празни приказки

[Last roman]

Малко е наивен "300 спартанци" от 1962, но определено се ядва за разлика от комикса.

[княз Крылов]

Воланде аз го имам отдавна
ще ти го дам като се видим - надявам се преди следващата среща с Одзава

Мога да ти дам и стария Александър Македонски

[gollum]

пон е я прекръстете на
"300 - постоянна чат тема"

Док, забележката ти ми се вижда безсмислена, не толкова като съдържание, колкото като действие. От една страна, можеш да я направиш в почти всяка тема във форума без да сгрешиш (ако се опитам да съм точен - за всяка или поне за тези, които ми попадат пред погледа). От друга страна, не мисля че поводът на тази тема заслужава нещо повече от това . Според мен, формата и съдържанието на критиката в достатъчна степен съотвестват на обекта й.

И аз гледах този филм, както ми подобава с голямо закъснение спрямо останалите участници в темата (по нечий съвет - на кино, с което се доказа старата максима за съветването, съветите и следването им). Някой бе пуснал връзки към две рецензии някъде по към началото на темата, та бих казал, че ако умеех да пиша добре, то коментара ми за "300" би съвпаднал с написаното. Но е повече от сигурно, че съм глупав (със сигурност съм притежавал това качество поначало, а няма начин да не съм прибавил към него през годините) и още повече, че съм напълно лишен от въображение, то нищо не ми пречи да ви измъча със собствените си впечатления от въпросното събитие - "300" на кино (още повече, че темата е удобно прекръстена, с което падат и последните задръжки пред словоблудството).
Ще начена това съмнително блюдо с очакването, това очарователно в наивната си надеждност предястие на всяко велико събитие. Човек настанява задника си в удобното местенце в киносалона, светлините още режат очите, наоколо людете си разпределят пакети с пуканки и други "хранителни" продукти, като всячески се подготвят за приятно храносмилане и напиткопоглъщане (а някой задължително не изключват телефоните си). Този момент е подходящ да поупражним медитационните си умения върху важният въпрос какво очакваме от зрелището, котео аха-аха да се стовари върху нас (чак след това, когато светлините отново оживеят ще имаме удоволствието да си обясянваме кое не е било наред и как е трябвало да се направи филма).
То, очакването, има своята важна роля за това дали следващите минути ще са полезни и приятни не само за стомаха, но и за сетивата (тук ще е на място една рекламна вметка - полезността на двете е идентична в повечето случаи). Подобно занимание спомага и за отделянето на съзнанието от цялата тази суматоха и шумотевица, съпровождаща запълването на киносалона, с което ползите само се умножават. Да вметна - досегашният ми оскъден опит в общественото киногледане говори в полза на това, че качествата на филма са обратнопропорционални на въпросната суматоха, шумотевица и запълненост.
И тъй, светлините угасват, с тях донякъде и шумовете. Разбира се, следващите след този важен момент двадесетина-тридесет минути реклами оказват леко разсейващо въздействие върху наточеното от очакването на зрелище и пуканки съзнание (явно все пак последните уместно заместват хляба във вкусово отношение).
Но да се върна на очакванвето и резултатите от обстойния му анализ. Отдавайки се на тези удоволствия аз се опитвах да се подготвя за неизбежното. Първо, не обичам пуканки и това можеше сериозно да навреди на цялостното впечатление от следващите около два часа. Но ако човек е подготвен, това може и да не е толкова страшно.
След това дойде ред на запитването какво очаквам да видя на екрана. Общо взето, една епична приказка за 300 души, които жертват живота си следвайки повелята на дълга и честта в едно предварително обречено на неуспех начинание, което обаче ни най-малко не ги спира. Естествено, историята е базирана в този случай върху комикс, легнал удобно върху оригиналната легенда (доколкото легендата може да има това качество), което означава, че всичко ще бъде белязано от печата на фентъзито. Или очаквах ястието да бъде обилно гарнирано с трите неизбежни базови съставки на този преживяващ грешно жанр и ако имах късмет, може би този път щеше да става въпрос за разказ, поне малко излязъл от техните железобетонни решетести рамки. Филмиран комикс, така че е ясно, че "белите" ще са добри, красиви, смели и въобще по-добри във всичко, а "черните" - гротескни, грозни, отблъскващи и отвратителни, защото в тези истории си има закони (вътрешната красота се предава чрез външността и обратното). И се предполага, че добрите ще бъдат винаги прави и справелдвиви и ще пропускат да забележат удобни, но безчестни начини да поправят грешките си и да избегнат предначертаната и очевидна поначало своя съдба. Естествено, за да бъде епична приказката за този подвиг, трябваше да е ясно, че макар добри и умели в заниманията си, Добрите нямат никакъв шанс да успеят в конкретното начинание и това превръща саможертвата им в подвиг. Разбира се, простата яснота на всичко това (част от комиксната форма) би трябвало да е подправена с една-две впечатляващи речи, от тези, които остават гранитно изсечени в съзнанието поне час-два след края на прожекцията (на следващия ден обикновено гранитът се оказва пясъчник).
Не съм разгръщал комикса, така че нямах кой знае каква предварителна представа за графичния стил на цялото забавление, която да допълни очакванията ми в тази посока – каквото имаше бе основано върху бегло домашно гледане на “Син сити” (базиран върху комикс от същия автор) и очакването за съчетание от известна опростеност на рисунъка с мрачна гротеска и още по мрачна красота. Другата половина (или две-трети по-скоро) от визуалните ми предположения, за съжаление, се кореняха в дълбините на детството ми, когато се запознавах с древногръцките херои, подпомаган от Кун и неговите "събрани митове" (и илюстрациите към текста).
Че историята ще е простичка, героите още повече, т.е. няма и какво да се очаква от сценариста, освен да няма прекалени издънки, които да отвличат от основното, бе ясно. Подходящо според случая бях занижил значително очакванията си за вътрешната непротиворечивост (нещо много важно за всяка история), защото фентъзито рядко успява да достигне до приемливо изпълнение на този невисок критерий (под който почти винаги то успява да се вмъкне с пълзене).

