Дослужването, масово явление преди 1989г. беше съвсем отделна простотия.. Масово се пращаха войниците, отслужили 2-те години служба, на бригади да работят на националните обекти още три месеца, т.н. "задръжка" - безплатна работна ръка.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Казарма?
Collapse
X
-
Отплеснахте се в спомени от актуалната тема - каква е ролята на строевата подготовка?
На мен, честно казано, ми е малко трудно да различа какво точно се включва в това понятие (като служил в друга армия). През целия новобрански курс (4 месеца) и последващата специализация (2 месеца) сме се придвижвали само по отделения или взводове и винаги под строй - от сутрешното строяване, през яденетата, до вечерното, навсякъде. Всяко придвижване от сграда до сграда или някакво занятие ставаше за време и завършва със строяване и отдаване на чест на командира. Ако закъснеем или някой се издъни (не-лъснати обувки и т.н.) целия взвод бяга до дървото и обратно, и отново, докато се вмести в норматива. Направо беше изключение да ходиш някъде сам, помня че го имаше усещането, че си избягал, че си дезертьор едва ли не... това по повод размишленията как група хлапета на 18 г. се превръщат в органична единица.
После вече в батальона нямаше такива неща, ходиш си самосиндикално насам-натам.
Доста по-късно ме бяха вкарали в някаква представителна група, която се обучаваше да стреля с халосни патрони, да марширува в парадни униформи и т.н. (за нечие погребение). Но сержантът видя, че не изгарям от ентусиазъм, пита ме ехидно "ти май не искаш особено да си тук", аз викам "ми не"... и ме прати да си ходя обратно в ротата.
Но строяването сутрин и вечер си беше част от службата до самия край."No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Comment
-
ValBo написа Виж мнениеС две думи, ти казарма не си видял изобщо, подготовка също, но си спец в областта?
Ние сме уникална държава. Имаме прекрасни специалисти, които могат да оправят държавата, престъпността, футбола, дори и 3 манекенки наведнъж, обаче за съжаление, не могат, защото няма кой да ги замести в таксито!
Едит: Ок, оправих правописната грешка, а ти имаш ли да добавиш нещо по същество? В смисъл нещо различно от това да обявяваш хората на различно от твоето мнение за тотално некомпетентни?
gollum написа Виж мнение---
Съгласен съм, но както сам виждаш, тук проблема не е в строевата подготовка или в това защо е включена в учебния план (за какво се използва), а в цялостния план (вероятно в хората, които организират и провеждат цялото мероприятие). Между другото, моите впечатления са различни: в новобранския център се наблягаше доста на маршировката, но поне по часова разписание не е заемала повече от една пета от времето, може дори и по-малко да е било, не помня точно. И, между другото, пак по впечатления от там, част от това време (при това, не малка) бе посветена на съответната церемония и вероятно бе оправдана с нея. След това часова по строева подготовка не сме имали въобще (доколкото се е ползвала, това бе за сутрешните, вечерните строявания и при застъпване на караул). Т.е. като съотношение на часове всичко беше общо взето добре. Проблемът бе, че повечето от специализираните часове нямаха почти никакво реално съдържание, а 3-4-те занятия по тактика, които реално се проведоха (и то, защото имаше посещение "отгоре") бяха меко казано смешни, а схемите, по които се правеха - още повече (някъде на ниво ПСВ). Но тук проблема е в хората и мотивацията им, в ресурса, които се отделяше за това.
Е, значи правилно съм те разбрал. Мисля че грешиш по отношение на "мястото" на тази разлика. Едно е разликата в организацията на командното ниво - каквато реално има между РККА и Вермахта (особено към началото на войната).Last edited by Angelmr; 30-03-2016, 23:38.
Comment
-
Строевата подготовка се заключаваше в занятия по строева подготовка - часове, в които новобранците се научават на строеви хватки и движения без оръжие - строеви стоеж, отдаване на чест, обръщане на място и в движение, маршируване, както и строеви хватки и движения с оръжие - същите, ма с оръжие - как се държи оръжието на ремък, през рамо, на гърди и др. Как се излиза и как се влиза в строя, как се отдава чест.
Освен това се учеха хватките как се заляга и как се става, как се припълзява и как се движи с прибежки войника. След това се учеха строеве на отделението, взвода , ротата и батальона в пеши строеве:
- в разгънат строй - в редици;
- в походен строй - в колони.
А след това и същите строеве на машини - камиони, бронетранспортьори и прочее..
Не е проста работа строевата, ндаа, после, а по-скоро паралелно с това се преминаваше към тактическите занятия - първоначално индивидуално - как се придвижва войникът на бойното поле - тук намират място припълзяванията и прибежките, учени по време на строевата, после се преминава в груповото обучение по тактика в състава на отделението, взвода,ротата, батальона - действия в отбрана, настъпление, в патрул и т.н.т. После към големите учения.
