Това дава представа за нивото на интелигентност, т.е. все повече пишат на маймуница.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
България и Македония
Collapse
X
-
Представителен държавен властови и идеологически център, осъществен като тематичен развлекателен парк.
„Скоп¼е 2014“ збогатен и со вртелешка
После пет неуспешни тендери за набавка на детска вртелешка за центарот на Скоп¼е, шестиот конечно резултираше со не¼зино поставуваœе во близина на Камениот мост и мостот „Око“, иако првично беше на¼авувана локаци¼а во близина на идната катна гаража ка¼ МЕПСО. Вртелешката е монтирана на специ¼ална кружна бетонска платформа и како реквизити има коœчиœа, ротирачки чаши и кочии, со вкупен капацитет за 31 лице. Проектот тежок 163 ил¼ади евра го спроведе Градот Скоп¼е преку ¼авното претпри¼атие „Паркови и зеленило“. Вртелешката е изработена од итали¼анска фирма, а набавката и монтажата како на¼поволен понудувач на последниот тендер ¼а реализира „Техометал Вардар“.
Об¼авено на 15.04.2013 во категори¼а Вести.
Comment
-
Не зная дали тази акция на дипломат от ЕС има някакви близки паралели...
Шведскиот амбасадор длабоко ги повреди чувствата на македонскиот народ
Сабота, 08 £уни 2013 13:36
Шведскиот амбасадор Ларс Вахлунд, ко¼ наскоро заминува од зем¼ава, навредува¼и ги чувствата на македонскиот народ на невкусен начин реши да ги забавува своите гости на приемот што го организираше по повод Националниот ден на Кралството Шведска.
Вахлунд, за сво¼а и за забава на гостите презентираше човек ко¼ добил улога да глуми статуа на Промете¼ облечен во бел комбинизон, со пелена на себе, а во рацете наместо факел да држи пластично шише од „Скопско“. Целата „статуа“ за на¼веро¼атно да биде поинтересна, носела маска со ликот на шведскиот амбасадор.
Ваквата негова постапка на исме¼уваœе на Промете¼, ко¼ инаку е симбол за борбата за слобода, ги повреди на¼длабоките патриотски чувства на Македонците, македонскиот народ и македонските бранители.
Неговото исмеваœе на споменикот за Паднатите херои на Македони¼а каде е поставен Промете¼, значи поигруваœе и исмеваœе со жртвата на сите оние луƒе на кои им е посветен ово¼ споменик. Шведскиот амбасадор воедно треба да об¼асни каква порака сака да испрати со тоа што, според наши информации, на забавата во базенот присуствувале и млади дево¼ки во бикини?
ФОТО: Нова тв
Поради срамниот чин со ко¼ ¼а навреди Македони¼а и македонскиот народ, ¼авноста бара одговор на прашаœето дали ваквиот безобразен став на шведскиот амбасадор е став и на неговата зем¼а, шведската влада и шведската наци¼а? Вахлунд со ваквото несериозно и шарлатанско однесуваœе не само што ¼а исме¼ува Македони¼а, туку и нанесува и штета на една држава од рангот на Шведска.
Ваквото скандалозно однесуваœе на Вахлунд сигурно го пречекорува дипломатскиот мандат. Македонската ¼авност се запрашува како би се чувствувал шведскиот амбасадор доколку неко¼ пред шведскиот парламент би го уринирал името на шведскиот крал Карл 16-ти или пак на кралицата Силви¼а или пак поинтересно за Валхунд би било доколку неко¼ смисли неко¼а забавна статуа од светскиот познатиот шведски хемичар Алфред Нобел. Ваквиот пандан, доколку би бил направен од македонска страна, сигурно Швеƒаните не би го сфатиле како гест на добра вол¼а.
Здружението на припадниците на безбедносните сили „Бедем" во име на сите македонските бранители, денеска побара амбасадорот на кралството Шведска ¼авно да се извини поради своето кра¼но неморално однесуваœе.
Comment
-
Причината за подигравката вероятно идва от това, че кичозно-златистата статуя на факлоносеца Прометей пред паметника на Падналите герои на Македония първоначално беше гола, но заради нечие възмущение, неясно всъщност чие, върху гениталиите й допълнително бяха монтирани... гащи.
Го облекоа Промете¼ во Жена-парк (ФОТО)
Факелоносецот од споменикот „Паднатите херои“ во Жена-парк, по наводната реакци¼а на неколку женски организации – се облече. Градските власти попушти¼а на притисокот на пуританците.