След това дойде ред на филма (е, около тридесет минути по-късно, което не очаквах, но това е поради малкия ми опит със съвременните киносалони). Общо взето, това което гледах отговори на очакванията ми, та по тази линия особени проблеми нямаше. Макар че във визуално отношение зрелището бе подправено твърде много с трилогията на Питър Джаксън (а не очаквах да гледам четвъртата серия на “Властелина...”, срещнала се по пътя с някоя част ан “Матрицата” – тук ще ме извините за слабите познания), на моменти всъщност си беше почти "Завръщането на краля" може би само с тази разлика, че последния не се завърна. За това имам своето предположение – вероятно Арагорн се е оказал другият цар на Спарта, поради което неговото екранно присъствие се е изчерпало до място някъде в заключителната масовка (предводителят на десетте хиляди спартанци все пак не би трябвало да е Фарамир, макар че кой знае).
В “300” имаше общо взето три неща. Обяснение на това що е Спарта (както се оказа, Спарта е, например, да те ритнат така, че да паднеш в бездънна яма), след това вариация по темата няколко дни от живота на спартанец, спартанка (научихме, че тайно Спарат е матриархат, както и няколко думи за традициите на Спарат и защо не си струва да се умира за тях), спартанчета и поучителна визуална беседа за това защо всъщност спартанците са само добри и къде са лошите спартанци (тази беседа беше в две части, разпределени така да се каже откъм началото и края на колелото на живота). Тук е моментът да отбележа, че въобще не ме интересува някаква си реално историческа Спарта. Спарта тук, котео е правилно, е нещо друго и отделно. И останалото бяха битки. Те заемаха прилично екранно време, а и са основна част от историята, та няма как да не им отделя прилично много време и в своя коментар. Сраженията бяха различни от трилогията на Джаксън, което е добре само по себе си. Сраженията там си ми харесваха, но твърде много прилики не са на добре, така че всяка визуална разлика се приветства от моя милост в този случай дори само защото е такава. Та каква бе тя или въобще какво представляват тези сражения? Първо отбелязвам, че вероятно основна част от хората, които са харесали “300” основават това на зрелището, предоставено от тези сражения (просто защото останалото никак не струваше, с изключение на две-три сцени със запомнящи се лафове). Та въпросните баталии бяха на първо място бавни или по-точно умело забавяни (зрелище сходно с пира за ухото, който си доставяхме като малки, пускайки дадена плоча на обороти различни от тези, на които е записана и накрая добавяйки въртящ момент с ръчичка), за да може зрителят да се наслади на всеки отхвърчащ крайник, изящни фонтанчета почти черна кръв, всичко това на фона на почти китайска акробатика (може би това е обяснението за липсата на доспехи за тялото – ще тежи). Всичко това навяваше някакъв много определен спомен, след кратко ровене из ненадеждните лавици на паметта се оказа , че за "Матрицата". Нео, вярно посъблечен, за да не напиша оскъдно облечен, но за сметка на това матрично размножен триста пъти (ех, как би му помогнало това във втората серия), се върти и реализира ефектни изкормяния, пробождания и въобще демонстрира в едно зрелище пълния илюстрован курс на труженика-инквизитор, срещу умножения повече от милион път агент Смит (вярно ту проастнал, ту смален, ама то всички знаем какво умее дори най-простата графична програма ).
Ако трябва да опиша всичко накратко, то впечатление е като от зрелище, развиващо се на арената, сред пясък и фонтани черна кръв загиват огромно множество бездушни статисти, сред които ефектно се открояват нашите добри гладиатори. Може би твърде много кръв и крайници, но предполагам, че това си е част от оригиналния комикс.
Всъщност аз гледах вариация на "Завръщането на краля", но сякаш режисьорът бе решил, че освен сражения и няколко сцени за повдигане на духа (или поне за повдигане на нещо), няма нужда от друго и бе наблегнал на пронизването и посичането, гарнирани обилно и естетично с гейзери от кървави капки и пръски, за удоволствие на похрухващия като заек пуканки зрител. Та да продължа по таз така удобно възникнала линия на сравнение. Забелязваше се, че Галадриел си присъстваше (но в тази версия свърши много повече работа, особено с меча, а и не само, а и предполагам, че много хора ще я намерят по-красива или поне по-разголена), даже много силно и ярко, с повече ивлияние върху изхода на историята (или пък беше оназ, другата, трудно ми е да кажа). Може би няма да е пресилено ако заключим, че подвигът на спартанския цар беше изцяло дело на жена му и ако не бе тя, нищо не би излязло от цялата работа.
