Казарма?

[Гост]

E какво толкова видя?

[Gaden Gogi]

E какво толкова видя?

Kaкви сволочи наемат за войници и как на оВциферите се отнасят към службата

[Гост]

Конкретно нещо или личните ти идеали не съвпаднаха с видяното? )

[Gaden Gogi]

Конкретно нещо или личните ти идеали не съвпаднаха с видяното? )

Личните ми идеали нямат нищо общо с армията.
Конкретно-ще споделям впечатления в хронологичен ред на възникването им.
Влизаме (аз съм в основният състав) чакамес, появява се някаква обезяна дето аха аха и на 4 крака ще тръгне, почва да се държи като палячо, според униформата е редни. Впечатление 2- щъкат разни капитани насам натам, хубаво с 1 изключение (ще го спомене по-натам) си изглеждат и държат както трябва, особено командира на раьона....обезяната изобщо не воли да отдаде чест...ама бутай, капитанчета разни...хубаво ама след малко се появява 1 бр. подполковник и 1 бр цял полковник, нула реакция от обезяната (на мене почва да ми става интересно).
Впечатлителен обект номер две- докато висим се появява и той...караулът (какво прави изобщо този в такъв раьон???)..караулът е силно впечатлителен редник, кинт и 60-70 висок, и толкова широк, абсолютно кюфте. Какво прави изобщо този в армията??? че той един норматив не може да покрие..кюфте ама кюфте, абсолютно кръгло, разбирам да е наборник ама то... разона на потделението страшно запуснат, много подтискащо (баща ми преди 25 години като ст. лейтенант служеше там)....по-натам, обличане (поносимо организирано) развод, показване на новата техника (приятно впечатление), дрън дрън дрън...и се появява впечатлявка номер 3. в лицето на капитана Жечев, брррр, толкова рспасани униформени дори на уволнение не съм виждал (останалите офицери си бяха съвсем както трябва, и старшините и те) не стига че размъкнато ами и коса беше тръгнало да си пуска...След обеда, бърборкаме си с един капитан и става въпрос за задграничните мисис, и как на никой не му се ходело (а вече ен били само от доброволци) и как ако искали да го пратят щях да хвърли шапката....аз съм в шаш...този в армият али си мисли че е или в децка градина? и за какво според него си получава заплатата?...фу омръзна ми да пиша.

[Гост]

Dejstwitelno има такъв момент. Но пък ако беше влязъл в едно соц - поделение, щеше да видиш същата картина.

Само че с какво удивление наблюдавах учението Щит 84! Такъв бърз ъпгрейд оттогава насам не съм виждал. Така че - не е там проблема, не черногледствайте..

[Gaden Gogi]

Пропускаш едина мъничк аподробност, в соц поделенията бяха наборници, каквото имало това ( и аквото минало мед комисия), докато тези са профита, поради което е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да отговарят на някакви (пък макар и минимални) изисквания. А двете описани съества н отговаряха, но бяха назанчени там. А това с дисциплината когато имаше наборници дори убер връзкар не можеше да ис го позволи, а аако опита щеше сам да си здава нарядите и/или до уволнение на границата.

[Гост]

Бедна ти е фантазията до какви "висини" на дисциплината стигаше БНА. Тонове алкохол се изпиваха, хиляди идиотщини е вършеха.

Днешната професионална сигурно има кусури, не знам, нямам ясен поглед. Познавам 2-3 войника, впечатлението е добро.

Освен това, ти не си експерт, за да прецениш дали 2-3-ма видяни от теб войника отговарят или не на "изискванията".

ПП
И не им викай "същества"....

[Kramer]

Вимпел, поздравления! Много смислен пост.

