Казарма?

[ValBo]

С две думи, ти казарма не си видял изобщо, подготовка също, но си спец в областта?
Ние сме уникална държава. Имаме прекрасни специалисти, които могат да оправят държавата, престъпността, футбола, дори и 3 манекенки наведнъж, обаче за съжаление, не могат, защото няма кой да ги замести в таксито!

[gollum]

С две думи, ти казарма не си видял изобщо, подготовка също, но си спец в областта?

ВалБо, това е неточно - "да си видял казарма" означава едно-единствено нещо, да си изслужил въпросната повинност. Ясно е, че между конкретните казарми и времеви периоди е имало разлики, но това не означава, че едното е било казарма, а другото - не е. Напротив, все така си се е наричало и за същото става въпрос, независимо от срока или за какво реално е използван. Можеш да кажеш, че по него (и мое) време вече службата не е била същата и прочее, но пак си е казарма.

---

Проблема идва, когато 99% от това което минава за военно обучение се ограничава в строева подготовка. Някакво минимално ниво съм съгласен че е нужно. Но както споделих по-горе, 4-6 часа дневно строева подготовка в продължение на месеци, при сумарно 15-20 часа за целия срок на обучение стрелкова и тактическа подготовка, е меко казано малоумно съотношение.

Съгласен съм, но както сам виждаш, тук проблема не е в строевата подготовка или в това защо е включена в учебния план (за какво се използва), а в цялостния план (вероятно в хората, които организират и провеждат цялото мероприятие). Между другото, моите впечатления са различни: в новобранския център се наблягаше доста на маршировката, но поне по часова разписание не е заемала повече от една пета от времето, може дори и по-малко да е било, не помня точно. И, между другото, пак по впечатления от там, част от това време (при това, не малка) бе посветена на съответната церемония и вероятно бе оправдана с нея. След това часова по строева подготовка не сме имали въобще (доколкото се е ползвала, това бе за сутрешните, вечерните строявания и при застъпване на караул). Т.е. като съотношение на часове всичко беше общо взето добре. Проблемът бе, че повечето от специализираните часове нямаха почти никакво реално съдържание, а 3-4-те занятия по тактика, които реално се проведоха (и то, защото имаше посещение "отгоре") бяха меко казано смешни, а схемите, по които се правеха - още повече (някъде на ниво ПСВ). Но тук проблема е в хората и мотивацията им, в ресурса, които се отделяше за това.

Тук дадох пример за разликата между армия фокусирана върху безпрекословното следване на заповеди, без мисъл от страна на изпълнителя и тази фокусирано върху мисията и крайния ефект, оставяща голяма гъвкавост в начините на изпълнение, до най-ниско ниво. Това е следващото ниво на дискусията, само част от която е самата строева подготовка. Командния стил с безпрекословното следване на заповеди в разрез с индивидуалните качества на индивида и този даващ на индивида свобода на действие. Втория подход като принцип е по-успешен.

