pehotinec написа
Виж мнение
-
Също поляци, финландци, украинци, белоруси, татари, башкири... -
А защо не видиш един факт, 1915 г. на приморско направление, само че на Балтика, и то Радко Дмитриев е командващ армията как доооста добре взаимодейства с Балтийския флот, и то по-конкретно с Колчак тогава, дето е командвал по туй време Минната дивизия:Gaden Gogi написа Виж мнение
"В начале сентября 1915 года в связи с травмой контр-адмирала П. Л. Трухач¸ва временно освободилась должность начальника Минной дивизии, и е¸ доверили Колчаку. Приняв дивизию 10 сентября, Колчак стал налаживать связи с сухопутным командованием. С командующим 12-й армией генералом Р. Д. Радко-Дмитриевым договорились общими силами препятствовать германскому наступлению вдоль берега[124][125]. Дивизии Колчака предстояло отражать начавшееся крупномасштабное немецкое наступление и на воде, и на суше. Осенью германцы высадили десант на южном берегу Рижского залива и повели наступление против армии Радко-Дмитриева[122].
Колчак стал разрабатывать десантную операцию в германском тылу. Несмотря на противодействие штаба Балтийского флота, Александр Васильевич сумел настоять на сво¸м, хотя ему и пришлось сократить масштабы своей операции до минимума. 6 октября отряд из 22 офицеров и 514 нижних чинов на двух канонерских лодках под прикрытием 15 миноносцев, линкора «Слава» и авиатранспорта «Орлица» отправились в поход. Руководил операцией лично А. В. Колчак. 9 октября скрытно от немцев отряд высадился на берег, снял сторожевой пост около маяка и разгромил высланную немцами роту пехоты. Гидросамол¸ты и миноносцы помогали десантникам с моря. В результате высадки был ликвидирован наблюдательный пункт противника, захвачены пленные и трофеи. Соотношение потерь составляло 40 человек убитыми с германской стороны против 4 раненых с русской. Провед¸нная Колчаком демонстрация стала наглядным доказательством возможности аналогичных операций силами более крупных соединений. Германцы были вынуждены на защиту береговой линии взять войска с фронта и с беспокойством ожидать ман¸вров русских со стороны Рижского залива[126].
Эсминец «Сибирский стрелок» — флагманский корабль командира бригады миноносцев Колчака. 1915
Серь¸зную помощь армейским частям оказали корабли Колчака и в дальнейшем, поддерживая их в тяжелейшей ситуации массированными обстрелами частей врага. В середине октября, когда начались снегопады и Колчак отв¸л корабли в гавань Рогокюль на Моонзундском архипелаге, на флагманский миноносец пришла телефонограмма «Неприятель теснит, прошу флот на помощь. Меликов». Провести суда ночью в пургу по узкому каналу, выводящему из Моонзунда, было чрезвычайно трудной задачей. Утром, подойдя к побережью, узнали, что на мысе Рагоцем ещ¸ держались русские части, отрезанные немцами от основной своей группировки. Став на бочку, миноносец «Сибирский стрелок» соединился со штабом Меликова. Остальные миноносцы Колчака подошли к берегу, открыли шрапнельный огонь по атакующим немецким цепям. В этот день русские войска отстояли свои позиции. Меликов сообщил Колчаку, что немцы понесли такие потери, что не скоро рискнут предпринять новое наступление. Кроме того, Меликов просил помощи Колчака уже в сво¸м контрнаступлении, которое должно было начаться через несколько дней. Через 1½ недели миноносцы Колчака вернулись на бывшие свои позиции возле фланга сухопутных войск, упиравшегося в береговую линию. Огонь судов был распредел¸н Колчаком таким образом, чтобы прикрывать весь фронт атаки сухопутных частей Меликова. При этом «Слава», имевшая на вооружении 12-дюймовые (30 см) орудия, бомбардировала бетонные укрепления германцев, миноносец «Храбрый» участвовал в дуэли с береговой батареей. Остальные миноносцы, не сходя с пристреленных позиций, прикрывали атаку своим губительным огн¸м. В течение часа немецкие позиции пали, был взят город Кеммерн, а германцы поспешно бежали. 2 ноября 1915 года Николай II по докладу Радко-Дмитриева наградил Колчака орденом Святого Георгия 4-й степени. Эта награда была пожалована Александру Васильевичу за командование Минной дивизией.[126][127]"
Comment
-
Има и един самурай ако си спомняш. Военен аташе. Участва в атаките при Плевен.Thorn написа Виж мнениеThis is my signature. There are many like it but this one is mine.Comment
-
Toва има ли го някъде , колко , и колко литовци , латвиици и естонци .Thorn написа Виж мнениеComment
-
Били са част от Руската империя, която сигурно има повече от 100 националности в състава си и е вероятно всяка да има по някой загинал в България при Освобождението. Все пак дори и сега в намален вид Русия е по - голяма от планетата Плутон.