[вимпел]

Лоша работа.
Драснах някой ред обаче мисълта за казармата не ми излиза от главата.
По точно въпросите около нея. Човека които подхвана темата само провокира мнения - не каза че евентуално се кани да се ангажира с нея.Това прави излишни няколко поста.Тези които казаха че си е живо губене на време всъщност убеждаваха него или себе си?Предложението за алтернативен ангажимент като работа или учене си е направо неуместно.В днешната реалност с подходяща работа за един следобяд се правят толкова пари колкото в други условия - с поколения.Ученето си е учене пък и кой каза че като завърша някаква образователна степен каквато и да е тя процеса на усвояване на информация и адаптирането и през личните ми възможности към средата в която живея приключва
Честно казано и по мое време имаше хора които се чудеха от колко кладенеца вода да донесат за да убедят всички от които зависеше влизането в казармата и най-вече себе си че има къде по важни неща - влизане във ВУЗ ,специална работа в соц.чужбина ,медицински проблеми,колкото и странно да звучи за времето си -религиозни ограничения само и само да не влязат.Смятам че си бяха най-обикновени бъзльовци и рапани /нали знаете какво е рапан - хищен охльов/с които не си заслужаваше да се познавам.Не смятам обаче и че е особен повод за гордост желанието да се служи - просто времената бяха други влизането беше задължително и да се правиш на интересен си беше тъпо.
А вътре си беше страшно - никога не знаеш колко пиян е стария и колко голяма глупост от скука и простотия може да направи с автомата на часовия и дори с ножа на дневалния.Ето едно интересно приложение на казармата ми изплува в движение - ами че то си беше школа за оцеляване и място където можеш да си самовъзпиташ инстинкт за самосъхранение
Майтапа на ляво обаче не мога да разбера възникването на въпроса на човека започнал явно позабравената тема.Ами че то сега няма задължение за отслужване на определен срок в полза на държавата - ако човек иска да се ограмоти - кеф ти стрелбища ,кеф ти клубове по страйк бол,софт бол и каквито искаш болове.Ако иска да не се занимава с глупости кеф ти университет на центъра на Лондон кеф ти факултети в разни германски села.Липсата на задължение за отдлужване в полза на държавата обаче ме навежда на въпроса има ли въобще държава ,след като странното образувание с претенции за историческа значимост обявява че "държавата всъщност е лош стопанин и всичко трябва да минава през частен интерес" - ами тогава от моите данъци държавата да ми купи пушка и да ми я даде да си я ползвам в къщи/така е в Швейцария/,след като продаде Нефтохим Бургас на руснаците да им даде летището в Равнец да си сложат там две ескадрили МиГ29 да си го пазят.Егати оправданието - нямам пари да подържам армия от наборници ще си платя на който дойде да отбива номер а пък момчетата на България ако им се служи яко - има си Чуждестранен легион,руснаците взимат куцо и сакато на което му се убива наемици за Чечня ,ако се съгласят на сюнет може и в Близкия изток да се пласират.
И въобще що за държава сме и има ли смисъл същата да се пази - като гледам по телевизията и във вестниците сме механична смес от малцинства на които все са им нарушени правата/без никой да споменава за задълженията им/,състоим се от домове за изоставени деца и зарязани психичноболни,управляват ни хора които още не са решили половото си самоопределение а стопанския ни живат се изчерпва с размера на отпуснати еврофондове и драките кой колко е откраднал от тях/коментира се не това че се крадат ,а това че някой не е доволен че не е успял той да ги открадне а друг ги е докопал/.Сещам се веднага за пленения аварски елит на разговор при кан Крум и отговорите им защо сме ги победили - ще кажеш че четеш днешен вестник само имената трябва да се сменят.Сещам се също че не мога да се сетя за сега съществуваща държава Авария/тъй де държавата на аварите/Трудно се запазва чувството за нормалност и за адекватност след тежки мисли.
Да се върна обаче към личния опит - няма да повярвате мой набор ,вече сме втора година /така да се каже поостаряли пушки/ майка му висеше всеки ден в щаба на флота с молби да го освободят - значи той вече влязъл ,един куп доктори се подписали че е ГВС а загрижените роднини се мобилизират.Момчето - кораво - камъка като стисне три цвята вода пуска - ще пукне горкия от срам - нито е имало някакви извращения нито му се е скъсал г... от служба нито се интересува от предсрочно уволняване - родата обаче действа.
Абе не е ли по добре да се отвори една тема Спомени от казармата че се поувлякох.
Във всеки случай смятам че процеса е двупосочен - ако държавата иска да събира данъци и парите от тях да стигат за всичко да си създаде адекватна структура и да формира адекватно поведение.Не съм доволен от размера на данъците които плащам - трябва да са повече .Тогава обаче и аз ще искам да получавам повече - и то реални услуги формирани от фиска а не имитация.Честно плащам 140лв. такса смет и се чудя общината как успява да се оправи с толкова пари -чистят т.е. изхарчват ги и навсякъде старашна мръсотия- искам да плащам повече и да ми е чисто наистина.Искам държавата да не се сеща за себе си само когато се раздават коледни премии а да поеме отговорност да създаде нещо читаво вътре в държавата .Искам да плащам повече и децата ми да получават наистина добро образование,искам да плащам повече и доктора да не ми казва - ама иди купи бинт и катетър за дядо си щото той не е работил за същата държава 48г.,баща ми още толкова и аз от как съм се уволнил нямам нито един ден неплатен отпуск т.е. върху всичките часове дни и години съм си платил осигуровките.Не ме интересува кой ги е откраднал интересува ме защо не е наказан.Няма да ме интересува защо ще живея във Варненския санджак. Ще ме интересува защо не е опазена Варна за внуците ми и кой открадна парите за армията.Не става без плащане обаче не става и само с оправдания.