Е, значи правилно съм те разбрал. Мисля че грешиш по отношение на "мястото" на тази разлика. Едно е разликата в организацията на командното ниво - каквато реално има между РККА и Вермахта (особено към началото на войната). Но това е ниво, което е далеч над "главите" на войниците и се отнася до командирите (офицерите, ако ще говорим по общо). Тази разлика няма общо с маршировката или "безмозъчното/автоматичното следване на заповеди" при войниците. Става въпрос за това как се поставят и изпълняват заповедите от командния персонал. и, между другото, това е и въпрос на личен команден стил, т.е. не е чак цялостна и всеобща доктрина, макар че развитие в това отношение има.
Общо взето, става въпрос за това да ти поставят конкретна задача и начин, по който трябва да я изпълниш (да речем, "първо в толкова часа ще атакувате този хълм, като се придвижите оттук; след това ще напреднете по тази равнина; след това ще минете през тази гора по този път и ще достигнете тази височина до толкова и толкова часа" спрямо "вашата задача е да заемете тази (крайната от предишната заповед) височина до толкова часа"; във втория случай командирът, получил заповедта има пълна свобода как точно да я изпълни). В немската система най-често се поставя цел, не се заповядва директно какво да се направи, като има по-голяма свобода по отношение на конкретното изпълнение. Както и да е, въпросът е, че това се отнася до командния персонал, макар че на най-ниско тактическо ниво, разбира се, командващият може и да е подофицер или дори войник (ефрейтор). Така че тази разлика си я има, просто тя няма много общо с необходимостта от подчинение на заповеди, която е на друго ниво, така да се каже.
Сега, и в двете армии заповедта, когато е конкретна и ясна, не подлежи на обсъждане и трябва да се изпълнява автоматично. Това се залага у войниците като основна част от обучението им. И не мисля, че има някаква разлика в това отношение и в днешните условия.
Идеята не е да се създадат безмозъчни роботи, които да не мислят самостоятелно. Идеята е да се гарантира универсалност при изпълнението и да може да се разчита, че каквото е заповядано ще се случи, а няма първо да бъде обсъждано, а след това - евентуално игнорирано. Това а задължителна част, без която няма съвременна армия. Затова е и първото нещо, което се насажда: ако се даде заповед, тя се изпълнява така, както е дадена.
Нещата се променят, когато в уравнението влезе управлението, т.е .когато съответния войник получи собствено пространство за решения, т.е. някакви командни функции. Тогава, разбира се, се цени способността да се вземат решения и да се намират отговори според обстановката. Но без автоматичното подчинение няма как да се изпълнят намерените отговори, затова е толкова важна.
Самите заповеди могат да се дават с различна "свобода" на изпълнение и прочее.
Т.е. според мен, тук смесваш три различни неща:
Едното е подчинението и изпълнението на заповедта, което е основа на армията. Ако ти дадат заповед да изскочиш от укритието и да претичаш еди-какво си разстояние, трябва да го направиш. Ако ти дадат заповед да стреляш по еди каква си цел, трябва да го направиш и прочее. Причината е проста: ти си част от едно цяло и функционирането на това цяло зависи от изпълнението на функциите на всяка една част в него - ако ти се забавиш, друг ще пострада заради това.
Второто е даването на заповед или вземането на решение (как да изпълни заповедта, ако тя е дадена така, че дава съответната свобода) от командира на съответното ниво (това може да е и редник, който в даден момент води огнева или щурмова група, т.е. 2-3 други редници). Колкото по-инициативен и способен е, колкото по-добре разбира ситуацията, толкова по-правилно ще е решението му и заповедта, която ще даде на свой ред на хората, които са му подчинени.
Третото е начинът, по който е организирана йерахията в командването и стила на даване на заповеди. Примерът с РККА и Вермахта се отнася до това ниво. В единия случай се поставят общи задачи, а командирът решава как да ги изпълни, във втория се дават конкретни заповеди, които трябва да се изпълняват (т.е. командирът най-често губи свободата си сам да интерпретира задачата).

[ValBo]

Ще бъда много груб в сравнението, но вече губя търпение.

Та ако си ползвал само ръцете си за получаване на удоволствие, не можеш да съдиш дали секса си заслужава.

С това приключвам участие в темата.

[Gaden Gogi]

хи хи +1

[Dinain]

"Войната е заложена в най-дълбоките нива на подсъзнанието ни."
Дабъл, трипъл и куадрипъл фейспалм, не знам какво пушиш, но ме хвърли в оркестъра и обвини оберкелнера в кражба на две крони от сметката.

И аз се отказвам от този спор с моя си метафора: някой имал гадна учителка по математика в трети клас и сега разправя каква отживелица е таблицата за умножение. Всички вече ползват калкулатори и имат смартфони.

[Макс Щирнер]

Казармата не е нужна на мъжете да станат мъже, а на държавата да има пушечно месо. Такива структури са за уравниловка на мозъчните гънки... Напълно неадекватен човек би си помислил, че от "казарма" имат нужда обикновените хора - тя не е направена за да "възбуди мъжественост" у подкастрените от училищната система бройки, а за да бъдат те дооформени като нискоинтелигентни подръжници на режима

[Amazon]

А те 33 километра ускорител ще ми строят... Тоя на Люлин малък ли ви е?
Задръстени физици, ей!

Българският колайдер не беше ли новият път към Перник?

