Майтапи (версия бис)

[кало]

Тенденциозно сглобен материал.

м-да, трябваше да го направят из коридорите на Харвард, Йейл и Браун, за да стане ясно истинското средно ниво.

"средната българска обща култура" сигурен ли си че превъзхожда с нещо "средната американска" такава

на подобни въпроси съм срещал подобни отговори и в анкети, правени в България - в гетата, при това доста по-малко и по-внятни.

[messire Woland]

31 декабря 2007 года. 23 часа 55 минут. Новогоднее обращение президента. На экране появляется Путин:
- Буду краток. Я устал. Я ухожу...
В кадре появляется Ельцин:
- Россияне! Я отдохнул! Я вернулся! Вот такая, панимаишь, загогулина!

Превод за незнаещите руски:
31 декември 2007 г., 23 часа и 55 минути. Новогодишното обръщение на президента. На екрана се появява Путин:
- Ще бъда кратък. Аз се уморих. Аз си отивам ...
В кадъра се появява Елцин:
- Руснаци! Аз си отпочинах! Аз се върнах! Такъв, с'фащаш ли обрат!

[Odzava]

Художник отива при директора на художествена галерия и пита:
- Как е? Продават ли се картините ми?
Директорът:
- Представяте ли си, вчера дойде един мъж и ме помоли, да му покажа вашите картини. След това ме попита, дали ще станат популярни след смъртта на автора, както се случва с великите художници. Аз естествено му казах, че ви познавам много добре и съм сигурен, че след вашата смърт цената им ще се вдигне многократно. И той взе, че купи всичките ви картини.
Художникът:
- Ама, това е великолепно!
Директорът:
- Хм, да, но има едно НО! Той каза, че е вашият личен лекар…

За всички - НЕ ВЯРВАЙТЕ НА МЕДИЦИНАТА !!!! :lol: :lol: :lol:

Е, това си е еквилибристика от най-ранна и крехка възраст!

[Dinain]

Може би под "вълнуване" ИЦА има предвид дискусии от рода на "Атлантида - ПАЦ (Първо Американско Царство)?" или "Лемурия - люлка на американската мечта". Занимаването на обществото с такива дълбоки въпроси несъмнено свидетелства за неговата богата обща култура и вродена любов към историята.

А материалът е очевидно че е сглобен тенденциозно (пък и вече се е мяркал тук). Няма никакво значение къде провеждаш анкетата, просто в Харвард щеше да отнеме повече време. Толкова е просто - инсталираш екипа на някое кръстовище и той цял ден задава въпроси на минувачите. После при редактирането всичко, което не е смешно се изрязва, оставят се само най-големите идиоти; така от 10 часа запис компилираш едно 5-минутно клипче и го пускаш. За работещите в медиите всичко това е пределно ясно де

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

1. Холивуд какво е, някаква организация с идеална цел или обединяващо понятие за комерсиални киностудия, чиято основна цел е да си изкарват хляба като произвеждат забавление (думичката "киноиндустрия" говори ли ти нещо)

Да, тази думичка ми говори нещо и с нея се обясняват доста неща. Но това не ми пречи да не харесвам доста от американските филми. Иначе, аз също като теб обичам да ходя на кино и гледам основно американски филми, защото другите са ми много скучни нещо. Но за съжаление, в над 60% от случаите (не съм си водил точна статистика) оставам разочарован, въпреки че напоследък се опитвам да подбирам какво да гледам. При историческите филми обаче разочарованието ми от американското кино е към 99%-ово. За сметка на това, съм гледал доста добри британски, италиански, испански и др. исторически филми. Е, и сред тях има бози, естествено. Само не ме питай сега какви са ми критериите за "добър филм", че много ще задълбаем. Пък и това е твърде субективно.

2. "средната българска обща култура" сигурен ли си че превъзхожда с нещо "средната американска" такава, въобще, какво собствено трябва да представлява последното, как се мери и тегли, наливно или насипно идва, или в опаковки по 1 паунд (454гр) може би?

