България и Македония

[Кухулин]

Не знам къде ще го ринете, обаче клипа от профила е неземен

Тая депутатка Куновска как ще си пасне с Боко, немам думи

[Shenandoah]

Фалшива слава за македонски псевдогерой на Каймак-Чалан

23 Септември 2016 | 10:20 | Агенция "Фокус"

София. 59-годишният Миленко Неделковски, гражданин на Бившата Югославска Република Македония, от Скопие е разпространил във Facebook страницата си, фотографии от „Пълното премахване на паметна плоча за загиналите български офицери и войници на Каймак-Чалан.
В действителност споменататa плоча е била премахната още в навечерието на посещението на сръбската делегация на 16 септември 2016 г. Тъй като българският знак е бил поставен на нивотo на земята и е бил циментиран с артилерийска гилза, той няма как да бъде премахнат с чук, както се вижда на снимките и да бъде разбит с него седмица след своето премахване. За да се премахне българският знак е било необходимо да се използват машини и пневматични компресори и агрегати с каквито разполага само и единствено македонската бригада, наета, за да ремонтира сръбския параклис „Св. Петър”. Всичко това означава, че по време на посещението на българската делегация венците и цветята са били положени на граничен камък ¹120, който се вижда от всички снимки и който е в неутрална територия.
По същия начин стоят нещата и с паметния знак в чест на българските герой, който сам по себе си се е намирал в неутралната територия в дясно от граничния камък и въпреки това е бил премахнат.
„Заслугата” на скопския гражданин Миленко Неделковски и на групата, която той е водил на Каймак-Чалан на 22 септември 2016 г. е само и единствено да разхвърля и унищожи българските венци и да събори купчината камъни издигната, за да се запалят свещи на мястото на вече отстранения паметен знак. При вчерашното си качване на върха Миленко Неделковски и водената от него група, снимайки се на върха имитират снимка, която си направиха военнослужещите от 68-ма бригада "Специални сили", през месец май т.г., когато поставиха паметната плоча на Каймак-Чалан. Групата на Неделковски най-вероятно са били командировани, интересно от кого?!
Случилото се на Каймак-Чалан показва, че 100 години след края на Първата световна война (1914-1918) всеки опит за почитане паметта на загиналите герои продължава да се посреща с антибългарска истерия и да се превръща в аргумент от предизборната кампания в разкъсваната от проблеми Бивша Югославска Република Македония. Това поставя с още по-голяма сила въпроса за ангажирането на българската държава в издирването и опазването на българските военни паметници и гробове от всички минали войни, съгласно Международните споразумения и аргументи.
Поведението на т.нар. македонски герой е в разрез както с международните норми и поведение така и с християнските ценности, тъй като в Библията е записано, че „който хвърля камъни върху чужди кости, сам бива затрупан от тях”.
Агенция "Фокус"

http://focus-news.net/news/2016/09/23/2302877/falshiva-slava-za-makedonski-psevdogeroy-na-kaymak-chalan.html

[zmaj]

Да гние в Ада мръсната сърбоманска свиня. И неговия гроб така му го оскверняват.

[Shenandoah]

Както става ясно от последната поставена тук публикация на Агенция "Фокус", същинският проблем е не толкова в действията на Миленко Неделковски, който е просто пропагандно оръдие на просръбското ръководство на ВМРО-ДПМНЕ, служещо за разправа с вътрешни и външни врагове. Същинският проблем е двоен. От една страна македонската държава не позволява възстановяване на български военни паметници и гробища, както и изграждане на нови паметни знаци на местата на някогашните сражения там, където такива не е имало в миналото. От друга страна тя не само приема официални сръбски чествания на Зебърняк и Каймакчалан и участва в тях, но и допуска работници, ремонтиращи сръбски мемориал, да унищожат скромен български паметен знак дори и той да не е вътре в македонска територия. На този фон неузаконената предварително инициатива на българските военни от 68-ма бригада "Специални сили" изглежда като пренебрежима простъпка. За мен след тези събития българските институции би трябвало да потърсят начин за изграждане на голям и траен български паметник на върха, и то с официално гръцко разрешение.

[Shenandoah]

Запазили анонимност македонски дипломати са заявили пред македонския сайт reporter.mk, че акцията на Миленко Неделковски на Каймакчалан е замислена от кръга на Никола Груевски с цел да се попречи на преговорите за сключване на договор за добросъседство с България, с който трябва да се уредят опазването на българските военни гробища и паметници и общите чествания на исторически събития.


