Майтапи ¹ 4

[pnp5q]

.

[Odzava]

Малко на докторска тематика:
Какво ни трябва за държавния изпит - http://www.youtube.com/watch?v=8bygOaphU4o&NR=1

Или колко лекартсва трябва да се помнят т всеки лекар (освен ако не е ортопед, според авторите ) -

http://www.youtube.com/watch?v=KXROnzpsrlg&feature=related

Как се представя едно лекартсво или за какво си мечтаят фармацевтичните компании -

http://www.youtube.com/watch?v=JlmEc8rd_Nw&NR=1

Когато ви говорят лекарите как да ги разбираме (ако е възможно все пак ) -

http://www.youtube.com/watch?v=OGXn6HuCodE&feature=related

[страхил]

кавалерията на 21-ви век

[Юлиан Август]

Над 2,6 хил. латвийци молят Швеция да окупира страната им


"Смятаме, че латвийската държава по вина на ръководството й напълно е изгубила смисъла на съществуването си. Готови сме да приемем законите на Швеция и да плащаме данъци на шведската държава", се казва в петиция
11.12.2008
Жители на Латвия молят в петиция Швеция да окупира страната им, да им предостави шведско гражданство и изразяват готовност да плащат данъци и да спазват законите на Швеция. Петицията се появи в Интернет и под нея вече са се подписали над 2,6 хил. души, съобщи ИТАР-ТАСС.

"Ние искаме да помолим Швеция да ни окупира. Смятаме, че латвийската държава по вина на ръководството й напълно е изгубила смисъла на съществуването си. Готови сме да приемем законите на Швеция и да плащаме данъци на шведската държава", се казва в петицията.
"Не се радваме, че се налага да молим за това, но друг изход не виждаме", се отбелязва още в петицията.

Латвия преживява в момента остра икономическа криза, отбелязва агенцията. Неотдавна балтийската република приключи преговорите с Международния валутен фонд, Европейската комисия и шведското правителство за предоставяне на спешен кредит.
Министърът на финансите Атис Слактерис предупреди, че ако Латвия не получи международно финансиране, ще стане неплатежоспособна през първата половина на 2009 г. и няма да има достатъчно пари за пенсии и заплати.
Най-големите латвийски вестници излизат днес в траурно оформление. Организатор на акцията е Латвийската асоциация по печата, която се обявява против планираното от правителство увеличение на данък добавена стойност от пет на 21%.
Издателите предупреждават, че ако това се случи, вестниците ще се окажат на границата на банкрута.

Правителството на Латвия прие поправки в държавния бюджет за 2009 г. с дефицит от 4,9% от брутния вътрешен продукт, както и програма за икономическа стабилизация, предвиждаща съществени промени в данъчната система и намаляване на разходите.
по материали на БТА

http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1258817

Очевидно политическо заяждане (глупаво) - цензурирано

[mitaca]

http://ru.youtube.com/watch?v=2-8rqu_5ukY

http://en.sevenload.com/videos/jepQssV-Fleg-Master-Tlpizza

[Imperial]

[pnp5q]

.

[Пилот]

http://en.wikipedia.org/wiki/Sark_general_election,_2008

Край на феодализма...

[виталий]

http://www.rian.ru/world/20081215/157219575.html

..."Выступление президента было прервано мужчиной, по-видимому журналистом, который вскочил на ноги и швырнул свой ботинок в президента"...

Какое-то зимнее обострение. У нас, нашего президента прервали на прошлой недели, во время речи в честь дня конституции в зале закричали "Позор". Охрана выволокла нарушителя из зала.
Бедного Буша собакой обзвали... Куда мир катится?

P.S
Американское правительство наконец нашло в Ираке оружие массового поражения. Прототип этого оружия под кодовым названием "Кузькина Мать" был впервые показан Хрущевым на генеральной ассамблее ООН в 1960г, а в 2008 иракцы продемонстрировали его боевой потенциал лично президенту Бушу.

[bukvite]

На летището във Франкфурт диспечерите страшно се дразнели, когато пилотите започнели да задават много върпоси за указания къде да паркират. Един ден каца самолет на "Бритиш Еъруез".
- Кула, тек полет 840, кацането успешно, чакам указания.
- 840, тук кула, започвай да рулираш към ръкава.
- Кула към кой ръкав?
- 840, ама ти за първи път ли летиш за Франкфурт?
- Кула, летях и през 1944, но без кацане.