Пред...
Оваа фигура ги загрозува женските чувства, не е вкусно неко¼ да одмора во паркот, а притоа да гледа во гол маж, реагирале организациите.
Авторот на „Паднатите херои на Македони¼а“, Томе АŸиевски, за „Дневник“ вели дека тука се работи за задоволуваœе на вкусовите на пуританците и дека деновиве сите е може да ги видат измените. АŸиевски об¼аснува дека со фигурата на гол маж во паркот „Жена-борец“, всушност, е претставен митолошкиот ¼унак Промете¼ како саможртва за луƒето.
Comment
-
На съвещанието на външните министри на членовете на ЕС на 25. юни няма да има обсъждане и заключение за Македония. Ако се познават бюрократичните процедури на ЕС, това означава най-лошото.
На практика означава, че вместо напредък или застой има влошаване на положението на Македония по пътя към присъединяване. В документите на ЕС винаги състоянието се описва с една степен по-добро от действителността. Ако има застой, се казва "частичен напредък", ако има влошаване, обсъждането е неофициално и няма официално заключение. Иначе при заключение за липса на напредък трябва Македония да изгуби сегашния си статус и да се върне в групата на Албания и Босна.
Това вече е ясно и на премиера Груевски, който преди ден-два се обърна към останалите партии за национален консенсус за бъдещето на държавата извън евроатлантическите структури. Естествено нито албанския коалиционен партньор, нито социал-демократическата опозиция не се съгласиха да подкрепят такова развитие.
Comment
-
Едва 50,9% от новородените в Македония се раждат в македонски семейства.
Датум: 30.06.2013, 22:57
ПОРАЗИТЕЛНА ДЕМОГРАФИ£А
Секо¼ ден има по осум Македонци помалку
Минатата година бро¼от на етничките Македонци секо¼ ден се намалувал за по осум луƒе, што е резултат на многу поголемиот бро¼ починати лица отколку родени во оваа група од населението во зем¼ава. Лани мнозинскиот народ се намалил за 2.828 лица, што е разликата меƒу умрените и родените. Етничките Македонци истовремено го сочинуваат на¼големиот дел во структурата на починати граƒани - лани умреле 14.823 граƒани од оваа националност, односно дури 73,6 проценти од вкупниот бро¼ умрени иако во вкупното население учествуваат со помал процент, односно со 64,2 отсто. За разлика од нив, умрените лица од албанска националност во вкупната бро¼ка учествуваат со 16,9 проценти (3.416 лица), Ромите со 2,6 отсто, Турците - 2,4 отсто.
Од друга страна, според минатогодишните податоци, новородените деца на етничките Македонци учествуваат со едва¼ 50,9 проценти (11.995), додека на етничките Албанци со 34,1 отсто, или 8.035. Значително поголем бро¼ раƒаœа отколку погреби е забележан и ка¼ ромската популаци¼а, при што нивниот бро¼ лани се зголемил за 1.019 лица биде¼и имале 1.552 новородени деца, а 533 погреби. Намалуваœето на населението освен ка¼ Македонците, во нашата држава се случува и ка¼ Србите за 295 лица и ка¼ Власите за 34 граƒани.
Според пописот од 2002 година, во вкупното население Македонците учествуваа со 64,2 отсто, Албанците - 25,2, Турците - 3,9, Ромите - 2,7, Србите - 1,8, Власите - 0,5, Бошœаците - 0,8 проценти.
Експертите по демографи¼а укажуваат дека ваквите трендови се очекувани со оглед на тоа што ка¼ македонската етничка заедница со години се забележува помал наталитет.
- Тоа е само едната страна од последиците. Втората страна е фактот што етничките Македонци стануваат с` постаро население. Односно учеството на постарите генерации меƒу нив станува с` позастапено. Оттаму има значително поголем бро¼ на починати лица отколку на новородени деца ка¼ Македонците. Од соодносот меƒу починати лица лесно може да се изведе заклучок ка¼ ко¼а етничка група преовладуваат постари генерации - об¼аснува Дончо Герасимовски, аналитички демограф.
