Майтапи

[Longanlon]

wmesto 24 4asa wzemi si kupuwaj nqkoj westnik, deto ne e tolkowa typ

[ALCIVIAD]

Манго отива на лекар:
- Докторе, да даваш на него лекарство, да не праим повече циганчета, че няма кой да ги гледа!
- Купи си презервативи...
- Ау, докторе, да мирише на него на гума - не ща!
- Да ти изпиша хапчета "Анти-бебе"?
- Ша повредим Айшето бе, докторе!
- Добре, като усетиш, че ти става хубаво, извади го и се празни навън!
- Будала доктор! Мене ми иде целия да влезем, ти викаш да го вадим...
- Ами тогава - като усетиш, че ти става хубаво, скубни един косъм на Айшето, тя ще се дръпне назад и той сам ще си излезе!
- Да си жив и здрав, докторе!
След месец Манго пак иде:
- Докторе, да даваш на него друго лекарство, че онова свърши! :lol:

[ALCIVIAD]

za teb koi ne e tup :starwars:

[Longanlon]

dnevnik. donqkyde capital. i maj kojto i da e drug vestnik, 6toto 24 4asa i ot li4na drama e po-...

[Heinz W. Guderian]

Не разбирам какъв ви е спора, но невиждам разлика между в-к "24 часа" и в-к "Труд"...

[Док Холидей]

Re: !

*

Единственият начин да запазите здравето си е да ядете това, което не желаете, да пиете това, което не обичате и да правите това, което не харесвате.
Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките

*

Марк Твен получил картичка, изпратена за негова сметка от приятел, когото не бил виждал с години. Вътре пишело: "Скъпи друже, уведомявам те, че съм добре и в отлично здраве". След известно време приятелят получил за своя сметка доста тежък колет. Когато го отворил, открил огромен камък, а под него бележка:
"Мили приятелю, този камък падна от сърцето ми, когато разбрах, че си добре! Сърдечни поздрави: Марк Твен"

*

Срещнали се американският писател Марк Твен и френският Пол Бурже. В разговора Бурже се присмял на американците, които все още нямат свои традиции.
- Когато един американец няма какво да прави - казал Бурже, - той се заема да изучава своето родословие и стига най-много до дядо си.
- Да, така е! - съгласил се Марк Твен. - А когато французинът няма какво да прави, той се опитва да узнае кой е баща му.

*

Куража е устойчивост на страх, не липса на страх
Марк Твен

1. Ако осем души копаят земя дванадесет дни и не са намерили нищо, то колко дни трябва да копаят двадесет и двама души, за да получат двойно по-голям резултат? Марк Твен, "Пародии на аритметични задачи"

2. Като ученик решавах дадена задача за един час. За колко минути решаваха същата задача моите петнадесет съученици? Ст. Ковал

3. - Кажете моля Ви, по какъв начин решихте трите задачи? -
- Знаете ли, това по моему стана така. Третата реших, понеже малко преди това реших втората, втората - понеже вече бях решил първата, а първата - понеже не бях решил нито една!

Работи все едно не ти трябват парите.Танцувай като че ли никой не те гледа.Обичай сякаш никога не си бил нараняван.-- Марк Твен

Винаги постъпвай правилно. Неколцина ще останат доволни, а останалите ще се изумят.-- Марк Твен

Не е важна големината на кучето в боя, важна е големината на боя в кучето. -- Марк Твен

Трябва да внимаваме да извлечем само мъдростта от опита и да спрем до там. Иначе ще заприличаме на котката, която е седнала на гореща печка.

Тя никога няма да седне на гореща печка отново - и това е добре. Но и никога няма да седне на студена печка.-- Марк Твен

Аз съм видяла много мъже, превърнали своето злато в дим,
но вие сте първият, който е превърнал дима в злато.
Елизавета ² на Уолтър Рали
пренесъл тютюна от Америка в Англия

Изследванията на медиците не са заставили още никой да престане да пуши, но на много са им развалили удоволстивието от пушенето.
неизвестен

Аз пуша от десет до петнадесет цигари на ден. На моята възраст трябва
да се ограничавам.
Джордж Барнс

Имам едно правило - да не пуша повече от една цигара едновременно.
Марк Твен

Имам едно правило - никога да не пуша насън и никога да не се въздържам от пушенето, когато не спя.
Марк Твен

Ако нашите войници разбираха за какво се бият, не би трябвало да
водим войни.
Фридрих Велики
Някога ще обявят война и никой няма да отиде.
Карл Сaндберг

[ALCIVIAD]

Попитали Филип ²² Македонски, като е водил толкова войни, коя му се е видяла най-тежка?
- Войната с моята жена! - отговорил завоевателят. :lol:

[Sir Gray]

Някога ще обявят война и никой няма да отиде.
Карл Сaндберг

Ех, кога ли.... И дали някога човечеството ще поумнее достатъчно за това... Да се надяваме.
Цитата много ми хареса.