И Саурон (пардон, Ксеркс) бе по-впечатляващ, може би защото бе представен по времето, когато все още е имал човешки облик, при това обаятелен за определени хора (или създания, абе за лошите). За сметка на това пълчищата му си бяха точно както трябва - основата са страшните орки (защо ли трябваше да се крият зад страшни маски, като се има предвид как изглеждаха ликовете им под тях?), останалото поробени и залъгани човеци, народите на империята на Злото, че и мумаци и какво ли не. Макар че трябва да се признае, че мумаците, влиянието им и справянето с тях бяха някак по-добре реализирани при Джаксън. В "300" цялата сцена бе предадена малко отдалеч, бе кратка и излизаше, че огромните бойни мумаци нямат никакво значение, направо са някаква жалка подигравка със смелостта спартанска. Може би това бе поради липсата на рохиримите (къде ли бяха те?), макар че наистина в планинския проход нямаше място за въодушевяваща кавалерийска атака. Но пък това малко обезмисляше мумаците. Режисьорът ги е сложил, подведен от Джаксън, обаче е пропуснал рохиримите, поради което всичко малко висеше. Е, увисна и падна, с което проблемът се разреши.
Обаче не може да се отрече, че тролът, макар и нещо поизвисил ръст, имаше своето важно място. Наистина, не бе пещерен (макар че все пак дейстивето се развиваше в палнина, макар и върху нея), но за сметка на това бе страшен и впечатляващ. Бяха му дали аха-аха главна роля, обаче поради липсата на Фродо се наложи да се заеме с Боромир, а последният не му остана длъжен.
Трябва да си призная, че въпреки заимстването, спартанците бяха къде-къде по-впечатляващи, яки и непоклатими от гондорците, въобще истински мъже, а не някакви погиващи статисти. Нищо не можеше да ги притесни, освен загубата на глава (явно от естетически съображения, котео не е чудно – всеки е виждал колко зле стои древна статуя, от която е останал само торса и някой и друг крайник), т.е. абсолютно смели почти без страх от обезобразяване.
Гондорската пехота, припомнях си аз, бе жалка в баталиите си с орките, безсмъртните-джаксанианци (това го добавих за по-лесно различаване) я насмитаха почти без проблем, при все че всеки гондорец бе окован в тежък, почти максимилианов доспех. Явно това е била пречката, ако Денетор вместо да киризи в скапания кристал бе използвал малко от времето си да разгърне "300", освен че щеше да получи естетическо удоволствие от графичната новела (и вероятно да подобри общото си виждане за стил и красота), вероятно щеше да въведе навреме така нужната реформа в армията си. И гондорците (вярно, при Осгилиат бяха по-малко от 300, сигурно и това е имало своето значение) щяха да посрещнат пълчищата на Мордор (Опа, пардон, на персите) само по препаски, щитове, шлемове и изящни наколенници, но... всъщност може би обучението е по-важно. Ако ги пращаха в пущинака, където има подходящи процепи в скалите, да се борят с по някой страшен уарг. Ама там нямаше подходящи проходи ще възразите вие и няма да бъдете прави - ако гондорците бяха посрещнали армиите на Черния капитан на изхода на Минас Моргул... ех, щяха да спестят доста екранно време и пари.
А може би всичко се свежда до въоръжението. Нямаше как да не забележа, че 300-тате бяха екипирани по последна дума на техниката и технологията - всеразсичащи вълшебни мечове (джедаите нервно пушат встрани и съзерцават чорапите си, защото докато са се премятали бързо са загубили обувките си (ето колко е удобно да се премяташ забавено, а и да носиш сандали удобно захванати с кожени каиши), та погледите им срещат чорапите им, които да си признаем са жалка гледка – мръсни, леко миришещи (да няма бани, а и вода, на вяска планета?), че ис дупки – никой джедаи не умее да шие, а е ясно, че не се обвързват) и още по страшни копия. Впечатляващото при последните бе не толкова всепробиващата им сила (те това си е подразбиращо се), а специалните устройства, които позволяват автоматично изхвърляне на прободената жертва от оръжието. Не сте ги забелязали? Е, не е нужно да ви ги показват специално, за да се сетите - вие въображение нямате ли? След първия сблъсък спартанците не държаха в ръка оркски (пардон, робско-персийски) шашлици, което се обяснява с присъствието на въпросния механизъм, който между другото е сред най-строго пазените спартански тайни, за радост не са го поверили на оркоподобните планинци-старци. Ей, та не те са варварите, в крайна сметка.
