Още един режим на взаимодействие с К-9, РАБОТА ПО ГРУППЕ В СЕКТОРЕ СКАНИРОВАНИЯ/ВОДЕЩ-ВОДЕН (^ЦУ). Режимът позволява да се разпределят целите, съпровождани от един стрелбови канал на друг. Много полезен режим със скрити възможности!!! Така например един канал може да облъчва целта, използващ ВЦУ от втория канал, който следи целта без да излъчва (следи отразеният сигнал на другият РПЦ от целта, все едно целта излъчва смущение). Това може да се постигне при изменение на честотата на вторият канал. В тази ситуация апаратурата за РЕБ ще работи срещу излъчващият РПЦ, а вторият РПЦ ще следи на приемане целта. Двата канала са на една литера. Двата отработват данни за точно целеуказване. Първият излъчва, а вторият захваща целта без да излъчва. Кабина К-9 предава данните от него на „осветяващият“ канал.
Още един вариант – целеуказване с ВИКО (выносной индикатор кругового обзора (опростен двойник на индикатора на П-14Ф)).
Накратко, вариантите за работа на стрелящият офицер са захват преди старта на ракетата, стрелба по цели в догонващ курс, захват в полет, режим на отстройка, компенсация, режим свой-чужд, изключване на търсенето по скорост за ГСН на ракетите и т.н. Това е описано в достъпен вид в упътването за комплекса за SAM Simulator.
Автор: Gasilov"Я знаю, что после смерти на мою могилу нанесут кучу мусора. Но ветер Истории безжалостно развеет ее"
И. В. Сталин
Comment
Comment