Измерването може да се направи чрез някаква анкета с включени в нея въпроси от различни области. Но не е страшно, ако човек не знае всичко (то това е и невъзможно). Лошо е, ако не разбира от работата си.

Мисля си, че повечето българи биха отговорили вярно на зададените в онази анкета въпроси. Въпреки това, наблюденията ми върху САЩ са главно от телевизия, кино, прочетено тук - там, разкази на очевидци и крив макарон. Така, че не се наемам да споря по този въпрос с човек, който живее там.
И най-важното - Въпросният материал е на телевизия "CNNN", а не на "CNN". Така че не разбирам защо толкова се впрягате. Не случайно съм го пуснал в тема "Майтапи (версия бис)"

И кои са тия едни и кои са тия другите и кои са тия третите? Баси черно-белия свят, как на мен не ми е толкова прост живота.

Така е защото вероятно попадаш в графа "и т. н." (каквото и за значи това). Може пък да си от тези с многото пари, многото работа и много време за хобито си. Това май е трудно постижима комбинация.:sm186:

Абе най-важното е човек да е в мир (хармония) със себе си. Всичко останало е на втори план.

P. S. Последното изречение не беше майтап, а моето разбиране за смисъла на безсмисленото.

проф. Роберт Букхолц - чиито идеи така щедро ни бяха представени от Иво.Станоев под формата на свободни разсъждения за българската средновековна държавност :tdown и мн.други...

Така става, когато някакви разсъждения механично се пренасят от една държава към друга...., която не била държава.

[Dinain]

Измерването може да се направи чрез някаква анкета с включени в нея въпроси от различни области.

Наивно е да се смята че може да се направи универсална анкета по "обща култура". От всеки американец се очаква да знае кой е Дж. Вашингтон (Уошингтън де). От всеки българин се очаква да знае кой е Христо Ботев. Но обратното?!

[Odzava]

Това е тема "Майтапи" не бърборилня, където пак да си мерим ... представите. :evil: Марш в друга тема !!!!

[gollum]

Динайне, този въпрос се решава лесно, като се прави специфична анкета за обща култура, ориентирана към конкретна национална култура. Това ще позволи да се направи сравнение на резултатите, по относителни показатели, разбира се. В крайна сметка, сравненията на нивото на образованието се правят на този принцип.
Но не виждам какъв е смисъла от подобно занимание, защото масовата култура е точно такава и това сближава показателите. Освен това трябва да се отчита големината на държавата - колкото по-голяма е, толкова по-затворена е във вътрешните си интереси и проблеми. Т.е. в малките и мънички държави, естествено, общата култура ще включва повече факти от световната история (иначе казано, от историята на другите държави), отколкото в големите, където ситуацията ще е обратната. И това е съвсем естествено. Ако може да има някаква разлика, тя ще е плод най-вече на разликите в образователната система. Но приликите са следствие на основните източници на информация, а те са общо взето еднакви за всички (най-малкото функционално). Хайде, ако не "еднакви", то поне "много близки".

[shadowsong]

Само животът е безсмислен, не и темите за ВСВ .

Писанието на голъм, което ме вдъхнови.

[Agobot]

"I thought Europe was a country" - защо ли ми се струва, че това идва от едни етикети, на едни стоки от Tурция, на които пише - Made in Europe хихихихихи. Тя самата си каза, че е чувала за Turkey .
Не знам за вас, но на мен девойки, които говорят глупости са ми по-секси. Явно на животното в мен, такъв тип жени изглеждат една идея по-женствени...

ПС. За съжаление красивите жени са орисани да затъпяват още повече - красотата се предава в повечето случаи по генетичен път, а тя носи със себе си един доста по-лек и охолен живот, който от своя страна доста често води до затъпяване. За което сме виновни всички ние, мъжете разбира се

[zmaj]

http://youtube.com/watch?v=juOQhTuzDQ0
http://youtube.com/watch?v=fJuNgBkloFE&feature=related

Вторият материал е жесток, смял съм се със сълзи :mhehe:
Макар че личните ми впечатления от американците доста се различават от показаното, може би защото повечето са били студенти . Но както и да е, материалът е забавен :1087:

[Сержант Алексей Воронин]

Забавен, да, но тенденциозен и изфабрикуван - това го обясниха вече.

