Гордеете ли се че сте българи?

[Toshiro]

Империал, напълно си прав!!!
Дела, а не думи - това е определящото, това показва отношението на човек не само към родината, а към всичко в неговия живот...

[gollum]

Да, в общи линии Империал е обобщил нещата. Аз бих добавил от себе си, че има смисъл да се гордееш единствено с нещо, за което си допринесъл самия ти (или което сам си извършил). Раждането в определена държава или възприемането на културата й не е като да е лично и самостоятелно дело - то не зависи от теб. Човек се формира като съзнателна и самостоятелна личност доста по-късно, а дотогава в обичайния случай националната култура е станала част от самия него (има и специфични ситуации, когато това не се случва, но не ми е думата за тях сега). Не виждам защо трябва да се гордея, че еди-кой си преди мен е направил нещо си. Аз мога да одобрявам или не действията му (още повече, че съм част от тях по един или друг начин), мога и да се възхищавам или да ненавиждам. Но не и да се гордея (а да се гордея с ненавистта или възхищението си би било много специфична форма на нарцисизъм, която някак не бих одобрил ).
Това не означава, че се срамувам от това, че съм българин - и гордостта и срамът са еднакво неадекватни на разглеждания проблем.
Това няма много общо с чувството за родината си, което нося в себе си (както всеки друг в душата си). Но то едва ли е обществено и е достатъчно лично, за да се отличава по много детайли от съответните усещания на останалите българи. Обединява, но и разделя - просто зависи от обстановката.
Бил съм в чужбина и мога да кажа със сигурност, че предпочитам да живея тук и едва ли бих бил щастлив, ако ми се наложи да емигрирам (или поради някаква причина да живея в чужбина). Но все пак - основната част от това, което наричам Родина е вътре в мен и където и да живея си остава част от мен. Наистина, хората за мен са много по-важни от всичко останало, но именно от хора (или представата за тях) е съставена моята собствена Родина. И това е нещото, което бих поддържал, строил и защитавал. Но то в никакъв случай не се изчерпва със (или дори изгражда върху) "славните" дела на българите живяли преди мен. А още по-малко с конкретна религия или територии (или пък начертани на кратата граници-чертички).
Обичам да живея тук, защото тук са хората и обстотятелствата, които са ме направили това, което съм (и във взаимодействието си с тях аз продължавам да живея). Но основната черта на всички тези неща не е, че са България - това е само една от характеристиките на повечето от тях (и може би не най-съществената). Не обичам възхищението от миналите победи (освен може би абстрактното), защото победите са нечии поражения и блясъка на битките си е всъщност концентрирана смърт.

[rambler]

да

С чего начинается Родина?
С картинки в твоем букваре,
С хороших и верных товарищей
Живущих в соседнем дворе.
А, может, она начинается
С той песни, что пела нам мать,
С того, что в любых испытаниях
У нас никому не отнять.

С чего начинается Родина?
С заветной скамьи у ворот,
С той самой березки, что во поле,
Под ветром склоняясь, растет.
А, может, она начинается
С весенней запевки скворца
И с этой дороги проселочной,
Которой не видно конца.

С чего начинается Родина?
С окошек, горящих вдали,
Со старой отцовской буденовки,
Что где-то в шкафу мы нашли,
А, может, она начинается
Со стука вагонных колес
И с клятвы, которую в юности
Ты ей в своем сердце принес.

С чего начинается Родина?

[gollum]

Рамблер - :tup:

[Sir Gray]

Да

:tup: :tup: :tup:

[scharfschutze]

На песни го ударихме. Добре.

Да питам няколко въпроса, гледам, че сте се разгорещили:
1. Знаете ли текста на Химна на Република България?
2. Ако го знаете, пеете ли го, когато го слушате?
3. Ставате ли прави, когато звучи химна?
4. Спирате ли да се движите, когато го чуете?
5. Какво си мислите, докато го слушате?

[Sir Gray]

1. да, горе-долу
2. не
3. не
4. не
5. не съм се замислял супер много

прави ли ме това повече или по-малко българин?

[Parabellum]

scharfschutze е прав.Като се замисля ние българите не уважаваме химна си.

[anti]

крачката от "Гордея се, че съм българин" до "България за българите" е малка.

[Sevastokrator]

Originally posted by "anti"

крачката от "Гордея се, че съм българин" до "България за българите" е малка.

Ехехехехе...Това все едно не съм го прочел. :lol:
Че аз съм си горд българин откакто се помня, но знам къде да сложа границата, както и всеки уважаващ себе си интелигентен човек (ама само как се присламчих към уважаващите се интелигенти). )

[Neonix]

Аз съм българче

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.

[Neonix]

Да забелязвате нещо? Не става дума за гордост, а за любов към Родината. Това е чувството, което всеки от нас би трябвало да изпитва. Гордостта е чувство, което се изпитва обикновенно след някакъв успех, а любовта към родината е вечна.
Като стана дума за бойната слава на българите. Вярно е, че българската армия има малко бойни неуспехи, но след един такъв неуспех едва ли някой се е чувствал горд, но любовта към България си е оставала и тогава.
Така, че според мен въпросът, който трябва да си зададем е не "Гордея ли се, че съм българин?", а "Обичам ли Родината си?".

[Sevastokrator]

"Опознай Родината, за да я обикнеш!"
Кой казва, че в посланията от времето на тоталитаризма в Бг нямало смисъл.

[gollum]

На въпросите на Шарфшутце моите отговори напълно се покриват с тези на сър Грей:
1.да;
2.не;
3.не;
4.не;
5.обикновено някакви си мои неща.
При това, трябва да си призная, че едно време химна съм го чувал предимно по радиото и го възприемах като отбелязване на факта, че е настъпил новия ден (пускаха го в 24:00, ако си спомняте). После се сблъсках с ежедневното слушане на химна в казармата (по два пъти на денонощие, доколкото си спомням), което представляваше гротескно и отвратително задължително мероприятие. Обикновено си обмислях някакви мои си неща, рядко - когато бях много изморен просто го използвах като време за почивка. Оттогава отношенето ми към химна е по-скоро пълно безразличие. Не мога да каже, че го асоциирам с родината по какъвто и да е положителен начин. Да не говорим, че сравнително добрия текст по начало се е превърнал в пусто място от повторения.

[Mahadeva]

въпросника на Шарфшутце

и това, че съм горд, че съм българин ме прави повече или по-малко човек???????????????...какво значение има всъщност, дали се гордея с националността си? това променя ли поведението ми??? хората или са хора или не са.