[страхил]

[Sulla]

Вече и игра има по този повод (Буш и обувките):
http://www.sockandawe.com/

[Thorn]

ДА ПОПЛАЧЕМ ЗАЕДНО ЗА ЧУЖДИЯ ИНВЕСТИТОР

Автор: Тимур и неговите командоси
Източник:Форум Капитал Кариери



1. Българският работодател според мен не заслужава съчувствие, тъй като противно на разпространяваните легенди:"събрах пет човека, купихме лопати и една бетонобъркачка и почнахме"/Барбуков/ или "предадох малко скрап и полека стартирах"/Илия Павлов/, нещата изглеждат съвсем другояче и това определя манталитета на човека до края на живота му.Думата ми е чужденците.

...Решават значи кириос Узакис или сеньор Педро да направят завод в България.Те вече са създали холдинг, имат пет - шест завода из целия свят, но някой им е казал, че в България нещата тръгнали на добре, заплатите ниски, персонала квалифициран, администрацията си събува вече цървулите и се поевропейчва, въобще - рай за инвеститора.И те решават да хвърлят някой и друг милион евро тук.Какво следва нататък:
Отива се в съоветното посолство и се казва - решил съм да купя фабриката за галоши в Ганьовград и да произвеждам качествени маратонки.Треперете, Рийбок и Найки!
В посолството са готови да услужат - ами ето ви адреса на най - добрия адвокат в България, той ще осъществи сделката.Толкова е добър, че пази името си в тайна, никой не го е чувал, понеже иначе няма да може да затвори вратата си от клиенти.Обаче ние ще ви уредим.И го уреждат - свързват го с Гуньо адвокатина, който за да подготви договора и т.н. иска 50 000 евро - множко за България, но пък е най - добрият.И има връзки - всяка неделя пие бира с министъра или кафе със заместника му.Въобще - друг като него няма. В посолството пропускат да споменат за своята комисионна от сумата, просто така, в бързината.И Гуньо прави един договор, не ти е работа - пропуска да осигури сервитут за комуникациите, не проверява изцяло собствеността, не информира под какви контролни режими попада производството - въпреки че му е възложено.Прибира парите и пожелава успех в бизнеса.Заложените капани после ще доведат до полуда съответния директор.
Чужденецът обаче не е прост, той си има свои източници.В основния му завод има работници - емигранти от България.Той ги вика в кабинета си и пита:"Абе за каква заплата ще са съгласни да работят бъдещите ми служители?"Българите, които са получавали по 350 лв. и затова са отишли в чужбина, уверено отговарят:"За двеста лева краката ти ще целуват!."Двеста - двеста, така и записват в инвестиционния план.Проверено от първоизточника.
Пуска се обява в съответната страна, че се търси проджект - мениджър за България.Понеже на нормалните хора не им се ходи точно в тази страна / защо ли?/, кандидатите са или хора, тотално провалили се в няколко фирми, или млади специалисти, които до момента са били началници само на любимото си куче в къщи.Та те са хвърлени тук срещу родната бюрокрация.
Бюрокрацията ги прегазва като Котоошу в най - добрата му форма.Довежда ги до лудост и усещането, че живеят в роман на Кафка.Това е, защото бюрокрацията обича изкуството, не заради някакви си подкупи.Те, подкупите, ще дойдат, няма къде да идат.Тук е България.
След около шест месеца проджект - мениджъра разбира, че строи замък от пясък и че търпението на собственика е на изчерпване.Стига до единственото възможно решение - трябва му местен помощник.Нещо като шерп, които да изнесе товара до върха.Пускат обява, патилите мениджъри се смеят, но някое младо момче вижда шанса на живота си, а и заплата е приемлива.Освен това му обещават да стане и изпълнителен директор, нищо че в другите заводи няма и заместник - директори от местните хора.Ние винаги мислим, че в България ще е различно.
Та все пак завода го построяват.Когато почват да набират персонал, изведнъж се оказва, че никой нищо не целува, а обичайния въпрос на кандидатите е - абе вие добре ли сте?