Инцидентот на Ка¼макчалан Миленко не го направил на сво¼а рака – Туку е смислено сценарио

Sep 28, 2016

Пет дена по последните настани поврзани со рушеœето на бугарската спомен плоча на врвот Ка¼макчелан, а во чест на загинатите бугарски во¼ници, освен реакци¼ата на македонското МНР, офици¼ално Скоп¼е молчи.

Минатата недела во Виена, бугарскиот премиер Бо¼ко Борисов из¼ави дека Скоп¼е не работи на зближуваœе на односите и добрососедската политка меƒу двете зем¼и, потенцира¼и дека Бугари¼а секогаш прва покажува добра вол¼а и и дава помош на Македони¼а. То¼ реторички и потенцираше дека еден ден, повторно офици¼ално Скоп¼е прво е ¼а побара помошта од Софи¼а, а кога Македони¼а би требало да се на¼де на дневен ред за отпочнуваœе на прием во Европската Уни¼а.

По неколкудневниот молк од страна на македонските власти, високи дипломати, кои инсистираат на анонимност, во разговор со „Либертас“ потенцирааа оти имаат информации дека Владата на Република Македони¼а, латентно се обидува да ги одолговлечи следните фази од преговорите во рамки на постигнуваœето на Договорот за добрососедство помеƒу двете зем¼и. Преку ово¼ Договор, Скоп¼е и Софи¼а треба дипломатски да се договорот на признаваœе на заедничкото минато, истори¼а и култура и создадат напори за заедничко одбележуваœе, славеœе и почитуваœе на историските личности и датуми, со што треба да се стави кра¼ на недоразбираœата од минатото.

Сепак, дипломатите со кои разговаравме се кра¼но резервирани по однос на искрените напори на претставниците на Владата на Република Македони¼а, за конечно реализираœе на ово¼ добрососедски договор. Нашите соговорници потенцираат оти дел од ваквите провокации и опструкции доаƒаат и директно од екс премиерот Никола Груевски, ко¼ како се уште на¼мона фигура во државата, со ништо не покажува дека вложува напори и има желба Договорот за добрососедство конечно да се потпише.
Дипломатите потенцираат дека на последните прозивки од офици¼лна Софи¼а, владата во Скоп¼е молчи и истите ги игонирира затоа што се свесни дека во ¼авноста по однос на бугарското прашаœе и позиции се уште владее мошне негативно мислеœе, како резултат на сите досегашни пропаганди и анти при¼ателски потези кон оваа зем¼а. Како дел од таквата општа клима се толкува и последното рушеœе на бугарската спомен плочата од страна на водителот Миленко Неделковски.

Нашите соговорници уверуваат дека не се работи за изолиран и индивудален чин, туку за смислено сценарио од други партско политички структури, блиски до владеачката ВМРО ДПМНЕ, а Неделковски е само обичен извршител. Поради низата вакви инциденти, нашите соговорници уште еднаш потенцираа дека македонскта страна е таа ко¼а не вложува реални напори за надминуваœе на разликите, туку напротив, повремено провоцира нови. Според тоа, нема да биде изненадуваœе доколку во иднина и владата во Бугари¼а повлече офици¼ален потег со ко¼ сериозно може да се загрозат македонските аспирации за влез во НАТО и ЕУ, а тоа само дополнително е ги наруши и загрози меƒудржавните односи.

Дипломатите потенцираат дека е вистиско време Владата на Македони¼а да покаже вистински и конкретни потези и инци¼атива за надминуваœе на разликите, како дополнително не би ги загрозила своите евроатлански аспирации.

http://reporter.mk/2016/09/28/%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%98%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BD-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%BD%D0%B5/

[Николай]

