If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
:shocking: Русия и САЩ започват война помежду си. САЩ изтрелват ядрена ракета към Москва , съответно руснаците връщат жеста и изтрелват ракета към америка.
Двете ракети се засекли във въздуха и руската казала:
-Абе така и така ще се мре ,дай да пием по една водка?
-ОК.казала американската
пили по 3,4,5,6,7, водки.
-Абе ти май се понапи? Дай да си те водя към вас! кааала руската ракета.
Една страна, един народ, еднинна вяра - Нов живот, една любов, но без предел, една борба, но със свята цел!http://www.vbox7.com/play:5d39112b
Естония след независимостта. В училище провеждат час за новите национални символи.
Учителката започва:
- Ученици, днес ще говорим за нашите национални символи. Янис стани и кажи какво символизира първия цвят от нашето знаме.
Янис:
- Първият цвят от знамето на нашата скъпа родина Естония- синият е символ на нашето лазурно естонско небе, което дълги години кръстосваха изтребителите на омразния Съветски съюз!
Учителката, изпаднала във възторг, поставила на Янис отлична оценка. И продължила:
- Петрос, стани и обясни, какво символизира втория цвят.
Петрос:
- Вторият цвят от нашето свято естонско знаме- черният е символ на нашата плодородна естонска земя, която дълги години газеха танковете на омразните руси!
Петрос получил подобаващата му се оценка. Учителката вдигнала трети ученик:
- Волочка, а ти ще ни обясниш какво символизира третия цвят.
Волочка отговорил:
- Третият цвят от знамето символизира снегът в Сибир, който Янис и Петрос ще ринат, когато се върнат нашите!!!
Трябва да е Вовочка, това е тамошния аналог на нашия Иванчо
А вицът е нещо такова в оригинал: "на уроке в эстонской школе учительница спрашивает:
- Детиии, кто мне обьянит, что символизируют цвета на нашем флаге???
встает Андреас:
- синий означает наши прекрасные, реки, озера, балтийское море и красивое небо на нашими головами...
встает Мариус:
- черный символизирует годы террора и угнетения проведенные под российским игом
встает Вовочка:
- а белый симвользирует бескрайние снежные просторы Сибири, куда отправятся Мариус и Андреас, когда наши вернутся. "
Двама вампири се разхождат из гробищата и четат надгробните плочи:
- "Иван Петров, 1945-1995. Адвокат и добър човек..."
- Пфу, не един, а двама в един гроб са погребали...
...
По време на бомбардировките над Белград двойка изтребители се отклоняват и погрешка навлизат във въздушното пространство над София. По едно време единия пилот поглежда надолу:
- Абе тука хвърляхме ли?
- Не, не. Тука си е така - отговаря другия.
...
Един емигрант в Канада се чуди:
- От толкова години съм в тая страна, и така и не можах да разбера - какво толкова има нарисувано на знамето й, че трябва да го прикриват с листо?
...
Как в Германия рекламират България като туристическа дестинация:
"Елате в България! Вашата кола вече е тук."
...
А в един западен хотел една сутрин решили, че телефонът на рецепцията е развален. при всяко позвъняване вдигали слушалката и отсреща се чувало: "Ту ти ту ту." след проверка обаче се оказало, че са звънели българските туристи, които искали "два чая за втора стая"(Two tea to two)...
...
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!
Още от малка проявявах невероятни таланти: така се изсирах в тоалетната чиния, че съседите винаги звъняха у нас и правеха скандали, задето текло по тапетите в кухнята. Какво да направя, като тоалетната ни е над кухнята им?! Мама винаги ме е поощрявала да бъда дама. Още докато бях на шест, ми купи сутиен. Децата ми се смееха викаха ми "кюфте", "дебелана" и "изрод". Аз им пърдях и така им отмъщавах. Веднъж едно от децата припадна. Дойдоха от "Пирогов", свестиха го и се оказа, че е астматик.
Когато влязох в пубертета ми избиха хиляди пришки. Четох някъде, че било акне. Мама ми каза, че така съм била по-красива. Татко ми казваше, че съм олигофренка и че не съм била негово дете. Аз обаче знам, че ме обича и си говори колкото да не заспи - мама така ми казва.
