Майтапи

[mellisa]

Обожавам вицовете за адвокати

Заради някакви си 99% от адвокатите, на останалите е излязло лошо име!


"Терористи отвлякоха самолет, в който са пътували адвокати за конференция. Терористите поискали откуп 20 милиона долара и заплашиха, че, ако не получат това, което искат, ще започнат да освобождават по един адвокат на всеки час..."


Приятел на известен банкер се оплакал, че има да взема от свой длъжник 1000 долара, но не може да го осъди, защото няма никакъв документ.
- Пиши му - посъветвал го банкерът - веднага да върне тези 1500 долара, които ти дължи.
- Но той ми дължи 1000 долара!
- Именно. Той ще побърза да ти пише, че е взел от тебе не 1500, а 1000 долара. Това писмо вече ще бъде документ, с който ще можеш да го съдиш.


Раят и адът се скарали и раят казал на ада:
- Няма да ви се размине! Ще ви съдим!
Адът се захилил и казал:
- Съдете ни! Всички адвокати са при нас...!


Вампирче излиза с баща си на лов.Бащата хваща едно младо създание и го дава на наследника си.
Малолетният вампирсмуче,смуче,смуче,дослажда му се.
Баща му му прави забележка:
-Сине, стига толкова.
-Тате, само още една глътчица, много ми се услади.
След една минута:
-Сине, остави му поне малко кръв да живее.
-Тате, моля те, само още малко...
-Е-е,не може така, ние сме вампири, а не адвокати!


Из новинарска емисия:
- Имаме две новини: една добра и една лоша. Катастрофирал е автобус с адвокати и всички до един са загинали. Лошата новина е, че в автобуса имало три свободни места.


Господ създал светлината, а Дяволът за да му направи напук - тъмнината.
Господ създал земята - Дяволът направил океаните.
...
Господ създал адвокат. Дяволът се замислил и... направил още един адвокат.


Съдията пита обвиняемия:
- Защо сте сам? Къде е адвокатът ви?
- Ами като разбра, че наистина не съм откраднал парите, и ме напусна...


Съдия пита следствен лекар:
- Докторе, сигурен ли сте, че направихте аутопсия на напълно мъртъв труп?
- Да, защото мозъкът му беше в буркан на масата ми!
- И сте сигурен, че не бе жив?
- Е, може да е бил жив и да е съдийствал някъде...


- Как прекара коледните празници?
- Чудесно. На Коледа ни гостуваха един адвокат, зет ми, един политик и един банкер. А на обяд мама сервира още един пуяк.


Адвокатът казва на прокурора:
- Не виждате ли, че клиентът ми е дебилен?
- Това не е основание да го оправдаем. Все пак, той е човек като мен и вас.


- Какво е общото между юристите и сперматозоидите?
- На три милиона един става човек...

- Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред нощ? - пита съдията.
- Когато миналия път ме съдихте, ми казахте: "Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред бял ден?". Е, аз кога да работя?


Затворникът към тъмничаря:
- Моля ви да предадете това писмо на моя адвокат. Той е в съседната килия.


Вървят в прерията адвокат, индиец и евреин. Замръкват и решават да поискат подслон в едно ранчо.
- Няма проблем, - казва им стопанина - но стаята е само за двама души и единият от вас ще трябва да спи в обора.
Отива в обора индиеца. След малко на вратата се чука. Адвоката и евреина отварят - какво да видят - индиеца. А оня обяснява:
- В обора има крава. Религията ми забранява да спя в едно помещение със свещено животно.
Нямало как, отишъл в обора евреина. След малко на вратата се чука. Отварят - гледат евреина, който обяснява:
- В обора има свиня. Религията ми забранява да спя в едно помещение с такова животно...
Нямало как - отишъл адвоката. След малко на врата се чука.
Отварят индиеца и евреина - и какво гледат - кравата и свинята...


Двама си говорят и единият пита:
- Каква е разликата между прегазено куче и прегазен адвокат?
- Не знам.
- При кучето има следи от спирачен път.