[Гост]

Мда.....

Какво да добави човек след такъв текст... Наистина въпросът е много, много по-широк от това "добре" ли е или не е "добре" да се ходи във войската.....

Въпросът е какво прави българската държава и народ със себе си в последния период от историята си...

[Гост]

Впрочем, едно една позиция към войната и войската, реална, не теоритична като тука.

Михаил Кремен, "Брегалница" (тази книга е сред българските шедьоври и по никой начин не бива да се пропусне!)

http://www.promacedonia.org/mk/index.htm

"6.

Скитащ замислен между гробовете, аз чух откъм окопите тънък, креслив, разтреперан глас: някой ме викаше по име.

Обърнах се: из окопа излизаше прост войник, наведен, да го не видят сърбите. Кой ще е този мургав момък с брадясало жълто, сухо лице, с увиснали черни мустаци? Нахлупена фуражка, изцапана с пръст, куртката овехтяла и измачкана, със следите на тежък окопен живот.

Той се втурна към мен, разтварящ ръце да ме прегърне:

„Ти не ме позна. Как ще познаеш мъртвец, излязъл от гроба!"
„Мишка! Какво правиш тук!"

Мишка — моят приятел от студенческите години! Той трепереше в прегръдките ми.

Някога — то беше отдавна — ние бяхме близки другари. Ходехме нощем под звездното небе вън от града и говорехме с мечтателността и увлечението на юноши — за поезия, за жената и назначението на човека, за доброто и злото. Мишка беше чист като девица: не познаваше живота, не беше се сблъскал с него и помислите и чувствата му блестяха под росата на майско утро. Безизкуствен, самороден идеалист, той носеше в душата си светлината на една Христова любов — по-невинен от дете, по-девствен от момиче. Тогава той четеше Толстоя и виждаше света през очите на великия поет.

Но след раздялата постепенно — както става с всички приятели от младини — ние си изгубихме следите и се забравихме.

По неговите трептящи прегръдки аз усетих в душата му велика скръб: не толкова приятелят ме прегръщаше, колкото страдалецът, който зърва всред ужасите един близък.

Мишка ме заведе в окопа.

Спуснахме се — войниците ни сториха място. Мнозина спяха, налягали един до друг, извити неудобно, за да се поберат в тясното място. Издълбали си дупки в стената откъм сърбите — неправилни елепсовидни вдлъбнатини. Почернели от пот раници, разноцветни селски торби, котелчета, тенекиени канчета, кръгли матери, следи от разляна чорба, разхвърляни кокали, парцали, гилзи.

Мишка постла шинела си в дупката и ме покани да седна.
Уловил ръката ми с две ръце, гледащ ме с овлажнели очи, той се сви до мен, облегнат до стената на окопа.

„Толкова близко да сме били и аз да не зная! Досега сто пъти да съм дошъл да те видя! Гледай го ти Мишка! Нима и ти си навлякъл униформата? Че кога служи!"
„Ах, тъжна е моята история — отвърна развълнувано той, — чудя се как издържах всички тия ужаси! Аз все още мисля, че съм умопобъркан. Не ти ли правя впечатление на луд?"
„Ба, лудите никога не признават, че са такива! Ти беше ли тука в последния ден на атаката? Видя какво е война, нали"?