На тринайсет ми дойде мензиса. Имаше толкова кръв, колкото нямаше в "Смело сърце" с Мел Гибсън. Татко почна да говори несвързано и помоли майка да му позволи да ме удари с брадвата само един път. Мама го удари с опакото на ръката и тате припадна. Мама ми каза, че припаднал от радост, затова че вече съм жена.
На шестнайсет кантара отмерваше 98 килограма живо тегло. Коаго съобщих това, татко помоли майка отново да му даде развод. Майка пак го удари. Мама много държи на семейството. Затова не дава на татко да работи и да излиза навън. Казва, че добрите мъже се намират рядко. А за теглото ми, мама казва, че е нормално за дете на моята възраст.
Децата продължиха да ми се подиграват. Наричаха ме "Багера". Когато чу това, татко се изхили истерично и припадна, понеже мама го центрира зад врата. Мама каза, че багерите са полезни. Аз и казах, че децата ме мразят, наричат ме ниско дебело гюлле. Тя ми каза, че когато стана на нейните години, ще порастна и ще мина метър и десет.
На осемнайсет почувствах тръпките на любовта. Споделих с майка. Татко каза, че ако не го пуснем ще се самоубие.
Майка каза, че съм специална и трябва да споделя желанията с обекта. На другия ден директора пожела да се види с родителите ми. Татко изглеждаше обнадежден и през цялото време си мърмореше под нос как сме щели да видим, как щял да избяга и да се спаси, как отново щял да види слънцето от 72- ра насам.
На среща с директора отидохме само аз и майка. На татко изведнъж му стана лошо, затова не дойде на срещата - започвам да се притеснявам за него - припадъците му са обезпокояващи напоследък.
На срещата директора, обезпокоен каза на майка ми, че съм му отправяла недвусмислени сексуални покани. Каза на мама да вземе съответните мерки. Директора припадна също като татко. Мама каза, че това било заради факта, че имала неудържим чар. Макар да не била толкова млада колкото преди, тя все още го имала...
Станах на 23. Бяха минали пет години откак татко се обеси. Мама каза, че това се дължало на факта, че началника му го понижил.
Като се позамисля, татко никога не беше ходил на работа. Вече не ми е така мъчно, както преди.
Един ден аз и майка ми се разхождахме по улицата, когато ни нападнаха двама младежи: искаха да ни оберат. Ударих единия и му счупих врата. Другия припадна от страх. Мама беше много горда с мен. Каза, че е време да се задомя и да си намеря съпруг.
- Мамо, - попитах я един ден - татко беше ли щастлив с теб?
- О, да - казваше мама със замислено изражение...
Сега съм на 33. Мама почина от огнестрелна рана. Получи я когато пожела да се ожени за втори път. Новият и избранник се оказа луд психопат. Без всякаква причина изпразни цял пълнител в главата и. Сега съм сама. Бременна от четвъртия си съпруг. Всичките ми съпрузи са мъртви - двама се обесиха, един се отрови, а четвъртия се опита да ме убие. Аз го изпреварих.
Засега не мисля да си намирам друг мъж. Моля се да е момиче. Ще я кръстя на майка ми
Elephant Jokes
**********
1. Какво казал Тарзан, когато видял стадо слонове на хоризонта?
-Гледайте! Стадо слонове на хоризонта!
**********
2. Какво казал Тарзан, когато видял стадо слонове със слънчеви очила на хоризонта?
Нищо, не ги познал.
**********
3. Какво казал Тарзан, когато видял стадо жирафи на хоризонта?
-Хаха! Веднъж ме метнахте с тея костюми, ама втори път..
**********
4. Каква е разликата между слона и стафидата?
Слонът е сив.
**********
5. Какво казала Джейн, когато видяла стадо слонове на хоризонта?
-Гледайте! Стадо стафиди на хоризонта! (Джейн е далтонистка)
9в. По какво познавате, че има два слона в хладилника?
Вратата стои отворена.
**********
10. Как ще разберете, че има три слона в хладилника ви?