Аз бях на другия ден след въпросния примат на Каймакчалан. Това което мога да кажа е, че плочата със сигурност не е била изцяло на македонска територия. Около 70 процента е вероятността да е била изцяло на гръцка. Била е на два метра вдясно от граничната пирамида номер 120. Следващата гранична пирамида е 119 и е на връх 2444 (старата кота 2368). Веднага след 120 границата прави завой на север по билото и седловината между двата върха. Това на всяка по-подробна карта си личи. Гугъл ърт в случая невярно посочва границата почти на 30 метра южно в гръцка страна от самата пирамида. Съвсем отделен въпрос е, че в практиката граничните пирамида показват границата ориентировъчно а не до милиметър. На два метра от пирамидата в северна (македонска) посока минава ръба и най-високата точка на върха, след който следва стръмна почти отвесна урва. Именно този ръб би трябвало да е най-високата точка на вододела между басеина на Черна и този на реките Брод и Мъгленица, по който минава границата. Поне аз така мисля. Ясният факт е, че плочата не е била безспорно на македонска територия. Впрочем и обяснението на македонското външно министерство именно затова избягва да обяснява подробно тази реалия. Пирамидата сега е нещо като импровизиран паметник - на нея има венци, цветя. Аз оставих една папка с преснимана частта от полковата история на 11-ти пехотен полк за боевете и копие от една статия за боевете в "Епопея на българския воин". Плочата е била малка, на нивото на земята и на практика незабележима, ако не сте на повече от 3-4 метра от нея. Тя е разрушена дни преди качването на въпросния Миленко и дори дни преди посещението на 20 септември на нашата делегация. Във Фокус преди няколко дена Красимир Узунов общо взето доста вярно пресъздава хронологията. Работниците от Битоля които се суетяха около сръбския параклис намекнаха че доколкото знаят са я разрушили сърбите по време на посещението им на 17-ти. Което не ми се вярва да е така. Става въпрос за официална делегация, тумба от журналисти и прочее. А и параклисът е на 60-70 метра от нея. Впрочем на няколко метра от сръбската костница в другия край на платото на върха в един останал окоп имаше голямо парче камък боядисан в бяло с изобразен кръст на него. Какъв е тоя кръст и защо е отчупен и хвърлен нямам идея. Във Фейсбук-групата "България и Първата световна война" съм качил снимки от върха и чеганските позиции.

[zmaj]

Дълга и сложна тема. А за много българи, които са потомци на прокудени от Македония бежанци, е много болна все още...
Колкото и неприятно да звучи, но неизбежна е констатацията, че все пак "кръвта вода става", противно на поговорките и народните мъдрости. Днешна Македония е почти напълно обезбългарена територия. Може би само в Егейската част и в Албания все още има някакви групи хора, които пазят откъслечно българско самосъзнание. В бившата югославска република мнозинството е с ампутирана историческа памет. Не може да не признаем, че в крайна сметка великосръбската, а после коминтерновската и югославянската пропаганда постигнаха на 90% целите си. Казвам го с болка, защото 26 години чакахме "братята" да се осъзнаят. Но уви. Като изключим отделни "мохикани" и ексцентрици, предимно от Струмица, малцина са тези, които открито и гордо заявяват българския си произход. 50 хиляди взеха наши паспорти, но с чисто меркантилни цели. Свидетел съм бил дори на парадоксални твърдения и откровения на хора от Скопие. "Дедо ми беше бугарин, ама я сум македонец". Общо-взето, както бяха обърнати торлаците и населението между Ниш и Пирот през втората половина на 19-ти век, така и сега Скопско се обезбългарява. Единственото, на което може да държим докрай, е да не се фалшифицира историята, да не се трият и унищожават надписи и книги, да не се оскверняват гробове и храмове. В този смисъл трябва да се обърне палачинката и "со кротце со благо" да се замени "со кютек".

[Shenandoah]

В коментар във Фейсбук Никола Груевски е приел на Каймакчалан да се постави български паметник, но при условие, че се договори по законен начин между двете държави. Предстои да видим дали това са само думи.