Во зем¼ава моментно не се презентирани статистички податоци за тоа во какви старосни структури се распределени припадниците од секо¼а етничка заедница. Такви податоци може да даде единствено пописот на населението, за ко¼ е сосема неизвесно дали и кога е биде целосно спроведен. Но податоците за умрените и за родените лица се доволно индикативни. Посебно и податоците кои покажуваат во кои региони и општини има повее погреби отколку раƒаœа.
- На¼многу умрени лица има во Битола - 1262, Kуманово - 1.048, Прилеп - 897, Тетово - 695, Kарпош - 672.., а на¼многу живородени деца се во Kуманово - 1.307, Тетово - 1.133, Чаир - 1.067, потоа следуваат Гази Баба, Битола, Прилеп, Струга, Студеничани, Сара¼ - илустрира Герасимовски.
Во прилог на ова одат и податоците што се забележани на ниво на статистички региони - на¼густо населени: скопскиот со 336 жители на квадратен километар, полошкиот 131,2 и североисточниот регион со 75,9, а помала густина има во: вардарскиот 30,8, пелагонискиот 49,4 и источниот регион со 50,6 жители. За обележуваœе е и тоа што 50 отсто, или 42 општини имаат негативен природен прираст во 2012 година - Kарпош, K. Вода, Берово, Битола, Гевгели¼а, Делчево, Д. Kапи¼а, Д. Хисар, Kавадарци, Kочани, Kратово, Kрива Паланка, Kрушево, Охрид, Пехчево, Прилеп, Пробиштип, Ресен, Св. Николе итн.
За разлика од нив, во само 11 општини, или во 13 проценти од општините во Републикава, имаме природен прираст од точно 3.434, или колку што е целиот природен прираст за зем¼ата. Општини што го прават то¼ природен прираст се: Сара¼ - 451, Чаир - 448, Тетово - 438, Студеничани - 406, Ш. Оризари - 334, Струга - 223, Kуманово - 259, Липково - 264, Арачиново - 186, Желино - 208 и Гази Баба - 217.
Антонио Спасев
бранко орƒевски
Алармантен фертилитет
Во Македони¼а, односно ка¼ Македонките во моментов стапката на фертилитет (просечен бро¼ на деца што во репродуктивниот период ги раƒа една жена) е 1,4 дете. Минимумот за проста репродукци¼а (а не и за зголемуваœе на населението) треба да изнесува 2,1 деца на една жена. Податокот ¼асно покажува дека државата го нема ниту одблизу на¼малиот минимум на бебиœа што барем е го одржува бро¼от на македонското население. Социолозите опоменуваат дека ваквите алармантни бро¼ки треба сериозно да н` натераат да размислиме за опстанокот на наци¼ата. За надополнуваœе на кажаното тие ги наведуваат и следниве податоци: во 1950 година во Македони¼а се родиле 50.000 бебиœа, во 1980 година - 40.000, во 2011 се родени 22.000.
Comment
-
ВО ФОКУСОТ
Датум: 08.07.2013, 22:51
ЛИДЕРОТ НА ДУИ ВО СОФИ£А
Ахмети е бара помируваœе на Македони¼а со учесничките во балканските во¼ни
Во Дипломатскиот институт на бугарското Министерство за надворешни работи во Софи¼а лидерот на ДУИ, Али Ахмети, денеска е зборува за стогодишнината од балканските во¼ни во ситуаци¼а кога таа шанса не ¼а добиваат ни македонските државници ни научниците што ги проучуваат нивните историски последици. Според информациите од парти¼ата на Ахмети, обрааœето во Институтот, на кое е присуствуваат и дипломатските претставници во Бугари¼а било по бараœе на лидерот на ДУИ, кое веднаш било прифатено. Впрочем, исто како бараœето за средби со премиерот Пламен Орешарски и со шефот на бугарската дипломати¼а Kристи¼ан Вигенен.
Според македонските историчари, кои речиси да немаат шанси да зборуваат за причините и за последиците од балканските во¼ни и од Букурешкиот договор, со ко¼ е распарчена територи¼ата на етничка Македони¼а, ваквиот третман на лидерот на ДУИ покажува дека за трагичните последици од овие во¼ни може да зборуваат само „истомислениците“. Тие како пример ги посочуваат селекциите кога е во прашаœе застапеноста на историчарите од зем¼и-учеснички во балканските во¼ни на научните собири што се организираат во неко¼а од зем¼ите. По правило, на вакви собири, кои лани и годинава се одржуваат во повее балкански зем¼и, се по¼авуваат научници од зем¼ите што се блиски и во при¼ателски односи со зем¼ата-организатор на собирот посветен на стогодишнината од балканските во¼ни.