И за да съм по темата: ДАЙТЕ НИ СИНОВЕТЕ СИ — КОЙТО И ДА Е, ВСЕ ЩЕ СВЪРШИ РАБОТА

[Dinain]

Не, това е тунела за Люлин. (Ускорител за елементарни частици)

[Blackwolf]

Всъщност колко от пишещите в темата са ходили в казарма и колко са служили преди 10 ноември?

Съжалявам, ама това са празни приказки. За 1 година (за 6 мес. изобщо да не говорим) не може да се обучи войник. За 2 год. навремето не съм сигурен колко сме били обучени. Може би горе-долу, на посредствено ниво, което при сблъсък с професионална армия може да те постави само в положение на пушечно месо.

За тази всеобща военна повинност, за която пищят толкова хора (най-вече тези, които не са ходили в казармата) откъде ще се вземат пари? При положение, че няма пари за елементарни неща в България - прим. за здравеопазване, образование и т.н.

[Dinain]

За кашик 6-8 месеца са напълно достатъчни.

[bukvite]

Да не се правя на велик, но тук пишещите са служили или след Десети или в разни скатани поделения във вътрешността, дето не се е очаквало реално да се бият.
В Елхово кашиците имаха тактики (целодневни, поне 20-30 км) през ден, а се стреляше като за световно. Аз дето бях в ПВО пост съм стапял дулото от стрелби (щото КСВ-то първо нас идваше да проверява) до там, че автомата почваше да плюе куршумите.
И останалите в триъгълника бяха така. Докато тия в Сливен (бях няколко месеца на школа там), наистина пукаха по един пълнител за цяла служба. Така че не може да се определя еднозначно. Истината е, че като цяло не се разчиташе на нас за някаква дългосрочна отбрана, а по-скоро за задържане на положението известно време.

[Kramer]

Като гледам повечето минали казарма, са минали през нея през втората половина на 90-тте и до 2007г. като я премахнаха.
Всъщност идеята за новобранските учебни центрове през 90-тте години беше добра. Влизаше се на четири смени през годината, стари войници в тия центрове нямаше, създаваха се уловия за едно по-плавно адаптиране на новобранците към казармата. И до тук с положителното. Същото беше опорочено от това, да се смятат всички офицери за годни да обучават войници без оглед на специалност, опит и прочее. Както и от вечният недостиг на опитни сержанти. Както и от тоталната демотивация през 90-тте.

Преди да се създадат новобранските центрове, единичното обучение преминаваше в частите, като в бойните части то беше под ръководството на опитни офицери, и след това новобранците буквално минаваха през "горнилото" на полка за да станат след първата година опитни войници.

[pehotinec]

Като, чета това което е писано преди мене излиза, че през 1978 - 1980 обучението е било по- добро. Като основен недостатък ми се струва да беше, че всичко беше някак самосиндикално - максимум рота, до батальон и без взаимодействие с други части или родове . За сметка на това мизерията беше много качествена: краста, дизинтерия, гонка и пр. Като запасняци условията също бяха много лоши, направо походни : първо посред зима, после по жегата и пр. и пр. Но вече, слава богу, съм предостатъчно одъртял..

[Kramer]

Като, чета това което е писано преди мене излиза, че през 1978 - 1980 обучението е било по- добро. Като основен недостатък ми се струва да беше, че всичко беше някак самосиндикално - максимум рота, до батальон и без взаимодействие с други части или родове . За сметка на това мизерията беше много качествена: краста, дизинтерия, гонка и пр. Като запасняци условията също бяха много лоши, направо походни : първо посред зима, после по жегата и пр. и пр. Но вече, слава богу, съм предостатъчно одъртял..

Единичното обучение беше в състава на новобрански роти, временно организирани в новобрански батальон. След това войниците си отиваха по подразделенията за които бяха определени. И след това се продължаваше съгласно плана и програмите за подготовка на полка.

[pehotinec]

Нас си ни командироваха след клетвата в отделен батальон, на друго място - до самото уволнение.....Но и днес макар и на рядко ми се присънва, че ме връщат да си дослужвам още не знам колко си месеца. И седя в недоумение на плаца и си викам.......и пр.