Следва дълга и мъчителна процедура и обяснения до главната квартира, както и обвинения, че не се търсят хора по подходящия начин.Идва един ХР-специалист от чужбина, пита има ли посреднически агенции в Ганьовград /оказва се че има/, осъществяват се контакти.Работници за двеста лева?Мениджъри за триста?Никакъв проблем!Ще подпишем тук едно договорче за по сто евро на намерен кандидат, пък вие си решевайте да го вземете или не.Е, как защо сто евро, ами психологически профил там, мотивация - какво като ще бърка бетон, нали трябва да мотивирано да го бърка, норма да гони...и се сключва договор, и почват да пристигат едни весели кандидати, дето миришат на гроздова и са вече пет години безработни...но парите се плащат.Видял се в чудо, чужденецът ги приема, понеже не иска да се замесва в дискриминация на малцинства, а и кой знае...до месец тези кадри са си отишли, заедно с всичко, което може да се отвинти, отреже или просто не е заварено добре.Затова пък някой се сдобива с манометър за гумите на каруцата.Двамата мениджъри - чуждия и нашия, си скубят косите, напиват се една вечер, а на сутринта - мечка страх, мене - не - звънят на собственика и му казват, че трябва да даде по - високи заплати.Какво казва собственика е трудно да се преведе от гръцки или испански, пък и тук четат и непълнолетни.Но заплатите се вдигат.
Чуждия мениджър вече е уверен в себе си и праща българския да помага на работниците.Българския, от своя страна, го праща на точно определено място.Създава се обичайният за Балканите микроклимат.
Под страх от уволнение все пак българският мениджър отива да помага.Помощта му основно се състои във въпроси от типа:"Ба вий що сте толкоз прости и не си направите профсъюз да му таковаме таковато на оня...Ако го изгоним, ша ви дигна заплатите".Речено -сторено.На бял кон пристига местен инструктор от КНСБ с готов списък искания / типов/ - необходимото се подчертава, излишното се зачерква.Заводът минава в стачна готовност.
Случва се понякога собственикът да се окаже корав човек и да изгони всички, особено като види списъка с исканията - да се смени мениджмънта, работниците да участват в инвестиционната политика, да бъдат запознати с реалната печалба на фирмата, заплатите да се утроят, когато те псуват мениджъра той да им отговаря на Ви и т.н.Изборът е да приеме и да освободи своя Борд на директорите като излишно дублиращо звено, или просто да затвори за месец.Естествено, избира второто.
Тогава оня с белия кон се покрива, работниците се напиват, вестниците пишат прочувствено.
Обаче често чужденецът отстъпва, без да знае, че българинът няма чувство за мярка.Мениджърите ходят на питат профкомитета може ли мотокариста да остане да доразтовари тира половин час след работа, понеже човекът иска да тръгне обратно тази вечер - лидерите кават - не може!Просто така, да се разбере кой командва.Издевателстват, докато ръководството се усети да вдигне рязко ТЕХНИТЕ заплати.После може всичко.
Чужденецът вече псува на български по - добре от местния си колега.
Междувременно лидерите на профсъюза поставят искане да одобряват заплатите на мениджърския състав, понеже,нали - седят си цял ден в стаите, а ние им изкарваме заплатите.На плахите възражения, че е незаконно, отговарят - ние сме закона.Почти като в Дивия запад.
Междувременно заводът е обект на непрекъснати проверки от кого ли не.За да стигнат до него, проверяващите минават покрай десетки фирми, в които нещата са далеч по - зле, но тамошните директори си пият уискито с техните шефове и не е здравословно да бъдат проверявани.От друга страна, в своята наивност чужденецът си мисли, че наемайки служба за трудова медицина например, той има верен съюзник и помощник.Нищо подобно - хората идват, мерят и казват - не е добре.А защо не е добре и изобщо не е ли добре се разбира по - късно, когато дойдат проверяващи.И понякога те от съжаление дават прости и разумни съвети - което не е тяхна работа и за което не им се плаща.А другите просто прибират парите на поредния баламурник.
Чуждия мениджър не издържа и с разклатено здраве си заминава.На негово място идва друг чужденец - пенсионер или току - що завършил, да помага.Българският мениджър въздъхва облекчено и решава, че сега вече ще оправи нещата.Но скоро разбира, че помощта е някой да се разхожда из завода и навсеки кръгъл час да докладва нередности - реални или мними.Нали трябва да се оправдае стоенето?
Ако не се намери подобен "помощник", се отива на по - авангарден вариант - слагат се камери и през интернет всичко се наблюдава от главната квартира.Хората са горди, че участват в нашенски "Биг брадър".Само на мениджъра му е малко кофти, когато му звъннат да го питат защо оня там в ъгъла се почесва вече три минути?Добри, градивни въпроси, повишаващи мотивацията ти ...да си потърсиш нова работа.И т.н.