Въпрос: Какво означава двеста адвоката на дъното на морето?
Отговор: едно добро начало.

Въпрос: В една стая имате убиец на деца, сериен убиец и адвокат. Вие имате пушка с два куршума. Кого ще застреляте?
-Адвоката - два пъти!

[Сержант Алексей Воронин]

А използването на приклада брои ли се като опция ?

[messire Woland]

Компютърни (стари):
(народно творчество)
> Версия 1.1: Ако администратора е на работа точно в 9:00, значи сървъра не работи.
> Версия 1.2: ако администратора се е заел с почистване на поверената му техника, значи ситуацията е безнадеждна.
> Към управителя на пивоварната, от група програмисти: искаме да ни отделите линия със скорост 0.5 л./сек.
> Кокмпютърен жаргон:
... преди около 16 МВ ...
... а кока-колата на клавиатурата също ли вируса я разля? ...
... аз дойдох при теб с дискета - да ти кажа, че мрежата се разпадна ...
... няма по-трагично нещо на света, от заклинил се бутон reset ...
... life.exe /? ...
... 32 MB - това не е памет, това е склероза ...
... натиснете клавиш по избор ... не, не, само не този! ...
... нищо друго не ограничава така полета на мисълта на програмиста, както компилатора ...
... фраговете не миришат, каза геймъра, набутвайки в ъгъла тялото на своя съотборник ...

> Какво е общото между жената-програмист и морското свинче? Ами то и морското свинче нито е морско, нито е свинче.

> телефонен разговор:
- Здравейте, може ли да се обади Иван?
- Ами, няма го, той напусна този свят.
- Ама той какво, да не е умрял?
- Не, включи се в Интернет.

> Отива програмист при друг свой колега:
- Абе, Стояне, трябва ми генератор на случайни числа.
- Четиринадесет!

> въпрос:
- Тате, какво е това - ноти?
- Ами сине, това е един такъв особен MIDI файл, само че на хартия ...

> Събужда се програмист, поглежда навън - едно такова сиво безцветно утро ...
- Ясно, заминала е настройката на цветовете.

> Срещат се двама чатъри:
- Кават, че си се бил оженил?
- Абе да, има такова нещо.
- А как се казва жена ти?
- Уфф ... Ирина ... не, Албена ... абе, накратко ICQ 177 512 486





Потребител и Windows:
П: Айде да сложим сега новите драйвери за видеокартата.
W: А диск имаш ли?
П: Имам.
W: А какво трябва да кажем сега?
П: Ок
W: Майната ти, а не "Ок"! Не мога да намеря необходимите ми файлове!
П: Ама ето ги!
W: Къде бе?
П: Еми на диска.
W: На кой диск?
П: На В:
W: Няма такъв.
П: А защо под DOS има?
W: Не е моя работа. Няма и толкова.
П: А как да сложа драйверите?
W: А за какво са ти тия драйвери, та ти нямаш видеокарта.
П: Не може да бъде!
W: Кой знае по-добре, ти или аз?
П: А звуковата карта?
W: И такава няма.
П: А какво има?
W: Ами ... (две минути чегъртане по диска) ... имаш джойстик.
П: А ... ама аз никога не съм имал такова нещо ...
W: Аз по-добре знам.
П: Ехее, а аз пък тепърва планирах да си купя такова нещо ...
W: Ето, виждаш ли! Какво щеше да правиш без мен?

> Новости от Micro$oft: разработена е нова локализация на Windows за жени: към възможностите "Да" и "Не" е прибавена и "Може би".

> Пътува компютърджия в такси. Изведнъж нещо колата се разваля и спира. Таксиджията се опитва да я подкара отново. Компютърджията веднага дава съвет:
- А ако пробваме да затворим и отново да отворим прозорците няма ли да тръгне?

> Интернетаджия на преглед при очен лекар:
- ЮЩЕНАР - докторе, нешо не ви е наред кодировката!