Иначе по темата, кой е филма от тоя клип? Да го намеря и сваля.
Comment
-
"Героите на Шипка" http://zamunda.net/banan?id=212273&hit=1&t=movieInternationalLaw написа Виж мнениеComment
-
Не са били изпотрошени, а нови или почти нови, немски трофеи от Франко-пруската война. Никой не отрича ролята на опълченците, но не бих казал, че тя е била решаваща за изхода на войната.pehotinec написа Виж мнениеНикто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українецьComment
-
От къде и какви са "Шаспо" е известно на всеки. Но нали през тежките боеве на Шипка тази система показва недостатъци и дава повреди, за което има свидетелства и факти, поради което се налага превъоръжаване..... Естествено и значението на изключителния момент от 23 август, разбира ,не бива да се разглежда за сметка на другите епизоди от войната . .Nick написа Виж мнение"Какво ли толкова се е зачела тази свиня? - зачуди се докторът - Кое ли тъй яростно подчертава с молива?"Comment
-
Относно руските мераци към проливите през 1877-1878 безкрайно се спекулира. Дефакто още през 1856 с предаването на Южна Бесарабия на княжество Молдова (от 1861 след обединението с Влахия респективно на Румъния) всички руски мераци Черно море да стане руско езеро са безвъзвратно отрязани, по-конкретно са отрязани мераците на Русия за сухопътна връзка с проливите през Балканския полуостров. Сталин с опитите си да анексира Румъния и България като съветски републики възобновява тези мераци, но те са отрязани. Специално на Александър 2 и хората около него им е било пределно ясно, че единственият начин да си върнат Южна Бесарабия е да компенсират Румъния с Тулченския санджак, демек Северна Добруджа, и го правят още със Сан-Стефанския договор, а не с Берлинския, който само потвърждава конкретно тази териториална промяна. Единственото, което правят за завладяване на проливите по време на тази война е да отворят и кавказки фронт, вследствие на който вземат Карст и Батуми, което е едно минимално доближаване до проливите, т.е. оттук нататък те си остават дългосрочна имперска цел, но вече не чрез сухопътна връзка през Балканите, а през Северна Анадола. Неслучайно и по време на ПСВ, когато водят успешни боеве с турците до революцията, не слизат по на юг от Ван, а като превземат Ерзурум следващата им цел е Трабзон (постигат я) с планове за напредване по цялото турско анадолско крайбрежие на Черно море. Всъщност точно по повод падането на Трабзон Сазонов декларира, че Русия трябва да стигне на югозапад до линията Мидия - Енос в Тракия с проливите, вкл. островите Имброс и Тенедос.Comment
-
Именно, кадърната английска дипломация е причината никога да не образува една достатъчно силна антианглийска коалиция. Британската империя винаги умело е използвала противоречията между другите империи, които обаче в по-голяма или по-малка степен са били по-малки от нея. Като добавим факта, че говорим за предимно морска сила, чието превъзходство във флот над всяка друга велика сила през 19 и началото на 20 век е като на баскетболния отбор на САЩ над останалите национални отбори, единственият начин британският кралски флот да бъде победен е бил срещу него едновременно да обединят усилията си флотите на Франция, Германия, Италия и Русия, което редица фактори са правили невъзможно.pnp5q написа Виж мнениеComment
-
E как пък не , Сталин , не бил могъл да овладее пролива Босфора , 1944 и 1945 с тази армия която разполага бил минал дори зад Босфора , но договорката на тримата е била друга .skorpion1980 написа Виж мнение
Русия не е могла дори 1828 – 1829 , и 1877-1878 да завладее проливите без да унищожи цялата Турска армия или огромна част от нея .Тъй като Истанбул и Босфора са в средата в центъра на Османската Империя , и падането и би значело унищожение на Османската Империя , което е заплаха за колониалните Империя Англия и Франция .