Всичко написано по - горе е компилация от истински случаи.Кого да съжаляваме и кого не - преценете сами.Приятен ден!
2. След половин година в главната квартира с ужас установяват, че заводът им в България е станал печеливш.Нещо повече – търговският директор във Франция твърди, че клиентите търсят маратонки, произведени именно в България.Това е нещо, което в главната квартира не могат да преглътнат – баш пък ония туземци ли да са толкова добри – и спешно се изпраща екип да извърши проверка на място.
Екипът идва, отбелязва че хигиената не е на необходимото ниво, тревните площи не са окосени, а на българския мениджър бюрото е разхвърляно.Отчита се и факта, че знамената пред фабриката не се веят, а просто си висят.Мениджъра получава забележка.
После се почва тотална проверка на всичко.Броят се складови наличности, незавършена и незапочната(!) продукция, проверяват се фактури, сметки и какво ли не, но истината е неумолима – заводът е станал печеливш и се очертава да прогресира още повече.Особено дразнещо е, че всички сметки са изрядни, противно на вече направените облози между членовете на комисията по пътя насам.
Ситуацията определено е неприятна – как да се докладва на собственика, че тук, без вещото ръководство на чуждестранни кадри, местните са постигнали подобни резултати?В такива случаи собствениците имат лошия навик да питат – „а защо не е така навсякъде” и „аз тогава за какво ви плащам’?А да се оправдаваш само с наропсихологията в родната си страна не върви.Така че се пристъпва към действие.
На мениджъра му режат почти целия годишен бонус за липса на правилна комуникация с главната квартира (не ги е предупредил навреме че печели), за увеличени офис-разходи ( това, че става дума за стотина лева е подробност.Никой обаче не споменава икономисаните суровини за десетки хиляди), за това че не е осъществил няколко дребни проекта (нищо че те лично са му блокирали парите) и т.н.Важното е да не се мисли за много велик.Като екстра му се отнема и служебната кола, защото с кола всеки може.Ако отиваш на среща, има и автобуси.Таксито е твърде скъпо, а то и ги няма много в Ганьовград.
За по – сигурно му намаляват и щатното разписание и увеличават плана.И си заминават с чувството за достойно изпълнен дълг.
Мениджърът обаче също вече се е научил да псува на съответния език и също се представя достойно.

