Чат-пат се случва...
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Антиутопията
Collapse
X
-
Гост
-
Гост
-
1984 e най-добрата според мен, класическа антиутопия, така да се каже.
Иначе може да се добави "Ние" на Евгени Замятин, както и книгите на Айра Левин: едната за клонингите на Хитлер и другата за света на перфектните съпруги - "Степфордските съпруги", както и "Животинската ферма" на същия Оруел.
Иначе утопията я дели от антиутопията само една крачка, антиутопията е РЕАЛИЗИРАНА до край утопия. И всичко се почва от разни градове-слънце, Томас Мор, сънищата на Вера Павловна и т.н. И когато вече част от тези "мечти" в кавички започнаха да се осъществяват - дойде време на антиутопиите, които в отделни случаи бяха бледо подобие на действителността. Най-голямата антиутопия е: свобода, равенство, братство и всеобщо щастие - свобода - ОК, ама равенство? братство??? Че аз с една не малка част от човечеството в едно помещение не бих стояла, камо ли да са ми братя.
Ето още една антиутопия:
"Вeсь мир насилья мы разрушим
До основанья, а затем
Мы наш, мы новый мир построим.
Кто был ничем, тот станет всем."
Comment
-
Най-голямата антиутопия е: свобода, равенство, братство и всеобщо щастие - свобода - ОК, ама равенство? братство???
-------------------------
"Вeсь мир насилья мы разрушим До основанья, а затем Мы наш, мы новый мир построим. Кто был ничем, тот станет всем."
"Мы на горе всем буржуям миравой пожар раздуем."Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.
Comment
-
Не знам какво толкова сте се хванали за 1984, аз не харесвам тази книга и не мисля, че може да се нарече класическа антиутопия. 1984 си е от всякъде класическа дистопия, която е насочена към критикуване на бъдеща цивилизация, докато антиутопията на фермата си е критика на реалносъществуващ политически режим, който при това е утопичен"Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque."
Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.
Comment
-
Темата е хубава, пропуснал съм я . Любимата ми антиутопия е "Прекрасният нов свят", гледам че не съм сам в това си предпочитание. Ако говорим за филми, то "Бразилия", отново не съм единствен .
Мелиса, "1984" е съвсем класическа антиутопия, според мен, доколкото може и има смисъл да въвеждаме подобно понятие. Общо взето е от същата категория с "Животинската ферма" (така ли бе точното заглавие? не помня), че и много си прилича с нея. А и не може да се каже, че е замислена изцяло в стил "предупреждение за бъдещето", описва съвсем реяално съществуващ в главата на Оруел политически режим и реалност. Този въображаем образ е базиран (както и ония във "Фермата...") на реалните му впечатления от контактите му с ония другия, реален политически режим, за който пишеш.
Мисля си, че в "1984" (като и Хъксли в "Прекрасният нов свят") не отправя предупреждение "вижте какво ви очаква", а пише политкосоциална сатира.
Comment
-
Навремето когато прочетох за пръв път 1984 много се впечатлих, но май това беше първата антиутопия, която четях. Може би от чисто литературна гледна точка, като начин на писане, “Животинската ферма” да е по-добре написана, по-четивна, по-худжествена так да се каже. Тя е и по-стегната, афористична, наистина удря в целта, има страхотни попадения: “Всички са равни, но някои са по-равни”. Обаче 1894 е определно по-дълбоката и философска книга с идеята си за пренаписването на историята например, двоемислието, newspeech, тоталитаризма. Самите девизи са супер: “Войната е мир, свободата е рабство, незнанието е сила”. Или пък (може да бъде сложено като надслов на всеки исторически форум ):
“Who controls the past controls the future,
who controls the present controls the past.”
Като политическа насоченост 1984 не се различава твърде от Архипелаг ГУЛАГ, само изразните средтва са различни, при това тези на Оруел са по-добри според мен. И двете описват тоталитарен кошмар, само че едното по-реалистично, а другото по-гротескно. Обач книгата си е ценна и като сюжет и белетристика, например с чисто психологическите последствия, които тоталитарният свят оказва върху отделния човек:
Under the blooming chestnut tree
I betrayed you and you betrayed me. (това ми е любимо)
Самата идея за Големия Брат, станала нарицателна и преди предаването и експлуатирана толкова напоследък, идва от там,...ммм, не мога да пропусна асоциацията с големия брат, от когото всичко зависи, който води играта (пък и не само играта) и знае всичко за всички в нея. Идеята за живота като матрица, в която сме вписани, донякъде е заимствана от там (ето още един силно антиутопичен филм – “Матрицата”).