> Звъни борец в компютърната компания:
- Какъв компютър сте ми продали - хич не работи!
- А вие бутона POWER натиснахте ли?
- Абе вие на луд ли ше ме праите бе! Естествено че го натиснах, даже два пъти го натиснах!

> Откъс от ръководство:
... Когато компютъра ви каже: "Въведете диск номер 2", недейте да бързате да го пъхате, извадете първо диск номер 1, дори и да сте сигурни, че ще успеете да го напъхате и него вътре в устройството.

> Програмист и девойка:
Той: А искате ли бира?
Тя: Не.
Той: А Вино?
Тя: Не.
Той: Водка?
Тя: Не.
Странно, мисли си компютърджията, стандартните драйвери не сработиха ...

[Хана]

Поздравявам с по-долното участниците в "Х²²-те цезари". Това са отговори на студенти по история.

Тема "Рим".
Ответ начинается с замечательного утверждения.
- История древнего Рима - предмет тщательных заблуждений многих поколений историков ...

- ... Во времена Цезаря в состав города Рима входили Италия и Египет.
- Вот Вы вс¸ говорите о городе Риме ... А Вас не смущают расстояния - где Италия, а где Египет? На современном самол¸те часа два лететь ...
- Нет, вс¸ правильно ... Город Рим ... Это сейчас он маленький ... А тогда вся империя была как один большой город ...

- Население Рима делилось на патрициев и плебеев. Патриции - это те, кто имели отцов, плебеи - все остальные ...
- Но, по-моему, отцы бывают у всех ...
- Нет, я не об этом ... Патриции - это те, у кого были известны законные отцы, плебеи - те, кто не знал своих отцов ... Плебеев было больше ...

- Вот вы вс¸ говорите про древних римских классиков ... Юстиниан, Ульпиан, Папиниан, Трибониан ... (точнее, сказаны были слова "Устинян, Ульпиян, Папинян, Трибунян"). А почему у них почти у всех армянские фамилии?

- ... После изгнания царей в Риме образовалась республика ... Там правили консулы и сенат ...
- Кто назначал консулов?
- Император ...
- Так там была республика или император?
- (После секундной паузы.) И то, и другое ... Императорская республика ...

- ... Во главе республики были два консула ... Они были главными ... У них был претор ... Консулы - это переводится "советники" ... а претор - "первый" ... Консулы были советниками претора ... Они ему советовали, как управлять ... А претор был главным в суде ... Он всех судил ... И всем управлял ...
- Ничего не понял. Кто у кого был начальником - консулы у претора или претор у консулов?
- Все трое. И с этого времени началось разделение тр¸х ветвей власти

- ... В Риме были только отцы ... они назывались патриции ... и вообще, римское право - это право отцов ... а все те, кто не был отцами, не считались и римлянами ... Это плебеи ...
- Так что же, получается, что женщин в Риме не было вовсе ...
- Были ... Но это был уже не Рим ...

Особенности римского права.
- Законы XII таблиц ... про двенадцать таблиц все знали, но никто их не видел ...
- По римскому праву, все предметы, о которых ш¸л спор в суде, надо было принести в суд и положить или поставить перед судь¸й ... даже если спор ш¸л о доме или о земельном участке ...
- В римском праве было право на ограничение полномочий ... и ограничение права собственности на чужие вещи ... Чужие вещи возникли очень рано, с самого начала римской истории ... И только в классический период чужие вещи стали сервитутами ...
- Брак, по римскому праву, заключался посредством мужа и жены ... Брак, заключ¸нный по-другому, признавался незаконным ...
- У римлян было по две жены ... Старшую называли матроной, а вторую - конкубиной ...
- После того, как у римлянина рождался сын, отец должен был оформить его усыновление, а иначе неусыновл¸нный сын не считался сыном ... А если отца у реб¸нка не было, то усыновление должен был оформлять отец отца ...
- Если муж накладывал на жену руки, она становилась ему подвластной, а если не мог это сделать - она считалась самостоятельной ...
- Римские юристы долго обсуждали вопрос, могут ли неграмотные заключать договор в письменной форме ...
- Римский суд должен был заседать около первого дорожного камня в окрестностях Рима ...