Помните първата част, нали?Е, тя започва да се повтаря.Отново се пуска обява в съответната страна, че се търси директор за България, но сега се подчертава – на НОРМАЛНО ФУНКЦИОНИРАЩО предприятие.Съответно и кандидатите са други.А ако съдбата реши да се шегува, те ще намерят дори човек с български, руски или поне сръбски.Ако не – той получава персонална асистент-преводачка (в случая свиването на щата не важи).Обаче трябва да подчертаем, че този път идва професионалист.А българинът е преместен на синекурна длъжност, без никакви перспективи за развитие.
Та новия събира персонала, подчертава колко ще бъде щастлив да работи с тях, благодари на българския си предшественик за добре свършената работа и го моли да му помага със съвети.Българинът обещава, но и двамата знаят, че това е театър.Скоро българинът напуска.
През първия месец чужденецът искрено се учудва какво всъщност е работил предшественика му.Производствената машина е така регулирана, че работи сама.
През втория месец чужденецът вече се чуди как предшественика му е намирал време да се прибере в къщи.Нищо вече не работи, защото:
- всички по – възлови хора са напуснали, понеже се оказва, че са били лични приятели на българския мениджър.Ползвали са дребни привилегии, които сега са загубили.А ние, българите, умеем да ценим дребните неща
- доставчиците изведнъж решават, че можат да доставят каквото, когато и ако поискат.Като първа стъпка обаче вдигат цените с лозунга:”Ония имат пари!”Знаят, че човека, които би могъл веднага да ги подмени, вече го няма
- работниците започват да се държат като капризни футболисти преди мач – тоя контузен, оня нямал ден, третия искал да сменя отбора...един нов човек, незапознат с родните условия, е много по – податлив на блъфове.И те усещат това
- администрацията се хвърля в бесни интриги помежду си за място под слънцето – кой да е по – приближен на новия шеф.Още повече, че задълженията им не са толкова добре дефинирани, че веднага да им потърсиш сметка.На никого и през ум не му минава да се доказва с работа
- при назначаването на нови хора директорът прави грешка след грешка, понеже вярва на биографии, препоръки, световни мениджърски разработки и т.н.Никой не му казва, че в България подобни неща нямат никаква стойност.В този ред на мисли той предпочита да наема млади специалисти, неопетнети със „социалистическо мислене”.Скоро обаче разбира, че те са неопетнени и с каквито и да било знания
- профсъюзът, за когото всички отдавна са забравили, изведнъж възкръсва като птицата Феникс и събира под крилото си де що мързеливо и некадърно има във фирмата
- всички започват да го лъжат – отначало по – плахо, по – късно – съвсем нагло, тъй като у нас един морален човек обикновено се приема за будала
- ако вярва на адвокати, одитори и консултанти, в България има поне три различни законодателства, нямащи нищо общо помежду си с изключение задължението му да плаща.Останалото е въпрос на добра воля