Мишка се поогледа откраднато — да не би някой да подслушва — и зашепна:

„Не зная ти как гледаш на войната, но за мен тя е истинско безумие. Тия около мен са прости хора, те понасят всичко като животни. Те могат да заспиват и през най-страшните минути. Но аз не съм мигвал вече три денонощия. Буквално не съм спал нито час. Помисли си само — отляво и отдясно по един мъртвец. Дето да се допреш, все мокро — кръв! На, погледни ръцете ми — не съм се мил отдавна, — това са следи от кръв. А тия пъшкания на недоумрелите! Цяла нощ ми раздират душата."

Мишка спря, затворил очи. Дълбоко хлътнали, клепачите му образуваха два тъмни кръга. Лицето му бе слабо и смъртно бледо, като на тежко болен.

Стреснат като от сън, той дигна клепки и продължи:

„Тук отпред има един сръбски труп. Този човек живя дълго време — викаше отначало за вода, поменаваше разни имена, охкаше, стенеше — полека-лека гласът му започна да отслабва. Най-после умря. През всичкото време имах чувство, като че това бях аз. И изживях с него цялата му мъчителна агония. Понякога уж заспивах. Но то беше по-страшно: всичко наново беше пред очите ми — хъркат умрели, душат ме мъртвешки ръце, събарят се планини върху ми със страшен гръм. Ах, тъй са се изтънили нервите ми, че сега не мога да изтърпя и най-слабия звук! Блъсне ли се матерка, хърка ли някой насън, драснат ли клечка кибрит — аз цял изтръпвам. Не, това е същинска лудост! И нито един близък наоколо! Никой, тъкмо това е най-тежкото! Колко жестоки са подофицерите, боже мой! Сякаш нарочно ме измъчват, като ме виждат такъв чувствителен. Нито един нежен човек!"
„Че как не си се сближил с офицерите досега!"
„Какво? Да се сближа ли? Аз нарочно ги отбягвам, защото знам, че ще си помислят за мен, както за всички интелигентни в строя: и този се умилква, и този иска благодеяния! — Ти знаеш ли, че не съм ял вече няколко дни? Тая чорба — не мога, не мога повече! Не знам от какво я правят, но имам чувство, като да ям месо от мърша. Раздавам я на войниците. — Нито един не ме е попитал какво ми е, нито един не се е заинтересувал за страданията ми! Селяните — нима те ще ме разберат. А аз съм само в тяхната среда. Ето, погледни ги — те могат да спят! Сраженията минаха и те сега приказват вече за друго. Нощем ходят да обират сръбските трупове. Погледни труповете долу — всички са голи."

Изправихме се. Току до бруствера, на около десети-на крачки — съблечен по риза сърбин, почернял и подпухнал: черно като въглен лице, устните големи, извърнати, зъбите се белеят — от устата излизат зелени мухи. Клепачите подпухнали и изпълнили цялата вдлъбнатина на очите. Под главата — купче черни косми. Черепът съвършено гол: по него пъплят червеи, един до друг, един под друг.

„Мишка, защото не сте го погребали! Под носа ви — ужасно е това! Ами той се е разложил съвсем, сигурно от него иде тая тежка миризма!"
„Има заповед: довечера през нощта ще погребат по-близките. Досега никой не беше се сетил. Тук вляво има още много. Виж другите долу, при черния окоп."

На около стотина метра се очертаваше линията на черен окоп — като да са нахвърляли на бруствера каменни въглища. Там наблизо — около 50—60 трупа. Всички съблечени — белеят се долните им дрехи. Мишка ми обясни:

... Сърбите прибягвали един по един, за да влязат в окопа. Но повечето били убити пред него. Близкият труп бил от веригата, която се опитала да се доближи до нашите окопи. Тя извила вляво и там всички до един били покосени. След неуспешната атака сърбите заели отново позицията си на отсрещната височина: червеникава
линия от изсъхнала шума, току в края на една горичка. Ясно личаха движещи се фигури. Никой не стреляше и сърбите се разхождаха свободно и неприкрито. На бруствера под лактите ми имаше сложена пушка. Не се стърпях — наведох се да се прицеля.

„Как! Нима ти би убил някого?" — ме попита Мишка ужасен.
„Че какво? Ти не си ли стрелял досега?"
„Нито веднъж! Нито един куршум! Аз съм си дал обет, че няма да направя нещастна никоя майка."