В Мини-то ще чака само един.
**********
11. По какво можете да познаете, че е имало слон в хладилника ви?
По следите в маслото.
**********
12. Как изкарвате един слон от водата?
Мокър.
**********
13. Как изкарвате два слона от водата?
Един по един.
**********
14. Защо слоновете живеят на стада?
За да получат отстъпка при покупка на едро на обувки с жълти подметки.
**********
15. Как пренасяте слон през границата?
Слагате филийка хляб от двете му страни и му викате "обяд".
**********
16. Какво правите, когато слон дойде до прозореца ви?
Гледате го в очите...
**********
17. Какво има две кафеви и два сиви крака?
Слон с диария.
**********
18. Какво давате на слон с диария?
Много място!
**********
19. Всяка нация трябва да напише книга за Слона:
Френската книга - Сексуалния живот на слона // 1000 начина да приготвите слон
Английска книга - Слоновете, които застрелях на сафари
Уелската книга - Слонът и влиянието му на уелската култура
Американска книга - Как да направим по-големи и по-хубави слонове?
Японската книга - Как да направим по-малки и по-евтини слонове
Гръцката книга - Как да продадем слона за повече пари?
Финландскакнига - Какво мислят слоновете за нас, финландците?
Германска книга - Кратко представяне на слона, Том 1-6.
Исландска книга - Размразяване на слонове
Швейцарска книга - Швейцария: страната, през която Ханибал минал със слоновете си
Шведската книга - Как да намалим данъците си със слон?
**********
20. Hickory Dickory Dock,
An elephant ran up the clock,
The clock is being repaired.
**********
21. ELETELEPHONY
once there was an elephant
who tried to be a telephant;
no no, I mean an elephone
who tried to be a telephone.
(Dear me I am not certain quite
that even now i've got it right)
how e'r it was he got his trunk
entangled in the telephunk
the more he tried to get it free,
the louder buzzed the telephee.
(i fear i'd better quit this song
of elehop and telephong.)
**********
22. В: Какво е жълто, сиво, жълто, сиво, жълто, сиво, жълто, сиво?
О: Слон, търкалящ се по баира, с паричка в устата!
**********
23. В: Защо слонът застава в глината?
О: За да не падне в горещия шоколад.
**********
24. В: Защо слонът е голям, сив и сбръчкан?
О: Защото, ако беше малък, бял и гладк, щеше да е Аспирин.
**********
25. В: Какво е сиво-бяло от едната страна, и червено от другата?
О: Обърнат наопаки слон.
**********
26. В: Какво е сиво-бяло отвътре и червено-бяло отвън?
О: Крема за слонска супа на Кембъл.
**********
27. В: Какво е сиво и го няма.
О: Липсващи слонове.
**********
28. В: С какво стреляте по сини слонове?
О: С пушка за стреляне на сини слонове.
**********
29. В: Как стреляте червен слон?
О: Не, не с пушка за червени слонове. Гъделичкате го докато не стане син, после го застрелвате с пушката за сини слонове.
**********
30а. В: Как стреляте зелен слон?
О: Разкажете му мръсен виц, за да се изчерви. После го гъделичкайте докато не стане син, и после го застреляйте с пушка за сини слонове.
**********
30б.В:как се убива лилав слон?
О:Даваш му ябълков пай с 3 стафидки отгоре- той идва и изяжда стафидките.
Даваш му ябълков пай с 2 стафидки отгоре- той идва и изяжда стафидките.
Даваш му ябълков пай с 1 стафидка отгоре- той идва и изяжда стафидкита.
Даваш му пай без стафидки- той се вбесява и позеленява от яд, после му
казваш мръсен виц, той се изчервява и после го пребиваш до посиняване,
и после го гръмваш с пушка за син слон.
**********
31. В: Как стреляте жълт слон?
О: Къде си видял жълт слон, бе, тъпак!
**********
32. В: Защо слоновете си боядисват топките червени?
О: Да могат да се крият в черешовите дървета
**********
33. В: Кой е най-силния шум в джунглата?
О: Жирафи, ядещи череши.
**********
34. В: Как умрял Тарзан?