Nikola Gruevski
преди 11 часа ·
Во врска со настаните поврзани со плочата на Ка¼макчалан не можам да го оправдам ниту нелегалното поставуваœе на спомен плоча од во¼ници од друга држава кои нелегално ¼а поминале границата и нелегално поставиле спомен плоча во Македони¼а, ниту пак начинот на ко¼ новинарот Миленко Неделковски решил индивидуално и со чин ко¼ генерира негативна енерги¼а и омраза да се справи со ово¼ чин.
Со оглед дека се работи за голем историски настан, со учество на 1.200.000 во¼ници од двете страни - Бугари¼а и Срби¼а, во чи¼ состав имало и огромен бро¼ Македонци, некои како доброволци, некои со присилна мобилизаци¼а, а на¼многу од нив околу 33 ил¼ади биле во 11-тата бригада на бугарската арми¼а, ко¼а била бригада составена од борци на ВМРО, поранешни комити и во¼води, сосема нормално е за таков историски настан, ко¼ во западната историографи¼а е именуван како Македонски фронт, да има спомен обележ¼е.
Доколку Срби¼а има сво¼а спомен плоча на таа локаци¼а, не гледам причина доколку и Бугари¼а побара на легален начин поставуваœе на нивна таква плоча да не се дозволи. Двете држави се наши соседи со кои имаме многу испреплетени истории и не постои причина да бидат различно третирани кога станува збор за поставуваœе мемори¼ални обележ¼а од ваков тип, особено затоа што се надвор од населени места и никому неможат да попречат.
Затоа мислам дека проблемот требаше и треба да се решава институционално, а не на начин ко¼ е создаде проблеми, гнев, омраза и меƒусебни обвинуваœа.
Бугари¼а е наш сосед со ко¼ имаме многу заеднички работи низ истори¼ата и треба да се трудиме истори¼ата да не зближува, а не да не оддалечува. Македони¼а е место каде се случувале многу крупни историски настани и битки во годините пред да се создаде нашата држава.
Мислам дека освен што Република Македони¼а треба да дозволи по институционален пат Република Бугари¼а да постави сво¼а плоча на тоа место, доколку тоа го побара, потребно е и нашата држава на на¼знача¼ните такви точки да постави и свои државни обележ¼а. Тоа се можеби 5-6 места главно вон населени места, кои треба да се одбележани независно што тие битки биле во време пред раƒаœето на нашата држава Република Македони¼а. На¼малку затоа што во сите тие битки гинеле и многу Македонци, многу наши предци и многу пати судбината се поигрувала со нив, соочува¼ки браа Македонци од двете страни на фронтот еден против друг. Едни во¼ува¼и за бугарска, другите за српска или грчка, турска или неко¼а друга арми¼а, независно дали тоа го правеле доброволно заради неко¼ сво¼ идеал, убедуваœе, цел, надеж или замисла или пак присилно се нашле таму.
Но и заради почит кон загинатите во¼ници Бугари, Срби, Грци, Власи, Турци, Французи, Германци и други во¼ници и почит кон нивните држави и нации, и нивните наследници и семе¼ства.
е дадам еден позитивен пример. Општо познато е дека во двете светски во¼ни, Германи¼а има убиено многу Французи, а и огромен бро¼ германски во¼ници се загинати на територи¼ата на Франци¼а. Денес овие две зем¼и се со¼узници и при¼атели во Европа, а ниту едно парче камен не фали од гробовите на над 760.000 германски во¼ници од Првата светска во¼на кои почиваат во Франци¼а. Ваквите примери треба да ни бидат цел како треба да живееме и да градиме иднина исполнета со соработка, уважуваœе, помагаœе и заеднички успеси. Впрочем тоа е и носечкиот идеал на Европскиот мировен проект чи¼ дел сакаме да биде и Република Македони¼а.

https://www.facebook.com/NGruevski/posts/10154523746752716

[Shenandoah]

Най-четената статия в македонския вестник "Вечер" за последните седем дни:


СЕ МОЖЕ И БЕЗ СКАПИ ПОСРЕДНИЦИ

Еве како брзо да добиете бугарски пасош!

18 февруари 2017 - 11:15

веста е прочитана 35.932 пати

http://vecer.mk/balkan/tajnata-otkriena-eve-kako-brzo-da-dobiete-bugarski-pasosh

[Guy de Mont Ferrand]

Кои са по-големи "татари" - българите (бугарите) или македонците?

[Guy de Mont Ferrand]

Най-четената статия в македонския вестник "Вечер" за последните седем дни:


СЕ МОЖЕ И БЕЗ СКАПИ ПОСРЕДНИЦИ

Еве како брзо да добиете бугарски пасош!

18 февруари 2017 - 11:15

веста е прочитана 35.932 пати

http://vecer.mk/balkan/tajnata-otkriena-eve-kako-brzo-da-dobiete-bugarski-pasosh

[ATTACH=CONFIG]31349[/ATTACH]

Хаха, "статия" от, има-няма, една страница. Но...пък всичко е по същество

[Shenandoah]

Петиция в подкрепа на искането Българската православна църква да изпълни историческия си дълг и като майка-църква да признае автокефалността на Македонската православна църква - Охридска архиепископия:

https://www.peticiq.com/obshtestvena_podkrepa_kam_bpc_da_byde_maika-tsarkva_na_makedonskata_arhiepiskopia

ОБЩЕСТВЕНA ПОДКРЕПА КЪМ БПЦ ДА БЪДЕ МАЙКА-ЦЪРКВА НА МАКЕДОНСКАТА АРХИЕПИСКОПИЯ

До:

НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО НЕОФИТ

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ И ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

Копие до:

СВЕТИ СИНОД НА БПЦ



Относно: Обществена подкрепа към БПЦ във връзка със заявената готовност от МПЦ да я признае за Майка-Църква



ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

ВАШИ ВИСОКИПРЕОСВЕЩЕНСТВА,



Писмото на Светия синод на Македонската православна църква от 9.11.2017/¹ 181, с което се изразява готовност Българската патриаршия да бъде призната за нейна Майка-Църква, съвсем естествено предизвика много позитивни реакции в нашето общество. Естествено е тези реакции да са свързани и с очакване. Голямото очакване към Българската православна църква – дали ще приеме ръката, протегната от Македонската архиепископия!?