А ето и сайтът, където намерих тези "бисери": http://zhurnal.lib.ru/d/druzhinin_g_g/responce.shtml

[Sherlock]

=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=
Ч Е Р В Е H А Т А Ш А П Ч И Ц А
=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=

Весела приказка, разказана от много автори.

Версия 3.0: Допълнения от К.Спиров. Версии 1 и 2 са сглобени.
Версия 2.0: Промени от Б.Георгиев, редакция на вестник "Ку-Ку".
Версия 1.0: Автор - неизвестен.


=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-
Как биха разказали приказката за Червената шапчица
=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-


Едгар Алън По

Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал
гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш
се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше
Червената шапчица.


Хорхе Луис Борхес

Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която
всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна
галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени
червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност,
абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват
от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то
Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено
неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна,
трескава. Разклоняваща се.


Ърнест Хемингуей

Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата
имаше мляко, бял хляб и яйца.
- Eто - каза майката.
- Какво - попита Червената шапчица.
- Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си.
- Добре - каза Червената шапчица.
- И си отваряй очите - каза майката - Вълкът.
- Да.
Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха
Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица,
излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е
много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли,
че вълкът беше започнал отново да се появява насам и като
помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.


Ги дьо Мопасан

Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който
опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка,
която все още се преструва на невинна, ала той вярва на
невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя
се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само
по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.



O'Xенри

Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше
сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред
фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня....



Дж. Селинджър

- Ако сте по-особено животно и разбирате човешка реч, сигурно ще искате
да узнае те как съм почервеняла през глупавото си детство - цялата тая плява от
рода на "Дейвид Копърфийлд", в която хич не ми се ще да се ровя: родителите ми
като нищо ще получат по 2-3 кръвоизлива, натопя ли ги в смахнатата история на
идиотската си биография. Брат ми - Червеният калпак, отиде в Холивуд - продаде
се като проститутка. Ама аз не съм такава! - каза момичето към косматия вълк
първа.


Джоузеф Хелър

- А пък на мен името ми е Вълк Вълк Вълк - интимно отвърна вълкът,
- ти да не си медицинска сестра?
- Не съм, но те каня при баба - отвърна тя загадъчно.
- Ти си луда!
- Защо да съм луда?
- Защото не мога да дойда - пламенно отговори Вълк Вълк Вълк.
- Защо???
- Защото съм девствен!
- Че какво общо има това с баба?
- Никой не кани вълк при баба си при такова положение.
- Аз те каня! Каня те у баба си!
- Не, не мога да дойда.
- Защо не?
- Защото си луда.
- Защо да съм луда?
- Защото искаш да дойда при баба ти.
Червената шапчица набръчка чело:
- Не искаш да дойдеш, защото съм луда, а смяташ, че съм луда,
защото искам да дойдеш, така ли?
- Si.


Робърт Бърнс

В цъфналата ръж,
o, в цъфналата ръж,
ах, в цъфналата ръж,
как да кажеш "Къш!"?



Конфуций

Чер Ве На Та-ша попита:
- Какво трябва да направи един вълк, щом го канят на вечеря?
- Благородният вълк има апетит, но никога не е гладен, простият
вълк няма апетит, но винаги е гладен - отвърна вълкът с достойнство,
изнасяйки се на заден ход. Чер Ве На Та-ша автоматично записа думите му,
изпадайки в медитация.



Рон Хърбърт

Червената шапчица се приближи:

- Извинвай Вълк. Hищо лично, просто така ми нареди училищният
психолог.



Луис Каръл

Червиса изобщо не се почуди (а стори й се, че би трябвало да се
зачуди), когато този бял вълк важно извади часовник от джоба на жилетката
си и, мърморейки "О, божичко, ще закъснея", се разбърза нанякъде. Тя го
последва, пламнала от любопитство...



