Ето една история, която наскоро мой приятел ми разказа и лично на мен ми се стори доста смешна.
Действието се развива пред клуба на летците ветерани "Списаревски" в София. Моят приятел излиза за малко от самият клуб, където е слушал крайно интересните истории на летците и по неговите думи "Във всяка секунда научавах по нещо ново". Та, излиза отвън, за да изпуши една цигара. Както си пуши най-спокойно излиза един от летците и го поглежда, казвайки му:
- Хей, момче, знаеш ли, че тези цигари са вредни за теб?
Нашият герой отговаря:
- Знам, но няма как, пуши ми се (перефразирам)
Тогава ветерана му казва:
- Знаеш ли, по време на войната и аз пушех много, но когато един път ме пуснаха в командировка минах до едно огледало и като видях на какво съм заприличал от тогава не съм палил цигара.
Действието се развива пред клуба на летците ветерани "Списаревски" в София. Моят приятел излиза за малко от самият клуб, където е слушал крайно интересните истории на летците и по неговите думи "Във всяка секунда научавах по нещо ново". Та, излиза отвън, за да изпуши една цигара. Както си пуши най-спокойно излиза един от летците и го поглежда, казвайки му:
- Хей, момче, знаеш ли, че тези цигари са вредни за теб?
Нашият герой отговаря:
- Знам, но няма как, пуши ми се (перефразирам)
Тогава ветерана му казва:
- Знаеш ли, по време на войната и аз пушех много, но когато един път ме пуснаха в командировка минах до едно огледало и като видях на какво съм заприличал от тогава не съм палил цигара.
Comment