Апропо, първото филмче е откъс от шоуто "Are You Smarter than a Fifth Grader", българският еквивалент на което се нарича "Това го знае всяко хлапе" и се излъчва всеки ден по bTV... гледайте го, неимоверно забавно е, аз например научих, че най-високият връх в Пирин е Черни връх. :mhehe: Та... не само в Америка има идиоти

[Imperial]

Нещо интересно по темата за избирателната информация.

"Common Sense finally gave up the will to live after a woman failed to realize that a steaming cup of coffee was hot. She spilled a little in her lap, and was promptly awarded a huge settlement. "

This case was the butt of a lot of ill-informed jokes, missing the facts that:
-The woman wasn't driving but was in the passenger seat and the car was parked to be safe
-The coffee was ~50 degrees (фаренхайт, бел. имп.) above what was usual in the rest of the industry and that McDonald's had been warned several times that they could seriously hurt somebody but ignored said warnings, even though they had about 70 cases a year of second and third degree burns from their coffee temps (McD's said that this number was insufficient to reevaluate their practices)
-She had difficulty removing the lid because the plastic lid was actually melting to the styrofoam
-It was so hot that when some spilled on her lap it caused second and third degree burns so bad that her urethra seared shut and one labia sloughed off
-She initially asked McDonald's to compensate her ~$20,000 to cover the ambulance ride and skin-grafting costs that her insurance didn't cover and that's it
-When McDonald's refused and said "take us to court" she did, asking for ~1 million in damages and punishment. the jury actually awarded several times that, in large part because of McDonalds lawyers arguing things like it was OK that she was crippled for life, couldn't urinate or defecate without pain and the scar tisssue several cm up her vagina was unimportant because she was too old to have a sex life.

И още

http://www.snopes.com/legal/lawsuits.asp

[Amazon]

Има едно филмче _ Наградите Дарвин или в арената или в замундата - горещо ти го препоръчвам... :mhehe:



Действието се развива в далечното лето господне 1996-то. Моя милост вече старо куче в аскера. С какъв акъл, военните ме бяха направили сапьор, не ми е ясно до ден днешен.
Или не са забелязали налудничевия блуждаещ поглед, или бяха решили, че защото съм завършил тахникум, има шанс да различа противотанкова мина от кравешко лайно. Дори за целта да ми се наложи, да използвам вкусовите си рецептори.
В тогавашния момент обаче, ме занимаваха съвсем различни проблеми. Същата сутрин бях получил писмо от любимата. Писмото беше дълго към четири страници и изпълнено със солидна доза нежност. Проблема беше, че цялото писмо би могло спокойно да се резюмира така: „Минаваш на чикии, той не е толкова хубав колкото теб, но е тук...”. Здрава женска логика, която ми се стовари, като саксия с бегония, върху случаен минувач. Лошото е, че когато си на 19 и си в казармата, с радост би избрал саксията.
Та седя си аз на чешмичката на плаца, гледам в една точка, като току що шомполиран, долната ми челюст любопитно се е приближила до топките ми, а пръстите ми се опитват да направят от писмото парченца, видни само през електронен микроскоп.
В този момент към мен се приближава Пецата/ака – редник Петков/. Пецата е рожба на едно Тетевенско село, 140 кила по чорапи и с лазурен поглед, на надзирател в централния с махмурлук. Говедото можеше да носи 40 кила противотанкови мини, 20 километра, без после да си връзва прав връзките на обувките.
Пецата беше подробно запознат, с настоящата ми психологическа епикриза и изобщо не одобряваше как реагирах на рутинната казармена история. Застана до мен и с ужасяващо делови глас ми съобщи, че в момента решава, дали да ми тегли такъв бой, че после да ме сглобяват в лабораторни условия, или просто приятелски да ми тресне веднъж главата в чешмата и да изкара от там всички глупости. После явно видя, че на мен лично в момента ми беше все едно, дали ще ми преаранжира физиономията и с тежка въздишка, като кон на който са свалили седлото, седна и той на чешмата.
Така ни завари сержанта на взвода, дявол го знае откъде се пръкна в събота, но явно и той беше запознат с тежката участ на съцето ми и изпитанията стоящи пред дясната ми ръка.
Предишната седмица с Пецата бяхме налепили тапети в апартамента му, строен от строителни войски. Никога не бях предполагал, че мангалите от СВ имат такова влечение към изкуството и такова свободно виждане, за архитектурните форми . Явно някой беше вменил в дълг на строителите, в сградата да няма нито един 90 градусов ъгъл. За да налепиш правилно тапети в такава дупка, трябва или да си кривоглед астигматик, или пиян като трета смяна, началник движение в БДЖ-то. Ние естествено избрахме второто и също така естествено, се справихме блестящо със задачата. После немската овчарка на сержанта ме изведе на разходка в гората, изпика ме изчака ме да повърна и ме прибра обратно, но това е друга история.
Та нека се върнем при чешмичката, където в момента сержанта обясняваше на Пецата, че ни пуска гарнизонка и двамата, и той - Пецата, да вземел под ръка циврещата аморфна михлюза, тоест мен, и да налеел в мен толкова алкохол, щото да изчезнел кравешкия елемент в погледа ми.
Пецата чинно спазвайки субординацията, прие задачата, като заповед от висшестоящ и се зае с ипълнението.
Обади се на баща си – як тираджия, малко по-едър от отрочето си, който пристигна от Тетевен до Карлово за толкова време, щото после бях убеден, че стандартното оборудване на Опел Кадет, включва и телепорт.
Семейство Петкови, качиха мощите ми в колата и поехме обратно към Тетевенския Балкан. Започнах да ме наливат с бира още по пътя. Опитах се да обясня, че не обичам бира, но в семейия речник на семейство Петкови словосъчетанието „не искам”, се намираше, някъде между глаголите „насран” и „наебан”. Така че при съотношение във водоиместването 300 към 80 кила, нямах много голям избор – бях засмукал 5 бири още преди да пристигнем. Като резултат, долната ми челюст започна леко да се отдалечава от топките и да се приближава към горната такава – неочакван и недостатъчно изследван свиващ ефект, на Каменица Светло. Последва запознаване с родата – много мили хора, оказа се все пак, че най едрия член на семейството, е не бащата, а сестрата на Пецата. Проблема ми беше подложен на обсъждане. Диагнозата изяснена и лечението одобрено - накараха ме да изпия три големи сливови ракии. Към този момент вече, погледа ми беше започнал лека-полека, да възвръща излъчването си на нещо, претърпяло 50 000 години еволюция.