О: Берял череши.
**********
35. В: Какво е най-бързото нещо в джунглата?
О: Маймуна, катерейки се по череша.
**********
36. В: Как да накарате един слон да слезе от дървото?
О: Накарайте го да застане на някой лист и чакайте есента.
**********
37. В: Защо слона паднал от дървото?
О: Защото бил сляп.
**********
38. В: Защо втория слон паднал от дървото?
О: Защото бил стъпал върху първия.
**********
39. В: Защо третият слон паднал от дървото?
О: Помислил, че е игра
**********
40. В: Защо паднало дървото?
A: Помислило, че е слон
**********
41. В: Защо слонът пресякъл шосето?
О: Патките са в почивка
**********
42. В: Какво е по-трудно от това да вкараш бременен слон във VW Bug?
О: Да направиш слон бременен във VW bug.
**********
43. В. Защо слоновете носят малки зелени шапчици?
О. За да се промъкват незабелязани покрай билярда.
**********
44. В: Какво получаваме, когато кръстосаме слон и кенгуру?
О: Големи кървави дупки из цяла Австралия.
**********
45. В: Какво получаваме, когато кръстосаме слон с носорог?
О: Слонорог.
**********
46. В: Как разбирате, че под леглото ви има слон?
О: Носът ви допира тавана
**********
47. В: Защо слоновете носят сандали?
О: За да не потъват в пясъка.
**********
48. В: Защо щраусите си завират главите в земята?
О: За да потърсят слонове, които са забравили да носят сандали.
**********
49. В. Какво е еднаквото между слон и боровинка?
О: И двете са сини, освен слона.
**********
50. В: Защо слоновете имат такаав форма на краката?
О: За да пасавт на листата на лилиите.
**********
51. В: Какво има между пръстите наслоновете?
О: Материя.
**********
52. В: Защо слоновете си боядисват ходилата жълти?
О: За да могат да се скрият по гръб с купата яйчен крем.
**********
53. В: Намирали ли сте някога слон в купата си с яйчен крем?
О: Не? Е, тогава номера работи.
**********
55. В: Какво използват слоновете за тампони?
О: Овце.
**********
В: Защо слоновете имат дълги тела?
О: Защото овците нямат върви.
**********
56. В: Какво използват слоновите за презервативи?
О: Змии.
**********
57. В: Какво използват слоновете за вибратори?
О: Епилептични пигмеи.
**********
58. В: Какъв е половия орган на слона?
О: Кракът му! Като стъпи отгоре ти, и те наебава отвсякъде.
Из предисловия к изданию 1913 года:
Борьба за отрезвленiе Россiи ведется уже много летъ, но лишь въ последнiе годы разрозненныя усилiя обществъ трезвости, духовенства, ученыхъ объединились въ могучую силу, опирающуюся на искреннемъ стремленiи къ трезвой жизни, неискоренимо живущемъ въ глубине души русскаго человека. Въ нашемъ народе нетъ самодовольныхъ потребителей алкоголя, уверенныхъ въ своемъ превосходстве надъ скромными трезвенниками; идеалы лучшей жизни тлеютъ и въ душе пьяницы, - благо тому, кто съумеетъ эти искры раздуть въ яркое пламя благороднаго самоосужденiя и действеннаго порыва къ духовному обновлению.
Сознанiе своевременности дружной борьбы съ народнымъ пьянствомъ ныне охватило все слои русскаго общества, выразилось въ знаменательныхъ постановленiяхъ двухъ противоалкогольныхъ съездовъ и получило внушительное воплощенiе въ законопроекте объ ограниченiи продажи спиртныхъ напитковъ, выработанномъ 3-ею Государственною Думой.
Какъ добровольные деятели общественныхъ учрежденiй и съездовъ, такъ и закономерно избранные народные представители единодушно признали, что однимъ изъ главныхъ и первыхъ шаговъ на пути къ отрезвленiю народа должно быть ознакомленiе молодежи съ истинною природою алкоголя и внедренiе въ детскую душу убежденiя о необходимости полнаго воздержанiя отъ спиртныхъ напитковъ.