Та "300" превъзхожда всяко средностатистическо фентъзи в съотношение поне 300 към едно, поне в количествено хероично отношение. Макар че това малко убива откъм епичността на подвига - все пак когато разполагаш с всички предимства е някак негероично това, че печелиш, трикът е да загубиш въпреки това (патетичния героизъм е в това да пуснеш противника в гърба си и тогава ставаш несъмнен херои - позволява ти и подходяща сцена и смърт и всичко).
Което ни отвежда към Ам-гъл. Макар че освен визуалната прилика, според мен няма начин да не заключим, че ролята му тук е малко поорязана и носи белега изгърбен на незначителността. Вярно, мъкне се по същия начин след отряда, също така го забелязват, а и иска да се присъедини, но го разкриват... но този път по външни явид, котео е нормално. Но няма пръстен (вярно, Саурон бе попрекалил с пръстените и металните финтифлюшки, но това е по-времето, когато е бил по-разумен и е разчитал на развитото изкуство на пиърсинга, за да не си загуби всевластните обички и пръстенчета). А и тук го разкриват и отхвърлят - това защото Фродо не участваше. Нищо. Но пък хитро го извъртя царчето - уж щита е проблемът, щот неразбиваемата фаланга... опа, те всъщност почти не я ползваха, но това може би защото не се придържаха към теснината, то и защо да го правят, след като численото превъзходство на противника се оказа само част от фона. Когато се опитваше да се преввърне в част от близкия план някак закономерно изчезваше. Но бе много по-зрелищно или поне бе празник на кървавото изкормяне и хъврко главото крайнико отсичане.
Докато "Завръщането..." бе по-епично и приказно, ама по-малко фентъзи поради това. Конната лавина на Пеленорските поля. Или кавалерийската атака на оркските позиции при Осгилиат. Ех, Денеторе, ако бе успял да вкараш поне 20 спартанци в Осгилиат, той нямаше да падне..., на което ти можеш да отвърнеш, ех, спартанско царче, да бе отделило неколцина от витязите да ти пазят козята пътека... ама вероятно би го разбрал като намек за брадата ти, така че те разбирам. А и прав е Кавафис, спартанците са твърде честни и хероични, за да си пазят гърба, образно казано.
Тук е местенцето за един виртуален диалог триста срещу няколко хиляди.
Гондорците: Да, ама атаката на леката кавалерия при Балаклава е толко зхероична, а ние я пресъздадохме, а в един друг смисъл бяхме първи, онези на Крим само ни копираха, при това не толкоз крайно в предпочитането на изкуството пред живота.
300-те: Друг път, я колко по-хероично е да сме 300 срещу 3 милиона в теснината. А и вие бяхте с доспехи, вярно, блестящо е и хваща окото, ама нашия стилист се е справил много по-добре с облеклото (липсата му). А и традицията ни е по-древна.
Гондорците: Да, ама вие бяхте повече. А и отбраната е по-силна от атаката.
300-те: Абе вие филма гледахте ли го? А, гледахте ли или бяхте заровили муцуни в пуканките? Че ние атакувахме през цялото време - само така малко в началото за заблуда се отбранявахме. И да демонстрираме превъзходството си в организация, което обаче не ни трябва, щото всеки от нас е херой във въртенето на копието и меча и не му трябва никой, за да го пази отляво.
Гондорците: Да, ама това как накрая ви избиха си беше чисто позьорство. Хайде де, та как стана това? Преди така, а после изведнъж иначе. Хъм. При нас поне всичко бе очевидно за зрителя.
300-те: Е, а вие какво се правите? Накачулили се с броня, правят се на велики Хицари, а некакви си орки с лъкчета (че даже не рефлексни, както ще забележи някой монгололюбител) ви утрепаха кончетата. И к`во? Пжмогнаха ли ви тогава тез доспехи? Не знаете, че те имат естетическа функция и ако под тях си още по-естетичен, то тогава можеш и да ги свалиш. А вие, шкембелии... Па като сте тръгнали да се правите на хицарска конница, да се бяхте сетили и кончетата да борнирате, страхливци. Ама не ви пука за конете, не сте честни рохирими (те и те са позьори, ама поне са по-хероични). А после нас обвинявате, че голи сме ходели на война.