[ALCIVIAD]

Втората световна война. Немците хващат Макгайвър и го хвърлят в газовата камера. Пускат газта и след 5 минути отварят вратата да видят какво става. От там Макгайвър изскача жив и здрав и казва:
- Спокойно, момчета! Имаше малко изтичане на газ, но аз отстраних повредата!

[ALCIVIAD]

Поручик Ржевски се връща в балната зала с опръскан отпред мундир.
- Поручик, дъжд ли заваля? - пита тактично Наташа Ростова.
- Не, духа вятър. :lol:

[Parabellum]

Айде на сеираааааааааааааа

https://www.krile.com

[Imperial]

явно много трафик е имало него ден :lol:

[messire Woland]

Малко вицове:
По времето, когато властвал Сталин в Съветския съюз, един художник рисувал порно. Хванали го КГБ-ейците и го подбрали:
- Как може? Трябва да се рисуват идейно издържани картини! Какви са тези глупости? Дава ти се последен шанс да нарисуваш нещо. Ако до една седмица не си нарисувал картина, която да е идейно издържана - заминаваш в Сибир. Картината обаче трябва да е голяма - ще стои като плакат на една сграда.
Затворили човека в ателието и го оставили да работи. След една седмица идват другарите и гледат някакво грамадно платно покрито със завеса.
- Казвай сега готов ли си? Какво нарисува?
- Нарисувал съм, другари, картината "Ленин в Полша".
- Я дай, дай да видим.
Свалил нашият човек завесата и какво да видят - Феликс Дзержински чука Надежда Крупская в гъза. Някакъв изненадан другар запитал:
- Но какво е това? Къде е Ленин?
- Е, как къде? Разбира се че в Полша.

По тоталитарно време пускат на свобода двама политически затворници и те тръгват по улиците. Гледат - по магазините цените пак повишени. Единия:
- Абеееее...
Другия го прекъсва уплашен:
- Ееееее де!
- Е да де.

Върви си по улицата песимист. А зад него - двама оптимисти в цивилно облекло...

По време на комунизма в СССР. Някакъв баровец си купува вносен телевизор и веднага се захваща с дистанционното.
Щрак - и на екрана се появява XXV конгрес на КПСС.
Щрак - друга програма, пак XXV конгрес на КПСС.
Щрак - и на третата програма XXV конгрес на КПСС.
Човека започва бясно да сменя каналите, но все попада на конгреса. Накрая започва да сменя честотите, за да намери друг канал. И по някое време му изниква нова програма, която до този момент не е виждал. Навъсен говорител с квадратна челюст се навежда към екрана и казва:
- Сменяй каналите, Сидоров, сменяй... Съответните органи вече са на път към вас.

Потънал съветски кораб. Екипажът се спасява и изплува до близкия остров. Обаче ги хващат някакви диваци и се канят да ги ядат. Капитанът преговаря с тях:
- Другари, при вас имаше ли революция?
- Не.
- А съветска власт?
- Не.
- А колективизация?
- Не.
- А култ към личността?
- Не...
- А перестройка? И това не?
- А ленински съботници всеки месец? Пак не? Ами тогава от какво сте озверели така?

Политически виц от комунистическо време:
Двама са в командировка, спят на хотел. До тях в съседната стая други си разправят шумно политически вицове. На тия им писнало и се наговорили да ги шашнат, та да млъкнат.
Единия отива оттатък и вика:
- Абе, кви са тия политически вицове бе? Вие не знаете ли, че тука всичко се подслушва и записва?
- Айде бе, не може да бъде. Не говори глупости ...
- Ей сега ще ви покажа.
Навежда е към контакта и вика:
- Две чайчета в тази стая, моля.
Другия е вече подготвен и след малко влиза с два чая. Ония се сбъркват, млъкват веднага и всичко утихва.
На сутринта нашите хора отиват да си плащат сметката. Гледат вратата на съседите запечатана ... На излизане питат портиера:
- Абе, какво стана, къде са съседите?
- Ами, прибраха ги.
- А ние, как така останахме на свобода?
А той им отговаря:
- А, на майора много му хареса номера с контакта, та затова.