Первый Всероссiйскiй съезд по борьбе съ пъянствомъ, заседавшiй въ Петербурге въ конце 1909 года, въ числе другихъ постановленiй, призналъ необходимымъ "ввести обязательное преподаванiе началъ трезвости въ низшей и средней школе".
Всероссiйскiй Съезд практическихъ деятелей по борьбе съ алкоголизмомъ, собравшiйся осенью 1912 года въ Москве и состоявшiй преимущественно изъ представителей духовенства, признавъ, что въ основу борьбы съ алкоголизмомъ должны быть положены религiозно-нравственныя начала, постановилъ "ходатайствовать передъ правительствомъ о томъ, чтобы преподаваiе науки трезвости, въ возможно скоромъ времени, было введено обязательно въ все школы всехъ ведомствъ".
Оба съезда, очень различные по составу своихъ членовъ, сошлись на признанiи руководящимъ началомъ общественнаго движенiя противъ пьянства - полнаго воздержанiя отъ употребленiя спиртныхъ напитковъ.
Государственная Дума 3-го созыва съ своей стороны внесла въ законопроектъ о борьбе съ пьянствомъ следующую статью: "Во всехъ начальныхъ, среднихъ и педагогическихъ учебныхъ заведенiяхъ учащимся сообщаются сведенiя о вреде, приносимомъ употребленiемъ спиртныхъ напитковъ".
Въ согласiи съ приведенными взглядами съездовъ и законодательнаго учрежденiя, и составленъ настоящiй учебникъ, изданный Россiйскимъ Обществомъ борьбы съ алкоголизмомъ.
Советь названнаго Общества, разсмотревъ целый рядъ иностранныхъ руководствъ, остановилъ свой выборъ на учебнике Жюля Дени, принятомъ въ народныхъ школахъ французской Швейцарiи, и поручилъ редактированiе перевода д-ру мед. А. Л. Мендельсону.
Однако, при осуществленiи этой задачи выяснилось, что значительная часть французскаго оригинала совершенно не отвечаетъ русскимъ условiямъ и нуждается въ коренной переработке. Въ силу этого редактору пришлось написать заново целый рядъ главъ; кроме того, мнorie отделы книги подверглись необходимымъ измененiямъ и исправленiямъ.
Такимъ образомъ настоящiй учебникъ, составленный въ духе и по плану руководства Жюля Дени, не может считаться переводнымъ въ точномъ смысле слова, а является наполовину оригинальнымъ.
"Учебникъ трезвости" содержитъ прежде всего точно установленныя фактическiя данныя, какъ матерiалъ для преподаванiя; въ то-же время книга - въ старших классахъ - можетъ служить пособiемъ для учащихся при повторенiи того, что сообщено въ классе учителемъ; наконецъ, она могла-бы служить и начальнымъ курсомъ для самообразованiя."
Вчера Швейцария и Русия - утре всички чесни алкохолици. :1087:
Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
Неизвестен руски адмирал
Има едно филмче _ Наградите Дарвин или в арената или в замундата - горещо ти го препоръчвам... :mhehe:
Действието се развива в далечното лето господне 1996-то. Моя милост вече старо куче в аскера. С какъв акъл, военните ме бяха направили сапьор, не ми е ясно до ден днешен.
Или не са забелязали налудничевия блуждаещ поглед, или бяха решили, че защото съм завършил тахникум, има шанс да различа противотанкова мина от кравешко лайно. Дори за целта да ми се наложи, да използвам вкусовите си рецептори.
В тогавашния момент обаче, ме занимаваха съвсем различни проблеми. Същата сутрин бях получил писмо от любимата. Писмото беше дълго към четири страници и изпълнено със солидна доза нежност. Проблема беше, че цялото писмо би могло спокойно да се резюмира така: „Минаваш на чикии, той не е толкова хубав колкото теб, но е тук...”. Здрава женска логика, която ми се стовари, като саксия с бегония, върху случаен минувач. Лошото е, че когато си на 19 и си в казармата, с радост би избрал саксията.