- Посетата и предаваœето на лидерот на ДУИ ¼ас ги доживувам како средба на истомисленици, кои си се бараат за одредени политички агенди. Веднаш е ¼асно какви игри се водат, какви тези сакаат да се протанат, ко¼ кого кани и какви политички констелации посто¼ат. £ас не сакам да пре¼удицирам што то¼ е зборува, но работите се премногу исполитизирани - смета универзитетски професор и историчар Ванчо орƒиев.
Од кабинетот на првиот интегративец информираат дека то¼ не случа¼но е говори на темата „100 години по балканските во¼ни, помируваœе и интеграци¼а“.
- Пораката на Ахмети е дека токму на стогодишнината од балканските во¼ни треба да се на¼де начин за помируваœе, дека е битен процесот на помируваœе и интегрираœе на Македони¼а во европското семе¼ство. Односно, меƒународните сили што учествуваа во Букурешкиот договор, сега, 100 години подоцна, повторно да се соберат за да ~ помогнат на Македони¼а за понатамошна интеграци¼а - велат од ДУИ.
И историчарот Далибор £овановски, ко¼ е експерт за ово¼ период, истакнува дека македонските историчари многу, многу слабо ¼а добиваат шансата да зборуваат за македонското видуваœе на последиците од балканските во¼ни.
- Тоа особено се однесува на можноста да учествуваме на научните собири во Бугари¼а, Грци¼а и во Срби¼а на оваа тема. Н` покануваат кога се во прашаœе други теми. Наспроти ова, добиваме покани за собири на оваа тема во Турци¼а, Црна Гора, Албани¼а, БиХ. Практично, секо¼ си го гледа своето - оценува £овановски.
Бугарските историчари, на пример, биле поканети и учествувале на голем минатогодишен научен собир посветен на Првата балканска во¼на, ко¼ се одржал во Враœе, Срби¼а. Имало и историчари од Грци¼а, Турци¼а, Руси¼а, Полска, БиХ..., но не и од Македони¼а. Лани и Српската академи¼а на науките и уметностите организирала репрезентативен научен собир во Белград на иста тема и на ко¼, освен српските, учествувале и историчарите од Грци¼а, Бугари¼а, Руси¼а, Турци¼а, Норвешка, но нико¼ од македонските академици и историчари. Во српските кругови, како што е познато, балканските во¼ни се третираат како „ослободителни“, во текот на кои е изво¼увана слобода за Стара (Kосово) и £ужна Срби¼а (Македони¼а).
- Сепак, тешко е како македонски историчар да учествувате на научниот собир на ко¼ балканските во¼ни се сметаат како ослободителни, а добро знаеме какви тешки последици од нив имала Македони¼а - истакнува историчарот Бобан Петровски, раководител на Институтот по истори¼а на Филозофски факултет на УKИМ.
Македонските историчари лани учествувале на повее собири посветени на овие во¼ни. Во Црна Гора беше организиран собирот „100 години од заминуваœето на Османлиите од Балканот“, на ко¼ учествуваше професор Ванчо орƒиев.
- Со турската историографи¼а имаме на¼приближни ставови за тие во¼ни. Српската, грчката, бугарската велат дека тие биле ослободителни. Политиката игра голема улога во организаци¼а на собирите - потенцира орƒиев.
(Б..-М.Т.-K.Н.)
Додовска: Несериозен пристап
Невообичаено и мошне ризично е кога вакви активности преземаат лица што се во активна политичка служба, а не се стручœаци во областа на ко¼а изложуваат, биде¼и офици¼алните из¼ави дадени на научни симпозиуми во странски држави на теми што се мошне есенци¼ални и задираат во одржуваœето на добрососедските односи, можат на долгорочен план да предизвикаат несакани последици. Примерите, каков што е и последниот случа¼ со излагаœето на г. Ахмети во Софи¼а, на меƒународен симпозиум организиран по повод 100 години од балканските во¼ни, укажуваат на несериозниот пристап при водеœето на државната политика и не може да се сметаат за добронамерни кога ги засегаат научната мисла и историското минато на Република Македони¼а, смета доцент д-р Иванка Додовска, историчар и политколог.
И таа укажува дека досега за меƒународни форуми по повод балканските во¼ни офици¼ални покани за учество добивме само од Република Турци¼а и од Република Романи¼а, каде што присуствуваа соодветно образовани академски претставници.