[Док Холидей]

По времето, когато властвал Сталин в Съветския съюз, един художник рисувал порно. Хванали го КГБ-ейците и го подбрали:
- Как може? Трябва да се рисуват идейно издържани картини! Какви са тези глупости? Дава ти се последен шанс да нарисуваш нещо. Ако до една седмица не си нарисувал картина, която да е идейно издържана - заминаваш в Сибир. Картината обаче трябва да е голяма - ще стои като плакат на една сграда.
Затворили човека в ателието и го оставили да работи. След една седмица идват другарите и гледат някакво грамадно платно покрито със завеса.
- Казвай сега готов ли си? Какво нарисува?
- Нарисувал съм, другари, картината "Ленин в Полша".
- Я дай, дай да видим.
Свалил нашият човек завесата и какво да видят - Феликс Дзержински чука Надежда Крупская в гъза. Някакъв изненадан другар запитал:
- Но какво е това? Къде е Ленин?
- Е, как къде? Разбира се че в Полша.

Във варианта, който аз знам има една весела подробност - под юргана се виждат два чифта крака вместо направо да се каже - това са еди кой си и еди коя си - така се поснига ефект на усилващо се напрежение - помня че когато ми го разказаха този виц за пръв път насмалко щях да се гътна

[messire Woland]

http://ide.li/modules.php?name=News&file=article&sid=290

"В България съседите са на особена почит. Дали поради петвековното турско робство (откогато ни е останала и думичката комшия), когато силно се е разчитало на връзката между съседи, или поради нещо друго, не знам.

Така или иначе, в днешни дни комшията е човекът, на когото можеш да оставиш ключ от къщата, за да ти полива мушкатото, докато си на планина, да ти разхожда булонката, да се грижи за котката, да имитира усилено присъствие в празната ти къща по време на летния отпуск, да следи да не ти отвъртят бушона за тока, защото си просрочил времето за плащане с около един месец. Освен това съседът/съседката ти услужва с две яйца, чаша брашно, лепенка, когато се порежеш, аспирин, олио, телефон (отново поради просрочено заплащане на собствения) и буркани.

Съседката те черпи с бонбони за третия рожден ден на внучката, за имения ден на сина и ти носи (Слава Богу) няколко парчета козунак на Великден (на което, признаваш си бързо, си разчитал, знаейки, че собствения ти козунак ще прилича и ще има вкус на премазана от валяк гуменка).

Въобще, за да обобщим, в 90% от случаите съседът/съседката е за теб баща и майка, брат и сестра и в отделни случаи - лелинчо и очинайка.

Има обаче и втора категория комшии, които ти вгорчават живота отляво надясно, отгоре надолу и въобще - отвсякъде. Първата им работа, когато станат сутрин, е да си изтупат завивките през балкона, така че всички косми от спалата върху одеалото котка, да бъдат обилно наръсени в сутрешното ти кафе, което блажено пиеш на масичката на терасата. Започваш да плюеш козина и кафе, изразяваш гръмогласно учудване от засилената концентрация селяни върху квадратен сантиметър столична земя и с това екшънът приключва. Без ефект, разбира се.

В този момент, за да няма празно в живота ти, от същия балкон, откъдето допреди малко са хвърчали котешки косми, започва да тече белезникава течност, която, за да ви спестя умственото усилие, е продукт на своеобразната мандра, изградена на съседската тераса. С безсилие виждаш как хубавите ти теменужки биват безмилостно удавяни в мазната саламура и просто вдигаш ръце. То теменужките и без това трудно се забелязват, защото освен саламура, върху тях има изсипани още: топка косми от главата на съседката (установяваш, че наскоро се е боядисала), три фаса и пилешки лайна. Последните са перманентен атрибут, защото главата на семейството от горния етаж има вродена любов към пернатите, сутрин ги храни с трохи, а те пърхат, бият се, скубят се и крякат, като крайният продукт от всичко това се изсипва на терасата ти.

