Първи успешен тест на B61-12:
С две думи - атомен JDAM за F-35.
С две думи - атомен JDAM за F-35.
Което, парадоксално, се явява доста хуманен вариант в дългосрочен план.
Проблема е в продуктите на деленето и в неутроните поглъщани от тежките елементи съдържащи се в бомбата. Леките елементи обикновено оставят бързо разпадащи се радиоактивни изотопи. Същото важи и за повечето продукти на деленето. От основните продукти единствено цезия е по-дългоживеещ. Така че само след няколко дни радиоактивността пада рязко и практически се очиства напълно след няколко десетилетия. Но ако около бомбата има тежки елементи имащи дългоживеещи радиоактивни изотопи (примерно кобалтова обвивка), тогава вече става лошо. Така че с чернобил проблема е в чистото количество отпадъци. Само горещото ядро ако е бъркам е над тон, докато в ядрената бомба броени килограми създават реакцията. Освен него има още десетки тонове материали облъчвани дълго с неутрони, докато бомбата е сравнително малка направена от леки материали имащи кратък период на полуразпад на радиоактивните изотопи, които от своя страна се облъчват с неутрони за съвсем кратко време, макар и много интензивно. Освен това неутроните произведени от бомбите са бързи, които не реагират много добре. В реакторите облъчването е с бавни неутрони които реагират по-интензивно. Освен това в повечето реактори има графитни забавители и понеже въглерода има доста дългоживеещи изотопи, взрива на реактор може д аима много тежки дълготрайни последици.


И при всички случаи заразяването ще е с порядък или дори с порядъци по-слабо и по-краткотрайно от това получено при експлозия на активната зона на реактор.
И при всички случаи заразяването ще е с порядък или дори с порядъци по-слабо и по-краткотрайно от това получено при експлозия на активната зона на реактор.
Стронций-90 живее дълго, а от активацията кобалта е по-опасен.
Comment