Comment
-
30.09.2013 19:17
Български и албански историци нищеха в град Струга Охридско-Дебърското въстание
Българската научна историческа мисъл направи първи пробив на територията на днешната република Македония, като взе активно участие в научна конференция в град Струга, посветена на 100 години от Охридско-Дебърското въстание. Въввъстанието българи и албанци се вдигат на бунт срещу сръбските окупатори на Вардарска Македония след несправедливия Букурещки договор. За първи път историци от Албания, Косово, република Македония и България в 18 доклада представиха своите тези за причините, избухването, развоя и потушаването на Охридско-Дебърското въстание от месец септември 1913 година, израз на несъгласието на населението от Охрид, Дебър, Струга и многото села наоколо срещу безчинствата на самонастанилата се по тези земи Сърбия.
Доц. д-р Александър Гребенаров, гл. асистент д-р Георги Георгиев и гл. асистент Войн Божинов от Института по исторически изследвания към БАН, както и доц. д-р Димитър Тюлеков от Югозападния университет в Благоевград, и Надя Николаева от Държавна агенция “Архиви” представиха в своите изследвания, подкрепени с исторически документи и факти, българската трактовка на това героично събитие от историята на България и Албания. Професори от университетите в Тетово и Прищина представиха албанската гледна точка, както и от представители на Централните архиви в Скопие и Тирана. В срещата се включи и Лазар Младенов от Българския културен клуб в Скопие.
След конференцията в следобедните часове на 28 септември се състоя Кръгла маса, която се превърна в разгорещена дискусия между учените от Балканските страни. С прожекция на екран българските историци подкрепиха с конкретни документи и снимки позицията си за основната роля на ВМОРО в лицето на войводите Петър Чаулев, Павел Христов, Милан Матов, Христо Атанасов, Нестор Несторов, Антон Шибаков, които в преговори с албански революционери в Елбасан постигат споразумение за общи действия в общо въстание срещу сръбските окупатори. Въстанието избухва като израз на всенародния протест във Вардарска Македония срещу решенията на антибългарския Букурещки мирен договор от 11 август 1913 година.
Професор Халин Пурелку от университета в Тетово и колегите му от университета в Прищина, както и началници от Централните архиви на Скопие и Тирана доста агресивно, но с малко аргументи защитаваха тезата си, налагана от тях десетилетия, че въстанието е изцяло албанско, а само някаква българска чета се е притекла на помощ на албанските въстаници.
„Ние не сме дошли, за да се караме, още малко и ще ни набиете! Дошли сме като историци, за да разменяме своите тези за събития от миналото, касаещо българския и албанските народи. Това е първата среща във взаимната ни история, когато историци се срещат, за да разменят само научни тези, без намеса на политически съображения от днешна гледна точка“, заяви доц. д-р Александър Гребенаров.
Градусът на напрежението свали кметът на град Струга Зинадин Селя, по чиято покана бяха дошли българските учени, който в словото си потвърди, че такива научни конференции и дискусии трябва да продължават да се случват, където да се разменят само научни исторически, но не и политически позиции.
Накрая учените си обещаха срещите да продължат, направиха си и снимка за спомен. На конференцията присъстваха представители на българското Военно министерство и вицеконсулът ни в Битоля.
Автор: Румен Жерев, в. "Телеграф", E79 News
Comment
-
кало написа Виж мнениеПП2 - няма бог
Comment
-
Заместник-кметът на Кюстендил Росица Плачкова: Музеят, направен в Дойран по европейски проект, е като изложбена площ на македонизма
06 октомври 2013 | 12:44 | Агенция "Фокус"
Росица Плачкова, заместник-кмет на Община Кюстендил, пред Агенция „Фокус”, по повод проекта по ТГС между общините Кюстендил и Дойран
Фокус: Г-жо Плачкова, във връзка със съвместния проект на Община Кюстендил и Община Дойран по програмата Трансгранично сътрудничество, наскоро на посетители на Дойран от България, им направи впечатление например, че на информационните табели над бункерите на Дойран, Българската армия е посочена като част от Централните сили; английската и френската армия например са коректно посочени. Кажете ни нещо повече за проекта и имали ли сте забележки по проекта и неговото изпълнение?
