М`да, тръпката общо взето я имаше (пролазваше от време на време по гърба ми, макар че може и да е била отхвръкнала пуканка, никога не се знае). Та филмът става за гледане, когато човек търси такъв род тръпка. Малко е въпрос на вкус (да речем, и аз забелязах паралела със смъртта на Боромир, но на мен последната ми въздейства по-силно). Аз лично бих поспестил някои от интермедиите с разни царици и предатели откъм времетраене, за сметка на това бих поудължил хероичните сцени. Както и сцената със смъртта на 300-те, там малко попретупаха нещата и то при добро начало на самата сцена. В крайна сметка филмът би бил по-кратък, но според мен малко по-въздействащ. За мен лично би се увеличило въздействието и ако спартанците не бяха чак такива полубогове на фона на противника им, но това също е въпрос на лично усещане.
Черно-бялото и опростяването си бяха съвсем на място - все пак е епичен епос ("властелина..." е същата работа, както и по-епичните поризведения на Толкин като "Силмарилион"). Но започвам да си мисля, че въображението май се справя по-добре с цялата работа - да речем, на мен по ми въздействаха на времето определени сцени от "Силмарилион", когато ги четях и моето си въображение ги пресъздаваше. Реализацията под формата ни филм малко убива от това.
Черно-бялото и опростяването си бяха съвсем на място - все пак е епичен епос ("властелина..." е същата работа, както и по-епичните поризведения на Толкин като "Силмарилион"). Но започвам да си мисля, че въображението май се справя по-добре с цялата работа - да речем, на мен по ми въздействаха на времето определени сцени от "Силмарилион", когато ги четях и моето си въображение ги пресъздаваше. Реализацията под формата ни филм малко убива от това.
Comment