След това започна страшното. Оказа се че в селото празнуват изпращане на войник – едно наистина нещастно стечение на обстоятелствата. Конфигурацията беше напълно стандартна. Двора на фабриката за дървени профили, много маси с бели покривки, много хора. Средно количество алкохол в кръвта, на присъстващите балканджии, около 3.6 промила, ако броим и децата. Спрях да броя бирите, а и не мисля, че в този момент, мозъка ми би се справил с подобни големи числа. За сметка на това започнах да говоря, предимно глупости и предимно на висок глас. Вписах се в обстановката, като стара мома в секс-шоп. Хората ме харесаха , в смисъл - ей го на, и свестни Софиянци имало, тоя тука му се е изместил центъра на погледа от пиене, пък и носи – абе наше момче. В реката до фабриката, защо паднах, нямам идея. Предполагам съм отишъл да пикая, което обясняваше и защо съм паднал по очи. Кога в навалицата загубих сем. Петкови и защо по дяволите, се опитах да включа най-голямата фреза във фабриката, предизвиквайки паника, също не тая спомен.
В последствие, като се опитах да възстановя вечерта, се получаваха накъсани кадри, като реклама на второстепенен екшън.
Няколко от местните ме влачат/бутта/дърпат/крепят в посока към къщата на домакините ми: „Аре бе момче, стегни ги тия макарони, какво си се спаружил, като рибарски хуй”.
Аз вече сам в двора на къщата, седя и не мога да реша: Дали да си легна при свинята в кочината, точно до портата, на която съм се подпрял, или да се опитам да намеря къде по дяволите е входа на тая къща/мътни спомени, че май имаше вход/. Аз, отчаяно търсещ тоалетната. Аз, седящ в основата на стълбата към втория етаж и подскачайки от крак на крак, чакам бащата на Пецата, който пък е в горния край на стълбата, да слезе и да се разминем. Аз, осъзнавайки след половин час подскачане на място и почти напикал се, че това горе не е бащата на Пецата, а закачалка със зимното му палто, която едва ли скоро ще слезе по стълбата. После нещата станаха много бързо. Качих се по стълбите на втория етаж, където помнех, че е тоалетната. Влетях почти тичайки, разкопчавайки си дюкяна и залитайки в предполагаемата тоалетна. Свеж полъх, ниско парапетче, ръцете се борят с дюкяна, краката бутат напред и паднах от балкончето. Оказа се, че вратата в която влетях, водела към малкото балконче на втория етаж. Как съм се преметнал – не знам. Ако бях трезвен сигурно щях да си счупя нещо. Лошото беше, че съм отново в изходна позиция, лежащ в калта пред кочината на прасето, което вече се беше събудило и смутено грухтеше. Предполагам си мислеше, нещо то рода на: тия тъпи човеци, не могат ли да се упражняват да летят в по-свинско време, абсолютна човещина, ще спра да наддавам от това недоспиване.
Вече не ми се пикаеше. Предполагам съм я свършил тая работа при падането – дано не е било в полет. Качих се отново по стълбата, по която, поради стечението наобстоятелсвата, вече втори път се качвах, но не бях слязъл нито веднъж.
Тихичко влязох в стята, която ми бяха дали да спя. Естествено отново обърках стаите. Любопитното е, че задачата да се движа тихо беше заела целия капацитет на мозъка ми. Само така мога да си обясня, че стигнах до средата на стаята, преди да осъзная, че в стаята свети, а в леглото майката и бащата на Пецата правят секс. Предполагам, че те са били по изумени от мен. Някакъв пиян тип, наклонен под неестествен ъгъл и стоящ прав напук на всичко, което те знаят за физиката, освен това целия в кал и с широка усмивка на лицето, изразяваща бащино благоволение, към младите, които са решили да полодуват рано сутрин. Майката едва успя да промълви: „Отсрещната врата момченце”, аз се усмихнах разбиращо и паднах. После сигурно са ме сложили да си легна.
Това е историята. От тогава хич не обичам бира. Когато няколко месеца по-късно, излязох от казармата, въпросната мацка ми се обеси отново на врата. За мен обаче, нещата вече не бяха сериозни и скоро я зарязах. Не на последно място, защото всеки път, като правехме секс и се сещах как лежа в калта до прасето и гледам учудено балкончето над мен. Не върви всеки път, като павиш секс и да те напушва смях...нали
:mhehe: :mhehe: :mhehe: :mhehe: :mhehe:

копирано от Ауди Клуб България

Благодаря, че пускаш мои статии тук. Но ако исках щях сам да го направя Тук се опитвам да съм сериозен. Ето ви някой от оригиналните статии. Няма да пускам всички мои писания, че Имериал ще ме изхвърли от форума, като варненски контрольор нередовен пътник.

http://e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=1888

http://e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=2622

http://e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=2105

Талантливооооооооооо, най-сетне военна история, ашколсун, копи и пейст! Явно авторът е братоклеч на Швейк.

Автора е служил в Карлово и ти е съфорумец :mhehe:

[Thorn]

Нищо не разбирам. В БС се говори само за кино и прабългари (е вече за тях не се говори поне). В танк-нет се говори за лесбийки и политика (и Cthulhu). В локалния ми автофорум се говори само за фотоапарати и снимачни техники. Един друг автофорум ми писна защото се запълни със сърцераздирателни тийнейджърски историйки "гаджето скъса с мене какво да правя сега" или "срамежлив съм ама харесвам еди коя си, какво да правя". Друг пък, български, състезателен форум изби на кулинария.

Сори, императоре, но този цитат си е за тази тема