Съзнаваме, че проблемът с признаването на автокефалията на Македонската православна църква не е никак лесен за разрешаване, иначе нейната йерархия не би се намирала в изолация вече петдесет години. Но едновременно с това сме наясно, че Българската патриаршия има всички основания – и исторически и канонически – да поеме тежкия кръст и да помогне на нашите кръвни и духовни братя в Република Македония, за да може тяхната църква да получи своето пълноправно място в семейството на православните църкви. От древни времена християните са се уповавали, че Бог никога не ни натоварва да носим кръст, чиято тежест би била непосилна за нас. Очевидно това, което се случва, е Божий промисъл и доказателство, че Българската патриаршия има потенциала и достойнството първа да признае каноничната самостоятелност на Македонската архиепископия и да я въведе в общото православно семейство.

Като хора, които отдавна следим развитието на проблема с македонската църковна независимост, сме наясно също така, че Българската патриаршия има своите основания категорично да подчертае историческата истина за произхода на възобновената като Македонска православна църква – Охридска архиепископия, както и за нейното екзархийско наследство. Без подвига на нашите предци, включително от Вардарска и Беломорска Македония, които постигнаха църковна независимост за преобладаващата част от православните българи на Балканите през ХIХ в., днес не биха съществували нито Българската патриаршия, нито Македонската архиепископия, която се явява наследник на македонските епархии на Българската екзархия.

Уместно е да припомним общоизвестния факт, че Охридската архиепископия е създадена през 1018 година от император Василий II Българоубиец на мястото на унищожената от него Българска патриаршия, а титлата на нейния глава е била „Архиепископ на Охрид и на цяла България“.

Втори довод – епархиите на Българската екзархия в Македония са очертани не само със султанския ферман от 1870 г., но и чрез последвалите допитвания (плебисцити) сред местното население, което е заявило предпочитанията си да има своя българска йерархия, а да не се подчинява на Цариградската патриаршия – последните екзархийски митрополити са прогонени от сръбските и гръцки войски от Македония през войните от 1912-1913 г., противно на всякакви християнски норми и общочовешки правила. Така Сръбската патриаршия се настанява в диоцез, който де факто никога не й е принадлежал.

Трети довод – по време на Втората световна война в църковно отношение Македония отново е администрирана от Българската екзархия и свещениците, включително и архиерейските наместници, които остават там след есента на 1944 г. са назначени на тези постове от български митрополити – последната йерархия, която е била в Македония до създаването на самостоятелната Македонска архиепископия е тази на Българската църква. По тази причина известно време в средите на Сръбската православна църва е битувало мнението, че МПЦ е създадена от „бугарашите“ в Македония. Фактът, че при създаването на съвременната Македонска архиепископия е отречен нейният български корен, се дължи на политически обстоятелства, които макар да не са изживени и до наши дни, не бива да са пречка за евентуалното решаване на проблема. Което, разбира се, не означава, че БПЦ няма право да настоява за преразглеждане на македонистките тези, застъпвани от Македонската архиепископия.

Съществуващите спорни въпроси, обаче, би следвало да бъдат преодолени от двете църкви по пътя на диалога в името на любовта. А както нашият Господ Иисус Христос ни казва: „По това ще познаят, че сте Мои ученици, ако любов имате по между си!“ (Йоан 13:35). Когато нашите братя очакват помощ от нас, едва ли ще е християнско вместо да им помогнем, най-напред да им припомняме грешките и слабостите. Та нали и свети апостол Павел ни учи: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост... любовта се не превъзнася... не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина, всичко извинява... всичко претърпява“ (1 Коринтяни 13:4-7).