Росица Плачкова: От страна на Дойран, трябваше да направят пътека към окопите, скривалищата и бункерите, които се намират на възвишението, там, където са водили бойните действия. Аз имам много забележки по отношение на изпълнението на обещанията, които бяха дадени, и после, когато приключи проектът, какво бяха направили. Естествено, че имам забележки, всеки българин би имал забележки, но така или иначе - това го приемам като един пробив, все пак на територията на Дойран. Там където много българи са оставили костите си, и са водили такива героични сражения, които са възхвала за армията ни. Българската армия е от страната на Централните сили, това е правилно.
По самия проект, едно от нещата, които трябваше да бъдат направени беше, че те бяха обещали да почистят, да възобновят и да реставрират поне три бункера. На практика, там не е възстановен нито един бункер, тоест така както 100 години след действията е бил във вида и вероятно после са минали мародери и т.н., взривявания, са си останали в същия вид. Само една пътека е прокарана до там, за да може да се стига по-лесно. Реално, по това обещанието не съответства на действително извършеното. Другата дейност, която трябваше да извършат, е реставрацията на училището, това го направиха като строеж напълно, но това, което беше смисълът - първият етаж на това бивше училище да бъде превърнато в Музей на Балканските войни и Първата Световна война, те го направиха като изложбена площ на македонизма. Там има повече изложени материали на вражеските сили, отколкото на Българската армия; за Българската армия няма почти нищо. Има за Македония, за македонизма и всякакви такива подобни неща. От Българската армия нещата са съвсем, съвсем малко. Като имате предвид, че Регионалният Исторически музей - Кюстендил подготви от своите архиви, материали, които да могат да бъдат изложени, които са систематизирани, изложени, материали от извора (защото кюстендилският музей притежава такива материали). Бяха направени точни копия, предадени по съответния начин, както се бяхме договорили и в крайна сметка в самия музей няма почти нищо. Такива са ми забележките. На приказки и обещания са много силни, но на изпълнения - много слаби, но нека да не забравяме, че такъв проект се случва за първи път се и все пак е някакво постижение.
Фокус: Вие обмисляла ли сте да подадете някакъв сигнал относно неправилното изпълнение на проекта от македонска страна?
Росица Плачкова: Имаше такъв сигнал, защото проектът се наблюдаваше от Министерството на отбраната, в което специален отдел, който се занимава с това нещо и не знам какво се е случило по-нататък, но има подаден такъв сигнал.
Фокус: Това първи проект ли е на Дойран и Кюстендил?
Росица Плачкова: На Дойран и Кюстендил, такъв проект по принцип на историческа тематика, не се е случвал. Това е първият по рода си такъв проект. Проектът приключи миналата година.
Фокус: Какво представляваха информационните материали по проекта?
Росица Плачкова: От наша страна бяха изготвени брошури и една изложба, която се проведе в Регионалния историческия музей - Кюстендил. Изключителна изложба, всички, работещи за каузата, се бяха постарали. Изложба, с автентични материали и документи. В тази връзка имаше изготвена брошура, посветена на Първата Световна война, и това беше от нашата страна. От тяхна страна, също бяха издали една брошура, и макар че бяхме изпратили множество материали от Кюстендил, както вече казах, в нея от Кюстендил има поместена една снимка на общината и втора снимка от Кюстендил просто не виждам. На тяхната брошура има забит немски самолет, има и някакви войници и оръдие, които не мога да определя, понеже са черно- бели и много дребни, и не мога да разбера дали е изобразена Българската армия. Брошурата им няма нищо общо с това, което би трябвало да съдържа като информация за проекта. Пише за съвременния Дойран, колко бил важен, има поместени стари снимки на Дойран. Общо взето, има снимки от стар Дойран, от турското училище с часовникова кула. Има една снимка за община Кюстендил. Фердинандовата чешма, която е под върха, откъдето започва на практика тяхната пътека, има стара снимка на чешмата, както е била, но преди да я разбият македонистите (тази чешма, изградена от 34-ти Троянски полк, който е бил там, преди години е била взривена и сравнително скоро е възстановена, след което повече никой не я е пипал).
Фокус: Според Вас коректно ли е да бъде направена една информационна брошура по този начин при положение, че проектът е общ между двете общини?
Росица Плачкова: Проектът е общ между двете общини и замисълът въобще не е такъв.
Фокус: В крайна сметка, какво ви казваха от македонска страна? Какви бяха разговорите? Имаше ли дискусия по време на изготвяне на проекта?