Та седя си аз на чешмичката на плаца, гледам в една точка, като току що шомполиран, долната ми челюст любопитно се е приближила до топките ми, а пръстите ми се опитват да направят от писмото парченца, видни само през електронен микроскоп.
В този момент към мен се приближава Пецата/ака – редник Петков/. Пецата е рожба на едно Тетевенско село, 140 кила по чорапи и с лазурен поглед, на надзирател в централния с махмурлук. Говедото можеше да носи 40 кила противотанкови мини, 20 километра, без после да си връзва прав връзките на обувките.
Пецата беше подробно запознат, с настоящата ми психологическа епикриза и изобщо не одобряваше как реагирах на рутинната казармена история. Застана до мен и с ужасяващо делови глас ми съобщи, че в момента решава, дали да ми тегли такъв бой, че после да ме сглобяват в лабораторни условия, или просто приятелски да ми тресне веднъж главата в чешмата и да изкара от там всички глупости. После явно видя, че на мен лично в момента ми беше все едно, дали ще ми преаранжира физиономията и с тежка въздишка, като кон на който са свалили седлото, седна и той на чешмата.
Така ни завари сержанта на взвода, дявол го знае откъде се пръкна в събота, но явно и той беше запознат с тежката участ на съцето ми и изпитанията стоящи пред дясната ми ръка.
Предишната седмица с Пецата бяхме налепили тапети в апартамента му, строен от строителни войски. Никога не бях предполагал, че мангалите от СВ имат такова влечение към изкуството и такова свободно виждане, за архитектурните форми . Явно някой беше вменил в дълг на строителите, в сградата да няма нито един 90 градусов ъгъл. За да налепиш правилно тапети в такава дупка, трябва или да си кривоглед астигматик, или пиян като трета смяна, началник движение в БДЖ-то. Ние естествено избрахме второто и също така естествено, се справихме блестящо със задачата. После немската овчарка на сержанта ме изведе на разходка в гората, изпика ме изчака ме да повърна и ме прибра обратно, но това е друга история.
Та нека се върнем при чешмичката, където в момента сержанта обясняваше на Пецата, че ни пуска гарнизонка и двамата, и той - Пецата, да вземел под ръка циврещата аморфна михлюза, тоест мен, и да налеел в мен толкова алкохол, щото да изчезнел кравешкия елемент в погледа ми.
Пецата чинно спазвайки субординацията, прие задачата, като заповед от висшестоящ и се зае с ипълнението.
Обади се на баща си – як тираджия, малко по-едър от отрочето си, който пристигна от Тетевен до Карлово за толкова време, щото после бях убеден, че стандартното оборудване на Опел Кадет, включва и телепорт.
Семейство Петкови, качиха мощите ми в колата и поехме обратно към Тетевенския Балкан. Започнах да ме наливат с бира още по пътя. Опитах се да обясня, че не обичам бира, но в семейия речник на семейство Петкови словосъчетанието „не искам”, се намираше, някъде между глаголите „насран” и „наебан”. Така че при съотношение във водоиместването 300 към 80 кила, нямах много голям избор – бях засмукал 5 бири още преди да пристигнем. Като резултат, долната ми челюст започна леко да се отдалечава от топките и да се приближава към горната такава – неочакван и недостатъчно изследван свиващ ефект, на Каменица Светло. Последва запознаване с родата – много мили хора, оказа се все пак, че най едрия член на семейството, е не бащата, а сестрата на Пецата. Проблема ми беше подложен на обсъждане. Диагнозата изяснена и лечението одобрено - накараха ме да изпия три големи сливови ракии. Към този момент вече, погледа ми беше започнал лека-полека, да възвръща излъчването си на нещо, претърпяло 50 000 години еволюция.