Но много по лесно би могла да овладее Дарданелите , което за тогава би било достатъчно .Comment
-
Мнооого се отклоняваме от темата. Размерът на армията сам по себе си няма особено значение, съществено е къде е е необходима тя в даден момент, какво върши, какви са логистичните възможности да действа на определен ТВД и цял ред други подробности. Запитай се къде е и какво "парви" цялата тази военна машина тогава, т.е. 44-та или 45-та. А, само по себе си, съждението за "голямата армия и възможностите й" е от същата категория като "21 000 танка на РККА през 1941 г.". Т.е. за ярко заглавие става, но нищо реално не ни казва.E как пък не , Сталин , не бил могъл да овладее пролива Босфора , 1944 и 1945 с тази армия която разполага бил минал дори зад Босфора , но договорката на тримата е била друга .
"Договорката на тримата" отбелязва тези реалности и всичките подробности, т.е. не какво някой иска и за какво мечтае, а какво реално може да постигне в тогавашния контекст (на конкретната договорка). Сталин се пробва малко след приключването на войната да постигне тези цели с груба дипломация (разбирай, директен груб натиск) върху Турция, но постига не това, което иска.
Пак се отклоняваме много, но как точно разпадането на Османската империя застрашава колониалните империи на Англия и Франция? Особено пък, директно.и падането и би значело унищожение на Османската Империя , което е заплаха за колониалните Империя Англия и Франция .
Кога и как? И за какво "би било достатъчно"?Но много по лесно би могла да овладее Дарданелите , което за тогава би било достатъчно .Comment
-
Завладяването на Дарданелите , значи контрол и спиране и затваряне на проливите когато реши . А това на практика е много по лесно отколкото овладяване на Босфора , и в двете кампании 1828 и 1878 тя го засвидетелства с изключение на присъствие на флота .gollum написа Виж мнениеLast edited by RAMMSTEIN; 12-03-2016, 15:30.Comment
-
И каква полза да овладее Дарданелите без да има сухопътна връзка с тях би ли ми казал? Как ще си контролира ефективно владението над тях след като при първия по-сериозен разрив с Англия и Франция те безпроблемно ще стоварят войски срещу при тези обстоятелства едно анклавно руско владение и ще могат да върнат турския контрол над него или да го превърнат в част от колониалните си империи? Да, чисто военно са можели и през 1829 и през 1878 да завладеят Дарданелите, но не по начин, по който да са в състояние да ги задържат трайно.RAMMSTEIN написа Виж мнениеLast edited by skorpion1980; 12-03-2016, 19:41.Comment
-
Не съм съгласен с теб, Рамщайн. Русия се интересува от траен контрол над излизането и влизането в Черно море, а не само от временна способност да го затваря за други, но без да може да го държи отворен за себе си. Т.е. "присъствието на флота" е ключова част - иначе за какво е цялото упражнение? Нали въпросът е да не бъдат "затваряни" в Черно море, а това лесно може да стане както с контрол над Босфора, така (дори) и с външна блокада, т.е. след Дарданелите. Не става въпрос само за защита на базите. Да не говорим, че Средиземно море също е затворен басейн, но, хайде, да кажем, че важното е да имат безпрепятствен достъп до него.Рамщайн написа
Да речем, че получат временен контрол над Дарданелите. Това ще им даде възможност разположат минни заграждения и артилерия (ако предположим, че ги имат, защото закарването им дотам не е лесна задача) и временно да затворят Дарданелите за корабоплаване. Но по никакъв начин няма да им позволи да отворят Протоците за себе си, докато не контролират и Босфора.
Т.е. първият проблем е, че им трябва контрол и над двата протока.
Второ, трябва им трайно решение, а не временно. Какво ги урежда, ако изхабят страшно много ресурси и влошат положението си за да спечелят частичен контрол за няколко месеца (или две-три години) над протоците? Т.е. след сключването на мирните договори трябва да запазят контрола си (под каквато форма успеят да го постигнат - пряката окупация е само една от възможностите).
А само с окупация трайно решение не е възможно, още повече, че тази окупация ще виси в празното при лошата логистика и несигурния контрол над териториите, през които минава снабдителната й линия. Това е и главният им проблем - няма как пряко трайно да контролират протоците, дори и да допуснем, че успеят да го постигнат с военни средства в рамките на една кампания. Т.е. през цялото време им трябва политическо решение. И военната кампания може да служи за да го подсигури, ако допуснем, че дипломацията им е в състояние да го използва.Comment
Comment