Ф. Кафка

Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах
вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е
хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха
погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и
извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че
и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много
търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на
лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога
валеше го изпълваше с униние.



Енди Уорхол

Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.

Мастило за копринена щампа върху синтетични полимерни бои на платно
с размери 20 6 х 145 см.

Частна колекция

С разрешение на "Фелдман Файн Арт Гелъри", Ню Йорк



Джек Лондон

Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й
течеше силната кръв на белите покортели на света. Затова, без
да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един
съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята
очарователна женска усмивка.


Ярослав Хашек

- Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът - едно
голямо лайно напpавих, това е...



Оноре дьо Балзак

Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата.
Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен
майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски
дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил
на железни панти, които на времето си може и да са били хубави,
но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и
шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се
разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета
и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената
шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше
съвсем обикновенна и затова няма да се спираме по-подробно на
нея.


Луиз Макмастер Бюджолд

Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли
болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка,
моята диагноза. Спри, не сега, недей отново..."

И изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и
трескаво почука на вратата:


И отново Робърт Бърнс

- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Вълчо.
- Иди си. Всички спят у нас.
- Не всички - каза Вълчо.
- Не зная как си се решил!
- Реших се - каза Вълчо.
- Ти май си нещо наумил?
- Май нещо - каза Вълчо.
- Веднаж да минеш моя праг...
- Да мина - каза Вълчо.
- Ще те посрещна като враг!
- Посрещай - каза Вълчо.
- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй - каза Вълчо.
- Утре ти ще дойдеш пак!
- Ще дойда - каза Вълчо.
- Ни дума никому за туй!
- Ни дума - каза Вълчо.


Максим Горки

I Вариант:

Стаята на бабта беше стара и нечиста. Стъклата на
прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите.
Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си
завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.


II Вариант:

Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела като
богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този
огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела,
затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и
понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.


Реймънд Чандлър

Тази вечер духаше пустинен вятър - от онези сухи и горещи ветрове,
които се изнизват от планинските проходи, къдрят косите, опват
нервите и сърбят по кожата. В такива вечери запиванията завършват с бой.
Хрисими по природа женици опипват с пръст острието на месарския нож и
съзерцават вратовете на съпрузите си. В такива вечери остромуцунест силует
може да се появи зад стъклото на кантората ви.



Oскар Уайлд

Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но...
Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с
най-добро име се ползват тези, които нямат име.
C какво мога да ви услужа?
Вълкът: Виждате ли ... Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.
Вълкът: Но аз говоря сериозно.
Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта,
който току що ви съобщих.
Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е
проява на лош вкус.
Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?
Бабата: Разбира се към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът: Кога един вълк е непоносим?
Бабата: Когато прекалява с въпросите.
Вълкът: А една жена?
Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът: Много сте строга към себе си.
Бабата: Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.
(изяжда я)



Даниел Хармс

Край мен е тъмнина,
очилата ми излитат!
Край мен е тишина,
ушите ми излитат!
Край мен е тъмшина.
ушилата ми излитат!
Леле майко и ти Иван Симьонович,
къде е моят крак?



Чарлз Дикенс

Бедната Червена шапчица! Тя не знаеше, какво я очаква.
Горкото дете! С каква обич, изписана по хубавото му личице, то
отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на
стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с нощната
шапчица на бабата, очакваше да погълне и тази своя жертва.


Ерих Мария Ремарк

- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк (или ром, джин,
калвадос, сливова и пр.) и седна на леглото и вдишваха познатия
дъх на коняка (джина, рома и т.н.). В този аромат имаше тъга и
умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът (джинът и
пр.) беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се
надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.