Впрочем, това ни отвежда към образа на Фарамир, който е ключов за двата филма. Само той преживя и в двата случая и се върна да разкаже. Абе той всъщност май не е голям херой, как така все оцелява, започвам да се питам? Хайде, на едното място краля го изцели, ама на другото? Ох, вярно, там нямаше назгули, това си е сериозен пропуск.

Накрая стигаме до ролята на въображението. Аз, изрично посочих, съм лишен от него, та може би не следва да пише за това. Но казват, че то е много важно при туй зрелище "300" и нямаш ли го, нещо (даже всичко, според други) изпускаш. Не знам. Сигурно за комикса е вярно - там си требе много сила на кажгоде, въображението, за да навържеш картинките в една история. Обаче тук всичко сдъвкано, превъкано и поднесено на едно блюдо, къде има място за въображение? Вярно малко е като в китайско блюдо, сложно е да познаш кое парченце откъде е взето, какво е представлявало преди да го нарежат и омешат в общия кюп. А ние предпочитаме друга кухня, там всичко е между две хлебчета и веднага се познава. И въоражението има своята роля.
Макар че може и да е другаде мястото на туй въображение. Сега си мисля, че ако бях гледал филма със затворени очи, остаяйки се на магията на звуците (и хрупането), то вероятно въоражението (ако го имах), щеше да намери своето място. Абе в тая част с въобразяването явно се провалих.
Макар че мога да се изразя и по-критично в абсолютистки стил (да предизвикам малко критика, че и аз се запалих от тез спартанци по героизма). "300" много напомня анимационен филм. Успял е да вземе всяко ограничение на анимацията и комикса и да го реализира в игрален филм. А това си е постижение. Пир това са запазени и огарниченията на игралните филми. Абе яка работа.
Както и да е. Зрелището май си заслужаваше някаква част от двата часа. Фентъзи беше, ама много. Откъм героично-епичната част беше леко не както трябва, но имаше добри попадения и лафове. Нищо особено, де, но не съжалявам (освен може би, че същото щеше да е и да се бях доверил на компютъра си). Абе ставаше. Сцената с вълка ми допадна много. Имаше и други доста добри сцени, биткаджийски. “300” е стъпил с шестотин хероично мускулести, но и пъргави крака здраво върху Джаксъновата трилогия и “Матрицата” и не мисли да отстъпва нито педя, поне докато не го заобиколите. Там, отзад гледаката не е толкова впечатляваща – гърба на картона никога не е толкова бляскав и лъскав, колкото напечатаното лице. Май шестотинте ноги са се надявали да намерят гиганти, на чиито рамена да се покачат и да достигнат небето, но за жалост в хода на борбата посякоха титана (той се оказа от лошите, щото грозен) и сега са стъпили на нещо жалко и леко вонливо. Така не можеш да стигнеш много нависоко.