Росица Плачкова: Ние сме направили всичко възможно материалите, които притежаваме, те да ги получат навреме така, че те да могат да си изготвят навреме информационните брошури, съобразно проекта. Тези наши материали, които не знам къде потънаха, вероятно в техния Исторически музей в Струмица, защото всичко се командваше от там, така и не видяха бял свят в тяхната брошура. Последните оправдания, които бяхме чули от тяхна страна, въпреки че се бяхме договорили предварително, преди да бъдат отпечатани брошурите, бе - те да ни дадат да видим какво са направили, тоест да има съгласуване между двете страни. Тази брошура така и не ни беше показана до края.
Фокус: Тоест те са пуснали една брошура като готова, без да се съгласуват с Община Кюстендил?
Росица Плачкова: За всяко едно от мероприятията, които са се провели по проекта, сме се уговаряли как да се случат. Ние сме си изпълнявали абсолютно в срок и коректно задълженията и обещанията, и те не ни показаха какво са отпечатали до самия край, когато беше заключителната пресконференция, и когато се откри музеят. Ние успяхме едва тогава да го видим, без да знаем какво точно са сложили, въпреки че ни обещаха, че на територията на първия етаж на училището ще бъдат сложени материали за всички участници в тези събития, както на Българската армия, така и на ответната страна. Но, се оказа, че в по- голямата част, музеят величае македонизма. Имаше материали, които са на нашите противници в Първата Световна война, и съвсем малки, откъслечни материали, за победителите във военните действия, специално там.
Брошурата ни беше дадена мисля, че на заключителната пресконференция, която беше на следващия ден, след като се откри музеят. Аз малко „на инат” отидох, за да видя какво са сторили по фронтовата линия и обектите по нея. По време на целия проект имахме две посещения, но преди да се случат нещата, ни отказаха всячески да ни качат горе до позициите, за да видим в какво състояние са, и какво имат намерение да правят. Действително, тогава времето не беше добро, но все пак имаше ентусиасти от нашата група, и те ходеха да видят какво е положението. При приключване на проекта, пак се опитваха всячески да ни обясняват колко бил лош пътят и какво ли още не, а Българската армия, преди 100 години, е направила такъв отличен път, че този път е „жив и здрав” до момента. И аз, въпреки всичко, се качих горе за да видя дали са правили нещо по това, което бяха обещавали, затова даже закъснях за откриването на музея.
Фокус: Споменахте вече за един подаден сигнал, все пак обмисляте ли за повторен сигнал до управляващия орган по Трансгранично сътрудничество?
Росица Плачкова: Аз мисля, че това е достатъчно. Не са ни информирали какво се случва, но доколкото имаме информация, действително няма да им бъдат зачетени дейностите по проекта. Такава информация имаме от миналата година, когато нещата приключиха, и когато бяха на дневен ред. От наша страна, всичко е изпълнено както си е по проект, минали сме проверки. Ние поддържаме, продължаваме да поддържаме и ще поддържаме обектите, които сме създали по този проект.
Фокус: Какво ще кажете относно табелите по проекти с надписите на Българската армия, които са счупени и хвърлени в дерето край Дойран?
Росица Плачкова: От вас чувам. Знаете много добре, само това може да се очаква.
Фокус: Удовлетворена ли сте от резултата от този проект?
Росица Плачкова: От резултата на проекта съм изключително разочарована.
Фокус: Очаквахте ли, предполагахте ли, че ще се случи нещо такова?
Росица Плачкова: Аз пак казвам, нека да бъдем реалисти. Все пак, това е един пробив. Все пак, има нещо, но не е това, което обещаваха и, което е много хубаво за тях, от икономически интерес, защото ако те действително направят това, което говореха, ще имат туристи, ще се развие исторически туризъм. Като обиколихме, видяхме позициите, и до-ден днешен има следи от тях, окопите са там, има и шрапнели... Това е такава ценност за тях, и те не могат да разберат, че с унищожаването на тази ценност, не си помагат на себе си, те си вредят. Защото това би могло да бъде материалът за посещение на хора, наследници на тези, които са воювали, на тези, които са оставили костите си там. Вие знаете ли на полковник Каварналиев какво е състоянието на гроба му? Знаете ли, че паметникът е взривен преди години, костите на хората, които са погребани там и не само той, защото и други офицери също са погребани там – гробовете им са разкопани, костите им са извадени и хвърлени по поляната. Преди три години, когато беше първото посещение заедно с директора на Националния исторически музей, са ги събрали и са ги погребали на ново, и в момента там е руина, то е ужасно нещо, това е паметник на безумието. Знаете ли, че е изготвено копие на паметника, който е поставен там, от българската държава и Македония не позволява да бъде възстановен този паметник? И за да стигнеш това историческо място, трябва да минеш през едни тръни, чисто физически не можеш да стигнеш до там, без да се провираш през едни трънаци.
