Ядрени арсенали

[Кухулин]

Първи успешен тест на B61-12:

http://nnsa.energy.gov/mediaroom/pressreleases/b61lep

С две думи - атомен JDAM за F-35.

[Кухулин]

China questions Japan on weapons grade plutonium

Япония държи оръжеен плутоний за 50 бомби.

[Amazon]

Може би тук е подходящо да попитам. Знаем колко е дълъг периода на полуразпад на различните видове уран и плутоний. Припят все още е негоден за живеене, най-много да се разходиш там на кратка екскурзия. Как тогава поелите 10-17 килотона "мръсни бомби" Хирошима и Нагасаки в момента са проспериращи градове? Или просто са построени на ново, но в страни от заразената зона?

[Кухулин]

При поразяване на цел тип "град" атомните бомби се взривяват високо, за да огреят повечко народ Което, парадоксално, се явява доста хуманен вариант в дългосрочен план.

И, разбира се, Новый год 2014 в Чернобыльской Зоне отчуждения. Город Припять.

[pnp5q]

интересен въпрос за японските градове - и любопитен отговор

ВКратце - там активния уран е бил доста малко.

[Hawkeye]

Наистина много интересен въпрос, за хората, които не занаят руски, може ли накратко да обясните причината, благодаря.

[pnp5q]

Мисля, че някъде из форума има една парижка реклама от 1935 година - на радиоактивен крем за лице... Та - през 1945 година понятието "радиоактивно замърсяване" не е било измислено още. И никой не е чистил в Япония, със съответните последствия за населението. Но замърсяването там се смята за сравнително ниско, защото материала в бомбите е бил малко - смята се, че в Little Boy от 64 кг уран само 700 грама са участвали собствено в радиоактивния разпад (доколкото разбирам - останалите просто са се разхвърчали в по-слабо активна форма). Докато например в Чернобил в момента на взрива е имало няколко тона продукти на разпада и трансуранови елементи (които са доста по-активни и опасни). Важното правило, което спазват сега японците е да не ядат продукти от заразените околности. В в Украйна най-заразените области са затворени за живеене (освен това имам някакъв спомен за извозени нанякъде няколко десетки сантиметра почва от повърхността на най-заразените участъци); докато в средно-заразените живеят. А за пълния разпад на остатъците - и отпадането на ограниченията - са нужни хилядолетия.

[Сун Дзъ]

Първите атомни бомби били несъвършенни. От 64 кг. уран само 700 грама са "гръмнали". А в Чернобил в активната зона на реактора имало няколко тона...

Изпревариха ме

[Hawkeye]

Мерси за информацията

[Angelmr]

Може би тук е подходящо да попитам. Знаем колко е дълъг периода на полуразпад на различните видове уран и плутоний. Припят все още е негоден за живеене, най-много да се разходиш там на кратка екскурзия. Как тогава поелите 10-17 килотона "мръсни бомби" Хирошима и Нагасаки в момента са проспериращи градове? Или просто са построени на ново, но в страни от заразената зона?

Всъщност проблема не е въобще в урана. Той е слабо радиоактивен. До колкото знам има минерални води съдържащи уран. Проблема е в продуктите на деленето и в неутроните поглъщани от тежките елементи съдържащи се в бомбата. Леките елементи обикновено оставят бързо разпадащи се радиоактивни изотопи. Същото важи и за повечето продукти на деленето. От основните продукти единствено цезия е по-дългоживеещ. Така че само след няколко дни радиоактивността пада рязко и практически се очиства напълно след няколко десетилетия. Но ако около бомбата има тежки елементи имащи дългоживеещи радиоактивни изотопи (примерно кобалтова обвивка), тогава вече става лошо. Така че с чернобил проблема е в чистото количество отпадъци. Само горещото ядро ако е бъркам е над тон, докато в ядрената бомба броени килограми създават реакцията. Освен него има още десетки тонове материали облъчвани дълго с неутрони, докато бомбата е сравнително малка направена от леки материали имащи кратък период на полуразпад на радиоактивните изотопи, които от своя страна се облъчват с неутрони за съвсем кратко време, макар и много интензивно. Освен това неутроните произведени от бомбите са бързи, които не реагират много добре. В реакторите облъчването е с бавни неутрони които реагират по-интензивно. Освен това в повечето реактори има графитни забавители и понеже въглерода има доста дългоживеещи изотопи, взрива на реактор може д аима много тежки дълготрайни последици.