Но за сметка на това главната квартира проявява невероятна търпимост и съчувствие – все пак човекът работи в България.Къде е работил предшественикът му вече никой не помни.А заводът бавно се срива....
3. Та, чужденецът –професионалист вижда, че тая няма да я бъде и под благовиден предлог напуска.По този начин в мениджърските елиминации България повежда с 2:1.
Но заводът си стои и чака.Затова се събира Бордът на директорите.
Опитват се да анализират в кой свой завод имат успешно решение на проблема.Отговорът е очевиден – в Китай./Естествено, че имат завод в Китай.Сега да нямаш там завод си е като да нямаш лого/.
В Китай, коментират членовете на борда, освен че разстрелват за копуция, дават на успешните директори част от акциите.Тоест, продават им ги, но колкото да не е без хич.И директорът управлява завода като свой собствен, нищо че има дял само 15%.Все пак – дивиденти са това.
И се решава опитът да се пренесе в България.Оперейшън – мениджъра (ОМ) взема следващия самолет и каца в София и си уговаря среща с подходящия човек от подходящото министество или камара.С кого друг, кой друг милее за чуждите инвестиции в позападналите региони.
Подходяшият човек винаги се радва на такива гости.След размяна на обичайните любезности той живо се интересува от историята на фирмата, мястото й на пазара, с кого си партнират и т.н.Особено го вълнува дали фирмата участва в някакви фондации за подпомагане развитието на млади специалисти.Това прави много добро впечатление на ОМ до момента, в който човекът небрежно подхвърля:”Абе синът завършва догодина в Англия, че му търся работа...то не е лесно, нали знаете”. ОМ е впечатлен как в тази страна всеки се изживява като ХР – специалист, но дава някакво мъгляво обещание.
....Значи, в България има такъв бизнесмен.Вярно, произвежда нещо средно между гуменки и кецове, но то си е сродно производство.Затова пък е опитен, бил е директор преди промените и приватизатор след тях, знае кое как./Че ходят са от една партия и ходят заедно на лов с подходящия човек не се споменава, това няма връзка с проблема/.Организира се среща с него на място, в самото предприятие.
Там бизнесменът е приветлив, открит и готов да представи всякаква информация за фирмата си.Когато я получава, ОМ разбира колко много има да учи още в живота.
Във фирмата работят 40 души и 15 от тях са на позицията „директор”.На пръв поглед малко странно за производствено предприятие.Но бизнесмена обяснява:”Ами трябва да им давам или титли, или пари.А да даваш пари на всеки просто така...”Но не уточнява какво има предвид под „просто така”.
Та има директор – производство / наричан другаде началник – цех /, технически директор / механик /, директор – логистика / снабдител/, търговски директор / който основно напомня на клиентите колко дължат /, икономически, директор – развитие / син на собственика /, директор връзки с медиите / дъщеря / и т.н.
За това пък тротоари и дървета са варосани, дрехите на работниците са нови / очевидно са им раздадени предишния ден /, в преддверието на администрацията виси портрет на собственика и жена му, кабинетът му е по – голям от всички други административни помещения, взети заедно и е единственият, в който има нови мебели.Всички служители обаче говорят английски /основно „хай”, „йес” и „но проблем”/.Единственият нестандартен момент е, когато пристига някакъв дядка с лада Нива и почва да крещи на всички, но бизнесменът бързо го успокоява и гордо представя на ОМ баща си.
Преговорите минават добре.Да, бизнесменът е готов да се ангажира с управлението на още един завод, колкото и да е трудно.Да, той може.Да, той знае как.Да,... „но проблем”.
Обаче, тези акции дето трябва да ги плаща....вярно, цената е символична, не спори....но средствата му са вложени в материали и инвестиции....не може ли разсрочено или нещо такова?ОМ обещава да се опита да убеди своя собственик.И нещата общо – взето са решени.
Съсипването на завода в Ганьовград отнема по – малко от година, поже се работи по утвърдена схема – уволняват се всички със собствено мнение, слага се за главен мениджър сина / който бързо става известен плейбой в града /, заплатите се замразяват.Профсъюзът се опитва да протестира, но бързо е разгонен, а когато идва оня с белия кон от КНСБ, го посрещат едни батковци и му казват да изчезва, преди конят му да е станал на салам.И човекът благоразумно не се вясва повече.
Случва се обаче нещо странно – машините почват непрекъснато да се повреждат.Идва техническия директор от другия завод / т.е – механикът/, но това само влошава положението.И в тази ситуация започва бракуване на техниката и предаването й за скрап.Тоест така се докладва в главната квартира, а всъщност всичко се прибира в склад, откъдето после ще бъде взето и монтирано в другия завод.Същото се случва и с разни повдигателни съоръжения, дори с шкафчетата на работниците.През завода сякаш са минали марокански скакалци с метални челюсти.
Производството непрекъснато намалява, качеството е ужасяващо – маратонките, произвени в Ганьовград не могат да бъдат продадени дори в Албания.Само че и никой не идва да провери, съветва или консултира – гледат се само документи, а в тях има прекрасни оправдания за всичко.А и става дума все пак за съдружник.
Собственикът в чужбина обаче забранява в негово присъствие да се споменава думата „България”.
В един момент става ясно, че краят е дошъл, обявява се ликвидация, всички са уволнени, заводът е продаден на цената на земята под него – и това е краят...

....Когато скоро след това някой казва на собственика, че в Македония /примерно/ нещата тръгнали на добре, заплатите ниски, персонала квалифициран, администрацията си събува вече цървулите и се поевропейчва и въобще е рай за инвеститора, той има само един въпрос – там за корупция разстрелват ли?
Не?Е, като почнат, обадете се – ще си помисля.

Както писах в началото, няма нищо измислено.Извинявам се на хората, на които евентуално съм досадил с всичко това.Обаче много бих се радвал да чуя мненията на останалите участници във форума – можеха ли нещата да се развият по друг начин и кой къде сбърка.Но с отчитане на манталитета и психологията на участниците, както и на обективните условия в България в момента.
Приятен ден на всички!

[messire Woland]

...

Изключително четиво. И за съжаление - вярно, така да се каже - от личен опит мога да потвърдя някои моменти, други изглеждат съвсем реалистични, а за трети мога да гарантирам, макар и по сведения от втора ръка. За съжаление е така, а нещата могат да се променят много трудно, май ... никак, или ако се спазват нещата от края на разказа плюс това да има някой, който прояви здрав разум в организацията. Която комбинация е съвършено невероятна.
Още веднъж - материалът е един път

[albireo]

Абе....чак изключително. И по-страшни случки сме виждали . Но млъкни сърце...