Сан Антонио

Тъй значи. Вдигаме тупурдия пред главния вход, правим се, че си
търсим ключовете, а ето, че мацето - хоп! - цъфва от килера зад кухнята.
корсажът й току-виж се разхвърчал на сегменти под огромния натиск, който
съдържанието му налага с ентусиазма на гъби след дъжд. И в този момент
батко ви Ам Амтонио тегли такава пламли ва бабешка усмивка, че сигурно се
размирисва на пържени ченета.

- Здравей, мръвчице малка - изхърхорвам миловидно, разтърсвайки
дружелюбно цялата пухен ост на пейзажа. На шапотената госпожичка обаче
вади отнякъде древно чифте с калибър като врата на месарница. Знам колко
сте задръстени и ще ви подскажа, че се цели съвсем насам. Изритвам
юрганището като катапулт и се мятам между трясъци, пушек и фотьойл. За
щастие женските нямат рефлекси, а това, което имат е доста време, докато
заредят отново. Навсякъде витае перушина, а аз на място разфасовам
кукличката с ентусиазъм, от който сигурно могат да ви потекат лигите.
Време е да се омитаме, но не и преди да му дремнем по едно.


Жак Превер

Вълка в зори ловци ще спрат.
А в нощната тъма - комини, смърт!
Не знаем - мрак, звезди,
безброй съдби...
Защо ридаем аз и ти...



Хулио Кортасар

Ловецът вече цяла седмица беше по петите на вълка. Преследваше го
по един издайнически косъм - косъм с възел точно по средата. Първо
отвъртя сифона на мивката и огледа най-педантично всички налични косми
вътре. После с кирка тръгна по тръбата - отделяше, изследваше... След това
шахтата, колектора, канала под гората. Зад него оставаха купчина косми,
положени напряко на тунела.

Кърт Вонегът

След като мина покрай три отклонения, вливащи космите от хотела
на "Холидей ин", ловецът внезапно разбра, че стои точно под къщата на
бабата. Главно защото над него проблесна месингова табелка. Табелката
изглеждаше така: "ДЪРТАТА ШАПЧИЦА".



Йордан Радичков

- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да
не ми е името Спиридон, ако не го убия.
- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци
дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и
да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А
вълците от своя страна взеха, че умряха.
А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер",
има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то
не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и
да си иде.


Уйлям Шекспир

Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената
шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.

(двоуми се)

Да вляза или да не вляза?
Туй е въпросът.
Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,
или да си полегна аз, да си поспя?
Легни, заспи и край.
Да, тук е спънката.
Какво ще видя в този летен кратък сън?
Да знай човек, че този сън
прекъсва чувствата във гладния стомах -
тогава би могъл ...
Но този страх от нещо пред вълка,
от таз затворена врата, отдето
се нищичко не чува и не шава,
сковава мойте сетива ...
Но стига!
С тези мисли ставам аз страхливец.
И бледната мазилка на страха
покрива с плесен и разяжда
естественият цвят на моята смелост.
Е, хайде, спри... и прогони тез мисли!
Офелия, ти моя вярна кучка, ела,
и с мен за всеки случай ти бъди!


Лев Николаевич Толстой

Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и
Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист
поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се
случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се
случи. И на нея и стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше
и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и
говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само
това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.