В заключение требе да се съгрлася с gregorianus, хем го е написал по-кратко и ясно от мен. И с Одзава ще се съглася, макар че и на по-хубаво фентъзи съм попадал. Но си мисля, че ако ги нямаше преди това "Властелина..." и "Матрицата", вероятно част от зрелищността и визуалното щяха да са други. Абе филма ставаше донякъде и толкова.

[pnp5q]

Четох оттук-оттам за филма и тъкмо се наканих да го гледам, когато попаднах на една потребителска "рецензия" от блоговете на mail.ru - и се отказах. Тъй като гледам какво сте написали - вярна ще дойде. Ето я в мой превод:

Три ста с понтами
Имало едно време в далечната страна Гламурия едни много печени хора. Те си живеели просто, карали момченцата да се бият с прояден от молците плюшен вълк, който вместо очи имал светодиоди. Когато момченцата пораствали, те ставали модели на Мен'c Фитнес или Мен'c Хелз, а които не успявали да минат кастинга, ги хвърляли в социалната пропаст - да не развалят рейтинга. Ако възникнело недоразумение, четели съветите на списание Космополитен, а ако и това не помагало, налагало се да ходят в планината - в редакцията на вестник "Оракул" - на ефектното шоу Старци и Танци. Впрочем, те хич не слушали съветите и действали не както подсказва здравият смисъл, а тъкмо наопаки.
Така станало и този път. Недоразумението било следното - на тяхната територия персите (от думите пиърсинг /пирсинг/ и пръстени/перстни/ :lol: ) решили да проведат гей-фрийк-парад. Гламурия била в шок! Имиджът на страната ще пострада, целевата аудитория от подрастващи момичета (до 40 години включително) няма да разбере правилно стилистичните търсения на царя на персите техно-фрийка на име Ксерокс и рейтингът ще падне под нулата! Първата работа на гламурци била следната: решили да проведат кастинг и да изберат ТОП 300 мускулести модели, да ги облекат в стила на тенденциите за сезона пролет-лято 480 г. пр.н.е. (лек равномерен загар, кожени ленти, ефектни червени плащове) и да ги пратят на конкурса за командири Мистър Средиземноморие в Термопилите. Но един гламуриец на име Ефиалт на кастинга получил отрицателен бал заради гърбицата си и съответно бил назначен за предател.
Трябва да кажем, че главният бог на гламурийците бил Патос, той ги принуждавал да говорят не на човешки език, а с фрази от руските кинофилми от 20те-30те години за добрите червени и невероятно противните бели. Впрочем, персите и гламурийците ги деляли още по-дълбоки идеологически противоречия, а именно - различно разбиране за мода и стил. Добрите гламурийци признавали само леката еротика и здравословния начин на живот, докато лошите перси прекомерно се увличали по порно с елементи на садо/мазо, пиърсинг, тату, животни-мутанти и прочие нехубави излишества. Естествено, тези ужасни, ужасни перси загубили на конкурса с резултат 1 000 000 на 300. При тях от самото начало имало проблеми: първо прекалили с уиндсърфинга, после се провалило изпълнението на голямата им "надежда" - маскарадното шоу "Безсмъртните", не се представил както трябва и Човекът-отварачка. Голямо количество балове било загубено и от самия техно-фрийк Ксерокс, на когото гламурийците бая развалили грима.
Закономерният резултат - безапелационна победа на Гламура!
Ура другари! Дъвчете пуканки, те укрепват дъвкателните мускули и стимулират слюно-отделянето!