[Кухулин]

От цялата работа не стана ясно дали "чистата несъвършена бомба" над Хирошима е по-чиста от модерните по-съвършени бомби с подобна мощност

Също толкова неясен остана въпроса дали ако "чистата бомба" се беше заровила в земята, ефекта щеше да е много по-различен от Чернобил.

[pnp5q]

От цялата работа не стана ясно дали "чистата несъвършена бомба" над Хирошима е по-чиста от модерните по-съвършени бомби с подобна мощност

Хм, доколкото "по-съвършени" в случая означава по-ефективно въвличане на урана във верижната реакция, то очевидно - да.

Също толкова неясен остана въпроса дали ако "чистата бомба" се беше заровила в земята, ефекта щеше да е много по-различен от Чернобил.

Не виждам как може да е неясен - все таки имаме огромната разлика от 64 килограма (700 гр) до няколко тона (няколко тона). Би трябвало най-малкото поразената площ да е съответно много по-малка.

[Angelmr]

От цялата работа не стана ясно дали "чистата несъвършена бомба" над Хирошима е по-чиста от модерните по-съвършени бомби с подобна мощност

Също толкова неясен остана въпроса дали ако "чистата бомба" се беше заровила в земята, ефекта щеше да е много по-различен от Чернобил.

Не съм чак толкова наясно с бомбите, но според мен при еднаква мощност, и заразяването ще е сходно, освен ако бомбата не е направена специално за заразяване (кобалтова). Няколко десетки килограма уран разпръснати на стотици квадратни километри благодарение на неефективната ранна бомба, не мисля че ще променят нещо. Заравяне в земята също не би променило почти нищо. По-голям процент от неутроните ще се хванат от ядра в близката околност, но отново много малко от тях ще произведат дългоживеещи радиоактивни изотопи. От леките елементи освен въглерода не се сещам за друг да има дългоживеещ изотоп, а в почвата няма кой-знае колко въглерод, освен ако не приемем възможността да се бухне право във въглищна мина. И при всички случаи заразяването ще е с порядък или дори с порядъци по-слабо и по-краткотрайно от това получено при експлозия на активната зона на реактор.

[Кухулин]

Хм, доколкото "по-съвършени" в случая означава по-ефективно въвличане на урана във верижната реакция, то очевидно - да.

Най-грубо казано, по-голямо количество разцепен уран => по-голяма мощност. Тоест, както отбеляза Angelmr, при една и съща мощност заразяването ще е сходно. Тук все пак има и допълнитено заразяване с остатъчния материал - както директно, така и чрез активация, но то е пренебрежимо на общия фон.

Не виждам как може да е неясен - все таки имаме огромната разлика от 64 килограма (700 гр) до няколко тона (няколко тона). Би трябвало най-малкото поразената площ да е съответно много по-малка.

Разбира се, съгласен съм с това. Поразената площ от бомбата е хиляди пъти по-малка. Освен това голяма част от чернобилския материал остава под реактора (Слонската стъпка и др.). Като следствие локалното замръсяване не е чак толкова фрапиращо. Докато при подземен ядрен взрив цялото замръсяване се превръща в локално, освен ако не е твърде дълбок. Това е най-страшния вариант на ядрен взрив.

[Кухулин]

По-голям процент от неутроните ще се хванат от ядра в близката околност, но отново много малко от тях ще произведат дългоживеещи радиоактивни изотопи. От леките елементи освен въглерода не се сещам за друг да има дългоживеещ изотоп, а в почвата няма кой-знае колко въглерод, освен ако не приемем възможността да се бухне право във въглищна мина. И при всички случаи заразяването ще е с порядък или дори с порядъци по-слабо и по-краткотрайно от това получено при експлозия на активната зона на реактор.

Въглерода не е чак такъв проблем - всички си носим C14, даже се датираме с него Стронций-90 живее дълго, а от активацията кобалта е по-опасен.