Фокус: Бихте ли направили подобен проект отново с община Дойран?
Росица Плачкова:Да, бих направила подобен проект отново с община Дойран, защото не смятам, че със сърдене и недоволство може да се въздейства срещу безумието на македонистите. Трябва да бъдем последователни в действията си.
Фокус: Г-жо Плачкова, ако трябва да обърнем ролите и ако Община Кюстендил беше на мястото на Община Дойран, и тя трябваше да подготви информационните брошури и другите дейности по проекта, бихте ли постъпили както тях?
Росица Плачкова: Никога, ние имаме достойнство и чест. Това е една много тежка тема според мен.
Фокус:Какво мислите за кражбите на история?
Росица Плачкова: Това е отвратително. Аз ги разбирам, че искат да си направят държава, само че за това никой не им пречи, и вместо да хвърлят усилия в създаването на държава, те са хвърлили усилия в мразенето на един народ, който ги обича. Ето това е безумие, по-голямо безумие от това - здраве му кажи. Имаше едно интервю с Любо Дилов по отношение на историята и на това кой, колко и какво внимание обръща на историята си, и той каза така: „Имаме една съседка, която обръща толкова много внимание на историята си, че скоро ще остане без география”.
Относно проекта, той е замислен изключително добре. Не е невъзможно да бъде поправен, така че да придобие вида, който заслужава. Изключително малко усилия са необходими от другата страна, не от наша страна. Ние пак бихме направили всичко възможно, ние пак бихме предоставили всякакви материали, каквито са необходими. Идеята на проекта е отлична. Приемам идеята в музея, който беше изграден, който е изключително хубав като сграда, да бъдат посочени всички участници от тези събития, но по определения ред. Все пак Община Дойран има втори етаж, който е много по-хубав и много по-голям, отколкото първия етаж, нека там да излагат, колкото и каквито си искат неща, но нека първият етаж на музея да го оставят на идеята и да оставят хората, които са го сторили да бъдат изложени, да бъдат представени армиите, които са се сражавали и не на последно място да бъде посочен и да бъде показан героизмът на Българската армия. Не е неспасяемо, има нужда само от добро желание. Аз, както и предполагам целият български народ, са готови да съдействат по всяко време и да направят каквото е необходимо. Ние в никакъв случай не сме били арогантни, напротив, но тази наша толерантност, която е криво разбрана, води до тези кражби на история.
Last edited by Shenandoah; 06-10-2013, 16:11.
Comment
-
Ахмети: Ако не можам да го решам, можам да го влошам спорот за името
Изглежда, че на албанския партньор в управляващата коалиция му писна от протакането и дава срок до декември. От друга страна в началото на следващата година ще има избори за президент, а компромис с Гърция ще е голям минус за ДПМНЕ.
Нимиц на средба ка¼ Меркел
Германската канцеларка Ангела Меркел се сретна на краток разговор во Берлин со Мет¼у Нимиц, посредникот во македонско-грчкиот спор.
Меркел му се заблагодарила на Нимиц за неговото долгогодишно посредништво во спорот за името, стои во соопштението од германската влада. Меркел дискутирала со Нимиц за „актуелната состо¼ба во неговите напори“.
Во соопштението стои дека Меркел и Нимиц се согласиле дека „пречките доколку постои соодветна политичка вол¼а во главните градови Атина и Скоп¼е би биле надминливи“. Меркел го уверила Нимиц дека германската влада е продолжи да го поддржува во неговата натамошна работа.
Има и още няколко подобни новини напоследък. Изглежда се очаква до декември да се очерта решение по спора за името (т.е. да се реши как ще се смени). Ако това не стане е вероятен силен международен натиск (ЕС + САЩ), както и проблеми с албанския коалиционен партньор. В същото време и в Гърция има слухове за международен натиск за някаква отстъпка (неясно точно каква, няма да се сменя тяхното име).
Comment
Comment