Comment
-
- а аз бих добавил - къде е сега Рамблер, който редовно слагаше в подписа си цитати като този:
“Who controls the past controls the future,
who controls the present controls the past.”
(е, току ги редува с такива от "Алиса...", ама това е дурга тема ).
Книгата може и да дразни някого, на друг да не му допада (нормално е, литературни вкусове могат да се наброят, анализират и класифицират хиляди ), но в тази нига има ужасно много подобни "добри попадения".
Comment
-
Гост
mellisa написа1984 си е от всякъде класическа дистопия, която е насочена към критикуване на бъдеща цивилизация, докато антиутопията на фермата си е критика на реалносъществуващ политически режим, който при това е утопичен
Comment
-
gollum написаМелиса, "1984" е съвсем класическа антиутопия, според мен, доколкото може и има смисъл да въвеждаме подобно понятие. Общо взето е от същата категория с "Животинската ферма" (така ли бе точното заглавие? не помня), че и много си прилича с нея. А и не може да се каже, че е замислена изцяло в стил "предупреждение за бъдещето", описва съвсем реяално съществуващ в главата на Оруел политически режим и реалност. Този въображаем образ е базиран (както и ония във "Фермата...") на реалните му впечатления от контактите му с ония другия, реален политически режим, за който пишеш.
Мисля си, че в "1984" (като и Хъксли в "Прекрасният нов свят") не отправя предупреждение "вижте какво ви очаква", а пише политкосоциална сатира.
Ох, чакайте да го кажа по друг начин...
Утопията като жанр има няколко основни характеристики, сред които е сравнението между два свята, реален и утопичен (като при Т.Мор и Фр.Бейкън), чието противопоставяне се извършва най-вече в географски план, (самата дума и-топия означава точно това), както и идеалният и затворен аспект на това утопично °някъде°, което е съчетало функционалната перфектност, типична за социалните контакти и отношения в този свят. Третата характеристика е премахването на историята, която се изразява с времево движение, т.е., създаването на едно вечно настояще, в което всички са щастливи завинаги.
Всичко това обаче се променя с индустриалната революция през 18и 19ти век, в които се раждат две основни идеи - за историческо движение и за исторически прогрес, свързани с зараждането на капитализма и на така наречените буржоазни идеи и обратната, която разкрива страхът на обществото и критикува буржоазията. Общото и на двете е, че вече имат историческа перспектива. Второто течение е представено от мислители като (КейДжи, приготви се, ще изрека ОНОВА име ) Енгелс и Маркс, които парадоксално са и утописти и антиутописти, но комунистическата утопия променя основните три характеристики на утопията - идеалният свят се намира вече не в географски акс, но в един хронологически, времеви акс. Тази промяна ще стане характерна за всичко онова, което наричаме анти-утопия - °другадето° или бъдещето е представено като нещо тъмно, мрачно, плашещо и в никакъв случай непрепоръчително. Но краските потъмняват драстично едва през 20ти век, когато се стига до парадоксални мнения като това, че възможността за реализация на утопията е край за самата утопия, за което например ще се захване дистопията. И ако анти-утопията се различава от утопията по отношение на връзката с бъдещето, разликата на дистопията с утопията ще е най-вече в похвата - атакува се самата същност на утопията, самата мечта за идеала, а не неговото географско или времево изпълнение. Дистопистите откриват ужасът на утопичния рай в самото утопично описание и разказ, а не в неговата форма.
Май не бях много ясна, но с времето спомените избледняват
Амгъл, ти не ми закачай Алисата, аз пипам ли ти господаря на пръстените :pLast edited by mellisa; 30-09-2005, 17:57."Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque."
Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.
Comment
-
”Melissa” написа... но все пак ясно си спомням, че 1984 беше обозначена като най-яркия пример на дистопия, а не на анти-утопия...