[gregorianus]

Руския текстец коли и беси! Много гот.

[gollum]

М`да, съвсем определено. На по-точно описание не бях попадал досега (направо се срамувам пред моите некадърни опити под тази блестяща рецензия, толкоав точан и безпощадна в преклоеннието си пред тея 300). Браво, pnp5q:tup:

[selqndur]

Да изразя и моето мнение с няколко думи.
Хубаво начало и хубав край. Краят май беше най-хубаво направен. Много ме изпращането на 300-те спартанци и думите: "Спратанецо върни се с щита си или върху него".
Добре, че филма не беше достоверен, че тогаз само нежни души щяха да го гледат. :vsad:

[bukvite]

За това, че е пренебрегната елементарната логика за сметка на това спартанците да изглеждат по-куул. Не говоря за "историческа истина", тя въобще не ме вълнува в случая, а за това че са хем полуголи, хем с шлемове и щитове. В комикс не прави впечатление, но на филм стоеше зле. Очевидно не за всички зрители, защото точно тази критика не беше изречена досега Не знам дали ще ме разбереш, но това е все едно спартанците да отидат на война въоръжени с кинжали, защото някой от екипа е решил че така ще е по-куул. Ясно е, че цялата концепция на филма/комикса почива върху този принцип - да се пренебрегват или преувеличават разни неща за сметка на зрелищността, но точно този елемент според мен беше малко прекален. Мъжагите в "Троя" и "Александър" бяха с блестящи брони и пак изглеждаха достатъчно зрелищно, нали?

Няма да ти противореча, но не гледаш всички гледни точки и най-вече очаквана аудитория. Ще ти кажа коментара за "13 воин" на една позната -"Високи, дългокоси, мускулести мъже, голи размятат дълги мечове".
Все пак жените са над 60% от посетителите на кината.

[pnp5q]

М`да, съвсем определено. На по-точно описание не бях попадал досега (направо се срамувам пред моите некадърни опити под тази блестяща рецензия, толкоав точан и безпощадна в преклоеннието си пред тея 300). Браво, pnp5q:tup:

Благодарности на руския автор.
gollum, в твоята рецензия има страхотен сравнителен анализ - не я бях видяла, като поствах.

[TzarSamuil]

Вчера гледах филма и страшно се изкефих.
За мен беше страхотен филм, но съм съгласен че ще има хора на които такъв тип "шоу" няма да хареса...

[SPARTAN]

гледайте и оня стария 300 и тои е супер

[Odzava]

А, като си го дръпнеш запази едно копие и при следващата форумна среща го искам
Непременно!

ОК. Имаш го!

[pnp5q]

По същото време, в един друг форум

Между другото тея спартанци са били с доста масивни брони, а не като във филма само с по един памперс.

:lol: :lol: :lol:

[Last roman]

За епилог едно стихотворение на Кавафис:
Чест на онез, които във живота да пазят Термопили са се врекли.
Те от дълга си нивга не отстъпват;
прями и справедливи във делата си,
но със тъга и със съчувствие дълбоко;
великодушни, ако са богати,
а ако са бедни, пак във малкото са щедри,
помагат, колкото им е възможно;
те само истината винаги говорят,
но без лъжците да презират или мразят
Още по-голяма чест на тях се пада,
като предвиждат (а предвиждат често),
че Ефиалт ще се яви накрая, че персите накрая ще преминат.

[княз Крылов]

По същото време, в един друг форум

:lol: :lol: :lol:

не се смей! Всеизвестне факт е че спартанците са наследници на древна прабългарска култура която още прец V²²² век преди нашата ера е изобритила максимилиановата броня и бронесплава използван при направата на танковете на Третия Райх (формулата била извлечена от древни скрижали на чист български език след последната езикова реформа).