Оставих пушката.

И Мишка ми разкри своето верую.
Войната — това е най-голямата човешка мизерия: убиващ своите братя и законът те насърчава с морала на хуните. Трябва да се сложи оръжието и да се прегърне врагът. Целувката щяла да подействува по-силно от най-страшното оръжие...

Сърбите ни забелязаха: над главите ни префучаха няколко куршума. Ние бързо се снишихме в окопа.

„Ето ти, Мишка, най-добрият отговор. На куршума може само с куршум да се отвърне!"
„Те нека стрелят, аз не мога! Може би и отсреща има някой като мене: това е моят истински брат. Сигурно и там има хора, които не искат да убиват човека. Аз си представям бъдещата армия: тя ще побеждава с целувки."
„Никога, Мишка! Никога!"
„Не, то ще дойде един ден. Щом има сега такива хора, то значи, че ще се родят занапред още."
„Разбирам сега защо са те нагрубявали подофицерите! Те знаят, че не стреляш, нали?"
„Всички знаят и ми се подиграват. Мислят, че съм страхливец, че искам да се отърва от строя, за да избягна смъртта. Какво могат да разберат те? — Ах, аз ще полудея, истина ти казвам! Всичко толкова ме измъчва, че надали повече бих могъл да изтрая".

Войниците се раздвижиха като по някаква мълчалива заповед. Зашумяха, развикаха се: превити на две, те бързаха към долния край на позицията: там, между навалицата, един раздавате вечерята.

На няколко пъти ставах да си тръгна, но Мишка умолително ме задържаше. Останали сами, той искаше да
ми доизкаже нестеснено трагедията на душата си. Но вече беше късно — трябваше по това време да бъда в ротата си. И аз го оставих в окопа. Облегнат на пръстта, той ме изпроводи с очи — един отчаян,......" страдалчески поглед. Обръщах се няколко пъти — Мишка все ме гледаше с черните си кръгове чак докато минах гробовете и се скрих."

[Kramer]

И в казармата и в живота човек трябва да е войник, и то добър войник. Иначе оцеляването на племето, държавата, общността е под въпрос. Винаги има някой който да хвърля око на твоето. А оцеляването на общността е като борбата за живучест на един кораб-ако екипажът работи заедно за запушване на пробойните и изпомпване на водата корабът оцелява, оцеляват и моряците с него, ако обаче всеки тръгне да се спасява по единично...ясно е какво става.

[Sailor_Malan]

кеф ти клубове по страйк бол

Всъщност еъсофта(страйкбол нема) лично на мене ми даде доста по-прилична военна подготовка от казармата. Просто там тюфлеци 1.70х1.70 както 90% от старшините и сержантите в наборната БА, нема и не виреят. Пробвай и ти и ще се убедиш сам.

[Гост]

То пак зависи къде си служил и кога, де. Че в някои места стрелковата и пехотната тактическа подготовка беше занемарена, това е факт.

Но чак пък по-добра военна подготовка... ??

[вимпел]

Всъщност еъсофта(страйкбол нема) лично на мене ми даде доста по-прилична военна подготовка от казармата. Просто там тюфлеци 1.70х1.70 както 90% от старшините и сержантите в наборната БА, нема и не виреят. Пробвай и ти и ще се убедиш сам.

Всъщност не знам точно нито името нито съдържанието - за мен е някакъв вид игра.И като всяка игра носи качествата и недостатъците на всяко моделиране.Оръжието по принцип е 100% имитация - по размер и тегло а в повечето случаи и по брой на зарядите.Значи върши работа за отиграване на тактика и физическа подготовка - и до там.От там на татък всичко е илюзия - и отношението към пораженията и отношението към оръжието .Както и да е може би просто съм поостарял и ме съветва лошо носталгията .Пък за тюфлеците - имаше и тюфлеци пък имаше и откачени лейтенантчета и старлейчета дето ни гонеха по 4 километра само на физ зарядка - да се чуди къде да ги намери тея 1,70/1,70 наборни човек.Честно не ми се пробва - сега бягам през ден по 1-2 километра сутрин и смятам че ме подържат в добър за годините тонус и да се крия из храсталаците с хлапета изживяващи се като командоси с цялото ми уважение - благодаря.