Съвсем естествено, Ваше светейшество, погледът на всички нас е отправен и конкретно към Вас, който през август 1999 г., заедно с покойния Врачански митрополит Калиник бяхте първите български архиери от 1944 г. насам, които посетиха светите за нас българите места в Македония и бяхте сърдечно приети от вашите събратя Петър Преспанско-Битолски и Тимотей Дебърско-Кичевски. След това, през септември същата година имахте и евхаристийно общение във Враца с митрополит Калиник Врачански, митрополит Петър Преспанско-Битолски и с тогавашния Дремвицки епископ Йоан. Вече като достоен глава на нашата Църква, Вие, Ваше светейшество, на два пъти оказахте братско гостоприемство на нинездравствуващия Македонски архиепископ Стефан през 2014 и 2015 година. Не можем да забравим и как през 2007 г. сестринство от монахини от Македония намери бащински прием във Видинска епархия от нейния архиерей – блаженопочиналия наскоро митрополит Дометиан. Спомняме си с радост и как Македонската архиепископия откликна на молбата на Пловдивския митрополит Николай и дари за новосъградената църква в Пловдив частица от мощите на Свети Климент Охридски през 2008 г. Несъмнено има още много срещи и контакти между клирици, богослови и общественици от двете църкви, които не би ни стигнало мястото да опишем. Стореното досега оценяваме високо. То показава, че нашата кръв и нашата вяра зоват към едно – ДА БЪДЕМ ЗАЕДНО! В този ред на мисли, ще припомним и посланието, което адресира блаженопочиналият Пловдивски митрополит Арсений в открито писмо до Българския патриарх Максим и до Сръбския патриарх Павел през 2005 г.: „Щом има държава Македония, следва, че в тази държава трябва да има и православна християнска църква, назовавана “Македонска”. Да мисли някой, че ще върне историята обратно се лъже. Има Македонска държава – има и ще има Македонска православна църква. И колкото по-скоро й се даде автокефалия, толкова по-добре. Историческо право на това има Българската православна църква” (писмо ¹ 799/24.06.2005 г.).

Убедени сме, че ако Българската патриаршия поеме протегнатата ръка от Македонската архиепископия, тя ще изпълни своята историческа мисия на древна и мъдра църква, която винаги е била водена от грижа за своето паство, от любов и милост към нуждаещите се. Нямаме илюзии, че приемането на тази протегната ръка, ще породи и не малко съпротивителни тенденции в и без това раздирания от противоречия православен свят. Смятаме, че заявеното (засега неофициално) от канцеларията на Светия синод намерение за консултации по писмото на македонския Синод с останалите поместни църкви дава възможност БПЦ да направи този проблем общоправославно достояние, което й предоставя възможността тя категорично да се прояви като Майка-Църква на МПЦ. Едновременно с това подобна идея крие опасността признаването на македонската автокефалия да се отложи с още няколко години и изобщо да не доведе до позитивен резултат. С цялото ни уважение към вас, смятаме, че е по-уместно, консултациите с поместните църкви да бъдат предшествани от разговори със Светия синод на Македонската архиепископия и набелязването на общи инициативи, като почитането на общи и за двете църкви светци и събития.

Ваше Светейшество,

Ваши Високипреосвещенства,

Нека премъдрият Господ Ви озари да вземете най-мъдрото решение за доброто и за спасението на нашите еднокръвни и единоверни братя от Македонската православна църква за да се сложи край на наложената им несправедлива духовна изолация и за да осъзнаят тези наши братя веднъж завинаги, че България винаги им е мислела доброто.

Имайте небесната помощ на светите Седмочисленици – Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, на светия благоверен цар Борис-Михаил Покръстител!

Пред Вас нека да блести примерът на Вашите велики предци – архиереите на Българската екзархия, както и на българския патриарх Кирил, който в далечната 1970 г. дарява 3 литра миро на младата тогава Македонска православна църква и казва на Злетово-Струмишкия епископ Наум: „Ние и вие сме едно и също. Как вие ни приемате, то е ваша работа. А вие казвате, че не сте българи. Както искате говорете. Ние ще се наречем македонци, но няма да се отделим от вас...“.

Искаме да ви уверим, че поемайки тази историческа мисия, то вие, като наши духовни пастири имате пълната подкрепа на миряните и на българското общество. ПРЕД ТАКЪВ СЪДБОВЕН ИЗБОР КЛИР И НАРОД НЯМАМЕ ДРУГ ПЪТ, ОСВЕН ДА БЪДЕМ ЕДНО! А както е казано: „Глас народен, глас божий!“.

В дните на Рождественския пост нека молитвата на всички ни да бъде още по-усилна за добрия изход на доброто дело!

Не в силата е Бог, а в истината!

София, 21.11.2017 г.

Въведение Богородично

Целуваме първосветителската Ви десница:

проф. Ангел Станков – преподавател в Музикалната академия, потомък на митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски

Райна Дрангова – почетен председател на ВМРО, внучка на полк. Борис Дрангов и дъщеря на Кирил Дрангов член на ЦК, един от последните дейци на ВМРО, загинал трагично през 1946 г.

д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“

д-р Горан Благоев, автор и водещ на предаването „Вяра и общество“ и на „История.БГ“ (Българска национална телевизия)

Любчо Нешков, собственик на информационна агенция „БГНЕС“

Стойко Стоянов, главен редактор на сайта „Фактор.БГ“

акад. Стефан Воденичаров, председател на Българската академия на науките от 2012 до 2016 г.