Същата тази семейна глава притежава стара, много стара Лада. Подобно на вица за заклетия левскар, който казал на жена си, че и ЦСКА обича повече от нея (от жената), така и нашият съсед обича Ладата повече от всичко останало на света. Затова той й копае дупки всяка вечер, в които намества колелата на возилото и след това ги заприщва с камъни, за да затрудни поне малко тълпите крадци, които го гонят по цял ден и дори не си правят труда да се крият докато падне нощ, за да откраднат бричката. Ладата е обект на денонощно наблюдение от балкона - оттам идват и няколкото фаса върху парапета ми всяка сутрин. Все пак, нощната охрана не е лесна работа.

Вечер пък, точно когато хората сядат да гледат новини, филми, да похапват и пийват, други мили съседи решават, че трябва незабавно да започнат да пекат тлъсти мръвки на скарата на балкона. С което обричат на задушаваща смрад обитателите от горните етажи, техните мебели, дрехи, обувки и т.н. Пак следва етюдът с гръмогласните учудвания за властващата селяния, но запържването на свинята, която вече се е трансформирала в цвърчащи меса, заглушава протестите ти. Затваряш къде що видиш врати и прозорци, обилно пръскаш с освежители за въздух и си напомняш, че утре, след като купиш марули за салатата, трябва да минеш и през магазин за противогази.

Отивайки малко по-навътре в апартамента, по-точно в една от другите стаи, ставаш свидетел на друга невероятна случка. На перваза на прозореца ти виждаш следните неща: повърнати картофи и домати, а в непосредствена близост небрежно е кацнал и употребяван презерватив. Тъй като етажът, на който се намираш, е шестият, остават точно три етажа нагоре, от които са могли да дойдат описаните неща. Като елиминираш семейството архитекти, които очевидно не са възпитани да драйфат през джама, ти става ясно кой е имал проблеми със стомаха. От една страна е хубаво, че хората употребяват презервативи, защото, нали знаете, СПИН, разни други болести... Но пък все си мисля, че в градовете има едни помещения, наречени тоалетни, там пък има едни кошчета, и там... така, извинете, ама може би е по-подходящо да повръщате и да си хвърляте отпадъците.

Така. Да продължим с другите. Във входа си имаме друг "любим" комшия. Той пък има два броя трошки, подобни на Ладата, но те са сложени на централно място пред блока, което и до ден днешен не разбрах как стана лично негово.

Той е човекът, който дава разпореждания кой, къде и как ще паркира. Той огражда местата за паркиране с вериги, слага катинари, а ако имаш неблагоразумието да паркираш извън кьошето, което още не е узурпирано от него, чуваш невероятни неща за себе си, "твойта майка" също и разни други близки родственици. С учудване разбираш, че майка ти работи най-старата професия на света и с мъка осъзнаваш, че тя всъщност 25 години те е заблуждавала с лъжите си, че е лекар.

Същият има огромно куче, чиято разходка, особено през уикенда, се изчерпва с извеждането му от апартамента и завързването му за дървото пред входа. Това, естествено, предизвика бурно недоволство у животното и то, понеже си защитава гражданските права, започва да вие, лае, пищи и въобще да издава звуци с тоналност, която не сте си представяли, че съществува на тази конкретна планета. Това обаче не притеснява собственика му, който очевидно се радва, че кучето е редовно и има качествени гласови струни.

Някои от другите случки, които стават в нашия вход, включват: кражба на черджета (не знаех, че са такава скъпоценност), изографисване на пощенската ни кутия с хубави надписи, връзване на чистачките на колата ни на възел, няколко пъти. Също така хвърляне на боклука през прозореца (извинете за клишето); проверка на алармата на колата в три през нощта, защото, естествено, тогава е най-хубаво; имах случай, в който една от съседките си беше пуснала през балкона котката, вързана през гърдите с кабел, за да видела (съседката) какво щяло да стане.

Та така. Всичките описани случаи са реални, в реален столичен (иначе прекрасен) квартал, наречен "Редута", в реален вход и са се случили на реални хора на мен и семейството ми. По принцип не съм настроена дискриминационно, уважавам различията у хората, толерантна съм и давам пари на малките ромчета по улиците.

Но напоследък у мен започна да се прокрадва идеята за гражданството. Не за друго, просто ей така да се знае този, който повръща през прозореца, откъде точно идва. Може би всички там така правят. Но европейците тези, истинските, от Европейския съюз, не са и сънували, че това е възможно. И ако утре някой им се издрайфа на техния прозорец, не ми се мисли какво би се случило. Което пък показва, че сме много... много далеч от Европата. Тази, дето ни чака през 2007-ма. Горката.

Красимира Хаджииванова"