И отново Кърт Вонегът

Майката на Червената шапчица беше голяма майсторка на
баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с
мазнината на всички китайски свине. Така е то ...
Сега, като настана световният глад, защото китайците изядоха
всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги.
Какво би станало, ако една от тези баници попаднеше сред
американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички
умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще
се самоизядем за нея.
Але-хоп.
Разбира се, подобни баници вече не съществуват. Аз ги
припомних за да предизвикам лигите ви, защото зная - и вие сте
засегнати от световния глад. Така е то ...
Але хоп.
Червената шапчица беше секс-идеалът на глутницата. Когато
тя се появи с баницата един вълк я надуши. Тръгна след нея.
Този вълк бе проследен и от другите вълци. Винаги е така. Още
по мое време, когато бях стар. Още тогава, когато един
вълк надушеше нещо, всички тичаха след него.
Всъшност така се стигна до световния глад. До световния глад
се стигна чрез голямото преяждане, но тук става дума за един друг
черен понеделник, в който цените (американските цени) нарастнаха.
Але хоп.
Всички вълци се скупчиха около Червената шапчица. Никой не
искаше да я яде. Вълците си бяха изработили антитела против
глада. Механизма на тези антитела им бе показан от китайците.
Китайците и вълците по това време бяха най-добрите приятели. В
много отношения между тях нямаше разлика.
Та никой от вълците не ядеше Червената шапчица. Напротив,
те само душеха чорапите й. Те бяха луди по тези чорапи. Те им
миришеха приятно. Какво говоря, приятно, те изпитваха от тази
миризма върховна наслада. Така е то ...
В скоби, това бе средството, с което по-късно ги избиха
китайците. Те пуснаха огромни количества Червени шапчици с
подобни чорапи. Вълците бяха в див възторг. Но после китайците
прибраха своите Червени шапчици с техните чорапи. Просто ги
изпратиха на друга планета. Тогава вълците измряха от полов глад.
Така е то ...
Але хоп.
Но сега Червената шапчица изпитваше сърбеж от
полиетиленовите си чорапи. Тя реши да ги събуе. Така и направи,
и тогава вълците я изоставиха. Обидена от това тя изяде цялата
баница и умря от преяждане. Така е то.


Уди Алън

Появи се самият У. А. Той има сдъвкан вид, непрекъснато клати глава и
вършва всяко изречение с "терифик" (страхотно). Камерата го показва в едър
план.

- Прелъстих с кифла сладката Ред Шапщайн, племенница на едно
приятелско еврейско семейство, което, кой знае защо, непрекъснато ме
вземаше за телефонния техник, който се появил в чекмеджето през 1952-ра. У.
А. повтаря изречението 15-20 пъти - колкото са и филмите му. Тонът му е
приобщаващо изповеден и очистително интимен.


Ако желаете да допълните приказката, mailto:k.spirov@usa.net.

[Shelenberg]

Супер яки описания направо се пръснах от смях

[Sherlock]

хубаво, ама що цитираш целия пост, става много дълга за скролване страницата така

[Shelenberg]

Да ве обърках се вече го оправих.

Иначе не мога да кажа кое най-много ми е харесало просто всичките са великолепни. :tup:

[Sherlock]

Ето това е наистина потресаваща идиотия :1087:

[VladDracul]

Ето това е наистина потресаваща идиотия :1087:

какво ли ще е следващото..? :sm186:

[mellisa]

какво ли ще е следващото..? :sm186:

Не знам, но се замислих дали в крайна сметка са оставили нещата така или все пак са извадили всичко ?

[HELLCAT]

И аз обожавам вицовете за адвокати !!!! Ето един:
- Как се сваля адвокат от дърво ?
- Като му прережите примката !

И още един:

- Колко адвоката са необходими за да покрият един покрив ?
- Зависи колко тънко са нарязани !

[Сержант Алексей Воронин]

Или в превод:
"Това е глупаво. S-2 (?) докладва онази картечница за елиминирана преди часове. Престани да шаваш с пръсти!"

Постарах се да дам най-добрия превод.

[Гост]

Не зная дали е виц или истина:
Когато разбрал, че е осъден на смърт Рудолф Хес пожелал да се прекръсти и приел Юдеизма. Последните му думи преди да го обесят били :"Един евреин по-малко...."

[Док Холидей]

Естествено че е виц. Такъв виц не бях чувал отдавна.

След като е освободен Дьониц Шпеер Нойрат Ширах и т.н. от 7 остава само Хес. Хес се обесва около Коледа 1987. Може и да са му помогнали де - нищо. Самоубит.

Синът му и прочие някакви хора събрали 200 000 - 300 000 подписа в негова полза за да го освободят обаче тц.

Хес остава нацист докрай.

Така че това тия истории кой какво казал кой кого .... не им вярвай.