доц. Александър Гребенаров – Институт за исторически изследвания към Българската академия на науките

проф. Лизбет Любенова – историк, Българска академия на науките

проф. Димитър Гоцев – историк

проф. Христо Кожухаров – Университет за национално и световно стопанство доц.

Ралица Русева – Институт за изследване на изкуствата при БАН, завеждащ Музей за християнско изкуство Крипта на храм-паметник „Св. Ал. Невски“

доц. Наум Кайчев – преподавател в Историческия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“

доц. д-р Тодор Чобанов – археолог

доц. Евгения Благоева – преподавател в Нов Български университет, правнучка на Ангел Голомехов от Куманово, екзархийски учител и деец на ВМРО

доц. Методи Андреев – преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия

Михаил Развигоров – внук на воеводата Мише Развигоров, син на Страхил Развигоров, член на ЦК на ВМРО, убит през 1949 г.

Аглика Маркова – член на Съюза на преводачите в България, дъщеря на Йосиф Марков, един от последните дейци на ВМРО, безследно изчезнал през 1946 г.

Елисавета Шапкарева – правнучка на Кузман Шапкарев, зам. председател на Българското сдружение на родовете от Македония

Олга Пърличева – старобългарист, пра-правнучка на Григор Пърличев

Иван Николов – директор на списание „България-Македония“

Христо Матов – внук на революционера Христо Матов

Мила Миладинова – потомка на братя Миладинови

Елисавета Миладинова – потомка на братя Миладинови

д-р Зоя Андонова – издателство „Св. Климент Охридски“

Кирил Тодоров – изследовател на българо-сръбските отношения

Десислав Дионисиев – изпълнителен директор на „Биопрограма“

д-р Иван Колчаков –УМБАЛ „Софиямед“

инж. Евелина Александрова – внучка на Тодор Александров

доц. Любомир Георгиев, НБКМ

доц. Румен Ковачев, НБКМ

доц. д.и.н. Милкана Бошнакова,НБКМ

Юлия Карадачка, главен библиограф, НБКМ. /БГНЕС

[Shenandoah]

Обновена на 26.11.2017 15:24

Митрополит Наум от Струмица: Най-естествено е БПЦ да бъде наша Църква-майка

Голяма лъжа е, че Вселенският патриарх веднага ще прекрати евхаристийното общение с Българската православна църква /БПЦ/, ако тя влезе в евхаристийно общение с Македонската православна църква - Охридска архиепископия /МПЦ – ОА/.

Това се казва в специален анализ за БГНЕС на струмишки митрополит Наум, ден преди Българската патриаршия да разгледа писмото на МПЦ. В него тя моли да бъде призната като независима църква, а също така иска БПЦ да стане нейна „Църква-Майка“.

За неяснотите относно връзката между Българската православна църква и Македонската православна църква – Охридска архиепископия:

1. Искането на МПЦ да приеме БПЦ като "Църква-Майка" - като условие за признаване на автокефалността на МПЦ - ОА, е искане, което от години слушаме от някои български архиереи. Това искане МПЦ счита за нормално, логично и необходимо, защото някоя църква и без това трябва да стане „Църква-Майка“, за да ни извади от изолацията, която ни е наложена от Сръбската православна църква /СПЦ/ и която след това ще ни защитава и представлява пред Вселенския патриарх и останалите православни църкви. Най-естествено е това да бъде БПЦ. „Църквата-Майка“ не е свързана толкова с миналото, колкото с едно общо бъдеще в името на Богочовека Христос. „Църквата-Майка“ означава любов.

2. От момента, когато БПЦ признае автокефалността на МПЦ - ОА, двете църкви стават „сестрински църкви“. Това означава, че те ще бъдат равноправни, но ролята на БПЦ като „Църква-Майка“ не спира само по отношение на другите православни църкви. БПЦ и занапред ще има честта пред Бога да ни защитава, представлява и представя пред Вселенския патриарх и останалите православни църкви, докато МПЦ не получи "томос за автокефалност" от Вселенския патриарх. Връзката с „Църквата-Майка“ не спира само с акта на самото признаване, а продължава вечно – като почит, благодарност и любов.

3. Някои хора от България казват: „За какво ще са ни две църкви, когато и от двете страни на границата живее един и същ народ?“ Дори това да е така ще припомним, че гръцкият народ, въпреки че е един, има пет църкви: Александрийската, Йерусалимската, Кипърската, Гръцката и Вселенската патриаршия.