След това започна страшното. Оказа се че в селото празнуват изпращане на войник – едно наистина нещастно стечение на обстоятелствата. Конфигурацията беше напълно стандартна. Двора на фабриката за дървени профили, много маси с бели покривки, много хора. Средно количество алкохол в кръвта, на присъстващите балканджии, около 3.6 промила, ако броим и децата. Спрях да броя бирите, а и не мисля, че в този момент, мозъка ми би се справил с подобни големи числа. За сметка на това започнах да говоря, предимно глупости и предимно на висок глас. Вписах се в обстановката, като стара мома в секс-шоп. Хората ме харесаха , в смисъл - ей го на, и свестни Софиянци имало, тоя тука му се е изместил центъра на погледа от пиене, пък и носи – абе наше момче. В реката до фабриката, защо паднах, нямам идея. Предполагам съм отишъл да пикая, което обясняваше и защо съм паднал по очи. Кога в навалицата загубих сем. Петкови и защо по дяволите, се опитах да включа най-голямата фреза във фабриката, предизвиквайки паника, също не тая спомен.
В последствие, като се опитах да възстановя вечерта, се получаваха накъсани кадри, като реклама на второстепенен екшън.
Няколко от местните ме влачат/бутта/дърпат/крепят в посока към къщата на домакините ми: „Аре бе момче, стегни ги тия макарони, какво си се спаружил, като рибарски хуй”.
Аз вече сам в двора на къщата, седя и не мога да реша: Дали да си легна при свинята в кочината, точно до портата, на която съм се подпрял, или да се опитам да намеря къде по дяволите е входа на тая къща/мътни спомени, че май имаше вход/. Аз, отчаяно търсещ тоалетната. Аз, седящ в основата на стълбата към втория етаж и подскачайки от крак на крак, чакам бащата на Пецата, който пък е в горния край на стълбата, да слезе и да се разминем. Аз, осъзнавайки след половин час подскачане на място и почти напикал се, че това горе не е бащата на Пецата, а закачалка със зимното му палто, която едва ли скоро ще слезе по стълбата. После нещата станаха много бързо. Качих се по стълбите на втория етаж, където помнех, че е тоалетната. Влетях почти тичайки, разкопчавайки си дюкяна и залитайки в предполагаемата тоалетна. Свеж полъх, ниско парапетче, ръцете се борят с дюкяна, краката бутат напред и паднах от балкончето. Оказа се, че вратата в която влетях, водела към малкото балконче на втория етаж. Как съм се преметнал – не знам. Ако бях трезвен сигурно щях да си счупя нещо. Лошото беше, че съм отново в изходна позиция, лежащ в калта пред кочината на прасето, което вече се беше събудило и смутено грухтеше. Предполагам си мислеше, нещо то рода на: тия тъпи човеци, не могат ли да се упражняват да летят в по-свинско време, абсолютна човещина, ще спра да наддавам от това недоспиване.
Вече не ми се пикаеше. Предполагам съм я свършил тая работа при падането – дано не е било в полет. Качих се отново по стълбата, по която, поради стечението наобстоятелсвата, вече втори път се качвах, но не бях слязъл нито веднъж.
Тихичко влязох в стята, която ми бяха дали да спя. Естествено отново обърках стаите. Любопитното е, че задачата да се движа тихо беше заела целия капацитет на мозъка ми. Само така мога да си обясня, че стигнах до средата на стаята, преди да осъзная, че в стаята свети, а в леглото майката и бащата на Пецата правят секс. Предполагам, че те са били по изумени от мен. Някакъв пиян тип, наклонен под неестествен ъгъл и стоящ прав напук на всичко, което те знаят за физиката, освен това целия в кал и с широка усмивка на лицето, изразяваща бащино благоволение, към младите, които са решили да полодуват рано сутрин. Майката едва успя да промълви: „Отсрещната врата момченце”, аз се усмихнах разбиращо и паднах. После сигурно са ме сложили да си легна.
Това е историята. От тогава хич не обичам бира. Когато няколко месеца по-късно, излязох от казармата, въпросната мацка ми се обеси отново на врата. За мен обаче, нещата вече не бяха сериозни и скоро я зарязах. Не на последно място, защото всеки път, като правехме секс и се сещах как лежа в калта до прасето и гледам учудено балкончето над мен. Не върви всеки път, като павиш секс и да те напушва смях...нали
:mhehe: :mhehe: :mhehe: :mhehe: :mhehe:
копирано от Ауди Клуб България
Last edited by gstg; 23-01-2008, 01:14.
Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
Comment