If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Може би тук е подходящо да попитам. Знаем колко е дълъг периода на полуразпад на различните видове уран и плутоний. Припят все още е негоден за живеене, най-много да се разходиш там на кратка екскурзия. Как тогава поелите 10-17 килотона "мръсни бомби" Хирошима и Нагасаки в момента са проспериращи градове? Или просто са построени на ново, но в страни от заразената зона?
This is my signature. There are many like it but this one is mine.
При поразяване на цел тип "град" атомните бомби се взривяват високо, за да огреят повечко народ Което, парадоксално, се явява доста хуманен вариант в дългосрочен план.
Мисля, че някъде из форума има една парижка реклама от 1935 година - на радиоактивен крем за лице... Та - през 1945 година понятието "радиоактивно замърсяване" не е било измислено още. И никой не е чистил в Япония, със съответните последствия за населението. Но замърсяването там се смята за сравнително ниско, защото материала в бомбите е бил малко - смята се, че в Little Boy от 64 кг уран само 700 грама са участвали собствено в радиоактивния разпад (доколкото разбирам - останалите просто са се разхвърчали в по-слабо активна форма). Докато например в Чернобил в момента на взрива е имало няколко тона продукти на разпада и трансуранови елементи (които са доста по-активни и опасни). Важното правило, което спазват сега японците е да не ядат продукти от заразените околности. В в Украйна най-заразените области са затворени за живеене (освен това имам някакъв спомен за извозени нанякъде няколко десетки сантиметра почва от повърхността на най-заразените участъци); докато в средно-заразените живеят. А за пълния разпад на остатъците - и отпадането на ограниченията - са нужни хилядолетия.
"Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта
Може би тук е подходящо да попитам. Знаем колко е дълъг периода на полуразпад на различните видове уран и плутоний. Припят все още е негоден за живеене, най-много да се разходиш там на кратка екскурзия. Как тогава поелите 10-17 килотона "мръсни бомби" Хирошима и Нагасаки в момента са проспериращи градове? Или просто са построени на ново, но в страни от заразената зона?
Всъщност проблема не е въобще в урана. Той е слабо радиоактивен. До колкото знам има минерални води съдържащи уран. Проблема е в продуктите на деленето и в неутроните поглъщани от тежките елементи съдържащи се в бомбата. Леките елементи обикновено оставят бързо разпадащи се радиоактивни изотопи. Същото важи и за повечето продукти на деленето. От основните продукти единствено цезия е по-дългоживеещ. Така че само след няколко дни радиоактивността пада рязко и практически се очиства напълно след няколко десетилетия. Но ако около бомбата има тежки елементи имащи дългоживеещи радиоактивни изотопи (примерно кобалтова обвивка), тогава вече става лошо. Така че с чернобил проблема е в чистото количество отпадъци. Само горещото ядро ако е бъркам е над тон, докато в ядрената бомба броени килограми създават реакцията. Освен него има още десетки тонове материали облъчвани дълго с неутрони, докато бомбата е сравнително малка направена от леки материали имащи кратък период на полуразпад на радиоактивните изотопи, които от своя страна се облъчват с неутрони за съвсем кратко време, макар и много интензивно. Освен това неутроните произведени от бомбите са бързи, които не реагират много добре. В реакторите облъчването е с бавни неутрони които реагират по-интензивно. Освен това в повечето реактори има графитни забавители и понеже въглерода има доста дългоживеещи изотопи, взрива на реактор може д аима много тежки дълготрайни последици.
Също толкова неясен остана въпроса дали ако "чистата бомба" се беше заровила в земята, ефекта щеше да е много по-различен от Чернобил.
Не виждам как може да е неясен - все таки имаме огромната разлика от 64 килограма (700 гр) до няколко тона (няколко тона). Би трябвало най-малкото поразената площ да е съответно много по-малка.
"Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта
От цялата работа не стана ясно дали "чистата несъвършена бомба" над Хирошима е по-чиста от модерните по-съвършени бомби с подобна мощност
Също толкова неясен остана въпроса дали ако "чистата бомба" се беше заровила в земята, ефекта щеше да е много по-различен от Чернобил.
Не съм чак толкова наясно с бомбите, но според мен при еднаква мощност, и заразяването ще е сходно, освен ако бомбата не е направена специално за заразяване (кобалтова). Няколко десетки килограма уран разпръснати на стотици квадратни километри благодарение на неефективната ранна бомба, не мисля че ще променят нещо. Заравяне в земята също не би променило почти нищо. По-голям процент от неутроните ще се хванат от ядра в близката околност, но отново много малко от тях ще произведат дългоживеещи радиоактивни изотопи. От леките елементи освен въглерода не се сещам за друг да има дългоживеещ изотоп, а в почвата няма кой-знае колко въглерод, освен ако не приемем възможността да се бухне право във въглищна мина. И при всички случаи заразяването ще е с порядък или дори с порядъци по-слабо и по-краткотрайно от това получено при експлозия на активната зона на реактор.
Хм, доколкото "по-съвършени" в случая означава по-ефективно въвличане на урана във верижната реакция, то очевидно - да.
Най-грубо казано, по-голямо количество разцепен уран => по-голяма мощност. Тоест, както отбеляза Angelmr, при една и съща мощност заразяването ще е сходно. Тук все пак има и допълнитено заразяване с остатъчния материал - както директно, така и чрез активация, но то е пренебрежимо на общия фон.
Не виждам как може да е неясен - все таки имаме огромната разлика от 64 килограма (700 гр) до няколко тона (няколко тона). Би трябвало най-малкото поразената площ да е съответно много по-малка.
Разбира се, съгласен съм с това. Поразената площ от бомбата е хиляди пъти по-малка. Освен това голяма част от чернобилския материал остава под реактора (Слонската стъпка и др.). Като следствие локалното замръсяване не е чак толкова фрапиращо. Докато при подземен ядрен взрив цялото замръсяване се превръща в локално, освен ако не е твърде дълбок. Това е най-страшния вариант на ядрен взрив.
По-голям процент от неутроните ще се хванат от ядра в близката околност, но отново много малко от тях ще произведат дългоживеещи радиоактивни изотопи. От леките елементи освен въглерода не се сещам за друг да има дългоживеещ изотоп, а в почвата няма кой-знае колко въглерод, освен ако не приемем възможността да се бухне право във въглищна мина. И при всички случаи заразяването ще е с порядък или дори с порядъци по-слабо и по-краткотрайно от това получено при експлозия на активната зона на реактор.
Въглерода не е чак такъв проблем - всички си носим C14, даже се датираме с него Стронций-90 живее дълго, а от активацията кобалта е по-опасен.
Comment