4. МПЦ-Охридска архиепископия е канонически независима, свободна и църква, която не е под каноническата юрисдикция на никого. Тази своя самостоятелност МПЦ получава с Решение на СПЦ от 1959 г., в което се казва: „Светият Архиерейски събор констатира: че епархиите Скопска, Охридско-Битолска и Злетовско-Струмишка на църковно-народен събор, проведен на 4-6 октомври 1958 год. в Охрид, се отделят в самостоятелна Македонска православна църква, която се управлява по Устава, приета на този събор ...“ А в точка 6 се казва: „С настоящото решение се отменят разпоредбите на Устава на Сръбската православна църква за епархиите и архиереите на територията на Народна република Македония“. Така че, БПЦ с признаването на Македонската православна църква, или с общение с нейните епископи, не се намесва в ничия каноническа юрисдикция.

5. Установяването на евхаристийната общност между БПЦ и МПЦ - ОА е естествен резултат и от Договора за приятелство и добросъседство между България и Република Македония и е в съответствие с евроатлантическите интеграционни процеси, към които с помощта на България се стреми Република Македония. Затова тези, които се противопоставят на това единство се противопоставят и на гореспоменатите процеси. Съответните служби трябва да проверят дали тези хора работят за интереси чужди на интересите на двете страни, или го правят от незнание. Според Светите отци невежеството е най-голямото зло.

6. Голяма лъжа е, че Вселенският патриарх веднага ще прекрати евхаристийното общение с БПЦ, ако БПЦ влезе в евхаристийно общение с МПЦ - ОА. Първо, Вселенският патриарх е свят човек и се грижи добре за единството на Църквата и нейните отворени рани. На второ място, като правило, би изпратил писмо до БПЦ, искайки обяснение на хода й. Трето, би предпочел да се ангажирам с уреждането на недоразуменията в църквата, а не да вземам страна. Четвърто, ако случайно на Вселенския патриарх не му се хареса хода на БПЦ, което ние не вярваме, той би изпратил второ писмо с искане за прекратяване на евхаристийната общност между БПЦ и МПЦ - ОА. Пето, ако БПЦ и МПЦ - ОА не го послушат, което няма да се случи, той трябва да свика т.нар. Мизон Синод с представители - епископи от други поместни православни църкви, на който да бъде решена нововъзникналата ситуация и др. Ако Вселенската патриаршия искаше да прекрати общуването си с БПЦ, то неучастието на българската църква на Критския събор е много по-сериозен аргумент за това, отколкото общуването с МПЦ-ОА

7. И накрая, в светлината на глобализацията, е, по-вероятно, да ни молят да влезем в единство с православните църкви, или дори да ни накарат насила, отколкото да продължаваме да бъдем изолирани. В случай на бързо решаване на спора, който Гърция има с нашето име, със сигурност ще се реши и статутът на МПЦ, а БПЦ тогава ще разбере, че пред Бог, е пропуснала. /БГНЕС

--------

Наум, митрополит на Струмица.

http://www.bgnes.com/bylgariia/politika/4551130/

[Todor]

Доколкото съм запознат ,все още много хора в Македония,ни възприемат,като братя най малко(въпреки 70 годишната промивка на мозъци,подпомогната и от нас ,или поне от "героят от Лайпциг".Щетите са нанесени,конфронтацията е излишна,нека да ги оставим да се чувстват наследници ,на Александър и Филип.Те не са виновни.И пак ,казвам,много граждани на Република Македония,знаят истината,но не смеят да я кажат от страх от репресии.Въпреки това бих поставил един въпрос след,който ще ме намразят всички националисти.Колко тази територия е била част от българската държава?Едва ли да са повече от 150-с известен толеранс 200.Нашата държава е на 1340 години близо.Нямаме и моралното бих казал и юридическото право(към днешно време) да претендираме за тази територия.Нека оставим демографията да си каже думата.Република Албания официално призна българско малцинство.Странна работа,в България българи, в Македония,македонци в Албания пак българи(пък били и повечето мюсюлмани).

[Todor]

Пак ,доколкото съм запознат целите на най многобройната революционна организация от български произход ВМОРО(не знам що македонстващите активисти изключват това О(демек Одринско) от името на организацията),е бил за автномия и в последствие за независимост(а не за присъединяеване към Княжество,впоследствие Царство България),на съответната територия,тази философия на организацията я има поне до 1944.Така,че и македонистите имат своето право.На хора,като.Б.Димитров,не би трябвало ,да се дава публичност,поне по тази сфера.То и по други сфери не трябва,да му се дава публичност де все още му се смея,като му чета,анализите за руско-турската война 1877-78.Османците ,просто трябвало,да заобиколят Шипка и йок,войната свършва