Та такава е методиката, най-общо казано...
Comment
-
Dinain написа Виж мнениеОтплеснахте се в спомени от актуалната тема - каква е ролята на строевата подготовка?
На мен, честно казано, ми е малко трудно да различа какво точно се включва в това понятие (като служил в друга армия). През целия новобрански курс (4 месеца) и последващата специализация (2 месеца) сме се придвижвали само по отделения или взводове и винаги под строй - от сутрешното строяване, през яденетата, до вечерното, навсякъде. Всяко придвижване от сграда до сграда или някакво занятие ставаше за време и завършва със строяване и отдаване на чест на командира. Ако закъснеем или някой се издъни (не-лъснати обувки и т.н.) целия взвод бяга до дървото и обратно, и отново, докато се вмести в норматива. Направо беше изключение да ходиш някъде сам, помня че го имаше усещането, че си избягал, че си дезертьор едва ли не... това по повод размишленията как група хлапета на 18 г. се превръщат в органична единица.
После вече в батальона нямаше такива неща, ходиш си самосиндикално насам-натам.
Доста по-късно ме бяха вкарали в някаква представителна група, която се обучаваше да стреля с халосни патрони, да марширува в парадни униформи и т.н. (за нечие погребение). Но сержантът видя, че не изгарям от ентусиазъм, пита ме ехидно "ти май не искаш особено да си тук", аз викам "ми не"... и ме прати да си ходя обратно в ротата.
Но строяването сутрин и вечер си беше част от службата до самия край.
Dinain написа Виж мнение"Войната е заложена в най-дълбоките нива на подсъзнанието ни."
Дабъл, трипъл и куадрипъл фейспалм, не знам какво пушиш, но ме хвърли в оркестъра и обвини оберкелнера в кражба на две крони от сметката.
И аз се отказвам от този спор с моя си метафора: някой имал гадна учителка по математика в трети клас и сега разправя каква отживелица е таблицата за умножение. Всички вече ползват калкулатори и имат смартфони.
Comment
-
Не знам още колко хора трябва да кажат едно и също, по няколко начина, за да вземеш да го схванеш.
Строевата подготовка е ЧАСТ, повтарям ЧАСТ от цялостното обучение. Тя има своето място и време. Както и физическата подготовка, стрелковата, тактическата, дори и караулната служба. Всичко това е комплекс от различни дейности, които накрая създават войник.
Всеки по себе си може да е перфектен индивидуалист, армията обаче е отборна игра, там сам си никой. И Рамбо е само филм.
И накрая нещо съвсем ad homini.
Няколко пъти се опитах културно и некултурно да ти намекна, че ръсиш глупости. Вземи спри, докато време!Сънят е слаб заместител на кофеина!
Comment
-
Хм, позволявам си да предположа, че съм изкарал приблизително същата, ако не и малко по-сериозна строева подготовка от теб. И с какво това ме прави войник с дори сравнима подготовка?
Интересно твърдение във форум за военна история. Дали ще е новина за теб, ако ти съобщя, че хората са воювали хилядолетия преди да открият дисциплинираната войска и строевата подготовка?"No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Comment
-
Dinain написа Виж мнениеКакво е войната? Ами тя е 'организирано насилие'...Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець
Comment
-
ValBo написа Виж мнениеНе знам още колко хора трябва да кажат едно и също, по няколко начина, за да вземеш да го схванеш.
Строевата подготовка е ЧАСТ, повтарям ЧАСТ от цялостното обучение. Тя има своето място и време. Както и физическата подготовка, стрелковата, тактическата, дори и караулната служба. Всичко това е комплекс от различни дейности, които накрая създават войник.
Всеки по себе си може да е перфектен индивидуалист, армията обаче е отборна игра, там сам си никой. И Рамбо е само филм.
И накрая нещо съвсем ad homini.
Няколко пъти се опитах културно и некултурно да ти намекна, че ръсиш глупости. Вземи спри, докато време!
По въпроса за индивидуалността, твоето виждане е сравнимо с това да се мъчиш да вкараш един здрав и силен, но бавен футболист, да играе на позицията нападател, само защото според теб индивидуалните качества са нещо без значение. Сега схващаш ли чие твърдение е глупост? Е в родната казарма се акцентираше именно на игнориране и подтискане на индивидуалните качества. И ако си бивш офицер, изкарал обучението и оформянето на личността си в такива условия, то това би обяснило много неща. Извини ме за аргумента "ad hominem"...
