Казарма?

[Constantine C.]

Не знаех къде да пусна темата, а ми се ще да видя какво мислите по въпроса, а именно - заслужава ли си човек в днешни дни да отиде в казарма?

Баща ми винаги е казвал, че мъж се става само и единствено в казармата. Аз лично мисля, че това време може да се използва по-добре.. например за учене,работа и др.

Вие как мислите?

[Кухулин]

Баща ми винаги е казвал, че мъж се става само и единствено в казармата.

Баща ти греши. На война също се става мъж.

[Dinain]

Не си губи времето в казарма.

[Amazon]

Правилно расъждаваш: освен ако не си решил да се посветиш на армията, казармата е изключителна загуба на време. Още повече, че нещата които "те правят мъж", или ги имаш, или ги нямаш. В казармата просто ще изтестваш дали ги имаш, но същото можеш да направиш и в "цивила", без да губиш година-две от живота си.

[messire Woland]

... че мъж се става само и единствено в казармата ...

А какво според него значи това, да си мъж? Защото съм сигурен, че представите на различните хора силно варират. Попитай го и като ти отговори - можеш да го сложиш тук и вече да обсъдим "става ли се, или не се става" мъж в казармата.

[Кухулин]

То по същество въпросите в първия пост са три:

1) Става ли се "мъж" в казармата?
2) Има ли друг начин да станеш "мъж"?
3) Нужно ли е изобщо да ставаш "мъж" или е загуба на време?

И в трите въпроса има субективни елементи, които биха направили една строга дискусия кажи-речи безпредметна. Мисля си, че най-полезния вариант е просто всеки да изкаже своето мнение.

Що е то "мъж"? Трудно може да се облече в думи, но се усеща. Има голяма разлика в характера и поведението на хората, които са имали дълготраен плътен досег със смъртта и тези, които не са имали. Това важи особено силно за собствената смърт. Между другото в бушидо има такава концепция - постоянната мисъл за собствената смърт оформя изключително добре личността. Моето мнение е, че "мъж" се става на война или чрез други рискови занимания в горния смисъл.

Е, в казармата животът беше общо взето спокоен, но все пак смъртта присъстваше като някаква идея. Наред с глупостите за дисциплина, организираност и т.н. това все пак дава някакъв отпечатък върху характера. Според мен в този аспект казармата е блед заместител на войната. Като няма риба и ракът е риба.

Нужно ли е да си "мъж"? Моето мнение е, че тук и сега е съвсем ненужно.

[Гост]

То това "ставането на мъж" ме наведе на една мисла-имаше един момък,който известно време беше на рекламата по БНТ за набиране на кадроваци преди няколко години.Изправил се горд и невъзмутим призоваваше младежта-"Стани мъж!".Та тоя същия наистина е кадровак.Даже сме от един и същи град,че даже и живее 2-3 улици под дома.Та помня че майка му като ученик го беше набарала да и облича дрехите...
Та така...

[messire Woland]

Досега със смъртта присъства на много места и струва ми се, че е доста по-чест по пътищата, отколкото в казармата. Това обаче не прави от жените - мъже, но както и да е, не е съществена тая работа.
Определенията ще зависят сигурно много и от професиите, но някак ми се струва, че в понятието трябва да влиза и семейството, не мислите ли? Примерно, да е отговорен, а отговорността на бащата не е ли също такъв елемент? И тъй нататък, всеки според вкуса си.

[Гост]

Неотдавна бяхме дискутирали темата за казармата. Тази тема сега е мирър.

А за мъж, ако и да не станеш по-рано, като станеш баща, ставаш мъж, някак си.

[Кухулин]

Досега със смъртта присъства на много места и струва ми се, че е доста по-чест по пътищата, отколкото в казармата. Това обаче не прави от жените - мъже, но както и да е, не е съществена тая работа.

Смъртта не присъства постоянно в умовете на шофьорите, а по-скоро идва неочаквано и предизвиква, хмм, известно учудване. Въпреки това "тираджия" широко се асоциира с мъжественост, също като "военен". Що се отнася до жените, наистина доста от тях покриват "мъжествения" образ, но това е друга тема.

Определенията ще зависят сигурно много и от професиите, но някак ми се струва, че в понятието трябва да влиза и семейството, не мислите ли? Примерно, да е отговорен, а отговорността на бащата не е ли също такъв елемент? И тъй нататък, всеки според вкуса си.

В днешното западно семейството има тенденция и двамата родители да поемат горе-долу еднаква отговорност. Ако ще търсим ясна диференциация, трябва да гледаме ретроспективно - колкото по-назад се връщаме, толкова по-ясно се разграничават отговорностите. В един момент отново ще опрем до въпроса за войната.

[Хана]

Като чета тук разсъжденията по въпроса що е мъжественост, почвам да разбирам защо масово се гласува за Б.Б.

Първо, ако наистина казармата е създател на мъжественост, то в повечето съвременни държави и в повечето исторически периоди няма и не е имало истински мъже. Все пак всеобщата воинска повиност исторически погледнато е имало само в малка част от армиите и държавите и е характерно съвсем не за най-демократичните от тях.
Второ, да предположим, че мъжественост=решителност+ум+сила+отговорност+спосо бност да защитаваш+ум+независимост и способност за вземане на самостоятелни решения (в произволен ред и без претенции за изчерпателност), то явно не само казармата и не изобщо не казармата е институцията, която дава тези качества, някои от тях даже са й противопоказани. Със същия успех може да се препоръча всяко изпитание като концлагер например, инквизиция, мъчения, лагери и т.н.

Вярно, че в условията на относително осигурен и спокоен живот човек не използва някои свои качества, но развиването и тренирането им може да става по други по-рационални начини.

[ivan_kunchev]

Гледай филма "Подводницата" /Das boot, 1981/, ако не си го гледал, там почти едно към едно с реалността е пресъздадена военната служба. За мен лично от нея има смисъл. Но казармата днес в България не наподобява военната служба. Така че няма смисъл да ходиш в нея.

[Kramer]

Откакто свят светува мъжете са се били по между си-за жени, земя, богатства, поради незадоволено "его" и ред други неща. Не виждам причина да се мисли, че в това отношение светът се е променил дори малко, че да се гледа на него с розови очила. Годините, прекарани в мир са в пъти по-малко от годините на войни. Световната история е история на войни. Ако престанем да се учим да се противопоставяме на заплахите сме си чиста проба обречени. Винаги по-силният ще надделее.
Ще сме поредния изчезнал народ.

[Гост]

На това учи ЖИВОТА,не войната.Още по-малко войната в съвременния и вид,щото в нея може да ме гръмне някой клечав хомосексуалист с розови гащички въоръжен със снайпер,нищо че имам мускулите на мистър Олимпия и съм голем мУж.
Разглезените хора живота ги оправя,като им плесне 2-3 шамара и бърже бърже почват да учат уроците на живота.За което казарма не е нужна.Хеле пък война.
Животните(щото човека е животно) са напълно преспособими към средата,без да ходят в концлагери(щото казармата е такова).И без да водят войни и да се избиват взаимно ей така за кеф(или по-точно за кефа и прищевките на някой самозабравил се тиранин).Кое ги е научило според теб?

[Гост]

Въпросът "Да се ходи или не в казарма?" е безпредметен поне в държава, в която казармата е задължителна (каквато бяхме доскоро), и за да се спасиш от казарма, или трябва да си инвалид, или да "имаш 300 долара" (New York Gangs).

Остава дискусията между властимащите за и против казармата, и в какъв вид точно.

Останалото е чешене на езиците или духовен онанизъм.