Дай първо да се запитаме какво се опитваме да обсъждаме тук – да упражняваме литературни науки или да споделяме мисли върху книги. Може би хвърлих с главата напред в дискусия, която се стреми и клони съвсем не към споделянето на преживелиците със споменатите книжки и в такъв случай набързо ще се оттегля? Защото можем дълго да си похвърляме класификационни белези и въобще да се занимаваме с приложно литературознание без да напишем нищо по същество.
Мисля си, че всяка от книгите, за които си струва да се пише и завръзва разговор (освен ако целта не е просто социалният контакт или безболезненото убийство на време) съдържат много повече от един-единствен реалностен план и една ясно обозначима цел или стремеж, нито пък предполагат всеобщо в еднаквостта си и повторяемо изживяване. Та дори и да определим няколко понятия достатъчно конкретно (почти в смисъла на точните науки) – “утопия”, “антиутопия” и тази “дистопия”, то с това нищо особено не сме постигнали.
Но да се върнем на текста.
”Melissa” написа…Напълно дистопичното изпълнение на 1984 я правят наистина много ярък пример в този жанр - тя се опитва да превърне в кошмар онова, което изгражда утопичната мечта, демек, хармонията, съвършенната хармония в един затворена система, която в последствие се изражда в капан на абсолютния конформизъм и неисторичността на едно вечно настояще, в което заедно с миналото изчезват всякакви възможни перспективи за промяна в и извън обществото.
”Melissa” написаОруел всъщност не използва ли утипочната идея на Прекрасния нов свят, на която донякъде се опитва и да отговори - качеството и недостига заменят чистоплътността, необикновеността, изпълнителността при Хъксли?
Впрочем, да речем книга като “Хищните вещи на века” има много повече паралели и общи пространства с “Прекрасният нов свят”, отколкото “1984”.
”Melissa” написаА разказът, комуникацията на 1984 е истинската дистопия и ако има някаква разлика с други диктатури, реални или въображаеми, то те са именно в използването на езиковата и комуникационна натура на желанието за канализиране на всички сили в абсолютна координация за премахване на миналото и историята (и в двете посоки), контрол над мисълта и паметта, при това и индивидулана и колективна, налагане на нов език, които прави невъзможно мисловното престъпление.
Естествено, когато четеш “1984” могат да се открият много повече неща от тези, които умопнеах по-горе. Романът, според мен, преминава доста отвъд пряката критика и сатира – много от изводите, които човек си прави, четейки го, са приложими за всяка реалност и система, и в много различни ситуации.
По отношение на “харесването на “1984”” – вкусовете към литературата са различни у различните хора, дали една книга ще ти хареса или не (дали въобще ще я прочетеш/дочетеш) много зависи от различни обстоятелства, имащи много малко общо с литературните достойнства на текста. А че книгата не ти е допаднала – нормално е, случва се, бих казал. Различни хора сме, на едни допада едно, на други друго. Пък и зависи от твърде много неща извън интилектуалните качества на отделната личност (въобще, литературният и интелектуален снобизъм най-добре директно да го изритаме навън).
И накрая та да привършвам с тоя удължил се пост (по повод на другото ти обяснение на същото ).Твоят поглед към нещата е напълно възможен, но аз предпочитам друг. Същността на утопията аз не я виждам толкова в “географския план” за който пишеш, колкото в “идеалността”, т.е., в описваното състояние на обществото. Утопията също както и следващите я (антиутопии, дистопии и каквото друго хрумне на класификаторите – уви, те рядко спят, страдат от хроничен запек и въобще са хора сериозни и без други занимания ) е по същество социално-политическа критика – представяме проблемите в обществото, което ни заобикаля чрез сравнение с това, какво според нас трябва да бъде. Естествено, тук лесно се открива и пророческият момент, опитът да се прозре бъдещето. Също толкова лесно могат да се намерят и стремежите на социалния инженер .
И не бих казал, че “бъдещето се смрачнява”, макар и това да го има – моментът с “предупреждението за бъдещето” става все по-чест и дори банален (особено с напредването на фантастичния жанр). Смрачава се настоящето, а за бъдещето винаги има надежда .
”Melissa” написаАмгъл, ти не ми закачай Алисата, аз пипам ли ти господаря на пръстените
Comment
Comment