Dinain написа Виж мнениеХората са се биели откакто има хора, но това има толкова общо с воюването, колкото играта на лимки с билярда. Насилието може да е присъщо на част от хората, но войната - не. Какво е войната? Ами тя е 'организирано насилие'. Да се пуска и спира по команда, това именно не е присъщо. Стига бе, това са елементарни неща...
Comment
-
Nick написа Виж мнениеАко приемем, че икономиката (в общия смисъл на понятието) е присъща на човеците
Comment
-
Извън темата е, но да го "затворя", така да се каже:
Angelmr написаА ако не бъркам в доброволческите подразделения на вафен СС, въпросната тенденция достига и до най-ниско ниво, макар и не при всички обстоятелства.
Ако се върнем на РККА, то работата е там, че когато нямаш добре подготвени и достатъчно подофицери (т.е. водачи на най-ниско ниво) и добре подготвени командири (пак, на ниско ниво), нямаш много опции и трябва да разчиташ предимно на изрични и подробни заповеди, които не оставят много свобода на действие. Другата възможност става достъпна с повишаването на нивото на подготовка и умения на водачите ти (т.е. подофицери и офицери). И това е универсално за всяка армия, за която съм чел до момента. Тези разлики можеш да ги откриеш къде ли не. Тук нямаме среща на лоша и добра системи, а имаме обстоятелства, които не позволяват да се ползва системата в пълнотата й.
-----
Сега, по темата: мисля че спорът отиде твърде далеч, защото няма много вслушване. Angelmr, мисля че всички сме съгласни, че ако службата е зле организирана, от нея няма много смисъл. Особено тези от нас, които са служили тогава, когато тя вече се е разпадала общо взето. Но това не означава, че сами по себе си принципите й са лоши или нещо подобно - напротив, те са си добри (за това, за което са създавани), просто трябва да се правят нещата както трябва. И за да има смисъл от тях, ако ще се въведат отново, трябва да се правят както трябва. Видно е, че за това нито има средства, нито хора. Не случайно армиите се изграждат с десетилетия, защото най-сложната част е подготвения ефективен персонал и "духът", т.е. всички онези отработени и осмислени процедури, които му придават ефективност.
И, ако се върна към частния въпрос, мисля че ще се съгласиш, че строевата подготовка има своето място и смисъл, просто трябва да е част от цялото, елемент на своето си място. Ясно е, че когато почти никой не вижда смисъл в случващото се, персоналът не е подходящ (това при моята служба беше особено видимо в новобранския център - вероятно само един от офицерите ни беше наясно защо е там и имаше някаква мотивация за действията си, но се виждаше, че вече се е отказал - останалите, особено подофицерите, имаха по-скоро деструктивен ефект; и се виждаше, че всичко е за отбиване на номера; ясно е, че в такава обстановка нищо не може да се постигне).
---
Сега, ако обобщя своя опит (малък) и прочетеното до момента, строевата подготовка има две роли. Едната вече я описахме - да превръща индивидите в сплотена група, действаща заедно (и всичко друго, необходимо, за да могат после да действат като военна единица). Втората е церемониалната - и една не малка част от обучението мисля че беше свързано основно с нея. А тя си присъства доста основно. Вероятно може и без нея, но като се замисля, тя е характерна за всяка армия и в някаква степен е свързана с духа й. Т.е. има значение.
Comment
-
gollum написа Виж мнениеИзвън темата е, но да го "затворя", така да се каже:
Сега, ако обобщя своя опит (малък) и прочетеното до момента, строевата подготовка има две роли. Едната вече я описахме - да превръща индивидите в сплотена група, действаща заедно (и всичко друго, необходимо, за да могат после да действат като военна единица). Втората е церемониалната - и една не малка част от обучението мисля че беше свързано основно с нея. А тя си присъства доста основно. Вероятно може и без нея, но като се замисля, тя е характерна за всяка армия и в някаква степен е свързана с духа й. Т.е. има значение.
Comment
-
Ами то така и стоят нещата, като цяло - поне доколкото имам някаква идея. Тези неща си присъстват, разбира се, на всяко ниво като час от официално-церемониалната страна на службата, но иначе са съсредоточени в началния й етап, когато е необходимо да се постигне съответния ефект. След това, естествено, акцентът е върху професионалната подготовка, т.е. в зависимост от специалността. Не съм сигурен дали все още има нещо, за което да се спори.
Ще си позволя да коментирам само още едно нещо:
Angelmr написаМоята теза е, че с развитие на технологиите, пропорционално се повишава и значението на личните умения на войника, който в голям процент от случаите не оперира леко оръжие и не се сблъсква очи в очи с врага, а оперира със сложна апаратура на стотици километри от най-близкия противник.
Comment
Comment